№ 2807
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110218220 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „А.С.“ ООД с ЕИК *********, срещу
Наказателно постановление № Р-10-100 от 18.05.2023 г., издадено от
заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), с което на
основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари
/ЗМИП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева за нарушение на
чл. 54, ал. 7, изр. 1, хип. 2, вр. чл. 53, ал. 7, вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП. По
жалбата е било образувано НАХД № 8672/2023 г. по описа на СРС, НО, 1-ви
състав, крайният съдебен акт по което е бил отменен с решение №
27646/19.12.2024 г. по КАНД № 10329/2024 г. по описа на АССГ – 8-ми к. с. и
делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В жалбата санкционираното юридическо лице изразява чрез
упълномощения си представител становище за незаконосъобразност,
обусловена от противоречие на наказателното постановление с
материалноправните разпоредби, за несъответствието му с целта на закона и с
нормите на европейското законодателство. Намира за неправилни
констатациите на административнонаказващия орган за неосъществена
идентификация на лицето, на което била дадена представителна власт за
извършване на сделки от името и за сметка на неговия клиент. Твърди, че
проверка на идентификацията на оторизираното от дружеството лице – А.К.,
била реализирана, но било пропуснато да се изпрати копие от личния му
1
документ за самоличност в отговор на искането на КФН за представяне на
документи, поради огромния обем на искана документация в хода на
проверката и краткия срок от един ден, който бил определен за
предоставянето й.
Отделно от изложеното жалбоподателят твърди, че деловите
взаимоотношения с клиента „Ф.Т.“ ООД били установени присъствено и
оторизираните от този клиент физически лица били идентифицирани на място
- в офиса и адрес на управление на дружеството-жалбоподател, който е се
намира в сградата на ул. Т. Александров № 20, която е собственост на клиента
„Ф.Т.“ ООД, който се явява и работодател на оторизираните от него лица, в т.
ч. и А.К., с който има сключен трудов договор. Твърди се още, че неправилно е
определена датата на твърдяното нарушение – 03.02.2021г., тъй като Кесаев е
подавал поръчки за сделки от името и за сметка на клиента „Ф.Т.“ ООД още от
08.01.2021 г. По тази причина жалбоподателят счита, че КФН не е изяснило
фактическата обстановка в пълнота, което ако е сторило, щяло да установи, че
за А.К. първоначално е била представена оторизация още през 2019 г., когато
бил сключен и трудовия договор с лицето. Изтъква се, че проверката от КФН е
извършена дистанционно чрез електронна кореспонденция и досието на А.К.
не е проверявано от екипа на КФН на място. Неправилната дата на
извършване на твърдяното нарушение се определя като съществено
процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно. Поддържа се застъпеното във
възражението срещу АУАН становище, че по отношение на оторизираните от
клиентите на А.С. ООД физически лица не се изисква идентификация по
смисъла на чл. 54, ал. 7 от ЗМИП, тъй като те имат единствено правомощия да
подават нареждания за сделки от името и за сметка на клиент (който подлежи
на цялостна проверка и идентификация), като самите те не разполагат с
активи на клиента, не са клиенти на инвестиционния посредник, нито пък
потребители. По тази причина жалбоподателят счита за достатъчно
удостоверяване на тези правомощия от самия клиент чрез посочването им в
съответната оторизационна форма, която указва параметрите на условията за
търговия с финансови инструменти, но не изисква идентификация като
пълномощник на клиента. Такава оторизация била нормална търговска
практика на водещите брокери на финансови инструменти.
В условията на алтернативност е релевирано възражение за
необоснованост в преценката за неприложимост на института на маловажност
на случая, тъй като наличните смекчаващи отговорността обстоятелства
разкривали явно незначителната степен на обществена опасност на
процесното деяние, доколкото задължението било изпълнено преди издаване
на процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. М. В., която пледира за отмяна на обжалваното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Акцентира
върху защитните си аргументи, развити в представените по делото писмени
2
бележки. В тях е развита тезата за липса на осъществено нарушение от
обективна страна, тъй като изводът в АУАН за същото се базира единствено на
представената от жалбоподателя информация и документация с писмо вх. №
РГ-03-236-5/29.04.2022 г. в е допуснат пропуск при комплектуването и
изпращането на документите да се приложи копие от паспорта на А.К., който
бил наличен в досието му и представен с възражението срещу АУАН. Изтъква,
че оторизационната форма се попълва от клиента (в случая „Ф.Т.“ ООД) и не
може да се вменява във вина на инвестиционния посредник относно нейното
съдържание, като изискване за него липсва в ЗМИП. Поддържа наличието на
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждането на
разноски по представен списък.
Административнонаказващият орган - редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт Г., която моли оспореното наказателно
постановление да бъде потвърдено. Подробно становище по същество на
делото развива в представените по делото писмени бележки, в които
анализира събраните по делото гласни доказателства и прави опит за
опровержение на доводите от жалбата. Счита за установено, че към 03.02.2021
г., когато А.К. е бил упълномощен от „Ф.Т.“ ООД чрез оторизационна форма,
жалбоподателят не е идентифицирал Кесаев чрез копие на официален
документ за самоличност, каквото представеното разрешение за пребиваване
не е според ЗМИП и ЗБДС. Счита, че представеното допълнително копие от
паспорт не установява, че към м. февруари 2021 г. жалбоподателят е спазил
изискването на чл. 54, ал. 7 от ЗМИП. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възразява срещу прекомерността в размера на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения, и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
„А.С.“ ООД е търговско дружество с ЕИК *********, представлявано
съвместно от своите управители А.П. и Н.С., с вписан адрес на управление в
гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 20. Същото е лицензиран
инвестиционен посредник, вписан под № РГ-03-236 в Регистъра на
инвестиционните посредници, воден от Комисията за финансов надзор, в
което си качество е задължено лице по чл. 4, т. 8 от ЗМИП.
Със Заповед № 3-26/19.01.2022 г. заместник-председателят на КФН,
ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, е наредил
извършването на проверка на „А.С.“ ООД за спазване на законодателството в
областта на финансовото посредничество и превенцията срещу изпирането на
пари. За целите на инспекцията проверяваното лице е задължено да оказва
съдействие чрез предоставяне на всички счетоводни, търговски и други
документи, необходими за установяване на релевантните факти и
обстоятелства, даване на писмени обяснения при поискване и предоставяне на
достъп до служебни помещения и информационни системи. Изменения в
3
съдържанието са въведени с новата Заповед № 3-201/20.07.2022 г., по силата
на която за ръководител на проверката била определена Ю. К. на длъжност
„главен експерт“ в отдел „Специализиран надзор на мерките за превенция на
изпирането на пари и финансирането на тероризма“ в Дирекция „Надзор на
инвестиционната дейност“. Преписи от двете заповеди били връчени на
упълномощен представител на инвестиционния посредник, с което проверката
е била открита.
В хода на ревизията били изискани от „А.С.“ ООД множество
документи, касаещи предмета на дейността му, клиентите му и методите за
тяхната оценка на риска, сключените сделки, оборота на паричните средства и
други. За идентификация на клиентите на инвестиционния посредник е
изискана справка, която да съдържа подробна информация относно клиентите,
които са имали действащи договори с него за проверявания период.
Ангажираните експертни служители са приели, че във връзка с
идентифицирането на юридическите лица - клиенти на инвестиционния
посредник, последният следва да представи официален документ за
самоличност и копие от него на законните представители на съответния
клиент, пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на
идентификация. Извън присъствието на подлежащото на идентификация
физическо лице, идентифицирането можело да се извърши чрез представяне
на копие на официален документ за самоличност, както и чрез средствата за
електронна идентификация и прилагане на съответни удостоверителни
услуги.
За периода на проверката е установено, че жалбоподателят е предлагал
възможност на своите клиенти да дават правомощия на трети лица, които да
извършват сделки с финансови инструменти от тяхно име и за тяхна сметка.
За създаването на акаунт на оправомощеното лице е необходимо клиентът да
подаде оторизационна форма, към която да приложи копие от документ за
самоличност на оправомощеното лице. На първо място от търговското
дружество е изискан списък с клиентски досиета, всяко от които да съдържа
документ за самоличност на клиента, както и на неговия законен представител
и/или пълномощник. В отговор на отправеното под № 7 искане за
предоставяне на документи и данни, в КФН са постъпили писмени обяснения
от проверяваното лице, според които при установяването на делови
взаимоотношения с клиенти е извършвана комплексна проверка на
потенциалните клиенти, като целта на тази проверка, освен всичко друго, е и
установяване на това дали клиентът действа от свое име и за своя сметка, или
от името и/или за сметка на трето лице. Към разясненията е приложена в
писмен вид оторизационна форма от 03.02.2021 г., с която са дадени
правомощия на лицето А.К. да извършва сделки с финансови инструменти от
името и за сметка на клиента „Ф.Т.“ ООД. В т. 12 на Искане № 6, връчено на
законните представители на „А.С.“ ООД, от инвестиционният посредник е
изискано да представи официални документи за самоличност на
оторизираните лица, на които клиентите са дали представителна власт да
4
извършват сделки с финансови инструменти от тяхно име и за тяхна сметка
(съгласно представен на мястото на извършване на проверката списък). В
отговор на запитването, с електронно съобщение от 29.04.2022 г.,
дружеството-жалбоподател е изпратило документи, като по отношение на
идентификацията на оторизираното лице А.К. било представено електронно
копие на разрешение за пребиваване в Р България № *********, издадено на
02.10.2019 г., валидно до 01.10.2024 г. До края на проверката пред контролните
органи не бил представен официален документ за самоличност на
оторизираното лице, извършващо сделки с финансови инструменти за сметка
на клиента на инвестиционния посредник.
Въз основа на възприетите фактически констатации, инспектиращите
служители от КФН са приели, че при подаване на оторизационната форма от
03.02.2021 г., с която е дадена представителна власт на А.К. да извършва
сделки с финансови инструменти от името и за сметка на „Ф.Т.“ ООД,
жалбоподателят не е идентифицирал лицето, на което е дадена представителна
власт посредством предоставянето на копие на валиден официален документ
за самоличност. Тази фактология била подведена като нарушение по чл. 54, ал.
7, изречение първо, хипотеза втора, вр. чл. 53, ал. 7, вр. чл. 10, т. 1 от ЗМИП,
поради което свидетелят Ю. К. съставила на инвестиционния посредник акт за
установяване на административно нарушение № Р-06-437/30.11.2022 г., който
бил предявен на изрично упълномощен представител на дружеството срещу
подпис. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред КФН били депозирани писмени
възражения, с които съвместно действащите лица от представителния апарат
на юридическото лице оспорили твърденията на актосъставителя, като
заявили, че поради големия обем от информация и документация, изискани по
време на проверката, са допуснали технически пропуск да представят копие от
официалния документ на А.К., поради което го представят с възражението.
Алтернативно отправят молба за прекратяване на образуваното
административнонаказателно производство на основание чл. 28 от ЗАНН.
Възприемайки за неоснователни така наведените доводи и основавайки
се на фактическите съображения от АУАН, при идентично описание и правно
квалифициране на нарушението, заместник-председателят на КФН издал
Наказателно постановление № Р-10-100 от 18.05.2023 г., с което на основание
чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП на „А.С.“ ООД с ЕИК ********* било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 54, ал. 7, изр. 1, хип. 2, вр. чл. 53, ал. 7, вр.
чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласните
показанията на свидетелите Ю. К. и Д.Д., писмените доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК - оторизационна форма на А.К. от
03.02.2021 г., Заповед № 3-320/08.11.2022 г., Заповед № 3-26/19.01.2022 г. и
Заповед № 3-201/20.07.2022 г. на заместник-председателя на КФН, искане №
1, искане № 2, искане № 6, искане № 7, искане № 13 и искане № 15 за
5
представяне на документи, данни и сведения от инвестиционен посредник
„А.С.“ ООД и писмени отговори по тях, извлечения от електронна
кореспонденция, удостоверения за изпращане на електронни съобщения,
извлечение от електронния регистър за инвестиционни посредници на КФН,
списък с клиентски досиета на „А.С.“ ООД, справка с актуално състояние на
търговски дружества „А.С.“ ООД и „Ф.Т.“ ООД, справки за извършени сделки
от името и за сметка на „Ф.Т.“ ООД, историческа справка за вписан адрес за
кореспонденция на „А.С.“ ООД.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Ю. К., която е била пряко
ангажирана с ръководството на назначената проверка спрямо дружеството-
жалбоподател, в което си качество е съставила и акта, с който е установено
извършеното от него нарушение. Същата съобщава за непредставяне на
изисканите официални лични документи на третите лица - пълномощници,
участващи в деловите взаимоотношения между инвестиционния посредник и
неговия клиент „Ф.Т.“ ООД. Заявява, че не са били искани от жалбоподателя
конкретни документи за конкретни лица, а общо е било формулирано искане
за представяне на документи за идентификация на оторизираните лица от
клиента на ИП. Показанията на свид. К. съдът намира за последователни,
правдоподобни и непротиворечиви, като предвид съответствието им спрямо
наличните по преписката писмени материали, се следва тяхното приобщаване
към доказателствената съвкупност.
На следващо място съдебният състав намери основание да се довери и
на показанията на свидетеля Д.Д. (приобщени чрез прочитане по реда на чл.
281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, приложим на основание чл. 84 от ЗАНН),
която пък е участвала активно на страната на проверявания субект, като е
осъществила подготовката и представянето на нужните за целите на
инспекцията документи. Съобразно споделеното от служителката на
жалбоподателя, лицето А.К. е сключвал сделки от името на „Ф.Т.“ ООД
(клиент на инвестиционния посредник) още през 2019 г., когато същият е бил
първоначално идентифициран със съставянето на оторизационна форма и
представяне на международен паспорт и удостоверение за пребиваване –
същият паспорт, копие от който е представен с възражението. Навеждат се
твърдения за изискване в един работен ден на над 1000 бр. документи, поради
което е допуснат пропуск да се приложи паспорта освен удостоверението за
пребиваване. Свидетелят разяснява, а е видно и от адресите по седалище и
управление на двете фирми, че офисите им се помещават на един адрес, в една
и съща офис сграда.
Релевантната фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото, които съдът също цени като еднопосочни, логични и
кореспондиращи на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните свидетели.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
След извършена служебна проверка, съдът констатира, че не са
6
допуснати процесуални отношения във връзка с материалната компетентност
на актосъставителя и на административнонаказващия орган по повод
съставените от тях процесуални актове. В този смисъл АУАН изхожда от Ю. К.
- длъжностно лице, разполагащо с необходимата делегирана компетентност,
произтичаща от приложената по делото Заповед № З- 320/08.11.2022 г.
Заместник-председателя на КФН от своя страна се явява активно легитимиран
за издаването на наказателни постановления съобразно оправомощаването си,
произтичащо от разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. И двата акта са издадени при спазване
на предвидените в чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове. АУАН е
съставен в присъствие на законния представител на жалбоподателя, както и на
двама свидетели съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН; надлежно предявен и връчен е
на представляващото нарушителя лице; на дружеството е предоставена
възможност да подаде възражения по акта в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН,
които са били подробно разгледани и обстойно анализирани с оглед
преценката за основателност. Както АУАН, така и издаденото въз основа на
него наказателно постановление притежават необходимото съдържание по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и безпротиворечиво,
формулирано е с всички негови релевантни признаци, и то по начин,
осигуряващ на нарушителя право да разбере за какво е ангажирана
отговорността му.
Противно на възраженията на упълномощения представител на
жалбоподателя, датата на извършване на нарушението е определена в
съответствие с изискванията на закона и обективно проявените факти.
Идентифицирането на потребителя по правило се извършва в момента, в който
съответният клиент на инвестиционния посредник встъпи в делови
взаимоотношения с него. В случая обаче дружеството-жалбоподател е
санкционирано не във връзка с първичната оторизация на физическото лице, а
заради последващото бездействие по неговото идентифициране - момента, в
който на същото са възложени функционално различни по своето съдържание
правомощия по повод осъществяваната от негова страна дейност, в който
случай на основание чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗМИП лицето подлежи на
самостоятелна повторна идентификация.
Ето защо следва да се приеме, че не е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, опорочаващо
административнонаказателното производство и обуславящо отмяната на
наказателното постановление като процесуално незаконосъобразно.
Същевременно обаче, съдът намира, че материалният закон не е
приложен правилно, като възраженията на жалбоподателя за
несъставомерност на разглежданото деяние се явяват основателни.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от ЗМИП - в приложимата към
момента на извършване на административното нарушение редакция (доп. -
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), по отношение на пълномощниците на клиент -
7
юридическо лице или друго правно образувание, които подлежат на
идентифициране във връзка с идентификацията на клиент - юридическо лице
или друго правно образувание, се прилага чл. 53 от ЗМИП. Последното
нормативно издигнато правило пък предполага идентифицирането на
физическите лица да се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него.
В качеството си на инвестиционен посредник, разполагащ с лиценз по
Закона за пазарите на финансови инструменти, „А.С.“ ООД е задължено лице
по смисъла на чл. 4, т. 8 от ЗМИП. С оглед това за дружеството-жалбоподател
е породена необходимостта, преди установяване на делово взаимоотношение с
„Ф.Т.“ ООД, при извършване на комплексната му проверка, и след като е
установило, че клиентът действа чрез пълномощник в лицето на А.К. -
оправомощен да сключва сделки от негово име и за негова сметка, да го
идентифицира по правилата на чл. 53 от ЗМИП, като изиска представяне на
документ за самоличност и снеме копие от същия. Както повелява
разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от ЗМИП, неприсъственото идентифициране на
физическо лице се извършва чрез представяне на копие на официален
документ за самоличност. В настоящата хипотеза се касае именно за
идентификация на потребител - пълномощник на клиента „Ф.Т.“ ООД, извън
негово присъствие, доколкото не се установи наличието на трудово,
гражданско или друго правоотношение с дружеството жалбоподател, което да
обуслови личната оторизация на лицето. В този смисъл неправилно
жалбоподателят е отъждествил присъственото установяване на делови
взаимоотношения с клиент и присъственото идентифициране на потребител,
осъществяващ сделки с финансови инструменти от негово име.
Видно от наличната по преписката оторизационна форма от 03.02.2021
г., към нея не е бил приложен личен документ за самоличност на потребителя-
търговец, нито са посочени каквито и да е индивидуализиращи лицето белези
освен двете му имена, адрес и номера на акаунта му. Както вече стана ясно,
цитираната форма цели осигуряване актуалност на информацията,
поддържана в базите данни на инвестиционния посредник чрез прилагане на
мерки за комплексна проверка на своите клиенти и представляващите ги
физически лица. С други думи, процесната оторизационна форма е съставена
за да удовлетвори изискването на чл. 16, ал. 3, т. 2 от ЗМИП за осъществяване
на допълнителни действия във връзка с идентифицирането на лицата в случай
на значителни промени в начина, по който те извършват отредените им
операции. Същото се потвърждава и от събраните свидетелски показания, от
които става ясно, че А.К.е търгувал от името на клиента на жалбоподателя още
към 2019 г. Същевременно обаче, липсата на приложено електронно в
оторизационна форма копие на лична карта или паспорт само по себе си не е
вменено като нарушение, доколкото административно наказващите органи са
приели допълнително представеното отделно копие на разрешение за
пребиваване като възможен способ за идентификация, единствено проблем е,
че този документ не се явява личен официален такъв. В тази връзка съдът
8
намира, че наказващият орган не е извършил допълнителна проверка с цел
изясняване дали наистина идентификацията на пълномощника А.К. е
извършена само на база този документ, или все пак ИП разполага и с копие от
официален документ за самоличност. С оглед огромния брой изискани
документи съвсем е възможно такъв пропуск да бъде направен. Ето защо
настоящият съдебен състав намери, че така вмененото нарушение е
недоказано. АНО е следвало или да извърши допълнителна проверка на място
в офиса на ИП, или да изиска конкретния документ за посоченото лице. В тази
насока се явява факта, че веднага след съставяне на АУАН с подаденото
възражение копие от този документ е бил представен. Видно от копието, този
документ е бил валиден и към датата на подписване на оторизационната
форма. Ето защо не може да се приеме еднозначно, че след като дружеството-
жалбоподател не е предоставило един от огромния брой поискани му
документи в рамките на един работен ден, то това означава, че не е
разполагало с него. Такъв формализъм не може да обоснове прекомерния
размер на санкцията, който макар и минимален по закон е с доста висока
стойност, което предполага налагането й за действителни и сериозни
нарушения, а не за такива, допуснати поради пропуск при представяне на
документи на проверяващите органи и липса на каквито и да е индиции за
вредни последици от това.
Ето защо съдът намери, че остана недоказано в производството
извършването на твърдяното административно нарушение от страна на
жалбоподателя, поради което НП следва да бъде отменено.
При този изход на делото административнонаказващият орган следва
да бъде осъден да заплати на въззивника „А.С.“ ООД сторените от
дружеството разноски за ангажирането на адвокатска помощ. Релевираното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
съдът счита за основателно, като дължимото възнаграждение следва да бъде
приведено в съответствие с минималните размери, предвидени в актуалната
редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следователно по аргумент от чл. 18, ал. 2, вр.
чл. 7, ал. 2 от Наредбата същото следва да бъде определено в размер от 800 лв.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1, ал. 3, т. 1 и чл.
63д от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Р-10-100 от 18.05.2023 г.,
издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, с
което на основание чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗМИП на „А.С.“ ООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева за нарушение на чл. 54, ал. 7, изр. 1, хип. 2, вр. чл. 53, ал. 7, вр.
чл. 10, т. 1 от ЗМИП.
9
ОСЪЖДА Комисията за финансов надзор да заплати на „А.С.“ ООД с
ЕИК ********* съдебни разноски за адвокатско възнаграждение по делото в
размер на 800.00 (осемстотин) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10