№ 14886
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110157536 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба,подадена от ***
срещу *** за сумата от 1375 лева,представляваща вземане за недължимо
заплатена неустойка по недействителен договор за потребителски
кредит,сключен на 27.11.2020 г.
Исковата претенция е предявена след като за същото вземане е била
издадена заповед за изпълнение и длъжникът е подал възражение срещу
заповедта за изпълнение.
С подадената искова молба ищцата чрез процесуалния си представител
формулира искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от
1375 лева.
С разпореждане от 03.10.2024 г. исковата молба е оставена без движение
с указания ищцата в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна
такса в размер от 27,70 лева по сметка на Софийски районен съд,за което да
бъде представена вносна бележка,да конкретизира фактическите
обстоятелства,на които се основава исковата претенция – при съобразяване,че
производството по иска с правно основание чл.422 от ГПК следва да има
идентитет спрямо заповедта за изпълнение – ищцата да уточни каква
неустойка е уговорена,относно неизпълнение на кое договорно задължение е
уговорена,какъв е размерът на неустойката,кога е заплатила неустойката ( в
кой времеви период и дали е заплащала същата заедно с погасителните вноски
по договора за заем ),да бъдат конкретно посочени фактическите
обстоятелства,от които следва,че клаузата за неустойка е недействителна,да
бъде надлежно формулирано искането – дали ищцата предявява осъдителен
или установителен иск при съобразяване вида на иска,когато за вземането е
издадена заповед за изпълнение и е постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение.
Съдът е отправил предупреждение,че при неизпълнение на указанията в
срок производството по делото ще бъде прекратено.
С постъпила молба уточнение ищцата *** чрез пълномощника си адв.К.
сочи,че договорът за заем е сключен за сумата от 3000 лева,твърди се,че в
1
нарушение на закона е предвидено трето лице на заемното правоотношение да
поръчителства по договора. Сочи се,че по договора за кредит сумата за
връщане възлиза на 3690 лева,докато заплатената от заемополучателката
парична сума възлиза на 3690 лева,поради което сумата от 1375 лева подлежи
на връщане,както и върху тази сума е дължима мораторна лихва от 100 лева за
периода 27.11.2020 г. до 22.11.2021 г.
С последващо разпореждане на съда исковата молба отново е оставена
без движение с указания ищцата чрез пълномощника си в едноседмичен срок
от съобщението да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на
закона като съобрази вида на исковата претенция,образувана след като е
подадено възражение срещу издадена заповед за изпълнение.
Видно от молба уточнение от 04.12.2024 г.,ищцата чрез адв.К.
формулира искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от
1375 лева.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки за
прекратяване производството по делото.
Съгласно чл.129,ал.2 от ГПК ако исковата молба е нередовна съдът дава
указания по привеждането й в съответствие с изискванията на закона,а ако
тези указания не бъдат изпълнени съдът е длъжен да върне исковата молба
съгласно чл.129,ал.3 от ГПК и да прекрати производството по делото.
Реализирането на по-нататъшни процесуални действия по нередовна искова
молба се явява недопустимо,съответно налице е процесуална пречка за
развитие на производството,а същото следва да бъде прекратено. В
конкретния случай съдът изрично е дал указания за формулиране на надлежно
искане до съда при съобразяване вида на предявения иск и развитието на
исковото производство след като за същото вземане е издадена заповед за
изпълнение и срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение.
Въпреки дадените конкретни указания за съобразяване вида на иска –
осъдителен или установителен ищцата чрез пълномощника си претендира,че
предявява осъдителен иск. Софийският районен съд приема,че това е
достатъчно основание да бъде възприето,че указанията на съда не са
изпълнени и е възникнало основание да бъде разпоредено връщане на
исковата молба и прекратяване на производството по делото. Законът
категорично и еднозначно регламентира,че исковата претенция,предявена за
вземане,за което е издадена заповед е установителна по своя характер – в този
смисъл чл.422,ал.1 от ГПК регламентира,че искът за съществуване на
вземането се смята предявен от подаване на заявлението,а съгласно чл.415,ал.3
от ГПК искът след подадено възражение срещу заповедта за изпълнение е
установителен. В настоящия случай въпреки дадените на ищцата ***
указания да приведе петитума в съответствие с изложените обстоятелства,а
именно че същото вземане е претендирано по реда на заповедното
производство,както и въпреки конкретното указание да бъде съобразен видът
на иска след развило се заповедно производство и след постъпило възражение
формулираният от ищцата петитум за осъждане на ответника противоречи на
обстоятелствената част,поради което исковата молба е останала нередовна и
подлежи на връщане. Отделно от това,съдът намира,че следва да бъде
отчетено,че е налице и друго основание за връщане на исковата молба –
налице е разминаване между претендираното вземане по заповедното
2
производство и претендираното вземане по исковата молба и уточняващите
молби. Съдът намира,че следва да бъде отчетено,че със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – т.9 от заявлението и с уточняващата
молба,подадена по заповедното производство,претендираното вземане е
посочено като недължимо платена неустойка. В хипотезата,когато се развива
исково производство след постъпило възражение срещу заповедта за
изпълнение исковата претенция следва да има същият предмет,какъвто е
предметът на заповедното производство. В настоящия случай с уточняващата
молба ищцата твърди,че е заплатила парични суми по договор за
поръчителство с лице,различно от дружеството заемодател,които твърдения
не кореспондират с твърденията по заповедното производство и които
твърдения са релевирани за първи път в рамките на исковото производство,а
това също дава основание да бъде прекратено производството по делото,а
като последица от прекратяване на производството следва да бъде обезсилена
заповедта за изпълнение.
Изводът на съда за наличието на предпоставки не се променя предвид
това,че с молба,подадена от ищцата *** е формулирано искане за изпращане
на делото на основание чл.113 от ГПК по подсъдност на Районен съд
Пловдив,доколкото преценката дали спорът е потребителски,респективно
дали делото следва да бъде изпратено на друг съд е обусловена от наличието
на редовна искова молба с надлежно формулирана искова претенция. В
хипотезата,когато въпреки дадените указания страната ищец не привежда
исковата молба в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК
единствената законова последица би могла да бъде връщане на исковата
молба,прекратяване на производството и обезсилване на заповедта за
изпълнение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.129,ал.3 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба,подадена от *** срещу *** с вх. № 304977 и
прекратява производството по гражд.дело № 57536/2024 г. по описа на
Софийския районен съд,42 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 16862/04.06.2024 г.,издадена по
ч.гражд.дело № 16189/2024 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3