Решение по дело №793/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И.С. ***, с ЕГН:**********, със съдебен адрес: ***-63, против Решение № 146/27.02.2023г., постановено по АНД № 3880/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е ИЗМЕНЕНО наказателно постановление /НП/ № 630814 - F 643851/ 22.08.2022 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което на касатора, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, във вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена глоба в размер на 500 лева, КАТО е НАМАЛЕН размера на наложената глоба от 500 лева на 300 лева. Решението на районния съд се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че ремонтна услуга не извършвана от страна на С., като показанията на св.Недков не следва да бъдат кредитирани. Изложени са доводи, че от приложения по делото протокол не може да се установи извършването на продажби. Отделно от това са изложени аргументи, че касаторът не е извършил твърдяното нарушение и че неправилно е ангажирана отговорността му. Искането е за отмяна на решението и на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неправилност на първоинстанционното решение, тъй като нарушението не е доказано.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

С обжалваното пред Районен съд – Бургас наказателно постановление, отговорността наМ.С. е ангажирана за това, че при извършена проверка на 11.02.2022г., в 14.00 часа, в търговски обект – автосервиз, находящ се в гр.Българово, ул.“Митко Палаузов“ №2, стопанисван отМ.С., е установено, чеМ.С. извършва търговска дейност –ремонт на автомобили в автосервиз, находящ се на посочения по-горе адрес, с което попада в обхвата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. Като доказателство за осъществяването на търговска дейност са представени писмени обяснения от Стойо Недков Недков с дата 22.02.2022 г., от които се установява, че за извършената услуга по ремонт на лек автомобил „Мерцедес“, модел Е320, с рег.№А7273МК Недков е заплатил сумата от 600 лв. в брой, за която покупка не е издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. По този начин, според АНО, се установило, чеМ.С. извършва продажби без да има въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, с което касаторът е нарушил изискванията по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н – 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС и за което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева.

За така установеното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), връчен на касатора и подписан от него с възражение. Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление.

За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че АУАН е съставен в изпълнение на разпоредбите на чл.42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС. Приел е, че издаденото въз основа на него НП също се явява законосъобразно. Счел е, че С. е извършил вмененото нарушение и че същото е правилно квалифицирано. Изменил е размера на наложената глоба, като е намалил същия от 500 лева на 300 лева, като е приел, че от деянието не са настъпили вредни последици, не са констатирани други нарушения на данъчното законодателство и административното нарушение има инцидентен характер.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, като съображенията за това са следните.

Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г., лицата, извършващи продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, са задължени да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП фискални устройства от датата на започване на дейността на обекта.

Съгласно чл.118, ал.4 от ЗДДС в редакцията към правнорелевантния момент, е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройство.

Настоящият съдебен състав намира, че нарушението не е безспорно установено и доказано. По делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, чеМ.С. е извършвал търговска дейност. Констатациите на АНО се базират единствено и само на твърденията на св.Стойо Недков, разпитан пред РС – Бургас, като по делото не се спори, че между касаторът и свидетелят са налице спорове.

Изслушаният пред въззивната инстанция актосъставител е категоричен, че към момента на проверката не са установили лицетоМ.С. да извършва стопанска дейност, като такава дейност не са констатирали и при второто посещение в обекта.

Както към момента на първата проверка, така и към момента на втората проверка, органите по приходите, не са установили нито едни друг случай, друго лице или друг автомобил на други лица, които да са обект на ремонт. В тази насока е и приложения по делото ПИП.

Още към момента на проверката С. е депозирал декларация, че в имота не се извършва търговска дейност, като по делото няма никакви други доказателства (освен показанията на св.Недков), че касаторът е извършвал търговска дейност

Всяко едно нарушение не може да почива на предположение, а трябва да е установено по безспорен и категоричен начин. Настоящият съдебен състав намира, че в случая нарушението не е безспорно установено и доказано, поради което и не е следвало да бъде ангажирана отговорността на касатора на соченото в АУАН и в НП основание.

С оглед всички изложени по-горе съображения, следва да се заключи, че издаденото НП е незаконосъобразно и като е достигнал до изводи, различни от направените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени НП.

По делото касаторът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се дължат.

Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 146/27.02.2023г., постановено по АНД № 3880/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №630814-F643851/23.08.2022г. на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: