гр.София
07.01.2020 год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
9-ти състав, в публичното съдебно заседание на десети октомври през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8739
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно основание чл.135 ЗЗД във вр.
с чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че има качеството на
кредитор спрямо ответника. Сочи, че на 23.05.2013г. сключил с „Р.С.“ ООД-
кредитополучател и „Р.М.“ ООД, „С.М.“ АД, „К.-М.“ АД, „Р.-ФМ“ АД - като
съдлъжници, Договор за кредит № 1207,
допълнен и изменен с 14 бр. анекси към него, по силата на който банката
предоставила кредит в размер на 16 000 000 лева. Като обезпечение към същия бил
сключен договор за поръчителство на 23. 05. 2013 г. между ищеца и втория
ответник, допълнен и изменен с 8 бр. анекси, според който поръчителя обезпечавал
изпълнението задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците по договора за
кредит, отговаряйки солидарно с тях за изпълнение на цялото задължение по
кредита. Твърди, че се снабдил срещу кредитополучателя, длъжниците и поръчителя
с 2 бр. заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и 2 бр. изпълнителни
листове-за част от вземането си, издадени от PC- Благоевград (на 04.08.2017 г.
пo ч.гр.д.№ 1008/2017 г.) и от СРС (на 07.03.2017 г. по ч.гр.д. №
13047/2017г.), с които били осъдени солидарно да му заплатят описаните суми в ИМ. Сочи още, че на
23.05.2013 г. сключил с „Р.С.“ ООД- кредитополучател, „Р.М.“ ООД, „С.М.“ АД, „К.-М.“
АД, „Р.- ФМ“ АД- като съдлъжници, Договор за кредит № 1208, допълнен и изменен с 5 бр. анекси към него, по силата на
който банката предоставила кредит в размер на 1 000 000 лв. И по този договор
като обезпечение бил сключен договор за поръчителство от 23.05.2013 г. между
ищеца и втория ответник, който като поръчител обезпечавал изпълнение
задълженията на кредитополучателя и
длъжниците по втория кредит, отговаряйки солидарно с тях за изпълнение на
цялото задължение. Сочи,че срещу кредитополучателя, длъжниците и поръчителя се
е снабдил с 2 бр. заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и 2 бр.
изпълнителни листове за част от вземането си, издадени от СРС (на 11.05.2017 г.
по ч.гр.д. № 28827/2017 г. и на 05.05.2017 г., по ч.гр.д.№13048/2017 г.), с които
били осъдени солидарно да му заплатят посочените в ИМ суми. Твърди,че вземанията
му по договорите за кредит № 1207 и №1208 и анексите към тях не са погасени към
момента на депозиране на ИМ.Сочи също така, че срещу длъжниците „Р.С.“ ООД и „К.-М.“
АД било открито производство по несъстоятелност и вземанията на ищеца били приети
за безспорни по чл. 693 ТЗ.
След датата на сключването на договорите за
кредит на 09.12.2013 г. ответникът Б. и съпругата му - Т.Б., като продавачи, се
разпоредили в полза на втория ответник „М.2.“ АД- купувач, като му прехвърлили
свои съсобствени недвижими имоти, подробно описани в ИМ. Счита, че сделката,
обективирана в нот. акт № 62085/09.12.2013 г., акт № 157, том 150 на СВ- гр.
София, го увреждала, тъй като първият ответник намалил имуществото си,
разпореждайки се с имотите. Счита, че е налице знание за увреждане у купувача -
втория ответник, по смисъла на чл. 135, ал.2 ЗЗД, тъй като към момента на
сделката СД на „М.2.“ АД се състоял от съпругата и низходящи на ответника Б., а
законният представител на купувача била съпругата на Б.. Моли съда да обяви за
недействителна на основание чл. 135 ЗЗД спрямо него сделката, с която първият
ответник продава на втория недвижимите имоти, по отношение на ½ ид. част
от продадените имоти. Претендира разноски по делото.
Ответникът Р.Б.
намира иска за недопустим, като излага подробни съображения в ОИМ. Евентуално
оспорва иска като неоснователен, по изложените доводи. Твърди, че не е бил
длъжник към момента на разпореждането, че липсва увреждане на кредитора и че не
е налице знание за увреждане на кредитора.
Ответникът „М.2.“ АД
намира иска за недопустим, като излага подробни съображения в ОИМ. Евентуално
оспорва иска като неоснователен, тъй като не били налице елементите от
фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. Твърди, че Б. не е бил длъжник на ищеца към
момента на разпореждането, липсва увреждане на кредитора и че не е налице знание
за увреждане на кредитора.
Съдът
като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено следното:
По силата на Договор за кредит № 1207
от 23.05.2013г. сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „Р.С.“ ООД- кредитополучател и „Р.М.“
ООД, „С.М.“ АД, „К.-М.“ АД, „Р.-ФМ“ АД- като съдлъжници, банката е предоставила
кредит в размер на 16 000 000 лв. за оборотни средства, допълнен и изменен с 14
бр. анекси към него. В обезпечение на договора за кредит бил сключен договор за поръчителство от 23.05.2013 г. между „Б.Д.“ ЕАД и Р.З.Б.,
допълнен и изменен с 8 бр. анекси. Съгласно договора, Р.Б. се задължил да обезпечава
като поръчител изпълнението на задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците
по договора за кредит,отговаряйки солидарно с тях за изпълнение на цялото
задължение по кредита.
С оглед принудително събиране на част
от вземането си по Договор № 1207/23.05.2013
г. и анексите към него, в полза на Банката срещу солидарно задължените лица
(кредитополучател, съдлъжници и поръчители) са издадени 2 бр. заповеди за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове от PC- Благоевград
(на 04.08.2017 г. пo ч.гр.д.№ 1008/2017г.)
и от СРС (на 07.03.2017 г.по ч.гр.д.№
13047/2017г.).
По силата на Договор за кредит №
1208 от 23.05.2013 г. сключен между „Б.Д.“ ЕАД и „Р.С.“ ООД- кредитополучател и
„Р.М.“ ООД, „С.М.“ АД, „К.-М.“ АД, „Р.-ФМ“ АД- като съдлъжници, банката
предоставила инвест. кредит в размер на 1 000 000 лв. за рефинансиране на задълженията по договор за кредит № 200/
20.06.2006 г. сключен между „С.М.“ АД и „Б.П.Б.“ АД, допълнен и изменен с 5 бр.
анекси. В обезпечение на договора за кредит бил сключен договор за поръчителство от 23.05.2013 г. между ищеца и ответника Р.З.Б.,
който се задължил като поръчител да обезпечава изпълнение задълженията на
кредитополучателя и съдлъжниците отговаряйки солидарно с тях за изпълнение
цялото задължение по кредита.
С оглед принудително събиране на
част от вземането си по Договор № 1208/23.05.2013
г. и анексите към него, в полза на Банката срещу солидарно задължените лица
(кредитополучател, съдлъжници и поръчители) са издадени 2 бр. заповеди за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове от СРС (на 11.05.2017 г. по ч.гр.д. № 28827/2017
г. и на 05.05.2017 г., по
ч.гр.д.№13048/2017 г.).
На 09.12.2013
г. първият ответник Р.Б. и съпругата му Т.Б., в качеството им на продавачи,
са прехвърлили на вторият ответник „М.2. АД“, в качеството му на купувач,
представлявано от законния си представител Т.Б., правото на собственост върху
следните съсобствени свои недвижими имоти, находящи се в гр. София, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.1974.5033 (по КК и КР,одобрени със заповед
РД-18-3/11.01.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
заповед КД-14-22- 1358/04.09.2013 г. на Началника на СГКК-София с площ от 636
кв.м., ведно с построените в него ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с идентификатор
68134. 1974.5033.1,със застроена площ 116кв.м,бр.етажи:2 и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
с идентификатор 68134.1974.5033.2, със застроена площ от 46 кв.м, бр.етажи:1,
предназначение: хангар, депо, гараж. Продажбата е обективирана в нот. акт № 82,
том I, рег. № 6069, дело № 77/2013 г. на нот. Р.Т.с № 348 НК, вписан в СВ с
вх.рег. № 62085/09.12.2013 г., акт № 157,том 150.
Съгласно заключението на в.л. С. по
изготвената СИЕ към 29.06.2018 г.(датата на депозиране на ИМ) задълженията по:
Договора за кредит № 1207/23.05.2013 г. са в общ размер на 18 471 294,65
лв; Договор за кредит № 1208/23.05.2013 г. са в общ размер на 305 251,70
лв. Предсрочната изискуемост е обявена и отразена от „Б.Д.“ ЕАД с дата 29.03.2017 г. и по двата процесии договора за
кредит.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Искът е предявен от кредитор, който
твърди, че е увреден и е срещу длъжник, който с действията си го е увредил и
третото лице, с което е договарял длъжника.Налице е активна процесуална
легитимация и искът е допустим.
За да се уважи искът по чл. 135 ЗЗД
следва да са налице следните три кумулативни предпоставки: 1. Действително
възникнало преди извършване на увреждащото действие вземане, което не е
прекратено или погасено по давност; 2. Извършване на действие, което да уврежда
на кредитора (намаляване на имуществото на длъжника, с което се цели
затрудняване удовлетворяването на кредитора);
3. Знание за увреждането по време на извършване на действието. Липсата
на една от така изброените кумулативни предпоставки води до неоснователност на
иска. Съдът намира, че в настоящия случай и трите предпоставки са налице.
От доказателствата се установява че
е налице първата предпоставка:ищецът е кредитор (с вземане, възникнало преди
извършване на разпоредителното действие), на първия ответник, който се е
съгласил в качеството си на поръчител да отговаря солидарно за задължението на
кредитополучателя и съдлъжниците по договорите за кредит. Съгласно чл. 138 ЗЗД
с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго
лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Следователно ответникът Р.Б. следва да отговаря за
задълженията, за които е приел да поръчителства и има качеството на длъжник на
ищеца. В тази връзка, възражението на ответниците относно неприложимост на иска
по чл. 135 ЗЗД по отношение на действия извършени от поръчителя е
неоснователно. Поръчителят е солидарен (макар и акцесорен) длъжник. Законът не
провежда разграничение при отменителния иск между увреждащите кредитора
действия на главния длъжник, на солидарните длъжници и на поръчителя. Именно
защото поръчителят отговаря с цялото си имущество, на което разчита кредитора,
извършените от поръчителя разпоредителни действия, които увреждат кредитора
несъмнено могат да се оспорват с отменителен иск- в противен случай поръчителят
ще се откаже без активи и сключването на договор за поръчителство ще е
безсмислено.
Налице е втората предпоставка-
намаляване на имуществото на длъжника, с което се цели затрудняване
удовлетворяването на кредитора. С
извършената от страна на поръчителя покупко-
продажба е извършен акт увреждащ кредитора. С продажбата е намаляло имуществото
на поръчителя, служещо за общо удовлетворение на кредитора.
Налице е и знание за увреждането. По
силата на оборимата презумпция знанието на определен кръг лица, в близки
отношения с длъжника се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите и възходящите,
братята и сестрите на длъжника. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумира и знанието на длъжника. По аналогия
на закона може да се предполага, че оборимата преумпция за знание намира
приложение и по отношение на юридическо лице, чийто управителен орган е съставен
от лицата по ал. 2 на чл. 135 ЗЗД (в този смисъл Р 120/ 2.02.2000 г. по гр.д.
704/99 г. V ГО ВКС) В случая към датата на процесната разпоредителна сделка
Съветът на директорите по справката в ТР включва Т.Б.,З.Р.Б. и Ц.Р.Б.(съпругата
и низходящите на ответника Р.Б.) и в
този си състав е изцяло от лицата,посочени в чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Ответниците не
доказаха твърденията си за липса на знание.
Безпорен е и факта,че предмет на
разпоредителната сделка са имоти в режим
на СИО.
Предвид изложеното съдът намира иска за
основателен,тъй като са налице предвидените в чл. 135, ал. 1 ЗЗД предпоставки
за обявяване недействителността на атакуваната сделка по отношение на
кредитора, а именно обявяване на относителната недействителност на продажбата
на недвижимия имот в частта на длъжника – ½ ид. част от имотите.
По
разноските.
При този изход на спора право на
разноски има ищеца.
Съгласно приложения
списък за разноските същите са в размер общо на 2261.96 лева, които следва да осъдят ответниците да ги заплатят на
ищеца.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 ЗЗД по
отношение на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, до
размера на ½ ид.ч. договора
за покупко-продажба от 09.12.2013 г.,
сключен с нот. акт № 82, том I, рег. № 6069, дело №
77/2013 г. по описа на Нотариус Р.Т.с рег. № 348 по описа на НК и РД –СРС по
силата на който Р.З.Б.,ЕГН ********** и Т.Г.Б.,
ЕГН ********** *** продават на „М.2. АД“
ЕИК**********, със седалище и адрес на управление *** съсобствените си недвижими
имоти с адрес: гр. София, район Витоша, кв. Драгалевци, ул. „Боянска“ 1-А: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.1974.5033 (по КК и КР, одобрени със Заповед
РД-18-3/11.01.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със
Заповед КД-14-22-1358/04.09.2013 г. на Началника на СГКК-София с площ 636
кв.м.,ведно с построените в него ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА с
идентификатор 68134.1974.5033.1, със застроена площ 116 кв.м, бр.етажи: 2 и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ с идентификатор 68134.1974. 5033.2, със застроена площ 46 кв.м, бр.
етажи: 1,с предназначение: хангар, депо, гараж.
ОСЪЖДА Р.З.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** и „М.2. АД“, ЕИК**********,
със седалище и адрес на управление:*** да
заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2261.96 лева - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: