Р Е Ш Е Н И Е

№117

гр. Хасково, 10.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                        СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА

 

при секретаря Гергана Тенева

като разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №1151/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано по жалба от Н.К.К., ЕГН ********** ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-1030-003080 от 12.11.2020г., издадена от началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на жалбоподателката К. на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за извършено нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В жалбата се излагат аргументи за това, че оспорената заповед е издадена в нарушение на административно производствените правила, на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. В тази връзка се моли за нейната отмяна. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Д., която подържа жалбата по изложените в нея съображения. Не претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по жалбата – началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не се представлява от упълномощен представител. По делото от същия е депозирана молба-становище, в която изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съобразявайки посочените от оспорващата основания, становището на ответника и фактите, които се установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд Хасково, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателката на 23.11.2020г., видно от разписката съдържаща се в самата заповед, подписана от К., а жалбата е подадена на 27.11.2020г., обстоятелство установяващо се от входящия номер на същата.

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало служебно във връзка със съставен АУАН Серия АА бл. № 915701 на 12.11.2020 г. От посочения АУАН се установява, че на 12.11.2020г., около 00.45 часа, в гр. П., ул.“Б. Ш.“ №.. Н.К.К. е управлявала лек автомобил М. .. ЦДИ с рег. № Х…КМ, собственост на К. К., като при извършената проверка от органите на МВР, К. е отказала да и бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0176, за установяване употреба на алкохол. От страна на контролните органи е издаден талон за медицинско изследване № 0627471, който е връчен на жалбоподателката и съответно подписан от нея, но същата, не се е явила в посоченото и медицинско заведение и съответно не е дала кръвна проба за медицинско изследване. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Оспорващата е подписала съставения и АУАН без да е посочила обяснения или да е направил възражения.

Предвид съставения АУАН и на основание чл. 22 от ЗАНН, с оспорената ЗППАМ № 20-1030-003080 от 12.11.2020 г., издадена от началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, на жалбоподателката К. на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за извършено нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Описанието на нарушението съдържащо се в АУАН /отказът на К. да и бъде извършена проверка с техническо средство за употребата на алкохол, както и отказът за даване на проба за извършване на медицинско изследване за употреба на алкохол/ е възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, като е цитирано и съдържанието на същата разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Не се спори в настоящото производство, че собственик на процесното МПС е К. К., което изрично се сочи както в съставения АУАН, така и в оспорената ЗППАМ, както и че на жалбоподателката е бил издаден Талон за медицинско изследване с № 0062474, връчен ѝ в 01:30 ч. на 12.11.2020г., с който същата е уведомена, че следва да се яви в УМБАЛ „Св. Георги“ до 40 минути от връчване на талона за медицинско изследване, но това не е направено от нея.

Оспорената в настоящото производство ЗППАМ е издадена от оправомощен за целта орган, в рамките на предоставената му материална компетентност. По аргумент от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед т. I 7. от приетата по делото като доказателство Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР Пловдив и Заповед №8121К-6152/07.05.2020г. на Министъра на вътрешните работи, следва да се приеме, че началник на група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, е постановил оспорената заповед в пределите на предоставената му материална компетентност.

На следващо място, обжалваната ЗППАМ е издадена при спазване на установената форма, като са спазени изискванията на чл. 59, ал.2 от АПК. В заповедта е посочено правното основание за издаване на акта - чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН Серия АА бл. № 915701 от 12.11.2020г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – отказ на оспорващата да и бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер. Не е налице несъответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

Липсват и нарушения на административнопроизводствените правила. Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена, след като началник на група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив е взел предвид, че мл. автоконтрольор от сектора е съставил АУАН Серия АА бл. №915701 от 12.11.2020г., след преценка на обстоятелствата и извършеното нарушение. Следва да се приеме, че административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 от АПК, съобразно принципа за законност – чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 от АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

На последно място, при издаване на оспорената ЗППАМ, от страна на органа не е допуснато нарушение и противоречие с материалния закон.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е и случаят, в който водач откаже да бъде проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил алкохол. В случая се касае за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно установяването.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо жалбоподателката Н.К.К. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП - отказ да ѝ бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. С оглед твърденията в жалбата за неправилна преценка от страна на контролните органи на действителната фактическа обстановка, следва да се посочи, че жалбоподателката не е посочила доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в обжалваната заповед, както и липсват от нейна страна доказателствени искания по делото в тази насока.

С оглед изложеното съдът намира, че безспорно е доказано по делото, че жалбоподателката е управлявалала посочения в АУАН и в ЗППАМ автомобил към момента, когато е спряна за проверка от полицейските служители, както и че същата е отказала да ѝ бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.

Безспорно се установява наличието на една от предвидените възможни хипотези, при които се прилага процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС, а именно - отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство. При установеното с АУАН нарушение по чл. 174, ал. 3, пр1 от ЗДвП, ответникът е действал в условията на обвързана компетентност, респ. не е имал възможност за преценка дали да наложи или не процесната по делото ПАМ. С оглед изложеното оспорената заповед е постановена в съответствие с материалния закон.

Както се посочи предназначението на процесната ПАМ е с превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание /по арг. на чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН/. За приложената в случая ПАМ, както и за всяка ПАМ е присъщо наличието на негативно засягане на правата и интересите на адресата ѝ. Това обаче не представлява наказание, поради което видът на нарушението – отказ за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство и степента му на обществена опасност е съобразена от законодателя, който е предвидил процесната ПАМ като временно отнемане на СУМПС на водач до разрешаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В случая за процесното деяние е издадено Наказателно постановление № 20-1030-012879 на 01.12.2020 г., видно от приложената по делото справка за нарушител/водач, с което на Н.К. е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева за извършеното нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като не са налице данни за влизането му в сила към настоящия момент, т. е. не е решен въпросът за отговорността на оспорващата.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водач, който отказва да бъде проверен с техническо средство, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващата и в частност временното отнемане на свидетелството ѝ за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността и, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП се прилага ПАМ под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца".

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.К., ЕГН ********** ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-1030-003080 от 12.11.2020г., издадена от началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП и е наложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: