РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова С.а
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500547 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕООД против Решение №
260017/05.01.2022г., пост. по гр.д.№ 5567/2019, ПдРС, в частта , в която е осъдено да
заплати на „***“ ЕООД на осн. член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 4248,80 лева,
представляваща получена без основание сума за заработка заплата за м.март, април,
май, юни и юли 2016 година, плащани с разходно-касови ордери от 2016 година, ведно
със зак. лихва върху тази сума от 17.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и
разноски от 1069,95 лева.
Жалбоподателят „***“ ЕООД поддържа, че в тази част решението е неправилно
и незаконосъобразно. Развил е доводите си, че счетоводно ищецът по насрещният иск
не е оформял коректно отношенията помежду им, както и че съществуват други
документи, различни от неиздадените фактури, които удостоверяват изпълнение на
договореното. Поддържа, че от писмените доказателства по делото се установява, че
ищецът води нередовно счетоводство. Поддържа, че в обстоятелствената част на
насрещния иск не се твърди, че превозите не са извършени. Счита и че след като не са
издавани фактури, то по тях не би могло да се начислява и данък, респ. такъв не се
дължи. Излага доводи, че ДДС е косвен данък, поради което при плащането му не
ищецът се е обеднил, а той е бил за сметка на неговите контрагенти. Поддържа и че от
размера на възнаграждението по данъчните фактури е видно, че ДДС е приспаднат
съобразно отчетите и са заплатени суми след изваждане на начисления ДДС. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново такова, с което
1
отхвърли така предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „***“ ЕООД не е подала отговор за въззивната жалба. В
съдебно заседание процесуалният й представител адв. В. Х. е взела становище за
неоснователност на въззивната жалба. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице
– ответник по насрещния иск, останал недоволен от обжалваната част на съдебния акт,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Процесният иск е насрещно предявен от първоначалния ответник „***“ ЕООД
против „***“ ЕООД за връщане на платени без основание суми за периода м.02-
м.07.2016г. в общ размер от 4248,80лв., подробно посочени по периоди. Твърди се, че
между страните е имало договорни правоотношения за извършване на превози от
ответника чрез ползване на транспортния лиценз на ищеца, които правоотношения са
оформени като договор за наем, при наемна цена – заработката на конкретно МПС.
Твърди се, че извършените плащания в този период са надвишавали посочената
заработка, поради което надплатеното съставлява платено без основание, което
подлежи на връщане. Съдът констатира, че в съдебното решение е разгледан само
периода м.03-м.07.2016г., но доколкото страните не са поискали допълване на
решението, то този въпрос не е предмет на въззивното производство.
Предявеният иск, подлежащ на разглеждане е с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо
от ЗЗД – връщане на нещо дадено без основание. Елементите на фактическия състав на
сочената норма включват намаляване имуществото на даващия, увеличаване
имуществото на получаващия и липса на основание за това разместване на
имуществени блага. При разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да
установи обедняването си и обогатяването на ответника, а ответникът следва да
докаже основанието, на което твърди да е получил твърдените блага.
От фактическа страна пред настоящата инстанция липсва спор, че между
страните е съществувал наемен договор, по силата на който „***“ ЕООД е
предоставило за временно и възмездно ползване на „***“ ЕООД своя недвижима вещ –
2
камион, подробно индивидуализиран срещу заплащане на наемна цена от 100лв., който
наемен договор е от 01.03.2011г. Макар и невключено като клауза в договора, а по
устна уговорка, за което също няма спор между страните, е постигнато съгласие
помежду им, че камионът ще се управлява от конкретен шофьор – Е.С., който ще прави
отчети за извършените курсове, които съставляват заработката на камиона, а наемната
цена ще е в размер на тази заработка. Така , действителните отношения между
страните не са за заплащане на наем, а за извършване на транспорна дейност от „***“
ЕООД под превозния лиценз на „***“ ЕООД , чрез извършване на превози на клиенти
на последния. Спорният предмет по настоящето производство включва заплатени
превози за периода м.03-м.007.2016г. с РКО, които не са били възлагани от „***“
ЕООД, но са отчетени като извършени и съответно заплатени.
По делото са представени копия за заплатени на Е.С. с РКО суми за периода
м.02-08.2016г.. и с посочено основание за плащане – заработка заплата. Няма спор
между страните, че именно чрез посочените РКО е извършвано разплащането между
дружествата.
Представен е и констативен протокол № 01/03.06.2019г. , съставен от комисия от
управителя на сградата на адрес ***, управителя на „***“ ЕООД, наемател, управителя
на „***“ ООД, наемател, представители на ПП КАТ-Пловдив, представител на ВиК , р-
н Северен-Пловдив, в който се констатира, че в резултат на пороен дъжд на
02.06.2019г. е наводнен първи приземен етаж и помещение под външната стълба за
втория етаж в следствие повишаване нивото на водата от ВиК шахтите. Комисията
констатирала, че са увредени и унищожени архив на „***“ ЕООД – пътни листове и
товарителници за периода 2012-2016г. Жалбоподателят „***“ ЕООД е направил
възражение, че този протокол не установява унищожаване по съответен ред на
счетоводни документи при бедствия. Това възражение не намира законово основание.
В случая протоколът е съставен в присъствието на двама служители на органите на
МВР, както и представител на ВиК дружеството, отговорно за поддържане в
изправност на водоотвеждащите шахти. Налице е било форс мажорно обстоятелство,
което е довело до наводняване на архива и повреждане на документите в него. Поради
изложеното не може да се вмени във вина на „***“ ЕООД непредставянето на пътните
листове и товарителниците за процесния период.
Представени са копия от дневници на продажбите на „***“ ЕООД, фактури за
извършени плащания от клиенти, справки за извършен транспорт за процесния период,
годишен финансов отчет за 2016г., които съдът няма за обсъжда изрично, доколкото
тази счетоводна документация е предмет на приетата по делото допълнителна ССЕ,
изготвена от в.л. С.. Съгласно същата: - за м.03.2016г. е отчетен като извършен
транспорт на стойност 2778лв., а от фактурите и дневниците за продажби за извършен
транспорт за посочените дестинации се установява такъв на стойност – 5179,23 лв.
3
без ДДС;
- за м.04.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 5566 лв., а от
фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените
дестинации се установява такъв на стойност - 3020лв. без ДДС;
- за м.05.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 5637лв., а от
фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените
дестинации се установява такъв на стойност - 3990лв. без ДДС;
- за м.06.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 5810лв., а от
фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените
дестинации се установява такъв на стойност - 2991лв. без ДДС;
- за м.07.2016г. е отчетен като извършен транспорт на стойност 5794лв., а от
фактурите и дневниците за продажби за извършен транспорт за посочените
дестинации се установява такъв на стойност - 1800лв. без ДДС.
Извода от установеното от счетоводните данни е, че отчетите за извършен
транспорт са на значително по-висока стойност от записванията в дневника за
продажби за посочените курсове, като разликата е над 10 000лв. Според експертизата
счетоводството на дружеството „***“ ЕООД е редовно водено, поради което и може да
се кредитират съответните счетоводни записвания.
Ищецът по този иск „***“ ЕООД не е представил никакви доказателства за
извършени плащания към „***“ ЕООД, нито към лицето Е.С., чрез което и двете
страни признават да за извършвани плащанията по договора помежду им. Ответникът
„***“ ЕООД е представил РКО за получени суми от „***“ ЕООД : за заработка за
м.03.2016г. - РКО №510/09.06.2016г. на стойност 1180лв.; РКО № 519/24.06.2016г. на
стойност 1000лв. или общо за м.03.2016г.- 2180лв.; за заработка за м.04.2016г. - РКО
№ 521/02.07.2016г. на стойност 1000лв.; РКО № 526/06.07.2016г. на стойност
3605лв.; РКО № 530/12.07.2016г. на стойност 1000лв.; или общо 5605лв. за
м.04.2016г.; за м.05,06.2016г. липсват РКО; за м.07.2016- РКО 610/25.10.2016г. – на
стойност 2071лв..
Така за м.03.2016г. ищецът твърди, че е заплатил на „***“ ЕООД 2180лв., като
тази сума се установява да е платена от представените РКО. Съгл. ССЕ за този месец е
отчетен транспорт на стойност 2778лв., а от дневниците за продажби е заплатен такъв
от клиентите на „***“ ЕООД на стойност 5179,23лв. Следователно реално заплатената
заработка от 2180лв. е в много по-нисък размер от реално отчетения като извършен
транспорт, както и от реално извършения. Претенцията за заплатени в повече 336,13лв.
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
За м. 04.2016г. „***“ ЕООД твърди, че е заплатил на „***“ ЕООД 5605лв. С
посочените по-горе РКО се установява тази сума да е реално заплатена. Съгл. ССЕ за
4
този месец е отчетен транспорт на стойност 5566лв., а от дневниците за продажби е
заплатен такъв от клиентите на „***“ ЕООД на стойност 3020лв., т.е. отчетени са в
повече транспортни услуги в размер на 2546лв. При дължими 3020лв. и заплатени
5605лв. се установява, че са надплатени 2585лв. Исковата претенция за този месец е за
надплатени 499,17лв. , следователно именно тази сума следва да бъде присъдена.
За месеците 05 и 06.2016г. не се доказва плащане от страна на ищеца.
За м. 07.2016г. „***“ ЕООД твърди, че е заплатил на „***“ ЕООД 5071лв. С
посочените по-горе РКО се установява да е реално заплатена сумата от 2071. Съгл.
ССЕ за този месец е отчетен транспорт на стойност 5794лв., а от дневниците за
продажби е заплатен такъв от клиентите на „***“ ЕООД на стойност 1800лв. При
дължими 1800лв. и заплатени 2071лв. се установява, че са надплатени 271лв. Исковата
претенция за този месец е за надплатени 1701лв. , следователно същата се явява
основателна и доказана до размера на надплатената сума от 271лв. Именно тази сума
следва да бъде присъдена.
Обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно само до размера на
посочените по-горе сума, а в останалата част като незаконосъобразно следва да бъде
отменено, а предявените искове – отхвърлени.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сумата от 107,80лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция , определени по съразмерност на уважената част от исковете.
Жалбоподателят също има право на разноски с оглед уважената част от жалбата,
като по делото има доказателства за сторени такива за ДТ. Въззиваемата страна следва
да заплати на жалбоподателя сумата 69,19лв., определена по съразмерност.
С оглед изхода на делото следва да бъдат редуцирани и разноските за
първоинстанционното производство, присъдени на „***“ ЕООД от 1069,95лв. на
198,87лв., определени по съразмерност на уважената част от исковете.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260017/05.01.2022г., пост. по гр.д.№ 5567/2019, ПдРС, в частта ,
в която „***“ ЕООД, ЕИК ***, е осъдено да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, на осн.
чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата над 770,17лв. / съставляваща сбор от надплатените суми
за м. 04.2016г. -499,17лв. и за м.07.2016г.- от 271лв./ до присъдената сума от 4248,80
лева, представляваща получена без основание сума за заработка заплата за м.март,
април, май, юни и юли 2016 година, плащани с разходно-касови ордери от 2016 година,
ведно със зак. лихва върху тази сума от 17.06.2019г. до окончателното й изплащане,
както и разноски над 198,87лв. до присъдените такива от 1069,95лв., като вместо това
5
ПОСТАНОВЯВА :
ОТВХЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, ЕИК ***, против „***“ ЕООД, ЕИК
***, иск за заплащане, на осн. чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на сумата над 770,17лв. /
съставляваща сбор от надплатените суми за м. 04.2016г. -499,17лв. и за м.07.2016г.-
над 271лв./ до претендираните 4248,80 лв. представляваща получена без основание
сума за заработка заплата за м.март, май, юни и юли 2016 година, плащани с разходно-
касови ордери от 2016 година, ведно със зак. лихва върху тази сума от 17.06.2019г. до
окончателното й изплащане.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪДЖА „***“ ЕООД, ЕИК ***, Да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
107,80лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪДЖА„***“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, сумата
69,19лв., разноски за заплатена ДТ, определени по съразмерност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6