РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. Шумен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
при участието на секретаря Димитринка В. Христова
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20253630101899 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове - установителни искове с
правно основание чл.26, ал.1, предл. второ и трето от ЗЗД и осъдителен иск с
правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД.
В исковата молба ищецът И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, действаща чрез проц. представител адв. М. В. М. от Адвокатска колегия
Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: ***, излага, че е сключила с
ответника „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***я“, представлявано от И. М.а Ш., Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.05.2023 г., с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор
за кредит, по силата на който договор следва да заплати възнаграждение на
поръчителя в размер на 900.00 лева. Ищцата твърди, че по договора за
предоставяне на поръчителство била заплатила сума в размер на 100.00 лева.
Ищцата заявява, че Договорът за предоставяне на поръчителство от
05.05.2023 г. е нищожен поради това, че нарушава нормативно предвидения
размер на ГПР и заобикаля закона, като излага правни доводи за това.
Същевременно излага твърдения, че същият накърнява добрите нрави, т.к. се
постигала значителна нееквивалентност на престациите. На следващо място,
сочи, че договорът е нищожен на основание чл.143, ал.1 от ЗЗП – не отговарял
1
на изискванията за добросъвестност и справедливост.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.05.2025 г., с който е обезпечен Договор за потребителски
кредит № 2769131 между И. К. К. и „Кредисимо“ ЕАД, поради противоречие
със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави и да бъде
осъден ответникът да й заплати сумата от 100.00 лева /сто лева/,
представляваща платена без основание по недействителен Договор за
предоставяне на поръчителство от 05.05.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното плащане.
Претендира и разноски.
В хода на делото е допуснато изменение размера на осъдителния иск,
като искът срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: ********* се счита предявен за
сума от 16, 14 лева. В останалата част производството по делото е прекратено,
поради оттегляне на исковете.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни, за което излага
аргументи. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му бъдат присъдени
извършените по делото разноски.
В хода на делото поддържа изложените в писмения отговор доводи и
възражения.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 05.05.2023 г. между ищцата и ответното
дружество, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с цел да
бъде обезпечен сключеният между ищцата и „Кредисимо“ ЕАД
(кредитодател) Договор за кредит № 2769131. По силата на последния договор
ищцата, в качеството на кредитополучател е получила от „Кредисимо“ ЕАД
парична сума в размер на 1 632.24 лева, с насрещно задължение да върне
сумата, ведно с уговорена възнаградителна лихва (40, 00%). В договора е
посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 48, 21 %. На същата
дата, между ищцата и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен и договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който дружеството поело
задължението да сключи с кредитодателя „Кредисимо“ ЕАД договор за
2
поръчителство, по силата на който да отговаря солидарно с ищеца за
изпълнението на договора за кредит. Предвидено е насрещно задължение на
ищеца за заплащане възнаграждение на поръчителя в размер на 1 308, 81 лева,
което е платимо на месечни вноски, ведно със вноските по договора за кредит.
Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С Тълкувателно решение №1 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК, се прие, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. В мотивите към горното решение е
прието, че: „С новелата на чл. 7, ал. 3 ГПК /ДВ бр. 100/2019 се предвиди
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. По отношение на останалите сделки,
задължението на съда да се произнесе за нищожността им се извежда от
общите принципи на гражданския процес. Тези основни правни норми не са
абсолютни, не действат самостоятелно, а си взаимодействат и се допълват и
трябва да се прилагат така, че да се прояви тяхната балансираност. Когато
нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е
длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да
се позове на нея не е обвързано със срок.“. В горния смисъл е и Решение
№50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г., III г. о. и др.
При конкретните договори, ищецът изрично с настоящите искове се
позовава на тяхната недействителност, поради противоречието му с
императивни правни норми, накърняване на добрите нрави и заобикаляне на
закона. При запознаване със съдържанието на договора за кредит, съдът
установи, че същият противоречи на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11
от ЗПК. Съгласно сочените разпоредби договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин /т. 10/, както и условията за издължаване на кредита от
3
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването /т. 11/. Видно от представения договор за потребителски кредит,
се установи, че е посочен ГПР – 48, 21 %, като безспорно от свързания към
договора за кредит договор за поръчителство става ясно, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Обезпечаването на договора чрез поръчителство е предвидено от кредитора
още при сключване на договора (двата договора са сключени на една дата, по
идентичен начин), като е предвиден и размерът на възнаграждението, което
кредитополучателят следва да заплати на определения от кредитора
поръчител, което е платимо с месечните вноски по кредита. От общите
условия към договора за кредит става ясно, че гаранционната сделка е
задължително условие за одобряване на кредита (чл.4 от общите условия).
Няма спор, че това възнаграждение на поръчителя не е включено в ГПР. Няма
спор в съдебната практика, че разходите по договор за поръчителство, който е
неизменно свързан с договора за кредит и представлява условие за сключване
на последния, които разходи водят до увеличаване общия размер на дълга,
следва да бъдат включени в общите разходи по кредита, т.е. в ГПР. В
посочения смисъл е и Решение на СЕС от 13.03.2025 г., постановено по дело
С-337/23. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в
неравноправно положение спрямо насрещната страна. Или в случая,
процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК (да е сключен по ясен и разбираем начин), съответно на чл.
11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК.
От друга страна, годишният процент на разходите се изчислява по
специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на
потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по
договора. Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. Посочването размера на ГПР в договора за
потребителски кредит е необходимо и задължително, защото предоставя на
4
потребителя възможността да съобрази реалната цена на финансовата услуга,
както и да съобрази икономическите последици от сключване на договора и по
този начин да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи или не.
При разглеждания казус, съдът счита, че е налице нарушение на
сочената разпоредба, тъй като в процесния договор кредиторът се е задоволил
единствено с посочването като абсолютна стойност на ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,
21%. Посоченият в договора лихвен процент от 40, 00 % не е ясно как точно се
съдържа в ГПР и как е изчислена лихвата по отношение на общия ГПР. По
този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Годишният
процент на разходите представлява величина, чийто алгоритъм е императивно
заложен в ЗПК, и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите
по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Такава методика
не се съдържа в договора. Не се съдържат данни за параметрите на формиране
на ГПР. Освен това не са посочени и допълнителни допускания, взети предвид
при изчисляването му, съобразно нормата на чл. 19, ал. 2 ЗПК. При липсата на
данни за наличие на конкретни разходи по кредита, които се включват в ГПР,
не става ясно как е формиран същият от 48, 21 %. Посочването само с
цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК е да се предостави на потребителя пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи. Ето защо в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв
годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява
ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
5
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т. е. по-висок от 50.00 %. С
уговарянето на това допълнително задължение за възнаграждение на
поръчител по договора се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. На практика с т.нар.
възнаграждение на поръчителя се предвижда допълнително възнаграждение
по кредита и то за кредитора, доколкото от справка в ТР се установява, че
едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е
кредитора по договора за кредит „Кредисимо“ ЕАД, т.е. пораждат се
основателни съмнения за свързаност на двете дружества. Поради изложеното,
съдът заключава, че така сключеният договор за кредит е нищожен, а
свързаният с него договор за поръчителство е нищожен, поради противоречие
с добрите нрави, липса на основание (нищожен договор за кредит) и
заобикаляне на закона.
Ето защо тези договори не пораждат задължения за страните по него.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
за да се произнесе, съобрази следното:
Фактическият състав на този вид неоснователно обогатяване изисква
предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.
е. още при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради това
предпоставките за уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса
на установено основание, като извършването на престацията следва да бъде
доказано от ищеца, а съществуването на валидно основание за нейното
получаване- от ответната страна.
Ищецът претендира връщане на сумата от 16, 14 лева, представляваща
заплатената от него сума по Договор за предоставяне на поръчителство. Както
беше посочено по-горе, между страните липсва спор, че тази сума е заплатена
на ответника, без наличието на валидно правно основание, при начална липса
на основание, с оглед на което съдът приема, че са осъществени всички
елементи на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. първо от ГПК, поради
което и осъдителният иск следва да бъде уважен.
6
По отношение на искането на ищеца за присъждане на разноските в
процеса, съобрази следното:
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 2 от ЗА. Размерът на възнаграждението при разглеждания казус, съдът
определя на сума от 480.00 лева (с включен ДДС), отчитайки действителната
фактическа и правна сложност на делото (по 240.00 лева за обективно
съединените искове срещу ответника). В случая по делото е представен
договор за правна помощ, сключен между адв. М. М. и ищеца, от който е
видно, че е уговорена безплатна правна защита в настоящото производство на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Ето защо и съобразно уважената част от
исковете (прекратената част от производството) на адвокат М. М. от АК-
Пловдив следва да се присъди сума в размер на 439, 75 лева, която следва да
бъде заплатена от ответното дружество „Ай тръст“ ЕООД. Възнаграждението,
което ответното дружество следва да заплати на процесуалния представител
на ищеца е определено съобразно прекратената част от производството.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете
(прекратената част от производството), като ответникът „Ай тръст“ ЕООД
следва да заплати сума в размер на 58, 07 лева.
На основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника „Ай тръст“ ЕООД сумата от 12, 58 лева, представляваща разноски
(юрисконсултско възнаграждение), определено съразмерно отхвърлената част
от исковете (прекратената част от производството).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, по иска на И. К. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. М.а Ш., Договор
за предоставяне на поръчителство от 05.05.2023 г., сключен между страните с
цел да бъде обезпечен сключеният между И. К. К. и „Кредисимо“ ЕАД
Договор за кредит № 2769131 от 05.05.2023 г.
7
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, ***, представлявано от
И. М.а Ш., да заплати на И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
чрез проц. представител адв. М. В. М. от Пловдивска АК, с адрес на кантора и
съдебен адрес: ***, сумата от 16, 14 лева (шестнадесет лева и четИ.десет
стотинки), представляваща платена от ищеца без основание (при начална
липса на основание), по недействителен Договор за предоставяне на
поръчителство от 05.05.2023 г., към Договор за кредит №2769131/05.05.2023
г., ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на исковата
молба в съда- 16.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да
й заплати сумата от 58, 07 лева (петдесет и осем лева и седем стотинки),
представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от И. М.а Ш., да заплати на адвокат М. В.
М. от АК - Пловдив, с адрес на кантора - г***, сумата от 439, 75 лева
(четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗА, за оказана безплатна помощ, съдействие и представителство на И. К. К.,
ЕГН **********, съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати
на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, г***, представлявано от И.М.а Ш.,
сумата от 12, 58 лева (дванадесет лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща разноски (юрисконсултско възнаграждение), определени
съразмерно отхвърлената част от исковете (прекратената част от
производството).
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8