№ 5105
гр. София, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Зисова
при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова
като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело №
20231100101990 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Бигбанк АС – Естония,
чрез „Бигбанк АС - клон България“ КЧТ, с която са предявени искове срещу
А. И. А., установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за съществуване
на вземания, както следва: с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от
39 000 лв., представляваща неплатена главница по договор за банков кредит от
27.07.2022 г., с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 327,51 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.07.2022 г до
08.09.2022 г. с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 026,68 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода т 15.08.2022 г. до 03.11.2022 г.
и 25,00 лв. - разходи за уведомяване.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит от
27.07.2022 г. е предоставил на ответника сумата от 39 000 лв., като средствата
са усвоени изцяло, а ответникът се е задължил да върне заетата сума с
възнаградителна лихва в размер и за срок – съгласно уговорките в договора.
Твърди, че договорът за кредит е сключен по електронен път през интернет
страницата на „Бигбанк АС – клон България” www.bigbank.bg, че ответницата
е преминала успешно процес на отдалечена електронна идентификация с
която е била идентифицирана чрез услуга за електронна идентификация,
предоставена на Бигбанк АС – клон България по силата на сключен договор с
„Евротръст Технолъджис“ АД чрез приложението за мобилни смартфони
Evrotrust и в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги. (за краткост
„eIDAS“). В процеса по идентификация ответницата е представила и заснела
своята лична карта, която е проверена за валидност в реално време в регистъра
на документите за самоличност поддържан от МВР, присъствала е пред
1
камерата и нейното лице е заснето и успешно сравнено с изображението от
документа й за самоличност от регистъра на МВР. Ето защо сочи, че
ответницата е била надлежно идентифицирана за целите на сключване на
договора преди подписването му, а след това е подписала договора с
квалифициран електронен подпис. Сумата на кредита е предадена на
26.07.2022 г. чрез превод по собствена на ответницата банкова сметка с IBAN
****, като преводът е извършен след проверка и потвърждение от Регистъра
на банковите сметки и сейфове на Българската народна банка, че банковата
сметка е с титуляр А. И. А.. По силата на уговорките в сключения в
електронна форма договор ищецът твърди в негова полза да са възникнали и
претендираните акцесорни вземания за възнаградителна лихва, неустойка за
забава и такса.
Ответницата оспорва иска. Позовава се на неистинност на договора за
потребителски кредит, като твърди, че не е давала съгласието си за сключване
на договора, не е подписвала договора с електронен подпис и не е усвоявала
средства от сумата по кредита. Оспорва твърдението на ищеца, че е
попълнила електронната форма за кандидатстване за банков кредит на
интернет страницата www.bigbank.bg, и оспорва лично да е извършила
описаните от ищеца стъпки за сключване на договора. Оспорва да е
преминавала процес на отдалечена електронна идентификация чрез услуга за
електронна идентификация, предоставена на Бигбанк АС - клон България от
„Евротръст Технолъджис‘‘ АД чрез приложението за мобилни смартфони
Evrotrust. Оспорва и да е получила главницата по договора по своя банкова
сметка. Посочва, че телефонният номер + **** и мейлът
******************@*****.*** не са й познати, нито са използвани от нея.
Твърди, че е научила, че на нейно име има изтеглен банков кредит, при
получаване на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост,
веднага е подала сигнал в 7-мо РУ на СДВР на МВР, а преписка по случая е
образувана и в ГД БОП.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 26.07.2022 г. е сключен по електронен път
Договор за потребителски кредит № CLBGC-22002189 на 26.07.2022 г. между
ищеца Бигбанк АС, Естония, действаща в Република България чрез клон
„Бигбанк АС – клон България“ КЧТ, от една страна и ответницата А. И. А.,
волеизявила чрез електронен подпис, издаден й чрез услуга за отдалечена
електронна идентификация, предоставена на Бигбанк АС – клон България по
силата на сключен договор с „Евротръст Технолъджис“ АД чрез
приложението за мобилни смартфони Evrotrust.
Начинът на сключване на договора и че същият е в съответствие с
2
правилата, установени в Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/ не се оспорва. Не е спорно, а и се установява от приетата
техническа експертиза, че електронният документ, озаглавен „1_Договор за
потр. кредит_CLBGC-22002189_digital_signing.pdf“ е валидно подписан с
квалифициран електронен подпис (КЕП), издаден на титуляр А. А.. Спорно по
делото е авторството на изявлението, направено чрез електронен подпис от
ответницата А. И. А. и по-специално - електронна й идентификация, чрез
която е издаден електронният й подпис. Спорен между страните е въпросът
дали договорът удостоверява възникване на валидна облигационна връзка –
съвпадение на волите относно постигнато съгласие по уговорките, така както
са възпроизведени в документа или договорът представлява неавтентичен
документ в хипотезата на „кражба на подпис“: съдържащ автентичен подпис
на ответницата, но без същата да е автор на изявлението зад подписа.
Оспорването по същество представлява такова по чл.193 ГПК.
Установява се от писмените доказателства и приетата по делото
техническа експертиза, че оспореният квалифициран електронен подпис
(КЕП) на ответницата, издаден от „Евротръст Технолъджис“ АД - доставчик
на квалифицирани удостоверителни услуги (ДКУУ), регистриран на
територията на Република България и извършващ дейност в съответствие с
изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и ЗЕДЕУУ и вписан в
националния доверителен списък, създаден и поддържан от Комисията за
регулиране на съобщенията (КРС). Дружеството предоставя на крайни
потребители възможност да се регистрират в приложението Evrotrust, чрез
което им се осигурява възможност за отдалечена идентификация и издаване
на квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис
(КУКЕП). Вътрешната процедурата на „Евротръст Технолъджис“ АД за
контрол на идентификацията преди издаване на електронен подпис е метод,
сертифициран от акредитирано независимо лице за проверка на съответствие
по чл. 24, ал. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., като метод, даващ
степен на сигурност като лично явяване. Процесът по идентификация
съгласно експертизата включва следните стъпки: 1). Потребителят инсталира
мобилното приложение на Evrotrust на реално мобилно устройство; 2).
Потребителят следва стъпките по създаване на профил в приложението; 3).
Потребителят създава лични и тайни данни за достъп до приложението (ПИН
код; тайна парола; подсказваща дума); 4). Потребителят разрешава достъпа до
камерата на устройството си за да сканира документа си за самоличност; 5).
Евротръст използва специализиран софтуер за проверка на защитните
елементи в документа, чрез техническа интеграцията с регистрите на МВР се
получават всички данни от документа, заедно със снимката на лицето във
формат с висока разделителна способност; 6). Потребителят преглежда и
потвърждава направените снимки; 7). Потребителят изпълнява указанията на
екрана в процеса на лицево разпознаване за сканиране на лице (поставя
лицето си пред екран, отдалечава и приближава устройството към лицето си
при поискване). По време на сканиране на лицето се прави 3D facemap и се
изпълнява проверка за наличие на живо лице пред камерата на устройството
(liveness check). За биометричен анализ на лицето се използва технология
3
Zoom на компанията FaceTec. 7). Потребителят потвърждава данните за
контакт като въвежда получените еднократни кодове и активира бутон
„Потвърди“.
От техническата експертиза се установява, че съгласно базата-данни на
Евротръст А. А. е преминала успешно отдалечена автоматична видео
идентификация. В процеса по идентификация е представена и заснета нейната
лична карта, която е проверена за валидност в реално време с регистъра на
документите за самоличност, воден от МВР. В същия процес А. е присъствала
лично пред камерата и нейното лице е заснето и успешно сравнено с
изображението от регистъра на МВР (БДС). В резултат на това, на лицето
валидно е създаден профил в приложението и са издадени удостоверения за
КУКЕП. Самоличността на лицето е удостоверена чрез метод за отдалечена
идентификация, който метод е сертифициран от акредитирано независимо
лице по чл. 24, ал. 1, б. „г“ от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., като метод, даващ
степен на сигурност като лично явяване. При преглед на видеозаписа от
процеса по идентификация на А. А. се установява трето неидентифицирано
лице, което насочва камерата към нея, но тъй като липсва насилствено
или агресивно поведение, нито друго видимо смущаващо действие, което
да породи съмнение относно доброволното решение за регистрация на А.
А. и поради това, че процесът по отдалечена идентификация не предвижда
различно третиране на база присъствие или липса на друго лице, стига тези
действия да не доведат до съмнения относно идентичността на лицето или
валидността на изявената от него воля, то процеса не се прекъсва и се счита за
успешен. За извършване на отдалечената видео идентификация е бил посочен
и използван телефонен номер +**** и електронна поща
******************@*****.***.
Установява се от показанията на свидетелката И.В.Я., племенница на
ответницата, че в средата на юни месец 2022 г. се е запознала с мъже със
заплашително излъчване, които са й обяснили, че има начин с тяхно
съдействие да се изтеглят кредити от банки в чужбина в размер до 400 000 лв.,
като 40% от сумите ще останат за свидетелката, без опасност банките да я
търсят. Мъжете й предоставили телефон и я накарали да направи клип на
майка си, но няколко дена след това я информирали, че не се е получило, а
свидетелката се е отказала повече да им съдейства. След това мъжете
посетили свидетелката в дома й, заплашили с убийство нея и семейството й и
й дали телефон с поръчение да снима леля си – ответницата А. А..
Свидетелката направила видеоклипа на леля си с предоставения й телефон
под претекст, че използва приложение, което показва как изглеждаш след
години като по-възрастен. Продължителността на клипа била между 3 и 5
секунди, телефонът бил на около 2-3 педи разстояние пред лицето на леля й.
Свидетелката сочи, че само тя е имала контакт с тези хора, леля й не е имала
контакт с тях. Казали й, че тегленето на кредита не се е получило.
Представени са писмени доказателства – документи от досъдебно
производство и писмо от 28.04.2025 г. от МВР – ГДБПБ, от които се
установява, че е образувано и висящо ДП №233/2022 г., пр.пр. №17933/2022 г.
на СГП, образувано за това че в периода 02.07.2022 г. – 03.08.2022 г.
4
неправомерно били добавени компютърни данни в информационните системи
на „Евротръст Технолъджис“ АД, „Бигбанк АС – клон България“ КЧТ и други
търговски дружества, като с цел деецът да набави за себе си или за другиго
облага е възбудено заблуждение у служители на „Бигбанк АС – клон
България“ КЧТ, у които привидно се е създало впечатлението, че А. И. А. е
страна – кредитополучател по договор за кредит № CLBGC-22002189 от
26.07.2022 г. и с това била причинена вреда на А. и/или „Бигбанк АС – клон
България“ КЧТ в размер на 39 000 лв. В писмото до съда органите на
досъдебното производство сочат, че са установени множество идентични с
първоначалния сигнал случаи, като предмет на разследването е неправомерно
използване на лични данни на множество физически лица, посредством които
са създавани електронни квалифицирани подписи на името на лицата в
приложението на дружеството „Евротръст Технолъджис“ АД за
кандидатстване за онлайн потребителски кредити и последващото им
усвояване, както и осъществен неправомерен достъп до електронно банкиране
на физически и юридически лица и последващо пренареждане на парични
средства от сметките им към предварително подготвени банкови сметки с
титуляри – различни физически и юридически лица, които да бъдат теглени в
брой.
Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че
главницата по процесния договор за банков кредит е усвоена по банкова
сметка на А. И. А. в „Инвестбанк“ АД с IBAN № ****. Видно от справката
Регистъра на банковите сметки и сейфове на БНБ (л.416, т.2), посочената
банкова сметка в „Инвестбанк“ АД с IBAN № **** е открита на 04.07.2022 г. –
непосредствено след отдалечена идентификация и издаване на
квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис от
„Евротръст Технолъджис“ АД на ответница и непосредствени преди
сключване на процесния договор за банков кредит.
При така установените факти съдът приема, по делото се доказва, че при
извършване на отдалечената идентификация на ответницата и издаване на
квалифициран електронен подпис от „Евротръст Технолъджис“ АД е
осъществена хипотезата на „кражба на самоличност“ по смисъла на
съображения 75 и 85 от Регламент (Ес) 2016/679 на европейския парламент и
на съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на
такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно
защитата на данните), а именно – извършена злоупотреба от трети лица със
самоличността на засегнатия от кражбата на лични данни субект (в смисъла,
разтълкуван решение на СЕС от 20 юни 2024 година по съединени дела
C‑182/22 и C‑189/22, което макар постановено по повод отговорността на
администратора по ОРЗД във връзка кражба на личните им данни, въведени от
администратор на лични данни в приложение за търговия с ценни книжа, има
отношение и към процесния казус). В настоящия случай от техническата
експертиза и представения видеозапис се установява, че по време на
идентификацията на ответницата присъства трето неидентифицирано лице,
което насочва камерата към нея. Гласните доказателства установяват, че
5
племенницата на ответницата я е въвела в заблуждение, че я заснема в
приложение с развлекателна цел, за да се снабди с видеозапис на лицето й, без
да я уведоми, че заснемането се извършва в рамките на отдалечена електронна
идентификация за издаване на квалифициран електронен подпис. За целите на
усвояване на кредита и непосредствени преди това е разкрита нова банкова
сметка на името на ответницата. За процесния случай е налице наказателно
производство, разследващо неправомерно използване на лични данни на
множество физически лица, посредством които са създавани електронни
квалифицирани подписи на името на лицата в приложението на дружеството
„Евротръст Технолъджис“ АД. От изложеното съдът приема, че е налице
хипотеза, аналогична на „кражба на подпис“ - когато подписът върху
документа е автентичен (положен лично от лицето, сочено за автор), но
естеството и съдържанието на документа не съответстват на волеизявлението
на неговия притежател. Т.нар. „кражба на подпис“ в хипотезата на писмено
изявление може да бъде извършена по различни начини – чрез използване на
празна бланка или празен лист хартия, върху които е положен подписът на
лицето и чрез наслагване впоследствие на текст към подписа, чрез добавяне по
технически начин на текст към вече подписан документ, чрез допълване на
текст в празното място между подписа и съдържанието на документ и т.н.
Общото във всички тези случаи е, че макар подписът да е истински – положен
от лицето, сочено като автор, той не удостоверява съответствие на
съдържанието на изявлението с волята на издателя му, т.е. авторът не е
изразявал обективираната към подписа му воля. Съдът приема, че хипотеза на
„кражба са подпис“ и „кражба на самоличност“ е налице и в настоящия
случай, доколкото анализирани в съвкупност доказателствата по делото сочат
за отсъствие на воля у на ответницата да се снабдява с квалифициран
електронен подпис посредством отдалечена електронна идентификация,
съответно – макар и издаден на нейно име, ответницата не е волеизявявала
чрез процесния КЕП, доколкото за създаването му и за подписване на
електронни документи с него са използвани действителни лични данни на
ищцата (имена, лична карта, лицево изображение) без нейно знание и
съгласие.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че съгласно чл.18а ЗЕДЕУУ
лицето, посочено като титуляр на електронен подпис, не може да оспори
авторството, титулярството, създаването и изпращането спрямо
адресата/получателя, когато създаденият от лицето електронен документ е
отправен чрез информационна система, предназначена да работи в
автоматичен режим. Действително от приетата по делото техническа
експертиза (отговори на въпроси 9.2 и въпрос 4) се установява, че
информационната система на Банката и софтуерната платформа на Evrotrust,
част от която е мобилното приложение, са направени да работят в
автоматичен режим - банката е свързана с платформата на Евротръст, чрез
програмен интерфейс ( API или Application program interface), което гарантира
автоматичната работа на двете системи. От това следва, че процесният
договор за банков кредит представлява електронен документ, отправен чрез
информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим. В
6
случая обаче не е налице оспорване на авторството на електронен документ от
лицето, посочено като титуляр на електронния подпис, а оспорване на самата
отдалечена идентификация и на издаването на квалифицирания електронен
подпис – т.е. не е налице оспорване от действителния титуляр на подпис по
отношение на конкретен подписан документ, а оспорване на самото
удостоверение, издадено от доставчик на квалифицирани удостоверителни
услуги. На следващо място налице е и изключението по ал.3 на чл.18а, а
именно – налице са данни за небрежност от страна на лицето, комуто ищецът е
възложил електронна идентификация „Евротръст Технолъджис“ АД (към
което лице самият ищец препраща в интернет сайта си при сключване на
договори по електронен път). По делото няма яснота как е заснета личната
карта на ответницата, но от събраните доказателства се установява, че в
процеса по идентификация по време на видеозаснемането на А. А. участва
трето неидентифицирано лице, което насочва камерата към нея.
Доколкото самото видеозаснемане е предшествано от стъпки, свързани със
създаване на профил и предоставяне на данни и потвърждения, присъствието
на трето лице, което държи електронното устройство, през което се извършва
идентификацията, внася сериозно съмнение относно достоверността на
процеса и съзнателното изразяване на воля за осъществяването му. Ето защо
съдът приема, че дори и в процесния случай да е приложима забраната за
оспорване по чл.18а ЗЕДЕУУ, то налице е изключението по ал.3 - адресатът
на изявлението е възложил дейността на трето за спора лице, което не е
положило дължимата грижа при извършване на електронната идентификация
на ответницата – в процеса по използване на данни в електронна среда и за
гарантиране на личното, непосредствено и съзнателно изразяване на воля за
извършване на електронната идентификация.
По изложените съображения съдът приема за основателни възраженията
на ответницата за липса на валидно изразено съгласие от нейна страна за
сключване на процесния договор. По делото се установява, че договорът
представлява неавтентичен документ в хипотезата на „кражба на подпис“:
съдържащ автентичен електронен подпис на ответницата, но без същата да е
автор на изявлението за извършване на електронна идентификация и на
данните в електронна форма, използвани за електронния подпис. Поради това
съдът приема оспорването по чл.193 ГПК за доказано. От това следва, че
между страните не е възникнало валидно правоотношение, съответно – в
полза на ищеца не са възникнали претендираните вземания, произтичащи от
процесния договор за кредит. Предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Неоснователно е „алтернативното“ искане, отправено в писмените
бележки на ищеца, за осъждане на ищеца за връщане на чистата сума на
кредита на основание чл.23 ЗПК. На първо място и доколкото производството
е по реда на чл.422 ГПК, съдът е обвързан от заявените в заповедното
производство основания на вземанията. На следващо място – в настоящия
случай съдът приема, че липсата на правоотношение се обосновава с липсата
на валидно изразена воля от ответницата за встъпване в такова, а не поради
неспазване на изискванията на разпоредби от ЗПК съгласно чл.22 от
7
цитирания закон. Ето защо чл.23 ЗПК не може да намери приложени в
настоящата хипотеза.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ответницата съобразно чл.78, ал.3 ГПК
следва да се присъдят направените разноски в размер от 5520 лв., от които
адвокатски хонорар в размер от 4920 лв. и депозит за вещо лице в размер от
600 лв.
По изложените мотиви Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Бигбанк АС – Естония чрез „Бигбанк АС
- клон България“ КЧТ, ЕИК *********, срещу А. И. А., ЕГН **********,
установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на
вземания, както следва: с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 39 000
лв., представляваща неплатена главница по договор за банков кредит от
27.07.2022 г., с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 327,51 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.07.2022 г до
08.09.2022 г. с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 026,68 лв.,
представляваща неустойка за забава за периода т 15.08.2022 г. до 03.11.2022 г.
и 25,00 лв. - разходи за уведомяване.
ОСЪЖДА Бигбанк АС – Естония чрез „Бигбанк АС - клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, да заплати на А. И. А., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 5 520 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8