Р Е
Ш Е Н
И Е
№: 16.12.2020г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският
районен съд,
наказателен състав
На втори
декември
две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 376/2020г. по описа
на съда , за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Н.Н. с ЕГН ********** *** чрез адв. от И.А. - ПАК,
против Наказателно постановление № 20-0302-000073/05.06.2020г. на Началника на
РУП- Царево, с което за нарушение по чл.150 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 100 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и за нарушение по
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна изцяло на НП като
неправилно и незаконосъобразно.Претендират се разноски.
В с.з.
жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
АНО, редовно уведомен, не изпраща
процесуален представител.
След като обсъди оплакванията на жалбоподателя,
събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
На 22.05.2020 г. около 19:40 часа св.Г.Л. /командир на отделение в
РУП-Царево / и колегата му Б.И. /полицай в РУП-Царево/, били наряд в с.Лозенец, общ.Царево и спрели
за проверка движещия се по ул.“Г.Кондолов“ мотоциклет „Ямаха 250“ с рег.№ **** управляван от жалбоподателя, тъй като водачът
бил без каска. В хода на проверката
полицейските служители установили, че водачът Н.Н.Н. не притежава свидетелство
за правоуправление и че не носи
свидетелството за регистрация на процесния мотоциклет, който е собственост на В.
С. с ЕГН ********** от гр.София.
Въз основа на така установеното, Л. съставил на място
против жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с бланков
№ 143163/22.05.2020г. за нарушение по чл.150 от ЗДвП и за нарушение по чл.100
ал.1 т.2 от ЗДвП, препис от който е връчен лично на жалбоподателя и подписан от
него без възражения.
В законоустановения срок по ЗАНН жалбоподателят не се
е възползвал от правото си да подаде писмени възражения срещу съставения му
АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН и след преценка на
всички събрани доказателства, АНО е издал на 05.06.2020г. обжалваното НП, с
което за нарушение по чл.150 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева
на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 06.10.2020г.,
видно от инкорпорираната в НП разписка за връчване, а жалбата е депозирана на 07.10.2020г.,
видно от входящия регистрационен номер на съда.
Изложената фактическа обстановка бе безспорно
установена от събраните по делото писмени и устни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за
обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна поради следните
съображения:
Актът за
установяване на нарушението е съставен от командир на отделение в РУП-Царево, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУП-Царево,
оправомощени със Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Директора на
ОД на МВР-Бургас, т.е. от компетентни органи в съответствие с разпоредбите на
чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Актът за
установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН и препис от него е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис, поради което възраженията на защитата в тази
насока са неоснователни. АУАН и атакуваното НП съдържат изискваните в чл.42 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити.
За
нарушението по чл.150 от ЗДвП:
Водачът е
наказан за нарушение по чл. 150 от ЗДП, съгласно който, всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато
превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на
обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита
за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т.
4”. Безспорно установено е по делото, че наказаното лице не притежава към
датата на проверката СУМПС и следователно е неправоспособен водач. Следователно
нарушената правна норма - чл.150 от ЗДвП, е правилно определена от АНО.
В случая не
са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактическите
обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на
административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай
обществената опасност на деянието не е по-ниска от нарушенията от този вид.
Липсата на вредни последици от деянието, при положение, че нарушението е
формално и настъпването на вреди не е елемент от фактическия му състав, макар и смекчаващи отговорността
обстоятелства, не могат да допринесат за квалифициране на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на нарушения от този вид.
За така
извършеното нарушение по чл.150 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно която
„Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно
средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е
отнето по реда на чл. 171 т.1 или 4.“. Следователно
и санкционната норма е правилно определена от АНО.
С оглед на
обстоятелството, че АНО е определил размера на наложената глоба към минимално
определения в закона, а именно: глоба в
размер на 100 лева, съдът намира, че и размера на глобата е правилно определен,
поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част като
правилно и законосъобразно.
По
нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП:
От събраните
по делото доказателства се установява и доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил административното
нарушения по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят като водач на
мотоциклет на процесната дата и място не е носил свидетелство за регистрация на
управляваното от него моторно превозно средство. Описаното нарушение е
подведено под правилната квалификация, а именно - нарушение по чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП. С оглед извършеното административно нарушение, правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183,
ал.1, т.1,пр. 3 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, като му е
наложено административно наказание глоба в предвидения от закона фиксиран
размер – 10 лева, който не подлежи на корекция от страна на съда. Установеното
нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за този
вид нарушения, поради което е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, предвиждаща
маловажен случая. С оглед на изложеното, съдът намира, че НП в тази му част следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на делото претенцията на защитата за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0302-000073/05.06.2020г. на Началника на РУП- Царево, с което на Н.Н.Н. с
ЕГН ********** ***, за нарушение по
чл.150 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП и за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
Районен съдия :