№ 17693
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110112202 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът “ДРИЙМС ТРАНС” ЕООД твърди, че се намирал в
трудово правоотношение с ответника К. А. Д., който по силата на трудов договор №
3226/08.09.2023г. бил назначен в дружеството на длъжност „шофьор на товарен
автомобил - международни превози“. Със заповед № 3120 от 06.11.2024г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие. Ищецът
поддържа, че по време на трудовото правоотношение, със заповед № 18061 от
19.07.2024г. на управителя на дружеството, ответникът бил командирован до ЕС, други
европейски държави и Турция, със задача „управление на товарен автомобил“. Твърди
още, че на 26.06.2024г. поради допусната техническа грешка при извършване на
банкова транзакция, от счетоводството на ищцовото дружество погрешно и без
всякакво основание по банкова сметка с IBAN BG06UBBS80021048744750 в банка
ОББ с титуляр ответника, била „надплатена“ сума в размер на 760,00 лева. Ищецът
поддържа още, че въпреки многократно проведените телефонни разговори,
кореспонденция и обещания от страна на ответника, към датата на подаване на
исковата молба в съда, последният отказвал да върне погрешно преведената като
служебен аванс сума. По изложените в исковата молба доводи ищецът обуславя
правния си интерес от предявения иск като моли съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 760,00 лева, представляваща
погрешно преведен по банковата му сметка сума, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.02.2025 г. до окончателното
1
изплащане, както и сумата от 71,38 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, считано от 26.06.2024г. /датата на която е преведена сумата по банковата
сметка на ответника до 28.02.2025 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
С молба с вх.№ 313334/26.09.2025 г. ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 41183 от 10.03.2025 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника по месторабота/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, предвид представените към исковата молба
доказателства – трудово договор, заповед за командироване, отчет на шофьор, покана
за доброволно изпълнение, заповед за прекратяване на трудово правоотношение,
регистрационна карта за онлайн банкиране.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. В приложения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК ищецът, освен разноски в настоящото производство и
производството по обезпечение на бъдещ иск, разноски в образуваното въз основа на
издадената обезпечителна заповед изпълнително производство. Действително,
съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС
отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване
на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и
съобразно неговия изход. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса
единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски
по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на
2
допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които
следва да се съберат чрез съдебния изпълнител /в този смисъл са определение № 845
от 05.12.2011г. по ч.т.д. № 648/2011 г., I т.о. на ВКС, определение № 876 от
02.12.2014 г. по ч.т.д. № 3490/2014 г., I т.о. на ВКС и определение № 336 от
21.07.2016 г. по ч.т.д. № 874/2016 г., I т.о. на ВКС/. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца само разноски в исковото и обезпечителното
производство общ размер на 1573,00 лева – платени държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. А. Д., ЕГН ********** да заплати на “ДРИЙМС ТРАНС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Г. М. Димитров”
№ 59, ет. 7 сумата от 760,00 лева, представляваща погрешно преведен по банковата му
сметка сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 71,38
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 26.06.2024г.
до 28.02.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК К. А. Д., ЕГН ********** да заплати на
“ДРИЙМС ТРАНС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. “Г. М. Димитров” № 59, ет. 7 сумата от 1573,00 лева, представляваща
направени разноски в производството пред първоинстанционния съд, както и в
производството по допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3