Р
Е Ш Е Н И Е
№ І-137 19.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/
Пламена Върбанова
2/ мл.с. Марина Мавродиева
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 216 по описа за 2020г. на Бургаски
окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и
сл. и е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Национална
полиция“-МВР чрез процесуален представител юрисконсулт Радослав Петров, с адрес
на призоваване : гр.София,бул.“Александър Малинов“№1, против Решение № 3040/14.11.2019г.,
постановено по гр.д.№ 5633/2019г. по описа на Бургаски районен съд, с което Главна дирекция „Национална
полиция“-МВР е осъдена да заплати на Д.С.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 1678,46
лева – допълнително възнаграждение за 244
часа извънреден труд, положен
през периода 15.07.2016-15.07.2019 год. на основание служебно правоотношение
между страните, по силата на което ищецът Д.П. е заемал длъжността „Командир на
отделение“ в Група „Охрана на обекти“ в ЗЖУ, и 207,16 лева – сборно обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода 30.10.2016-14.07.2019 год., ведно с обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 1678,46 лева, начиная от 15.07.2019
год. до окончателното й изплащане;Главна
дирекция „Национална полиция” на МВР на РБ е осъдена да заплати на Д.С.П. съдебно-деловодни разноски в
размер от 350 лева, както и да заплати на Бургаския районен съд държавна такса и
разноски по делото в общ размер от 327,14 лева.
Твърди се
във въззивната жалба , че решението на БРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е
уважена претенцията на ищеца, тъй като при изчисляване на времето, отработено
от ищеца ,съответно за компенсиране на положения извънреден труд, не била приложена
нормативната уредба на МВР,като за това е цитирана нормата на чл. 187,ал.9
от МВР,според която редът за организация
,разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсиране на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определяли
с наредба на министъра на вътрешните работи. Цитирана е Наредба 8121з-407/19.08.2014г. за реда
за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи,касаеща спорния
въпрос за част от процесния период, както и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
Твърди се, че не може да се приеме субсидиарно приложение на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата/ НСОРЗ/ поради факта, че
нормалната продължителност на работното време в МВР съгл. чл. 187,ал.1 и
ал.3 от ЗМВР е еднаква- осем часа, а
седемчасов работен ден имало само съгл. разпоредбите на КТ. Отделно от това
сочи, че в случая липсвали кумулативно изискваните от НСОРЗ четири
предпоставки, при наличие на които субсидиарно би могла да се прилага
НСОРБ.Представя писмена консултация от проф.Мръчков. Моли се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск бъде отхвърлен; претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание процесуалния представител на въззивника не се явява,
представени са писмени бележки с подробно развити съображения по въззиввната
жалба; заявено е възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
Препис
от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез
адвокат Златина Билянова предявява писмен отговор с подробно развити
съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноските.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия не се явява,
представено е становище по проекто-доклада на съда с мнение за допуснати
технически грешки в същия, писмени бележки и
списък на разноските,придружени с
пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок и с платена по сметка на БОС държавна такса, поради
което е допустима.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.
269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.
Като взе пред вид събраните по
делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че
същото е правилно и законосъобразно,като съображенията за това са следните:
Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Като взе пред вид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира, че същото
е правилно и законосъобразно.
Не се спори
между страните по делото, установява се и от приложените писмени доказателства,
че между страните съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът
ищецът Д.П. е заемал длъжността
„Командир на отделение“ в Група „Охрана на обекти“ в ЗЖУ,звено към дирекция
„Жандармерия“, която е на структурно подчинение на Главна полиция „Национална
полиция“ към МВР.
Страните не
спорят, че през процесния период 15.07.2016г.
до 15.07.2019г. ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Ищецът твърди, че положеният нощен труд не му е правилно заплатен, поради което претендира ответника Главна дирекция „Национална
полиция“-МВР на основание чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да му заплати сумата от 828 лева,представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 123 часа, представляващо разликата между
заплатен извънреден труд и преизчислен нощен труд с коефициент 1,143, за
периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. и
сумата от 90лева лихва за забава върху дължимите от работодателя-
ответник суми, изчислена от момента, когато сумите са станали изискуеми,ведно
със законната лихва върху от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението;моли за присъждане на разноските по делото.
Предявено е искане за назначаване на ССчЕ със
задачи, формулирани в исковата молба.
Ответната страна Главна дирекция „Национална
полиция“-МВР е депозирала чрез юрисконсулт Радослав Петров отговор на
исковата молба, в който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно
правоотношение. Сочи, че за част от
процесния период от време действала
Наредба № 8121з-407 от 2014г., при действието на която съгласно чл.
31,ал.2 при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд на месец между 22.00 часа и 6.00 часа се умножавали по 0,143 и полученото
число се сумирало с общия брой отработени часове за отчетния период.За
останалата част от процесния период се прилагали Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.; и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г., които
изчерпателно уреждали основанието е редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд и по тази причина Наредба за
структурата и организацията на работната заплата се прилагала само по трудово
правоотношение, каквото ищецът не е имал
през процесния период от време.Противопоставя се на исканата
експертиза.Представят се писмени доказателства.
Налице е изменение
от ищеца на исковата претенция на основание чл. 214 ГПК, като същата е увеличена и се счита за предявена за сумата от 1678,46 лв.
за 244 часа за заявения с
исковата молба период; увеличен е размера на иска за заплащане на обезщетение за
забавено плащане на 207,16 лева.
По делото няма спор, че за периода от 15.07.2016г. до 15.07.2018г. ищецът е полагал труд като служител на Главна
дирекция „Национална полиция“-МВР, което налага извода, че страните са
обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът К. е
държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е
ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от чл.
142, ал. 2 ЗМВР.
По делото
няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд на 12-часови смени
по график, включително и през нощта (22. 00часа
– 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно- дължи ли се превръщане на
часовете положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
От заключението
на вещото лице Генко Генов по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието
по делото като обективно и компетентно изготвено, се установява,че за
периода от 15.07.2016г. до 15.07.2019г. ищецът реално е положил 1710часа нощен труд.
Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143, нощният труд възлиза на 1954 часа.
Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи нощен труд възлиза на 244
часа, като стойността му е 1678,46 лева. Изчислено е, че общият размер на законната
лихва е 207,16 лева за периода от 30.10.2016г. до 14.07.2019г.
Оплакването на въззивника в жалбата се свежда до
това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от
2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ,
бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с
който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
/.
Предвид гореизложеното, става ясно че в рамките на
процесния период от 11.06.2016г. до 11.06.2019г. са действали следните наредби:
1. от 02.06.2016 г. до 29.07.2019 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г.; 2. от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г.; 3. от 02.08.2016 г. до 30.06.2019 г. е действала Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. В тази връзка не може да бъде споделено възражението
във въззивната жалба, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е неотносима към
процесния период.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са
идентични, а именно: че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Само в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143 (чл. 31, ал. 2 от Наредбата). В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсват изрични разпоредби, съответстващи на
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-40782014г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на
такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007
г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. с. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе коментирано
по-горе, 1710 часа нощен труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени
с коефициент 1,143, възлизат на 1954 часа и разликата между двете величини дава
часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 244 часа, което е в размер на 1678,46
лева.
Основателен е и иска за мораторната лихва, тъй
като безспорно ответникът не е
изплащал на ищеца извънреден труд,
поради което след изтичане на всеки тримесечен период, в който сумарно е било
отчетено работното време, ответникът е изпадал в забава; размерът на
мораторната лихва, изчислена от вещото лице, е в размер на 207,16 лева.
По гореизложените съображения главната искова претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на
чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 (за част от процесния период, а именно от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г.), а след отпадане действието й, при липсата на
специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на
часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл. 9, ал. 2 от нея.
Както се изтъкна и по-горе,въззивният съд намира, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР. Акцентирането на законовите
изменения, направено от въззивника, според настоящия съдебен състав не може да
доведе до извод, че законодателят е целял да постави една група обществени
отношения и работниците и служителите, полагащи труд по служебно правоотношение
в системата на МВР в по-лошо положение от това на останалите работници и
служители. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда.
Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от
него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако
това отговаря на целта на акта. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и
които биха получили по-високо възнаграждение за положения от тях нощен труд при
сумирано изчисляване на работното време. Съдебният състав не възприема
посочената от въззивника практика на други равни и по-ниски по
степен съдилища в страната, както и
счита, че консултацията от проф. Мръчков излага съображения по приложение на
чл. 9, ал. 1 от НСОРЗ.
На следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по
чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от
втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в
действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ, бр.69/2008г.,отм. ДВ,
бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо
друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67,
ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива
и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения
по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните по-горе наредби на министъра на вътрешните работи
безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се
превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време. Но тъй като
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира,че
приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Съгласно разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Неоснователни са доводите на въззивника, че при приравняване на
положения нощен труд в дневен се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8
часа дневен труд), а не посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа
нощен труд към 8 часа дневен труд). Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или
24-часови смени в системата на МВР работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен
труд, средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва
приложението на общите правила, както и приравняването на нощния труд към
дневния и съответно, не изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд. Съгласно чл. 140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до
06,00 ч., а съгласно ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето защо
съотношението между нормалната продължителност на дневното (8 часа) и
нормалната продължителност на нощното работно време (7 часа) е 1,143.
Възприемането на обратното становище, както се посочи по-горе, би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито
правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и
сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на
конкретния работник или служител в края на отчетния период. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ).
Неоснователни са доводите, че положените от ищеца часове нощен труд следва да
бъде заплатени само с по 0,25 лева на час. На държавните служители в МВР се
изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1
от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или
за част от него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална
разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата
на чл. 9, ал. 2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно
действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за овъзмездяване на
положения нощен труд. Следователно, разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се
прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на другата. Тези
разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.
е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012
г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл.
9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Предвид изложеното въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна
и въз основа на релевантните за спора факти в обжалваната част е направил
съответните правни изводи, които на основание чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на въззивника не се
дължат разноски по делото.
На основание чл.
78, ал.3 ГПК на въззиваемия П.
следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение,като съдът отчита
възражението за прекомерност поради липса на фактическа и правна сложност по
делото, заявено от въззивника. По тази причина и с оглед изменението на Наредба №1/2004г. за минималните размери
на адв.възнаграждения- ДВ бр.45/15.05.2020г. и съгласно чл.7,ал.2,т.2 от същата Наредба
№1/2004г., съдът определя възнаграждание
от 253,14 лева,което следва да се присъди в тежест на въззивника.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3040/14.11.2019г., постановено по гр.д.№ 5633/2019г. по описа
на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Национална
полиция“-МВР с адрес: град
София,бул.“Александър Малинов“№1, да заплати на
Д.С.П., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 253,14 лева/двеста петдесет и три лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.