РЕШЕНИЕ
Номер 260528 09.11 Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд
ХХІІІ наказателен състав
На двадесет и шести октомври 2020 Година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
АН дело номер 3909 по описа за 2020 година
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1030-000577/04.06.2020г. на Началника на Трето
РУ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.Л.П. ЕГН ********** са наложени две
административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 100лв. и 10лв. за
извършени нарушения по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.100
ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА
П.Л.П. ЕГН ********** *** сумата от 120лв., представляваща направените
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС
в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.
МОТИВИ :
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-000577/04.06.2020г.
на Началника на Трето РУ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.Л.П. ЕГН **********
са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 100лв.
и 10лв. за извършени нарушения по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата и
по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят П.Л.П. лично и чрез
пълномощника си по делото адв. С., моли да се отмени Наказателното
постановление, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.
Въззиваемата страна- ОДМВР гр. Пловдив, не
изпраща представител и писмено изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и
законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по
същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е
издадено против П. за това, че на 28.05.2020г. около 16.50часа в гр. Пловдив на
ул. „Васил Левски“ срещу № 50 като водач на лек автомобил „Ауди А6 Олроуд
Куатро” с рег. № …. преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната
уредба, работеща в нормален режим. Не представя контролен талон към СУМПС.
Видно от приложения към административната
преписка Акт за установяване на административно нарушение №
АА598206/28.05.2020г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените
нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят В.В.Л.
изцяло поддържа изложените в АУАН констатации. Допълва, че лично е констатирал
нарушението, като в първия момент водачът спрял на светофара, но след това
потеглил още на червен сигнал, поради което бил настигнат и му се съставил Акт.
От така изложените доказателства се налага
категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на П.Л.П. административни нарушения по чл. 6
т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под
страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по делото, а
именно АУАН, Заповеди.
Не на последно
място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не
ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените
в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че Наказателното
постановление е необосновано и незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че
извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са
опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на
инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по
посочените в АУАН и НП норми.
Поради
изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 20-1030-000577/04.06.2020г.
на Началника на Трето РУ при ОДМВР гр. Пловдив, с което на П.Л.П. ЕГН **********
са наложени две административни наказания “ГЛОБА” в размер съответно на 100лв.
и 10лв. за извършени нарушения по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата и
по чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и
законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложените
наказания „ГЛОБА“, то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, те
са в рамките на определения твърд размер на санкциите за реализираните от
жалбоподателя нарушения. Следователно правилно административно-наказващият
орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно тези
размери, като е преценил конкретната тежест на извършеното. Това обстоятелство
лишава от възможност и съда да намали техния размер.
Не на последно място според съда липсват
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от
жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено
административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г.,
административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “
маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият
състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението,
факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха
предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – преминаване на
червен сигнал на светофара, не би
следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар
да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице сериозно
накърняване на правилата за движение по пътищата, включително и свързана с безопасността
на останалите участници в движението. В този смисъл всяко нарушение на
изискванията за такава дейност, не на последно място и чрез неспазване
сигналите на светофарната уредба, крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения.
По делото не
се сочат, а и при извършената служебна проверка от страна на съда не се
установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на
АУАН и издаване на обжалваното НП.
С оглед
императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне
по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски. Предвид изхода на делото – потвърждаване на атакуваното Наказателно
постановление и съгласно приложеното пълномощно жалбоподателят П.Л.П. ЕГН **********
следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР гр. Пловдив сумата от 120лева,
представляваща направените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
За изложените изводи съдът съобрази
всички доказателства по делото.
По
застъпените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.