Решение по дело №398/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба касационна жалба от „СД Ф.-М.“ СД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителите Г. Х. Ф. и Й. К. М., чрез адвокат Г. Х. М., АК-[област], съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № 52/23.07.2024 г., постановено по НАХД (АНД) № 163/2023 г. по описа на Районен съд - гр. [община], с което е потвърдено наказателното постановление, издадено на дружеството за нарушение (неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) по чл. 415 ал. 1 от КТ.

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението на районния съд, поради неправилно приложение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление. Излагат се съображения за необсъждане на всички доказателства, което е довело до възприемане на погрешна фактическа обстановка. Твърди се, че липсват доказателства за компетентност на актосъставителя; не е посочено мястото на нарушението в акта; изтекъл е 3-месечния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта, който тече от 14.04.2023 г., респективно от 19.04.2023 г. и изтича на 14.07.2023 г. или на 19.07.2023г.; липсват предпоставки за прилагане на по-дългия давностен срок. Твърди се, че протокола от 20.03.2023 г. не е редовно връчен и липсват доказателства дружеството да е било поканено да участва в проверката на 20.03.2023 г.; поканата за съставяне на АУАН неправилно е изпратена на адреси, различни от седалището на дружеството, което е в [населено място] [улица]; АУАН неправилно е съставен в отсъствие на нарушителя; АУАН не е връчен по надлежен ред на нарушителя. В жалбата се сочи също, че служителят е потърсил правата си във връзка с неплатеното трудово възнаграждение по съдебен ред, което не е било взето предвид от наказващия орган както при съставяне на акта, така и при издаване на наказателното постановление, а това противоречи на чл. 404 ал. 3 от КТ. Иска се отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, касаторът „СД Ф.-М.“ СД, [населено място], редовно призовано, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпили по делото писмени бележки излага съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли същото да се потвърди. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура - [населено място] дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.

Касационната жалба е подадена в установения със закона срок и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Административен съд - гр. [област], като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба и извърши проверка по чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 220 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Районен съд - гр. Д. е било Наказателно постановление № 21-2300136/26.10.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], с което на касационния жалбоподател „СД Ф.-М.“ СД, [населено място], е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., на основание чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.

За да постанови обжалваното решение и потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, акта за установяване на административно нарушение (АУАН) законосъобразно е съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН; връчен е редовно по реда на чл. 416, ал. 3 от КТ; не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН - нарушението е открито на 13.06.2023 г., а АУАН е съставен на 31.07.2023 г. Районният съд е изложил мотиви, че нарушението е доказано, като до изтичане срока на предписанието трудовото възнаграждение на служителя не е платено. Според мотивите на районния съд, наказващият орган правилно е посочил датата на извършване на нарушението; предписанието е било задължително като неоспорено и не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради следното:

Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда КТ), за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат следните принудителни административни мерки: да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения.

Съгласно чл. 415, ал. 1 от КТ който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, при необсъждане на всички доказателства по делото.

Преценката на районния съд относно установените по делото релевантни факти не подлежи на касационен контрол, доколкото при обсъждането на доказателствата не е допуснато превратно тълкуване или вътрешно противоречие и непоследователност. При обсъждането на доказателствата и при преценката относно установените по делото релевантни факти районният съд не е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, нито логическо противоречие в обсъждането. Изводите на съда са направени при спазване на изискването по чл. 305, ал. 3, предл. второ от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, след преценка на доказателствата по делото, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а именно от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място], който съгласно чл. 20, ал. 2, т. 2 от Устройствения правилник на И. агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява правомощията на административнонаказващ орган.

Актът за установяване на административно нарушение, с който е поставено началото на административно-наказателното производство е съставен от компетентен орган. Според чл. 37, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН актовете се съставят от длъжностни лица, посочени в нормативен акт, а според чл. 416, ал. 1 от КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. Установява се по делото, че актосъставителят е „инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда“ - [населено място] към И. агенция „Главна инспекция по труда“ към Министъра на труда и социалната политика. Изрично в чл. 399, ал. 1 от КТ е посочено, че И. агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява контрол по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение. В случая, актосъставителят е държавен контролен орган, имащ право по силата на закона да извършва проверки, респ. да съставя актове за констатираните нарушения. В длъжностната характеристика, представена пред касационната инстанция, са разписани изрично задълженията на служителя и сред тях е да съставя актове при констатиране на административни нарушения от работодатели, поради което възражението за некомпетентност на актосъставителя е неоснователно.

Настоящият касационен състав намира, че не е допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в хода на административнонаказателното производство. Описанието на нарушението (неизпълнение на задължението към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН) в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление е достатъчно ясно и изчерпателно, с оглед обективните признаци на състава на чл. 415, ал. 1 от КТ. Неоснователно е възражението, че в акта не е посочено мястото на нарушението. В случая е посочено мястото, където е извършена проверката. Констатираното нарушение е осъществено чрез бездействие и мястото на извършване е там, където е мястото на неизпълнението на предписанието. В случая това е седалището на работодателя. В акта за установяване на административно нарушение е посочено къде е извършена проверката, посочени са седалището на дружеството, качеството му на работодател и съдържанието на неизпълнението, а именно неплащането на трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ. С това, изискването на чл. 42, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението се явява спазено и акта не страда от липса на задължителен реквизит.

Районният съд е изложил мотиви досежно направеното възражение за неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, които изцяло се споделят от касационната инстанция. Неоснователно е възражението за изтекъл 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акта. Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Едногодишният срок е субсидиарен спрямо по-краткия и приложението на единия от двата се поставя в зависимост от това кога нарушителят е станал известен на наказващия орган. Нарушителят е открит, когато в писмен документ, показания на свидетел или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение в авторството на нарушението. Или, актът се съставя в краткия срок в две хипотези: когато контролният орган установи признаците на нарушението и личността на нарушителя; когато установи признаците на деянието и данни относно нарушителя, но същият не се явява за съставяне на акт или не е намерен на посочения от него адрес.

Според фактите по делото, в контекста на изложеното, следва извода, че акта за установяване на административното нарушение е съставен в 3-месечния срок. Нарушителят е открит на датата 13.06.2023 г., тъй като при проверката на тази дата контролният орган е установил, че предписанието не е изпълнено, а именно установил е признаците на нарушението, както и личността на нарушителя, тоест узнал е кой е субекта на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ. Този протокол обективира резултатите от проверката по работни места и по документи, и едва от тази проверка, а не от предходни проверки, контролният орган е установил нарушението и нарушителят. Началото на 3-месечния срок не тече от 14.04.2023 г. или от 19.04.23 г., както се сочи в жалбата, доколкото законът поставя началото на течение на този срок не от датата на нарушението, а от откриването на дееца.

Неоснователно се твърди в жалбата, че протокола от 20.03.2023 г. не е редовно връчен и липсват доказателства дружеството да е било поканено да участва в проверката на 20.03.2023 г. Протоколът, с който са дадени предписанията е връчен на Г. Ф. на 20.03.2023 г., което лице според чл. 89 от Търговския закон и чл. 84 от Търговския закон има право да представлява дружеството и да управлява дружествените работи. Предписанията, дадени с протокола не са обжалвани и подлежат на изпълнение от адресата, а неизпълнението им в случая е констатирано с протокол от 13.06.2023 г., също връчен на Г. Ф..

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че нарушителят не е поканен за съставяне на акта за установяване на административното нарушение. Установява се по делото, че са изпратени три покани - две до Й. М. (в [населено място] и в [населено място]) и една до Г. Ф. (в [населено място]). Всеки един от двамата управители лично е получил покана за съставяне на акт - Г. Ф. на 14.07.2023 г., а Й. М. - на 25.07.2023 г., поради което правилно е приложена хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Законосъобразно и актът е връчен по реда на чл. 416, ал. 3 и ал. 4 от КТ.

Изводите на районния съд за осъществен състав на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ са правилни. Установено е, че с принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено предписание за изплащане на трудово възнаграждение на лице, което е работило по трудов договор в дружеството. Предписанието е влязло в сила, тъй като не е оспорено по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Освен, че принудителната административна мярка не е обжалвана, тази мярка, според чл. 405 от КТ, има предварително изпълнение. В случая, не е искано спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, което означава, че принудителната административна мярка подлежи на незабавно изпълнение.

Мерките по чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство се дават до предявяване на иск пред съда - чл. 404, ал. 3 от КТ. Ограничението по чл. 404, ал. 3 от КТ е задължително условие за допустимост да бъде дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да не е предявен иск пред съда, е изключващо основание предписанието да бъде изпълнено. Посоченото е в съответствие с чл. 14, ал. 3 от ГПК за подведомствеността на съда, която изключва подведомствеността на всяко друго учреждение по въпрос, с който е сезиран съда.

Предвид горното, релевантните въпроси, които подлежат на проверка са два: дали към 20.03.2023 г., когато е издадено предписанието има заведен иск и дали към момента на неизпълнението на предписанието е заведен иск. На двата въпроса следва да се отговори отрицателно. Доколкото искът е предявен на 19.07.2023 г., тоест след издаване, влизане в сила и неизпълнение на предписанието, то нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е налице. Принудителната административна мярка е издадена на 20.03.2023 г., тя има предварително изпълнение и към този момент няма заведен иск, поради което предписанието се явява допустимо издадено. Неизпълнението на принудителната административна мярка е на 14.04.2023 г. и към този момент няма доказателства да е предявен иск. Наказващият орган не може да иска да се изпълни предписанието, само ако е предявен иск, като в случая се установи, че към 14.04.2023 г. такъв не е предявен.

Административнонаказващият орган правилно и в съответствие с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и 2 от ЗАНН е наложил на касационния жалбоподател „СД Ф.-М.“ СД, [населено място] имуществена санкция в размера на минимума от 1500 лв., предвиден в санкционната разпоредба на чл. 415, ал. 1 от КТ. Деянието не съставлява маловажно нарушение по смисъла чл. 415в, ал. 1 от КТ, тъй като не са изпълнени кумулативно предвидените в тази разпоредба предпоставки.

Поради горното и споделяйки изцяло мотивите на районния съд, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. По всички въпроси, изложени в касационната жалба като основания за отмяна на въззивното решение и издаденото наказателно постановление, Районен съд - гр. Д. е дал отговори в мотивите на решението си, които са в съответствие с правната регламентация и установената съдебна практика.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Смолянският административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 52/23.07.2024 г., постановено по Административно наказателно дело № 163/2023 г. по описа на Районен съд - гр. [община].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.