№ 123
гр. София , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502661 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 -274 ГПК.
Образувано е по жалби на страните по гр.д. № 1025/2019г. по описа на СГС, І-1 ви
състав срещу решението от 05.05.2020г., с което са уважени частично исковете на А. К. М. –
Д. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление.
Ищецът М. - Д. обжалва решението в отхвърлителната част с доводи за
необоснованост и неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна в обжалваните части
и присъждане на пълния размер на обезщетенията, съответно от 30 000 лева за
неимуществени вреди и 5400 лева за имуществени вреди.
Прокуратурата на РБ обжалва решението в частта, с която искът за неимуществени
вреди е уважен в размер на 15 000 лева, като твърди необоснованост и неправилно
приложение на закона.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно.
Формираните в отговор на оплакванията на страните съображения на въззивния съд са
следните:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
1
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано – чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ (изм.). Отговорността е обективна и за възникването й
по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во ЗОДОВ са необходими две предпоставки: повдигане на
обвинение за извършване на престъпление и 2) влизане в сила на оправдателна присъда по
повдигнатото обвинение. В случая и двете предпоставки са налице. По делото е установено,
че спрямо ищцата е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 214,
ал.1 НК - изнудване. По така повдигнатото обвинение, предявено на 30.06.2016г., било
образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила на 13.03.2018г.
оправдателна присъда.
Заявените за обезвреда морални щети представляват обичайните негативни
преживявания, които едно обвинено в престъпление лице изпитва – душевно безпокойство,
тревога, негативни преживявания, засегнати чувства на лично достойнство и чест, унижение,
уронване на доброто име в обществото, смущения в социалното общуване, влошаване на
здравословно състояние без болестни прояви. Извън обичайните вреди ищцата сочи такива
от намаляване обема на професионалните й отговорности и неосъществяване на
инвестиционно намерение, като ги квалифицира като неимуществени.
Формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика приема последователно в
последните години, че претендираните по реда на ЗОДОВ конкретни морални вреди, които
са в рамките на обичайните негативни преживявания / тези, които нормално, предвидимо от
правилата на житейската логика и психологията едно обвинено в престъпление,
впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно – следствената връзка между
тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След като е доказано увреждащото
действие /безспорно в случая/, искът се явява доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните
такива, но разпитаните по делото свидетели Р. и Б. ги потвърждават.
Вредите извън обичайните и пряката им причинно-следствена връзка с обвинението
са в доказателствена тежест на ищцата. Според настоящата инстанция са останали
недоказани. Спорно е въобще дали заявеното намаляване обема на професионалните
отговорности на ищцата и неосъществяване на инвестиционно намерение представляват
неимуществена вреда, още повече, че като последица на първото изрично е изтъкнато, че
ищцата е престанала да получава годишни бонуси от по 50 000-60 000 лева. Разпитаните по
делото свидетели умозаключават, че причината за намаляване професионалните
правомощия на ищцата е незаконното обвинение. Нямат преки впечатления за
професионалното поприще на ищцата ( св. Р. заявява, че не познава прекия ръководител на
ищцата и че източник на информацията й е единствено последната; св. Б. сочи, че знае за
отражението на обвинението върху работата на ищцата, защото двамата са си „споделяли
тези неща“), не описват конкретна ситуация, при която професионална изява или
ангажимент на ищцата са осуетена от факта, че същата е обвиняема или от наложената й
мярка за неотклонение.
Прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението
налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от
друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца.
В случая наказателното производство е приключило в разумен срок – за две години в
досъдебна и съдебна фаза; ищцата е била с мярка за неотклонение „подписка“; участието й в
процесуално следствените действия не е било интензивно; обвинението е за тежко
умишлено престъпление.
2
Незаконното обвинение е имало силно негативно отражение върху личността и
начина на живот на ищцата. Накърнено е било професионалното й достойнство.
Тревожността и потиснатостта й през целия период на незаконното обвинение са били
интензивни, отразили са се на работоспособността й, направили са я нерешителна в личен
план, довели са до неболестни здравословни проблеми и смущения в личните
взаимоотношения ( така св. Б.). Противно на твърденията в жалбата на ищцата, обвинението
не е довело до раздялата й със свидетеля Б.. От показанията му се установява само, че
развитието на взаимоотношенията им е било временно спряно, предвид повишената
изнервеност на ищцата. Психическото напрежение, което е изпитала ищцата в създалата се
ситуация, е било допълнително провокирано от желанието й да запази в тайна факта, че е
обвиняема, поради изпитвания срам, унижение и притеснение за впечатлението, което този
факт ще остави в близкото й лично и професионално обкръжение, както и от
обстоятелството, че като самотен родител, е единствено отговорна за отглеждането на
непълнолетната й дъщеря.
При съпоставяне на изброените фактори превес имат обуславящите по – висок размер
на обезщетението за неимуществени вреди ( тези, определящи по – нисък размер са
единствено обичайният характер на търпените вреди и срокът на наказателното
производство). Сред първите трябва да бъде отчетено и обстоятелството, че и пред двете
съдебни инстанции ответникът не е поддържал внесените от него обвинителен акт/ протест,
заявявайки, че деянието не е съставомерно. Коментарът на подобно упражняване на
властнически правомощия е излишен, доколкото реализираната в настоящия процес
отговорност на ответника има обезщетителна функция. Неоспоримо е обаче, че подобно,
макар и процесуално допустимо, поведение усилва чувството на несигурност у незаконно
обвинения и подкопава доверието му в държавността, а това вече са вреди, които подлежат
на репарация по реда на ЗОДОВ. Отчитайки наличието им в случая и в обобщение на
гореприетото, при неоснователност на оплакванията на страните по приложението на чл. 52
ЗЗД, настоящата инстанция намира за справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди такъв от 15 000 лева.
Спорно пред настоящата инстанция по иска за имуществени вреди е дали заплатеното
адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции в наказателното производство от
по 2400 лева с ДДС подлежи на редуциране поради прекомерност. Въззивният съд намира
своевременно направеното възражение на ответника в този смисъл за неоснователно.
Договореното възнаграждение надвишава в напълно разумни граници минимума по
НМРАВ ( 2000 лева вместо 800лева) и отчита както обема на доказателствения материал,
който е следвало да бъде проучен от адвокатския пълномощник на ищцата и броя на
проведените съдебни заседания – общо 5 за двете инстанции, така и избора на адекватна
процесуална тактика ( поискана е съкратена процедура по чл. 371, т.1 НПК, одобрена от
съда), която е намалила значително времетраенето на наказателното производство в
съдебната му фаза. Краткият срок на наказателното производство срещу ищцата е отчетен
като намаляващ обезщетението за неимуществени вреди фактор и не следва да се цени
отново като такъв за намаляване размера на имуществените вреди, след като е резултат на
процесуалните усилия на защитата на обвиняемата.
В заключение, крайните изводи на двете инстанции съвпадат в частта по иска за
неимуществени вреди и са различни в обжалваната част по иска за имуществени вреди,
поради което въззивната инстанция следва да отмени решението в частта, с която искът за
обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2880 лева до пълния
предявен размер от 5400 лева и присъди тази разлика на ищцата, и потвърди решението по
иска за обезщетение за неимуществени вреди.
В частта, с която е уважен иска за имуществени вреди, първоинстанционното решение
не е обжалвано и е влязло в сила.
3
При този изход на спора, на ищцата се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата или 173,60 лева, а присъдените
от СГС следва да бъдат увеличени със 137, 75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-1 ви състав от 05.05.2020г. по гр.д. № 1025/2019г. в
частта, с която е отхвърлен иска на А. К. М. – Д. срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2880 лева
до 5400 лева и ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на А. К. М. – Д. ЕГН **********, съдебен
адрес адв. З. С., гр.София, ул.Марко Балабанов № 4а, ет.4 , на основание чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, сумата 2520лева, представляваща разликата над 2880 лева до 5400 лева, като
обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, ведно със
законната лихва от 13.03.2018г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-1 ви състав от 05.05.2020г. по гр.д. №
1025/2019г. в останалите обжалвани части, с които искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер от 15 000 лева и е
отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на А. К. М. – Д. ЕГН **********, съдебен
адрес адв. З. С., гр.София, ул.Марко Балабанов № 4а, ет.4, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
173,60 лева – разноски за въззивното производство и още 137, 75 лева, над присъдените от
СГС – разноски за първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4