Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 27.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми
февруари две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ТАНЕВ
при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 4831 по описа за 2019
година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявена искова молба от С.С.Й., ЕГН **********, срещу ЕТ „К.К.“, ЕИК *********, с
искане да бъде
постановено решение, с което на осн.
чл. 19, ал. 3 ЗЗД да бъде обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2009г.,
с който ЕТ „К.К.“ се задължил да прехвърли на С.С.Й. недвижим имот, находящ се в жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр. Варна, ул. „Ц.И.С.“ 15, а именно:
½ ид.ч. от гараж на партер, с площ от 15,09
кв.м., а
с общите части – 19,83 кв.м., при граници – калкан,
вътрешен двор, проход, ½ ид.ч. от гараж, както и 6,15 кв.м. ид.ч. от дворното
място, в което е построена сградата и изба (склад) номер 2 с площ от 14,32 кв.м. на подземен етаж, както и 1,86 кв.м. от
дворното място. В хода на производството на осн. чл.
227 ГПК, като ищец е конституирано лицето К.С.Г., ЕГН **********.
Твърди се в исковата
молба следното: На 11.03.2009г. бил сключен предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът имал качество на купувач,
а ответникът – на продавач. По силата на този договор ответникът се задължил да
построи и предаде на купувача недвижим имот, находящ
се в жилищна сграда, построена в дворно място в гр. Варна, ул. „Ц.И.С.“ 15 -
½ ид.ч. от гараж на партер, с площ от 15,09
кв.м., а с общите части – 19,83 кв.м., при граници – калкан, вътрешен двор,
проход, ½ ид.ч. от гараж, както и 6,15 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата и
изба номер 2 с площ от 14,32 кв.м. на подземен етаж, както и 1,86 кв.м. от
дворното място. Първоначално страните се договорили продажната цена да бъде в
размер на 30 000,00 лв., платими на
посочена от продавача банкова сметка ***.03.2009г., като допълнително се
договорили за още 1000,00 евро, платими до 15.03.2012г. във връзка със склад
номер 2. Ищецът заплатил в брой продажната
цена. След получаване на сумата страните положили подписи в Договора в графата
„заплатени вноски“. Не бил уговорен срок за завършване на строителството на сградата.
В срока по
чл.131 ГПК не бил депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От представения по делото предварителен договор за продажба на недвижим имот се установява, че на 11.03.2009г. в гр. Варна К.А.К., в качеството му на управител на ЕТ „К.К.”, продавач, се задължил да построи и да продаде на С.С.Й., купувач, следните недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда, построена в дворно място в гр. Варна, ул. „Ц.И.С.“ 15 - ½ ид.ч. от гараж на партер, с площ от 15,09 кв.м., а с общите части – 19,83 кв.м., при граници – калкан, вътрешен двор, проход, ½ ид.ч. от гараж, както и 6,15 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата и изба номер 2 с площ от 14,32 кв.м. на подземен етаж, както и 1,86 кв.м. от дворното място.
Установява се още, че цената на продаваемия
имот с включен в нея ДДС е в размер на 30 000,00 лв., като страните се
споразумели плащането да бъде извършено
по банков път до 12.03.2009г. Уговорена била и втора вноска от 1000,00
евро, платима по какъвто и да било начин до 15.03.2012г.
Установява се от представения заверен препис на квитанция към приходен касов ордер с номер 1034,
издадена от ЕТ „К.К.” и получена от С.С.Й., че сумата от 1000,00 евро за склад номер 2 на ул.
„Ив. Страцимир” 15 е била заплатена.
Видно от
представения заверен препис на НА за учредяване право на строеж с номер 129,
том 4, рег. номер 5752, дело 656/2007г. в полза на ЕТ „К.К.”
е учредено правото на строеж и изграждане на процесните
обекти.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният
иск е по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД, който урежда, че всяка от страните
по предварителния договор може да
предяви иск за сключване на окончателен
договор. Искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е конститутивен. С този иск изправната
(добросъвестна) страна по един предварителен договор, изпълнила поетото
задължение или изявила пред съда, в исковата молба, готовност за изпълнение,
може да поиска от съда предварителният договор да бъде обявен за окончателен,
след като в определения по договора срок, не е получила изпълнение на
насрещното задължение. С този иск по съдебен ред се реализира субективното потестативно право на страната по валидния предварителен
договор да поиска обявяване на договора за окончателен от съда.
Тежестта на доказване е върху
страната ищец. Последният следва да докаже, че е сключен валиден предварителен договор, добросъвестността си в смисъл на точно изпълнение на поетото от негова
страна задължение по договора, настъпилия падеж, евентуалното изпълнение на
допълнителни клаузи или изпълнението на допълнителни изисквания на законите
(разрешения, строителни книжа и др.). В този смисъл са и дадените от съда
указания при разпределението на доказателствената
тежест в процеса.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че между страните е бил сключен
предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ищецът имал качество на
купувач, а ответникът – на продавач. По силата на този договор ответникът се
задължил да построи и предаде на купувача недвижим имот, находящ
се в жилищна сграда, построена в дворно място в гр. Варна, ул. „Ц.И.С.“ 15 -
½ ид.ч. от гараж на партер, с площ от 15,09
кв.м., а с общите части – 19,83 кв.м., при граници – калкан, вътрешен двор,
проход, ½ ид.ч. от гараж, както и 6,15 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата и
изба номер 2 с площ от 14,32 кв.м. на подземен етаж, както и 1,86 кв.м. от
дворното място.
Установи се, че обектите
съществуват в правния мир, като самостоятелни такива, доколкото същите
разполагат с идентификационен номер по КККР, т.е. били са построени от
ответника.
Ищецът не успя обаче да установи, че е
заплатил сумата от 30 000,00 лв. на ответника, която сума се явява
продажната цена за посочените в предварителния договор имоти. Изрично страните
се договорили, че заплащането на сумата от 30 000,00 лв. следвало да се
извърши по банков път до 12.03.2009г. Въпреки указанията на съда в тази насока,
не се представиха доказателства, които да установят заплащане на сумата по
договорения между страните начин. Не следва да се сподели твърдението на
процесуалния представител на ищеца, че предварителният договор има функция на
разписка за заплащане и получаване на сумата, с оглед на поставените от
страните подписи в т.4 от същия. В действителност такива подписи съществуват,
но първо същите са положени в поле срещу „втора вноса от 1000,00 евро”, за
които се събраха доказателства, че са заплатени чрез РКО на ответника, и второ
- самото им полагане без изрично изявление „получих” или „платих” не водят до
категоричен извод за действителната воля на страните при подписването. Само
срещу два подписа, без да е налице изрично изявление, че предварителният
договор има роля на разписка, при положение, че страните се договорили
плащането на сумата да стане по банков път, настоящият съдебен състав не може
да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение да заплати по уговорения
начин дължимата на ответника цена за процесните
имоти.
Предвид изложеното искът се явява
неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, доколкото не се установи
изправността на ищеца.
С оглед липсата на сторени разноски
от ответника, такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от
С.С.Й., ЕГН **********, заменен в хода на процеса по реда на чл. 227 ГПК от К.С.Г., ЕГН **********, срещу ЕТ „К.К.“, ЕИК *********, да бъде постановено решение, с
което да бъде обявен за окончателен сключеният между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.2009г.,
с който ЕТ „К.К.“ се задължил да прехвърли на С.С.Й., ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в жилищна сграда,
построена в дворно място, находящо се в гр. Варна,
ул. „Ц.И.С.“ 15, а именно: ½ ид.ч. от гараж на
партер, с площ от 15,09 кв.м., а с общите части – 19,83
кв.м., при граници – калкан, вътрешен двор, проход, ½ ид.ч. от гараж, както и 6,15 кв.м. ид.ч.
от дворното място, в което е построена сградата и изба (склад) номер 2 с площ от 14,32 кв.м. на подземен етаж, както и 1,86 кв.м. от
дворното място, поради неоснователност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен
съдия: