Мотиви по НОХД № 1417 по описа
за 2020 г. на Районен съд гр.
Русе
Подсъдимата Д. К. М. ***, живуща *** е предадена
на съд по обвинение в това, че: През периода месец декември 2018г.-месец април
2019г., включително, в гр. Русе, след като била осъдена-с Решение № 1949 от
21.11.2013г. по гражданско дело № 1412/201 Зг., по описа на Районен съд гр.
Русе, влязло в сила на 11.12.201 Зг., да издържа свои низходящи- детето си К.Н.И.,
роден на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски-5 месечни вноски по 100,00 /сто/ лева всяка, в общ размер на
500,00 /петстотин/ лева, детето си К.Н.И., родена на ***г., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски-5 месечни
вноски по 90,00 /деветдесет/ лева всяка, в общ размер на 450,00 /четиристотин и
петдесет/ лева всяка, и детето си Н.Н.И., родена на ***г., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски-5 месечни
вноски по 80,00 /осемдесет/ лева всяка, в общ размер на 400,00 /четиристотин/
лева, всичко на обща стойност 1 350,00 /хиляда триста и петдесет/ лева.
Престъпление
по чл.183, ал. 1 от НК,
И
в това, че:
През
периода месец май 2019г.-месец май 2020г., включително, в гр. Русе, в условията
на повторност, след като била осъдена-с Решение № 1949 от 21.11.201 Зг. по
гражданско дело № 1412/2013г., по описа на Районен съд гр. Русе, влязло в сила
на 11.12.201 Зг., да издържа свои
низходящи-детето си К.Н.И., роден на ***г., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на повече от две месечни вноски-13 месечни вноски по
100,00 /сто/ лева всяка, в общ размер на 1 300,00 /хиляда и триста/ лева,
детето си К.Н.И., родена на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски-13 месечни вноски по 90,00 /деветдесет/
лева всяка, в общ размер на 1 170,00 /хиляда сто и седемдесет/ лева всяка, и
детето си Н.Н.И., родена на ***г., съзнателно не изпълнила задължението си в
размер на повече от две месечни вноски-13 месечни вноски по 80,00 /осемдесет/
лева всяка, в общ размер на 1 040,00 /хиляда и четиридесет/ лева, всичко на
обща стойност 3 510,00 /три хиляди петстотин и десет/ лева.
Престъпление
по чл. 183, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура в с.з. поддържа обвинението като доказано по несъмнен
начин и предвид трансформиране на производство по реда на Глава ХХVII от НПК
пледира индивидуализация на наказанието
при условията на чл.58а, ал.4,
вр. ал.1 от НК. Счита, че следва да се
наложи на подсъдимата М. наказание Лишаване от свобода за престъплението по
чл.183, ал.4 вр. ал.1 от НК и Пробация
за престъплението по чл.183, ал.
1 от НК.
Пострадалите от престъплението лица – трите
деца на подсъдимата М. , чрез техния баща и законен представител Н.Р., надлежно запознат при призоваването с правото да участва в
процеса като гр.ищец и частен обвинител се явява в първо с.з.и подава молба за
конституиране като частен обвинител. На основание чл.76 от НПК съдът го
конституира като частен обвинител. Чрез своя повереник изразяват становище, че
деянията на подсъдимата са доказани и същата следва да понесе своята
наказателна отговорност, като и бъде наложено наказание Лишаване от свобода за
срок от 4м. с редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК за всяко едно от двете отделни
престъпления .
Подсъдимата
Д. К. М. – редовно призована, явява се в с.з. заедно с упълномощения от нея
защитник адв. С.П. ***. Производството е насрочено и започнато в съдебно заседание
по общия ред. Подсъдимата по реда на чл.
275 от НПК прави искане и дава съгласие
за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК- “Съкратено
съдебно следствие в производството пред първа инстанция”, по реда на чл.371,
т.2 от НПК, предвид самопризнанието, което
прави. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и моли съда да и наложи за всяко едно от двете престъпления
наказание Пробация.
След
разпоредително заседание и в хода на разглеждане на делото по същество, преди
даване ход на съдебното следствие съдът
с определение обяви, предвид направеното от подсъдимата и нейния защитник
искане, че производството ще протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК-
“Съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция” по реда на
чл. 371, т.2 от НПК. На основание чл.
372, ал.4, вр. чл. 371, ал.2 от НПК прие и обяви, че направените в хода на
съкратеното съдебно следствие самопризнания на подсъдимите се подкрепят по
несъмнен и категоричен начин от всички останали доказателства по делото, поради
което обяви, че ще ползва същите при постановяване на присъдата, без да бъдат
събирани доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът на подсъдимата също счита, че са налице всички
предпоставки за приключване на делото по реда на съкратеното съдебно следствие
в производството пред първа инстанция, като пледират осъдителна присъда и налагане на наказание Пробация за двете
извършени престъпления.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна :
Подсъдимата
Д.К.М. е родена на ***г***, обл. Монтана. Без образование. Неомъжена.
Безработна. Осъждана с Присъда № 62 от 12.04.2019г. по НОХД № 49/2019г., по
описа на Районен съд гр. Русе, влязла в сила на 01.05.2019г., за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, като е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок
от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с
изпитателен срок от 3г.
Подс.
Д.К.М. и свид. Н.И.Р. живеели на семейни начала, като от съвместния им живот
двамата имали три деца: К.Н.И., роден на ***г., К.Н.И., родена на ***г. и Н.Н.И.,
родена на ***г. Около две години след раждането на последното им дете подс. М.
и свид. Р. се разделили.
През
201Зг. свид. Н.Р. подал искова молба до Районен съд Русе, където било
образувано гражданско дело № 1412/2013г., по описа на Районен съд Русе, 1Х-ти
граждански състав, като с Решение № 1949 от 21.11.201 Зг., влязло в сила на 11.12.201Зг.,
упражняването на родителските права по отношение на децата: К.Н.И., К.Н.И. и Н.Н.И.
било предоставено на бащата-свид. Н.И.Р.,***. Съгласно Решението, подсъдимата
била задължена да изплаща ежемесечна издръжка за децата си-по 100,00 лева за К.Н.И.,
по 90,00 /деветдесет/ лева за К.Н.И. и по 80,00 /осемдесет/ лева за Н.Н.И..
Подс. М. знаела за съдебното решение и вмененото й с него задължение, но
въпреки това не плащала редовно задълженията си за месечна издръжка. В тази
връзка свид. Н.Р. подал тъжба в Районна прокуратура Русе, като след извършена
проверка било образувано досъдебно наказателно производство- прокурорска
преписка № 4290/2014г,, по описа на Районна прокуратура Русе. Впоследствие с
Присъда № 62 от 12.04.2019г. по НОХД № 49/2019г., по описа на Районен съд гр.
Русе, Х-ти наказателен състав, влязла в сила на 01.05.2019г., подс. М. била
призната за виновна и осъдена за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това,
че не изпълнила задълженията си за ежемесечна издръжка към трите си деца, за
периода от месец декември 2013г. до месец ноември 2018г., включително.
Междувременно,
преди приключването на горепосоченото наказателно производство, свид. Н.Р.
подал втора тъжба до Районна прокуратура гр. Русе, по която също била извършена
проверка, след което било образувано досъдебно
наказателно производство, в хода на което, подс. Д.К.М. продължила да
бездейства и не изпълнила задълженията си за издръжка за период от 5 месеца-от
месец декември 2018г. до месец април 2019г., включително, т.е. преди влизането
на осъдителната присъда по НОХД № 49/2019г. в сила. Така през периода месец
декември 2018г.-месец април 2019г.(включително) подс. Д.К.М. бездействала и не
плащала месечните вноски по издръжката на децата си: К.Н.И., К.Н.И. и Н.Н.И.,***,
при което дължала по пет месечни вноски за всяко едно от тях, на обща стойност
1 350,00 /хиляда триста и петдесет/ лева.
До
приключване на досъдебното производство обвиняемата не изпълнила задължението
си за процесния период.
След
като бил призната за виновна и осъдена, подс, Д.К.М. продължила да бездейства и
да не изпълнява задълженията си за издръжка към децата си К.Н.И., К.Н.И. и Н.Н.И..
На
неустановена в хода на разследването дата през 2019г., свид. Н.И.Р. подал
искова молба до Районен съд гр. Русе, където било образувано: гражданско дело №
3081/2019г,, по описа на Районен съд гр. Русе, XIV-ти граждански състав, с
искане за изменение на размера на дължимата издръжка, която подсъдимата М.
трябвало да изплаща на непълнолетното си дете К.Н.И., роден на ***г.,
малолетното си дете К.Н.И., родена на ***г. и малолетното си дете Н.Н.И.,
родена на ***г. Подс. Д.М. не присъствала на съдебните заседания по делото.
Независимо от това, със свое Решение № 1292 от 18.07.2019г. Съдът изменил
размерите на определените с Решение № 1949 от 21.11.201 Зг., по описа на
Районен съд гр. Русе, 1Х-ти граждански състав, издръжки, като подс. Д.М.
следвало да заплаща по 140,00 /сто и четиридесет/ лева ежемесечна издръжка за
трите си деца. Решението влязло в сила на 03.08.2019г.
При
проведените действия по разследване било установено, че след влизане на
осъдителната присъда по НОХД № 49/2019г., по описа на Районен съд гр. Русе,
Х-ти наказателен състав, подс. М. дължала месечна издръжка на децата си К.Н.И.,
К.Н.И. и Н.Н.И. за периода от месец май 2019г. до месец май 2020г., т.е. по 13
месечни вноски за всяко едно дете, като всички били на обща стойност 3 510,00
/три хиляди петстотин и десет/ лева.
По
случая било образувано ДП № 3393 № 148 от 2019г. по описа на Второ РУ Полиция
при ОДМВР Русе.
Съдът
прие за доказана описаната фактическа обстановка въз основата на събраните по
ДП № 3393 № 148 от 2019г. по описа на Второ РУ
Полиция при ОДМВР Русе писмени доказателствени средства: протоколи за разпит на
свидетели, протокол за разпит на обвиняем, протоколи за доброволно предаване и
разписки, справка за съдимост.
При
правния анализ на описаната фактическа обстановка и събраните доказателства по
нея, при отчитане на заложеното в чл. 373, ал.3 НПК съдът прие за доказано
по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимата с действията си е осъществила
състава на престъпленията по чл.183, ал.1 от НК и по чл.183, ал.4, вр ал. 1 от НК, за което следва да се ангажира наказателната й отговорност.
Неплащане
на издръжка на низходящ, след като деецът е осъден с влязло в сила съдебно
решение, като неплащането включва повече от две месечни вноски е престъпление
против семейството и младежта, което от
обективна страна включва следните доказани в процесния случай елементи : Влязло
в сила осъдително съдебно решение с конкретно фиксиран в него размер на
дължимата парична издръжка, непълнолетен низходящ, който има качеството на пострадал. Изпълнителното
деяние се осъществява чрез бездействие - неплащане на повече от две
месечни вноски. От обективна страна се
установява, че има към момента на всяко неизплатено задължение за издръжка
влязло в сила съдебно решение, с което подсъдимата е осъдена да издържа свой низходящи –
непълнолетните си три си деца. Пострадали
от престъплението са нейните
низходящи, в полза на които е постановено влязлото в сила съдебно решение.
Изпълнителното деяние се изразява в бездействието на подсъдимата и съзнателното
неизпълнение на задължението за издръжка в размер на повече от две месечни
вноски. Тъй като издръжката е изискуема през течение на целия месец, за който
се отнася и служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е
присъдена, константната съдебна практика е приела, че същата е изискуема от
началото на месеца, за който се отнася, без да е необходимо да се изчаква
неговото изтичане.От това следва, че дължимата издръжка към момента на нейното
неплащане е била изискуема. Доказан е отрицателния факт на неплащането, като по
делото не са представени доказателства, които да оборят този извод.
От
обективна страна в състава на второто
престъпление по чл.183, ал.4, вр ал. 1 от НК следва да е налице квалифициращото
обстоятелство – повторност, което се изразява в това, че подъсимата е извършила
деянието след като е била вече осъждана за същото престъпление. Това
обстоятелство е категорично доказано от данните в справката за съдимост - с
Присъда № 62 от 12.04.2019г. по НОХД № 49/2019г., по описа на Районен съд гр.
Русе, влязла в сила на 01.05.2019г., обв. М. била осъдена за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, като й било наложено наказание Лишаване от свобода за срок
от 4м, което на основание чл.66, ал. 1 от НК било отложено с изпитателен срок
от 3г.
От
субективна страна, неплащането на издръжката е осъществено с пряк умисъл.
Подсъдимата е предвиждала неизбежните последици от неплащане на издръжката в
размер на посочените месечни вноски. Същата е бил уведомена за решението на
съда, с което е определена издръжката за непълнолетните деца и е съзнавала, че
като бездейства, не изпълнява задължението си в размер на повече от две месечни
вноски. Ирелевантни за обвинението са доводите й, че е била безработна и не е
реализирала трудови доходи. Задължението за издръжка е безусловно и то следва
да бъде изпълнявано. По изложените съображения съдът призна подсъдимата за
виновна по повдигнатите обвинения.
С
оглед изложените съображения настоящата инстанция приема, че са налице
условията по чл. 183, ал.1 и ал.4 от НК и на подсъдимата следва да бъдат наложени предвидените наказания.Законодателят
е предвидел за двете престъпления еднакви по вид наказания – Лишаване от свобода
или пробация, но в различни размери, като за квалифицирания състав двете
наказания са със завишен размер, за него е предвиден и комулативно наказание
Обществено порицание. При обсъждане вида и размера на наказанията за двете
престъпления съдът се съобрази с изискването на чл. 54 от НК. Съдът приема за
смекчаващи вината обстоятелства тежкото материално положение на подсъдимата,
чистото й съдебно минало преди извършване на първото престъпление, факта, че
полага грижи за своето последно новородено дете, както и желанието, заявено от
нея при първа възникнала възможност да
започне изплащане на дължимите суми, макар и частично за процесния период. Като
утежняващо вината обстоятелство съдът приема това, че издръжката не е заплащана
през един сравнително продължителен период от време от около една година и
половина. Друго утежняващо вината обстоятелство е, че издръжката се дължи за
три непълнолетни деца, за които изцяло грижите и издръжката е поета от техния
баща. Предвид изложеното съдът намира, че за всяко едно от двете престъпления следва да се наложи
алтернативно предвиденото наказание Пробация. Съображенията на съда са, че наказанието
Лишаване от свобода е неоправдано тежко като вид за подсъдимата, която е майка
на новородено дете, за което също следва да бъдат полагани от нея адекватни
майчини грижи. Чрез налагането на наказание
Пробация подсъдимата ще понесе предвидената наказателна отговорност от
една страна, а от друга страна предвид спецификата на наложените пробационни
мерки същата ще придобие знания и квалификация, с които в бъдеще ще има
по-големи възможности за реализация на трудовия пазар с цел своевременното
плащане на задължението й за издръжка на трите непълнолетни деца в гр.Русе. Мотивиран така съдът наложи за извършеното
престъпление по чл.183, ал.1 от НК алтернативно
предвиденото наказание ПРОБАЦИЯ. Съдът конкретизира наказанието чрез налагане на двете задължителни пробационни мерки - Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 6м. с периодичност два пъти
седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6м.,
както и с налагане на трета пробационна мярка - Включване в курсове за
професионална квалификация за срок от 6м. За престъплението по чл. 183, ал.4,
вр. ал.1 от НК съдът наложи също алтернативно предвиденото наказание ПРОБАЦИЯ,
което конкретизира чрез налагане на
двете задължителни пробационни мерки -
Задължителна регистрация по настоящ адрес ***, за срок от 8м. с периодичност два пъти
седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8м.,
налагане на трета пробационна мярка - Включване в курсове за професионална квалификация за срок от 6м., както и
наказание Обществено порицание. Налице са предпоставките за прилагане на чл.23
от НК, тъй като деянията по двете престъпления са извършени преди да има влязла
в сила присъда за което и да е едно от тях. Мотивиран така съдът определи едно
общо наказание измежду наложените две, а именно по-тежкото от тях - ПРОБАЦИЯ, включваща
Задължителна регистрация по настоящ адрес ***,
за срок от 8м. с периодичност два пъти седмично, Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 8м. и Включване в курсове за
професионална квалификация за срок от
6м. Към така определеното общо наказание на основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини наказанието Обществено
порицание.
При
така посоченото, съдът прие, че за реализиране целите на наказанието,
визирани в чл.36 НК – за осъществяване
на индивидуалната и генералната превенция и възпиране подсъдимата да върши нови
престъпления следва да й бъде наложено посоченото горе наказание.
Водим от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА :