Решение по дело №62/2025 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 12
Дата: 22 май 2025 г. (в сила от 22 май 2025 г.)
Съдия: Петър Христов Маргаритов
Дело: 20255400600062
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. С., 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
в присъствието на прокурора С. С.
като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255400600062 по описа за 2025 година
Настоящото производство се развива по реда на Глава Двадесет и първа
от НПК.
Образувано е по въззивна жалба от сл.защитник адв.М.О. срещу
постановена присъда по нохд № 18/2025г по описа на РС-М..
С постановената присъда подсъдимия Кр.Т. е признат за виновен в това ,
че на 25.01.2025 г. в с. П. чрез нанасяне на юмручен удар в областта на
лицето е причинил на К.С. Т., ЕГН: **********, разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се в счупване на носните
кости, кръвонасядания по горните и долните клепачи на двете очи,
травматичен оток и охлузване по гърба на носа, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. чл.
130, ал. 1 от НК, поради което и на основание 131, ал. 1, т. 5а във вр. с чл. 54,
ал. 1 от НК му е наложено наказание ЛОС за срок от шест месеца при
първоначален общ режим .
С присъдата е приведено в изпълнение отложено по реда на чл. 66 ал.1
от НК предходно наказание ЛОС за срок от пет месеца по нохд №
1
130/2022 г. на РС – М., като е приспаднато времето през което подсъдимия
е бил задържан по взетата МНО задържане под стража , включително
времето през което е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата , като е поискано оправдаването на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение .Алтернативно е поискано
налагане на по- леко наказание .
В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и със сл. защитник
адв.О. , като се поддържа жалбата .Подсъдимият заявява , че в деня на
инцидента не е посещавал село П., като иска да бъде оправдан.
Представителят на ОП-С. оспорва жалбата в съдебно заседание , като
пледира потвърждаване на присъдата.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателствата,
изложените от страните доводи и възражения и след като извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подаден в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество ВЖ е неоснователна , предвид на следното:
Обжалваната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се подкрепя от събраните по делото доказателства .
Настоящият състав намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Кр.Т. е на * , несемеен , безработен и осъждан.С присъда по
нохд № 130/2022г по описа на РС-М. , влязла в законна сила на
19.01.2023г на Кр.Т. е наложено наказание ЛОС за срок от пет месеца
за извършено деяние по чл. 194 ал.1 от НК , като изпълнението на
наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Кр.Т. е внук на К.С. Т., роден * Дядото на подсъдимия
живеел в с.П. , като в тази къща имало обособена стая , ползвана от
подсъдимия.Кр.Т. ползвал апартамент в гр.Р., като често посещавал
къщата на дядо си , особено когато имал нужда да получи пари .
На 25.01.2025 г., около 13.00 часа, подсъдимият К. Т. отишъл в дома на дядо
си в с. П. и му поискал пари, като получил само 15 лева. Подсъдимия се
2
ядосал и настоявал за още пари, като започнал да си приготвя храна. Около
16.00 часа в къщата дошла и свид. В.К.. Подсъдимият поискал от К. да му
зашие панталоните, но тя му отказала и започнала да го убеждава да си
намери работа. Подсъдимия се ядосал и започнал да псува дядо си и леля
си , като замерил дядо си с лъжица, взел едно дърво от стаята и тръгнал с него
към възрастния човек , който бил на седнал на леглото. Свид. К. застанала
между тях, за да предпази баща си , при което подсъдимия я избутал встрани
на леглото. След това подсъдимият ударил с юмрук в лицето дядо си . От
удара К. Т. изпитал силна болка, като от носа му започнало обилно
кръвотечение. Веднага след случилото се подсъдимият напуснал жилището.
Свид. К. се опитвала безуспешно да спре кръвотечението поставяйки
тампони в носа му, но кръвта не спирала. Състоянието на възрастния човек
се влошило , след което бил закаран до ФСМП гр. Р., където му е оказана
медицинска помощи и е подаден сигнал до органите на реда . На място
пристигнали свидетелите Х.Р. и В.Х. – полицейски служители в РУ М.,. Пред
полицейските служители пострадалия К. Т. заявил, че нараняванията му са
причинени от внука му К. в дома му в с. П., който го ударил с юмрук в лицето.
При разговор със свид. К. същата потвърдила пред полицейските служители,
заявеното от пострадалия. Полицаите предприели действия по издирването на
подсъдимия К. Т., като около 19.00 часа го установили да се придвижва пеша
на изхода на гр. Р. в посока от с. Б.р.. Пред тях подсъдимия отрекъл да е ходил
в с. П.. Т. бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, а впоследствие с
постановление от 26.01.2025 г. на РП С. за срок от 72 часа, като с определение
от 29.01.2025 г. на РС М. му е била взета МНО „Задържане под стража“.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
свидетелите Кр. Т. , В. К. , Р. , Х. и С., като същите са непротиворечиви
помежду си .Следва да се кредитират напълно показанията на св.Т. и
св.К. за случилото се в дома на пострадалия Кр.Т. на 25.01.2025г в
с.П..Логично е констатираните травматични уреждания да са причинени
именно от подсъдимия, като липсва какъвто и да е мотив за двамата
свидетели да не пресъздават обективно хронологията на събитията,
случили се в дома на пострадалото лице.
В хода на производството е приобщена изготвената СМЕ от в.л. Х., като
от заключението на същата се установява , че на на К. Т. са причинени
следните телесни увреждания кръвонасядания по горните и долни клепачи
3
на двете очи, травматичен оток, охлузване по гърба на носа; счупване на
носни кости. Описаните травматични увреждания са му причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Травматичните увреждания са причинени по механизма на удар с или върху
твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са получени както се
сочи от св. К. Т. - при нанесен удар с юмрук в областта на носа на
пострадалия. В съдебно заседание експертът сочи , че при прегледа
/извършен на 26.01.2025г/ нараняванията на пострадалия са били с давност
не повече от 24 часа, както и че с всеки удар с твърд тъп предмет, който засяга
областта на носа е възможно се причинят тези травматични увреждания, вкл.
и при падане но е рядко срещано като механизъм. Настоящият състав
намира, че следва да се кредитира заключението на ВЛ като пълно, ясно и
обосновано. Същото кореспондира с приложените по делото доказателства.
В хода на съдебното производство подсъдимият отрича да е посещавал
дома на дядо си в с.П. на 25.01.2025г , като тези му обяснения не
следва да се кредитират.В подкрепа на тази защитна версия не са
събрани други доказателства.От това, че подсъдимият е установен да се
придвижва от с.Б.Р. към в гр.Р. три часа след инцидента не може да се
направи автоматично извод, че същият не е посещавал дома на дядо си .
По делото е установено категорично, че пострадалото лице е дядо на
подсъдимия, като в тази насока са приобщени гласни и писмени
доказателства .В НПК няма разпоредба която ограничава възможността
за доказване на родствени връзки чрез свидетелски показания .
Въз основа на изложената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че е подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
състав ан престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 1
от НК .
От обективна страна е доказано , че на посоченото време и място в
обвинителния акт подсъдимият е нанесъл юмручен удар в лицето на
неговия дядо К.С. Т., , като му е причинил разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, изразяващо се в счупване на носните кости,
кръвонасядания по горните и долните клепачи на двете очи, травматичен оток
и охлузване по гърба на носа.
Деянието е извършено в условията на домашно насилие по смисъла на чл.
93, т. 31 от НК , като леката телесна повреда е причинена на дядото на
4
подсъдимия , който е негов възходящ роднина .
От субективна страна деянието е причинено с пряк умисъл , като
подсъдимия е съзнавал обективните елементи от състава на престъплението,
както и е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и
пряко е целял настъпването на общественоопасните последици.
С оглед на изложеното правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд , че подсъдимият е осъществил състав на
престъплението по чл. 131 ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от
свобода до три години , като първоинстанционният съд наложил на
подсъдимия наказание ЛОС за срок от шест месеца , прилагайки
разпоредбата на чл. 54 от НК .
Напълно обосновано първоинстанционният съд е приел, че целите на
наказанието могат да се постигнат единствено чрез прилагане на
нормата на чл.54 от НК .Съдът подробно е коментирал в мотивите си
защо наказанието не следва да се определя при условията на чл. 55 от
НК , като са отчетени следните отегчаващи обстоятелства -съдебното
минало на подсъдимия, обстоятелството , че са причинени множество
травматични увреждания на един възрастен човек / на 81 г/ .Тези изводи
се споделят изцяло и от настоящия състав, като по делото не са
отчетени каквито и да са смекчаващи отговорността обстоятелства,
касаещи извършеното деяние от подсъдимия.
С оглед на изложеното правилно и законосъобразно първоинстанционния
съд наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, като това наказание е изцяло съобразено с разпоредбите
на чл. 54 от НК и чл. 36 от НК.
Правилно и законосъобразно съдът привел в изпълнение отложеното
наказание по предходното осъждане на подсъдимия по нохд № 130/2022 г.
на РС – М., като в определения изпитателен срок подсъдимият извършил
друго престъпно деяние , за което му е наложено наказание лишаване от
свобода, като е приложена и разпоредбата на чл. 59 от НК.
Мотивиран от горното, въззивният състав счита, че на основание чл. 338 от
НПК атакуваната присъда следва да се потвърди като обоснована и
законосъобразна, като съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда с регистрационен номер
2/11.03.2025г , постановена по нохд № 18/2025г по описа на РС-М..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6