РЕШЕНИЕ
№ 3378
гр. София, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110163158 по описа за 2021 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Молителката К. А. П. твърди, че с ответника Б. Н. Н. са фактически съжители, като
имат общо дете Д. Б. Н., род. 03.03.2011 г. Към 04.11.2021 г. молителката, ответникът,
общото им дете и пълнолетен син на ответника от друга връзка живели в жилище на адрес:
гр. София, кв. Стрелбище, ул. „Траянови врата“ № 20, ап. 22. Молителката твърди, че
ответникът извършил актове на домашно насилие – психическо и физическо насилие, на 04
ноември 2021 г. вечерта около 20:00 часа – ответникът в общо обитаваното жилище, ритнал
молителката през ръцете, докато четяла книга, взел й телефона и не искал да й го върне.
Блъскал я с ръце по тялото, съборил я на земята. Когато тя се опитала да избяга, я хванал за
косата и я съборил на земята. Действията били извършени в присъствието на детето Д.,
което се опитало да защити майката, но било повалено на земята. След това молителката и
детето избягали. Моли се за издаване на заповед за защита от домашно насилие по
отношение на молителката. Претендира разноски.
Ответникът Б. Н. Н. оспорва молбата. Сочи, че установил, че молителката му
изневерява, че присвоила негови служебни пари и че участвала в някакъв култ. Когато на
04.11.2021 г. вечерта опитал да говори с нея за своите разкрития, тя изведнъж избухнала в
предварително инсцениран истеричен скандал – крещяла, че я убива, обадила се по
телефона на неговия баща уж за помощ, звъняла по неговия телефон на полицията. После
излязла на покрива на сградата и от там инсценирала, че има нужда от помощ. Избягала
през антрето, като извлякла детето Д. и в бързината се ударила в шкаф в антрето. Взела му
мобилния телефон и други вещи, вкл. лаптоп. Моли за отхвърляне на молбата. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на молителката.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
1
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че страните
имат общо дете Д., род. 03.03.2011 г., както и че към 04.11.2021 г. молителката, ответникът,
общото им дете Д. и пълнолетен син на ответника от друга връзка М. Н. (разпитан по
настоящото дело като свидетел) са живели в жилище на адрес: гр. София, кв. Стрелбище, ул.
„Траянови врата“ № 20, ап. 22.
Спорът е за случилото се в жилището на 04.11.2022 г. след 20 часа.
Представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е доказателствено
средство за това, че на посочената дата и час, в момент, в който тя и ответникът са заедно
сами и молителката е четяла книга (молитвеник) ответникът силно я е изритал в ръцете. Че
молителката е била силно ударена (ритната) в ръцете, може да се заключи и от показанията
на св. Рихауи, непознат човек, случаен минувач, чийто показания като абсолютно
незаинтересовани, последователни и достоверни съдът кредитира, която лично е видяла
тогава вечерта нараняванията по ръцете на молителката, а те са установени и на следващия
ден в 13:40 часа със съдебно-медицинско удостоверение от съдебен медик. Съдът не
кредитира частично показанията на св. Н., пълнолетен син на ответника, тъй като той е
зависим от ответника, негов баща, при когото живее и който го издържа, в частта им
относно продължението на скандала – в кухнята и в антрето на общото жилище. Дори и
този свидетел обаче посочва, че не е присъствал на началото на скандала, когато
молителката и ответникът са били сами, а е разбрал за това, че има скандал по факта, че е
2
чул крясъци на молителката за помощ.
Не се налага обсъждането на останалите доказателства по делото, доколкото е
установен несъмнен акт на домашно – физическо и психическо – насилие на ответника по
отношение на молителката.
Молбата за защита на молителката против ответника следва да се уважи.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
Като се имат предвид всички факти по делото и най-вече естеството на акта и
причината за извършването му – ревност на ответника (оправдана, или не) и неговата
избухливост – съдът намира, че е подходяща следната мярка за закрила от домашно насилие,
с която да се преодолее поведението на ответника и да се даде нужната защита на
молителката и на всички евентуални бъдещи жени в живота на ответника – тази по чл. 5, ал.
1, т. 5 ЗЗДН. Мярката следва да бъде с честота и продължителност според наличните
програми при доставчик на такива услуги, известен на съда.
Други мерки според съда не се налагат. Издадената заповед за незабавна защита с
мерки вкл. по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН е действала вече продължително време и е изпълнила
целта си.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
Съдът намира, че на ответницата следва да се наложи глоба от 400 лв. – около
средното наказание, с оглед естеството на извършеното домашно насилие, без данни за
трайни или тежки последици за молителката.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката. Тя претендира
разноски от 1000 лв. за адвокатски хонорар, които с оглед големия брой съдебни заседания
по делото не могат да се приемат за прекомерни.
Ответникът следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 08.11.2021 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение, тъй като тя бива заменена с окончателната заповед
за защита по делото. За по-голяма яснота заповедта за незабавна защита следва да бъде
изрично отменена от съда, на осн. чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 195 от 08.11.2021 г.,
издадена по гр.д. № 63158/2021 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА на основание чл. 15 ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на К. А. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Вихрен“, № 19, ет. 1, ап. 2, против Б. Н. Н., ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. „Траянови врата“, № 20, ап. 22, тел. **********, във
връзка с извършен акт на домашно насилие на 04.11.2021 г. в гр. София, като НАЛАГА
следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Б. Н. Н., ЕГН **********, адрес:
гр. София, ул. „Траянови врата“, № 20, ап. 22, тел. **********, ДА УЧАСТВА В
СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ с
3
честота и продължителност според условията на програмата в Център „Отворена врата“ с
адрес: София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“, № 24, ет. 4, телефон: 087/8396499 – Златка
Мачева, ел. поща: οpendoor_centre@hotmail.com, където да се яви НЕ ПО-КЪСНО ОТ ДВЕ
СЕДМИЦИ ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА ПРЕПИС ОТ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ.
УКАЗВА на Център „Отворена врата“ с адрес: София, ж.к. „Хиподрума“ , ул.
„Юнак“, № 24, ет. 4, че при неизпълнение на програмата са длъжни да уведомят настоящия
съдебен състав и Прокуратурата в едноседмичен срок.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника че при констатиране от страна на полицейските
органи на неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на
Прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН Б. Н. Н., ЕГН **********, глоба в размер
на 400 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Б. Н. Н., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Б. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на К. А. П., ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 1000 лв., разноски, сторени в
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, а на ответницата и чрез
РУП – ОД МВР по местоживеене.
Препис от настоящото решение да се изпрати на Център „Отворена врата“ за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4