Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 03.02.2020
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви
въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
Като разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова ч. гр. дело № 603 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба, вх. № 80267 от 04.11.2019 г.
по описа на ЧСИ М.П., подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Разпореждане
от 23.10.2019 г., постановено по изп.д. № 20198510402148, с което ЧСИ П.
частично намалява приетия за събиране адвокатски хонорар по изпълнителното
дело, претендиран от
взискателя „Г.С.У.“ ЕООД, на основание чл. 10, ал.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата).
Сочи
се, че претендираното възнаграждение е прекомерно и несъобразено с Наредбата.
Поддържа се още, че процесното възнаграждение не е съобразено с липсата на
каквато и да е правна и фактическа сложност на изпълнителното дело, произтичаща
от обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на длъжника „Т.С.” ЕАД
била Столична община, а според практиката на ВКС общините били „сигурни
платци“, както и с извършените до момента изпълнителни действия за събирането
на дължимата сума, които от страна на взискателя се състояли единствено в
изготвянето на молба за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят
твърди, че изплатил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.
Предвид
изложеното моли съда да отмени разпореждането на ЧСИ М.П. от 23.10.2019 г. и да намали
адвокатския хонорар на взискателя на 200 лв. съобразно минимума за образуване
на изпълнителното дело, както и да намали размера на начислената пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят
по изпълнителното дело – „Г.С.У.“ ЕООД е депозирал писмено възражение, с което
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Претендира разноски в настоящото производство, включително за адвокатско
възнаграждение.
Частен
съдебен изпълнител М.П., подробно в
представените мотиви, е изложил съображения за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и становището по нея, както и
обясненията на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:
Изпълнителното
дело № 20198510402148 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, е образувано
по молба от 25.09.2019 г. на „Г.С.У.“
ЕООД срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2019 г., издаден
от Софийски районен съд по гр.д. № 75297/2017 г. С този изпълнителен лист
настоящият жалбоподател „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на адв. В.В.Т.– САК сумата
от 308.75 лв., представляваща разноски в качеството му на адвокат по делото. В
молбата взискателят е посочил изпълнителен способ – насочване на изпълнението
върху движимите вещи на длъжника, запор върху дружествени дялове и възбрана на
недвижимите имоти, собственост на длъжника.
От представените към
молбата за образуване на изпълнителното дело писмени доказателства се
установява, че адв. В.В.Т.е цедирал вземането по изпълнителния лист на „Г.С.У.“
ЕООД с Договор за цесия от 22.07.2019 г. Представено е и уведомление за
извършената цесия, получено от длъжника на 25.07.2019 г.
Към молбата за
образуване на изпълнителното дело са приложени още пълномощно в полза на
Адвокатско съдружие „Б.Л.“, чрез адв. К.Б., за процесуално представителство на
взискателя по изпълнителното дело, Споразумение за адвокатско възнаграждение от
18.09.2019 г., по силата на което страните са уговорили адвокатско
възнаграждение в полза Адвокатско съдружие „Б.Л.“ в размер на 350 лв., както и
платежно нареждане за същата сума в полза на адвокатското дружество.
На следващия ден
(26.09.2019 г.) взискателят е депозирал молба, вх. № 68997/26.09.2019 г. за
промяна на изпълнителните действия, като е посочил, че оттегля посочените
такива в молбата за образуване на изпълнителното дело и посочва нов способ –
запор върху банковите сметки на длъжника (без да е посочена конкретна банка).
На 26.09.2019 г. на
длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение изх. №
49452/25.09.2019 г., в която е посочен и размерът на дължимите разноски по
изпълнителното производство, в това число сумата от 356.91 лв. – разноски по
изпълнителното дело.
По повод последното
длъжникът „Т.С.” ЕАД е сезирал ЧСИ М.П. с възражение, вх. № 70395/02.10.2019
г., с която отправя искане за намаляване на приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение поради прекомерност до минимално определения размер в
Наредбата, както и размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съответно.
С обжалваното
разпореждане съдебният изпълнител е намалил единствено размера на адвокатския
хонорар до размера на 300 лв.
След
депозиране на настоящата жалба взискателят, чрез адв. Билева, е депозирал
молба, вх. № 84855/15.11.2019 г., с която моли приетите разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат намалени до размера на законоустановения минимум за
образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело. В отговор на
последната, ЧСИ П., с разпореждане от същия ден, намалява адвокатския хонорар
на 230 лв. Настоящият състав намира, че длъжникът – настоящ жалбоподател има
интерес от обжалване на постановлението за намаляване на разноските, тъй като в
частната жалба, с която е сезиран настоящият състав е отправено искане за
намаляване на приетия хонорара на 200 лв., независимо че междувременно същият е
намален от ЧСИ на 230 лв. Жалбоподателят има интерес и да обжалва приетата за
събиране такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
На
24.10.2019 г. е връчено запорно съобщение до „Ю.Б.“ АД, с което е наложен запор
върху всички сметки на длъжника в банката. На 25.10.2019 г. „Ю.Б.“ АД изпраща
отговор на запорното съобщение, съгласно който наличността по сметките на
длъжника е достатъчна за покриване на посочената в запорното съобщение сума. На
31.10.2019 г. ЧСИ П. изпраща съобщение до банката за вдигане на запора.
При така установеното
от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че
жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът
по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 28.10.2019 г., а частната
жалба е подадена по пощата на 01.11.2019 г.) и срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител - Разпореждане от 23.10.2019 г. по изп.д. №
20198510402148, с което ЧСИ П. частично намалява приети за събиране разноски за
адвокатски хонорар на взискателя.
Разгледана по
същество, същата се явява и основателна по следните съображения:
Въпросът за съдебните
разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК при прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна
сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер, но същият не може да
бъде под минимално определения такъв съобразно чл. 36 ЗА, като Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ.
Възнаграждението за
представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на чл.
10 от Наредбата - 200 лв. за образуване на изпълнително дело, а за водене на
делото и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г.) - за парични вземания
до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за
вземания от 500,01 лв. до 1000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение по чл.
7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В настоящия случай
жалбоподателят - длъжник дължи на взискателите адвокатско възнаграждение, но
само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в минималния
размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата, а именно в размер на 200 лева. Преценката
за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния
случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен
изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви
други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане.
Действително в молбата по чл. 426 ГПК взискателят е посочил начина на
изпълнението, а именно - насочване на изпълнението върху движимите вещи на
длъжника, запор върху дружествени дялове и възбрана на недвижимите имоти,
собственост на длъжника. Следва да се има предвид обаче, че съгласно
разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК, реквизит от съдържанието на молбата за
образуване на изпълнително производство е и посочване от взискателя на начина
на изпълнението, какъвто е настоящият случай. На следващия ден е подадена нова
молба за посочване на друг способ на изпълнение от взискателя (запор на банкови
сметки), която обаче може да се приеме единствено като допълнение към молбата
за образуване на изпълнителното дело. Независимо, че вземането е удовлетворено
именно вследствие на наложения запор на банковите сметки на длъжника в
конкретна банка (която ЧСИ дори не е следвало да издирва с оглед публичността
на тази информация), то последното е осъществено в рамките на първоначално
посочения изпълнителен способ. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви
други необходими действия с цел удовлетворяване на вземането, поради което
уговореното с взискателя възнаграждение за такива не следва да се възлага на
длъжника. Това налага да бъде отменено разпореждането на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 300 лева на 200 лева.
В тази връзка
начислените от ЧСИ М.П. разноски по изпълнителното дело в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, следва да бъдат
намалени до 200 лв. на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Относно таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ, настоящият съдебен състав намира следното: съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ
за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума. Под
„парично вземане“ по смисъла на посочената норма се разбира само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото
изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи, т.е.
таксата не се начислява върху заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, респ. върху юрисконсултското
възнаграждение. При това положение следва да бъде намалена и таксата по т. 26
от ТТРЧСИ от 66.44 лв. (посочена в мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК) до размера
на 37.06 лв. с ДДС.
По изложените
аргументи съдът намира, че жалбата против процесното разпореждане е основателна
и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на
делото, ответникът по жалбата няма право на разноски.
Относно претенцията
за разноски на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че в настоящото
производство разноски не следва да се присъждат, а такива следва да бъдат
търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА сумата от 300 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя „Г.С.У.“ ЕООД по изпълнително дело № 20198510402148 по описа на ЧСИ М.П., на 200 лв.
НАМАЛЯВА
сумата от 66.44 лв., представляваща начислена такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ по изпълнително дело № 20198510402148 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на
КЧСИ, до размера на 37.06 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, за присъждане на разноски
в производството по ч.гр.д. № 603/2020
г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Г.С.У.“,
ЕИК *******, за присъждане на разноски в производството по ч.гр.д. № 603/2020 г. по описа на Софийски
градски съд, ГО, І-ви въззивен брачен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.