№ 15246
гр. София, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110155565 по описа за 2023 година
Производството по делото е исково. Образувано е по искова молба, депозирана от Л.
Я. Б., ЕГН **********, с адрес в ..., чрез адв. И. Ч. А., АК – София, против М. Г. Й., ЕГН
**********, с адрес в .... и против Т. П. В., ЕГН **********, с адрес ....
Твърди се в исковата молба, че родителите на ищцата са придобили собствеността въз
основа на договор върху поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в ..., с площ от 89
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), съставляващ по предходен план урегулиран поземлен имот III - 1697,
в квартал 8, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.2528,
68134.2822.1147, 68134.2822.1748 и 68134.2822.1698 и поземлен имот с идентификатор
68134.2822.1698, находящ се в ..., с площ от 267 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно позлване ниско застрояване (до 10 м.),
съставляващ по предходен план урегулиран поземлен имот III - 1698, в квартал 8, при съседи
поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.1699, ...., 68134.2822.1748, 68134.2822.1749,
68134.2822.1746 и 68134.2822.1745. Двата поземлени имот представляват едно общо
оградено дворно място.
През 2000 г. родителите на ищцата са напуснали имота и са предали владението върху
него на Л. Б.. От тогава и до настоящия момент имотите се владеят от ищцата, съпруга й и
техните деца. Същите са поддържали и облагородили имота и са построили в него сграда.
На 10.10.2018 г. Т. П. В. е призната за собственик на поземлени имот с
идентификатори .... и 68134.2822.1698 с нотариален акт издаден по обстоятелствена
проверка № 74, том XI, рег. № 86460, дело № 1731 от 10.10.2018 г. на нотариус И. Д....,
вписан с акт № 108, том 153, вх. № 66860 от 10.10.2018 г., дело 48268, дв.вх.рег. № 65919. На
1
01.11.2018 г. Т. В. продава на първата ответница М. Г. Й. двата имота с договор за покупко –
продажба, оформен с нотариален акт № 109, том 12, рег. № 28796, дело № 1924 от 01.11.2018
г., на нотариус И. Д...., вписан с акт 61, том 167, вх. № 72735 от 01.11.2018 г., дело 52623,
дв.вх.рег. № 71536.
С тези обстоятелства ищцата обуславя правни си интерес от предявяването на иск за
установяването на правото й на собственост въз основа на давностно владение върху
поземлени имот с идентификатори .... и 68134.2822.1698.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени и гласни доказателства.
В съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително
доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. Й., чрез адв. Е. И., депозира писмен отговор, с
който оспорва предявения иск. Твърди, че е собственик на процесните имоти въз основа на
договор за покупко – продажба. Навежда твърдения, че ищцата възпрепятства достъпа й до
собствения й имот.
М. Й. не прави доказателствени искания и не изразява становище по исканията,
направени в исковата молба.
В съдебно заседание М. Й., лично и чрез пълномощника си, поддържа направените в
отговора възражения. Моли за събирането на гласни доказателства.
В срок по чл. 131 от ГПК ответницата Т. В., чрез пълномощника й адв. Г. Г. депозира
отговор, с който изразява становище за частична основателност на исковите претенции.
Твърди се в отговора, че Т. В. е била собственик на поземлен имот с идентификатор
68134.2822.1698 и сградата, намираща се в същия имот. Имотът и сградата ответницата е
придобила по наследство от своята майка и до 2018 г. Т. В. и семейството й са владели
имота. Т. В. се е снабдила с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за
удостоверяване на собствеността върху имота и сграда, а впоследствие е прехвърлила
същите на ответницата М. Й. чрез договор за покупко – продажба. Сочи се в отговора, че
поради допусната техническа грешка и липса на правни познания, с констативния
нотариален акт Т. В. е призната за собственик и на имот с идентификатор .... и намиращата
се в него сграда. Ответницата обаче не оспорва, че този имот и сградата в него са
собственост на ищцата и признава иска в тази му част.
С отговора ответницата Т. В. моли за допускането и назначаването на съдебно –
техническа експертиза и за събирането на гласни доказателства.
В съдебно заседание Т. В., чрез процесуални си представител, поддържа становището,
изразено в отговора на исковата молба и направените доказателствени искания. Не ангажира
допълнително доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна, следното:
2
С констативен нотариален акт № 74, том ХI, рег. № 86460, нотариално дело № 1731 от
10.10.2018 г. по описа на нотариус И. Д...., рег. № 39 и район на действие – Софийски
районен съд, ответницата Т. П. В. е призната за собственик на основание наследство и
давностно владение на поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в ..., с площ от 89
кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 м.), съставляващ по предходен план урегулиран поземлен имот III - 1697,
в квартал 8, при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.2528,
68134.2822.1147, 68134.2822.1748 и 68134.2822.1698 и на поземлен имот с идентификатор
68134.2822.1698, находящ се в ..., с площ от 267 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно позлване ниско застрояване (до 10 м.),
съставляващ по предходен план урегулиран поземлен имот III - 1698, в квартал 8, при съседи
поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.1699, ...., 68134.2822.1748, 68134.2822.1749,
68134.2822.1746 и 68134.2822.1745.
С договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт № 109, том XIIрег. №
28796, нотариално дело № 1924 по описа за 2018 г. на нотариус И. Д...., рег. № 39 и район на
действие – Софийски районен съд, Т. В. е продала на втората ответница М. Й. поземлен
имот с идентификатор ...., находящ се в ..., с площ от 89 кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
съставляващ по предходен план урегулиран поземлен имот III - 1697, в квартал 8, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.2528, 68134.2822.1147,
68134.2822.1748 и 68134.2822.1698 и поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1698,
находящ се в ..., с площ от 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно позлване ниско застрояване (до 10 м.), съставляващ по предходен план
урегулиран поземлен имот III - 1698, в квартал 8, при съседи поземлени имоти с
идентификатори 68134.2822.1699, ...., 68134.2822.1748, 68134.2822.1749, 68134.2822.1746 и
68134.2822.1745.
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2025 г. е изслушано и прието, без да е
оспорено от страните, заключението на съдебно – техническата експертиза. Според
констатациите на експерта, в поземлени имоти с идентификатори .... и 68134.2822.1698 има
изградени две къщи. Двата имота са функционално самостоятелни - имат обособени два
отделни входа, два двора и между тях са налице трайни граници, които съответстват на
кадастралната карта. Двата описани имота, както и трети такъв, се водят на един и същи
административен адрес – .... При разпита си в съдебно заседание вещото лице пояснява, че
съгласно действащият регулационен план поземлени имоти с идентификатори .... и
68134.2822.1698 са включени в един урегулиран поземлен имот. Сочи, че поземлен имот с
идентификатори .... е маломерен и не отговаря на изискванията за самостоятелен урегулиран
поземлен имот.
В съдебно заседание, проведено на 06.02.2025 г. са разпитани в качеството на
свидетели В. В., В. И.ов и .Л..
Показанията и на тримата свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви относно
3
обстоятелството, че на административен адрес в ... има две отделни къщи. Едната от тях (по-
малката, която е „отред“) се ползва от ищцата Л. Б., а другата, чийто вход е отстрани е била
ползвана от ответницата Т. В. (и приживе от нейната майка), до 2018 г., която е продала
имота на първата ответница. Спомените на свидетелите В. и И.ов датират от преди тридесет
години, като и двамата сочат, че този начин на ползване на съградите и дворовете към тях
винаги е бил осъществяван по този начин. И двамата свидетели сочат, че са живели в
къщите – свидетелят В. в къщата на ищцата, а свидетелят И.ов в къщата на ответницата Т.
В..
Свидетелката Любенова знае, че М. Й. е закупила имот и къща от Т. В., но
ответницата е установила, че предмет на договора за покупко – продажба е по-голям от това,
което ползва едва когато е направено геодезическо заснемане. Свидетелят И.ов също дава
показания относно преддоговорните отношения и сключването на договора между двете
ответници, като сочи, че Т. В. не е била правно подготвена и не е била на ясно какви точно
документи подписва. Свидетелят сочи, че изрично е предупредил ответниците, че в имота
има и друга къща, която се ползва от ищцата.
От приетото като писмено доказателство по делото писмо на „ЕРМ Запад“ ЕАД се
установява, че на административен адрес в ... са открити три отделни партиди на
електроразпределителната мрежа, като титуляр на две от тях е ответницата М. Й., а на
третата титуляр е ищцата Л. Б..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният
установителни искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС за допустими
и частично основателни, предвид следните съображения: но неоснователен предвид
следните съображения:
Установителните претенции са допустими, тъй като са предявени от и против
правоспособни физически лица при липсата на отрицателни и наличието на положителни
процесуални предпоставки.
Разгледан по същество искът, с който ищцата претендира признаването й на правото
на собственост на основание давностно владение върху поземлен имот с идентификатор .... е
основателен, а искът имащ за предмет поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1698 -
неоснователен, предвид следните съображения:
Придобивното основание, на което ищцата претендира да е собственик на процесните
поземлени имоти с идентификатори .... и 68134.2822.1698 е давностно владение, като Л. Б.
твърди, че е недобросъвестен владелец – нейните родители са „закупили“ имотите с
обикновени писмени договори, а ищцата ги владее спокойно, явно и необезпокоявано от
2000 г. до настоящия момент. Съдът счита, че в хода на производството се доказа владение
от ищцата само върху единия от процесните поземлени имоти, а именно поземлен имот с
идентификатор ..... Показанията на свидетелите И.ов и В. са еднопосочни, категорични и
безпротиворечиви по отношение на обстоятелството, че през последните тридесет години
(от когато двамата свидетели имат впечатление) поземлен имот с идентификатор .... и
4
построената в него къща се ползват единствено от ищцата, като тя упражнява фактическата
власт като свои. При преценката за доказването на давностното владение, следва са вземе
предвид и направеното признание на иска по отношение на поземлен имот с идентификатор
.... от страна на ответницата Т. В..
Съдът намира, че поземлен имот с идентификатор .... може да бъде предмет на
придобивна давност, макар същият да представлява реална част от урегулиран поземлен
имот III, за който са отредени имот с пл. номера 1697 и 1698 и площта му да не отговаря на
изискванията на чл. 19 от ЗУТ за самостоятелен УПИ. По делото е установено, че поземлен
имот с идентификатор .... е урегулиран със заповед от 23.06.1997 г. В периода до 01.01.2001
г. действа забраната на чл. 59 ЗТСУ за придобИ.е на реални части от дворищнорегулационни
парцели чрез сделка или по давност. От началото на 2001 г. забраната се запазва чрез
нормата на чл. 200 ал. 1 ЗУТ. Ал. 2 на същата норма, обаче, предвижда възможност за
придобИ.е на реални части от урегулирани имоти в определени случаи, които са посочени в
чл. 28 ЗТСУ (отм.), съответно в чл. 17, ал. 2 ЗУТ. Тъй като поземлен имот с идентификатор
...., представляващ част от УПИ III, е с площ от 89 кв. м, Разпоредбите на чл. 59, ал. 2 вр. с
чл. 28, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗТСУ (отв.), съответно на чл. 200, ал. 2 вр. с чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3
ЗУТ предвиждат възможността да се придобие реална част от УПИ ако съседните имоти са
неурегулирани и се цели да се създадат съсобствени урегулирани имоти. В случая поземлени
имот с идентификатори .... и 68134.2822.1698, които по предходния кадастрален план са
представлявали имот с пл. № № 1697 и 1698, са образували един урегулиран поземлен имот,
а именно урегулиран поземлен имот (парцел) III в кв. 8, което обстоятелство се установява
от разпита на вещото лице и от текстовата част на приетите по делото скици. По тези
съображения следва да се приеме, че в случая е налице изключението на чл. 200 ал. 2 предл.
второ от ЗУТ, поради което след 2001 г. (след влизане в сила на ЗУТ) , маломерният
поземлен имот, който е част от УПИ може да бъде предмет на придобивна давност.
Недоказан остана искът за установяване на правото на собственост на ищцата на
основание давностно владение върху поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1698.
Събраните по делото гласни доказателства установяват, че този имот и сградата в него са
владяни до 2018 г. от Трояна В., а след това от правоприемника й въз основа на договор за
покупко – продажба М. Й.. Нито в свидетелските показания, нито в писмените доказателства
се съдържат какви и да било индиции, че Л. Б. е ползвала и/или владяла и имот с
идентификатор 68134.2822.1698 и построената в него жилищна сграда.
С оглед извода за основателност на установителния иск за признаване на правото на
собственост на Л. Б. върху поземлен имот с идентификатор .... и на основание чл. 537 ал. 2
от ГПК следва да бъде отменен констативен нотариален акт № 74, том XI, рег. № 86460,
нотариално дело № 1731 от 10.10.2018 г. на нотариус И. Д...., рег. № 39 и район на действие
– Софийски районен съд, в частта му с която е призната Т. П. В. за собственик на
горецитирания поземлен имот.
С оглед извода за основателност на единия от предявените искове и неоснователност
на втория такъв, право на разноски имат както ищцата, така и ответниците.
5
Ищцата е направила разноски за заплащането на адвокатски хонорар за един адвокат
в размер на 2 500 лв., като съдът счита, че предвид уважаването само на единия иск следва
да бъде присъден половината от същия т.е. сумата от 1 250 лв., която двете ответници
дължат разделно и по равно т.е. по 625 лв.
Ответницата Т. В. е направила разноски за заплащането адвокатски хонорар за един
адвокат в размер на 2 000 лв. и за заплащането на възнаграждение за вещо лице в размер на
400 лв. т.е. общо сумата от 2 400 лв. Ищцата следва да бъде осъдена да й заплати половината
от тези разноски т.е. сумата от 1 200 лв.
Ответницата М. Й. претендира разноски, но не представя доказателства такива да са
направени. Процесуалният й представител моли за присъждането на адвокатски хонорар, но
по делото липсват доказателства за сключването на договор за правна защита и съдействие
при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
По иска, предявен от Л. Я. Б., ЕГН **********, с адрес в ... против М. Г. Й., ЕГН
**********, с адрес в .... и против Т. П. В., ЕГН **********, с адрес ..., ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на основание
давностно владение, упражнявано в периода от 2001 г. до 2023 г. на поземлен имот с
идентификатор ...., находящ се в ..., с площ от 89 кв.м., трайно предназначение на
територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.),
съставляващ по предходен план урегулиран поземлен имот III - 1697, в квартал 8, при
съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.2528, 68134.2822.1147,
68134.2822.1748 и 68134.2822.1698.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Я. Б., ЕГН **********, с адрес в ... против М. Г. Й.,
ЕГН **********, с адрес в .... и против Т. П. В., ЕГН **********, с адрес ... иска за
признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на
основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор 68134.2822.1698,
находящ се в ..., с площ от 267 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно позлване ниско застрояване (до 10 м.), съставляващ по предходен план
урегулиран поземлен имот III - 1698, в квартал 8, при съседи поземлени имоти с
идентификатори 68134.2822.1699, ...., 68134.2822.1748, 68134.2822.1749, 68134.2822.1746 и
68134.2822.1745.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК, констативен нотариален акт № № 74,
том XI, рег. № 86460, нотариално дело № 1731 от 10.10.2018 г. на нотариус И. Д...., рег. № 39
и район на действие – Софийски районен съд, в частта му с която Т. П. В., ЕГН **********,
с адрес ... е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на
поземлен имот с идентификатор ...., находящ се в ..., с площ от 89 кв.м., трайно
6
предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), съставляващ по предходен план урегулиран поземлен имот III - 1697, в квартал 8,
при съседи: поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.2528, 68134.2822.1147,
68134.2822.1748 и 68134.2822.1698.
ОСЪЖДА М. Г. Й., ЕГН **********, с адрес в .... да заплати на Л. Я. Б., ЕГН
**********, с адрес в ... сумата от 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща
направени от ищцата разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Т. П. В., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на Л. Я. Б., ЕГН
**********, с адрес в ... сумата от 625 лв. (шестстотин двадесет и пет лева), представляваща
направени от ищцата разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. Я. Б., ЕГН **********, с адрес в ... да заплати на Т. П. В., ЕГН
**********, с адрес ... сумата от 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направени
от ответницата разноски за заплащане на адвокатски хонорар за един адвокат и
възнаграждение за вещо в първоинстанционното производство, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответницата М. Г. Й., ЕГН **********, с адрес в .... за
присъждане на разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7