№ 488
гр. Плевен, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря Десислава В. Мачорска
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20254430201195 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
С Наказателно постановление №006210 от 02.12.2024г. Председателят
на Комисията за защита на потребителите е наложил на основание чл.45 ал.1
от Закона за потребителските кредити на „***“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.***, обл.София, бул. „***“ ***, с ЕИК ***, представлявано от
Л. В. Л. имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за
извършено нарушение на чл.11 ал.1 т.10 и т.12 от ЗПК.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят „***“ ЕООД с представляващ Л. В. Л., който го обжалва в
срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна Председателят на Комисията за защита на
потребителите, не се явява представител. По делото е депозирано писмено
становище вх. № Р-02-287/21.07.2025г. от юрк. Р. М., с което моли жалбата да
бъде оставена без уважение, като неоснователна и бъде потвърдено
обжалваното НП, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски
за процесуално представителство в размер на 150 лева. Оспорва размера на
адвокатския хонорар, поради прекомерност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№006210 от 25.06.2024г. за установяване на административно нарушение от
който е видно, че при направена проверка на 05.06.2024 г. в обект офис на КЗП
с адрес: гр. Плевен, община Плевен, област Плевен, адрес: ул. „***“ 27,
*** установих със Заявление с Вх.№ Р-03- 863/05.06.24г. следните нарушения
и обстоятелствата на извършване:
Проверката е извършена на 30.05.2024 г. с Констативен протокол № К-
2739094 в офис на „***“ ЕООД в гр. Плевен, в изпълнение на план програмата
на КЗП за месец май 2024 г., по време на която са изискани 2 броя договора за
потребителски кредит, сключени в офиса в гр. Плевен. От представител на
кредитора са предоставени произволно избрани 2 броя договори, както
следва: 1. Договор за паричен заем № 15036288 от 29.05.2024г.; 2. Договор за
паричен заем № 15032148 от 26.01.2024г., с приложени към тях Запис на
заповед, Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на
информация за потребителските кредити за всеки договор, погасителен план,
разходен касов ордер за получена сума, декларации. В двата СЕФ към
договорите в Част II. „Описание на основните характеристики на съответния
кредит", в т.8. „Когато е приложимо за съответния вид кредит: Изисквани
обезпечения, описание на обезпечението, което следва да предоставите по
договора за кредит, е записано: 1. Запис на заповед - Изпълнението на
задължението на Заемателя по договора с негово съгласие може да бъде
обезпечено с издаването на запис на заповед по реда и при условията на чл.34
от ЗПК. Допълнителни обезпечения: Ако Заемателят декларира, че желае да се
възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителните услуги,
предоставяни от Заемодателя, а именно - възможности за отлагане или
намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни средства, следва в деня на сключване на
договора за паричен заем да предостави едно от следните обезпечения: - Две
физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен";
или - Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договор за паричен
заем, валидна 30 дни след крайния срок за плащане по договора. В Част III.
„Разходи по кредита" в т.7 е вписано; „В случай, че Заемателят не предостави
допълнителното обезпечение, посочено в част II, т.8. в деня на подписването
на договора за паричен заем, дължи неустойка в размер на ...лв. В офиса са
налични 501 бр. договори за потребителски кредит, сключени в периода от
01.01.24г. до 29.05.24 година. Всички сключени договори за потребителски
2
кредит, които са налични в офиса на кредитора са гарантирани чрез издаване
на Запис на заповед в полза на Заемодателя.
Съгласно договор за потребителски кредит № 15032148 от 2б.01.2024г. на
потребителя е предоставена сумата в размер на 1 750 лв. със срок 20
двуседмични вноски по 103,61 лв., фиксиран ГЛП 40,00%, обща дължима сума
2 072,20 лв., ГПР - 48,68%. В чл.2, т.10 от договора е посочено „Обезпечение
на заема": „Страните се съгласяват за обезпечаване на всички вземания по
договора Заемателят да издаде Запис на заповед....". В чл.4, ал.1 от договора е
посочено, че „Заемателят декларира, че желае да се възползва в хода на
изпълнение на договора от допълнителни услуги - възможности за отлагане
или намаляване на погасителни вноски, смяна на падеж, улеснена процедура
за получаване на допълнителни средства, а Заемодателят се задължава да
предостави същите, срещу предоставяне от страна на Заемателя в деня на
подписване на договора в полза на Кредитора на допълнително обезпечение
по т.1 или т.2: 1. Две физически лица - Поръчители, отговарящи на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен".
Поръчителите подписват договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. В
чл.4, ал.2 е посочено „Страните се уговарят, че при неизпълнение на
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на
1 327,80 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, като към всяка от вноските по чл.2, т.2, се добавя
сума в размер на 66,39 лв. В погасителния план в колона"3" е посочена
вноската по договора 103,61 лв., в колона „4" е посочена сума 66,39 лв.
/оскъпяване при непредоставяне на обезпечения/, а в колона „5" е посочен общ
размер на погасителната вноска 170,00 лв. Договорът е обезпечен и с издаване
на Запис на заповед за сума в размер на 3 400,00 лв., която е сбор от общата
дължима сума по договора 2 072,20 лв. и размерът на неустойката 1 327,80
лева.
С цел установяване дали е допусната техническа грешка или това е
практика на кредитора, тъй като единия от приложените договори №
15036288 от 29.05.2024г. е с издадена Запис на заповед от 03.06.24г. /дата,
която още не е настъпила/, на 31.05.24г. е извършена последваща проверка в
офиса на кредитора. С КП К-2739095 е установено, че в офиса са сключени 18
броя договори в периода 27.05.24r.- 30.05.24г. и са налични 6 бр. договори,
които са сключени на 29.05.24г. и на 30.05.24г. със Запис на заповед от
03.0б.24г., т.е. с дата, която не е настъпила още. Свидетелят /офис мениджър/
3
заявява, че кредитополучателите издават /подписват/ Запис на заповед в деня
на сключване на договора и усвояване на кредита. Кредиторът в деня на
подписване на договора изисква от потребителите да издават /подписват/
Запис на заповед, която включва размера на неустойката с дата, която още не е
настъпила, и в деня, в който те още имат време да осигурят обезпечение, т.е.
преди да е изтекъл определения срок за осигуряване на обезпечение. Към КП
К-2739095/31.05.24г. са приложени копия на 2 бр. договори за паричен заем N?
15036297 от 29.05.2024г. и № 15036353 от 30,05.2024г. със Запис на заповед от
03.0б.24г. Приложени са копия и на още 4 бр. Запис на заповед от 03.0б.24г. по
договори, които са сключени на 29.05.24г. и на 30.05.24 година.
С КП К-2739094/30.05.24г. е наредено на 10.06.24г. да се представи
бланка на типов договор и информация по колко от сключените 501 бр.
договори е изпълнено задължението по чл.4, ал.1 за предоставяне на
обезпечение, както и информация включен ли е в ГПР размерът на
неустойката при неизпълнение на чл.4, ал.1 от договора. На 05.06.24r. на ел.
поща ******@***.** са предоставени изисканите документи и информация.
Същите са заведени с Вх.№ Р-03-863/05.06.24г. В Заявление с Вх.№ Р-03-
863/05.06.24г. кредиторът предоставя информация, че по всичките 501 бр.
договори, кредитополучателите са предпочели да заплатят предвидената в
чл.4, ал.2 от договорите неустойка, вместо да предоставят уговореното в ал.1
допълнително обезпечение. Заявява също, че в ГПР не е включен размерът на
неустойката и не следва да бъде включен.
От съдържанието на предоставения договор за потребителски кредит №
15032148 от 26.01.2024Г. е констатирано следното: 1.) по чл.11, ал.1, т.12
от ЗПК - в Договор за паричен заем № 15032148 от 26.01.2024г. в чл.7.
„Заемателят има право", в ал.1 е посочено само общо: „да получи от
Заемодателя безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания с цялата изискуема информация, съгласно чл.11, ал.1,
т.12 от ЗПК". Договорът не съдържа задължителната информация, посочената
в ЗПК, че погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на база лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи. Тази информация липсва в договора, а погасителният план не
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент и 2.) по чл.11,ал.1,
т.Ю от ЗПК - съгласно Договора заемната сума е 1 750 лв., размерът на
погасителната вноска - 103,61 лв., общата дължима сума - 2 072,20 лв., срок на
заема - 20 двуседмични вноски, фиксиран ГЛП 40,00%; ГПР 48,68%. В чл.4,
ал.2 е посочено „Страните се уговарят, че при неизпълнение на задължението
си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по предходната
алинея, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 1 327,80 лв.
Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка от вноските по чл.2, т.2. се добавя сума
4
в размер на 66,39 лв. В погасителния план в колона"3" е посочена вноската по
договора 103,61 лв., в колона „4" е посочена сума 66,39 лв. /оскъпяване при
непредоставяне на обезпечения/, а в колона „5" е посочен общ размер на
погасителната вноска 170,00 лв. Договорът е обезпечен и с издаване на Запис
на заповед за сума в размер на 3 400,00 лв., която е сбор от общата дължима
сума по договора 2 072,20 лв. и размерът на неустойката 1 327,80 лева
В конкретния случай в сключеният договор за паричен заем е налице
несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се
получава след прибавяне на неустойката по чл. 4, ал.2 от договора, която е в
размер на 66,39 лева двуседмично или 1 327.80 лева общо. Неустойката е
предвидена в случай, че в срок в деня на подписване на договора заемателят не
представи посоченото в чл. 4, ал. 1 обезпечение - 2 физически лица, които
трябва да отговарят на посочените в чл.4, ал.1, т.1 изисквания или банкова
гаранция.
Неустойката се дължи след сключване на договора и предоставяне на
заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено
задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". Според чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение N? 1 начин.
Посоченият в договора ГПР 48,68% е неверен, тъй като ако беше включена
посочената в договора неустойка в размер на 1 327.80 лв., размерът му
многократно би надхвърлил максимално допустимия по закон. Неустойката от
договора за потребителски кредит е предвидена за неизпълнение на
задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез поръчители / 2
физически лица/ или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък
срок за представяне на тези обезпечения - в деня на сключване на договора,
както и са въведени редица сложни условия, на които да отговарят
поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния размер на
предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да служи за
обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
5
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 750 лв., а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 1 327.80 лв., т. е. в размер доближаващ главницата
по кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за
неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е.
неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита
и за периода на неизпълнението, поради което на практика неустойка се дължи
и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с тази неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезлечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В
интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и
сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения еднодневен срок от сключване на договора за
кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката, като в погасителния план освен периодичните
вноски са включени и вноски с неустойка, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Посоченият ГПР е и неверен. В конкретния случай в договора за кредит,
сключен с потребителя фигурира клауза в чл.4, ал.1 за осигуряване на
6
обезпечение, а в чл.4, ал.2 е уговорена неустойка в размер на 1 327,80 лева,
която сума доближава размера на отпуснатия кредит и представлява около 76-
77% от размера на предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за
срока на договора. На практика това възнаграждение представлява втора,
скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент.
Ако тази сума беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с
фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Невключването на размера на неустойката в ГПР по кредита, при
условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по
договора, води до това, че има разлика между формално посочения и
действително прилагания размер. Поради което, посоченият в договора ГПР -
48.68 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на
неустойката - 1 327,80 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на
чл.19, ал.1 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно
затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Предвиденият в договора ГПР - 48.68 % не отговаря на разходите, които ще
направи потребителят, тъй като не включва размера на неустойката. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи
извод, че единственият разход на потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран
ГПР от 48.68% при лихвен процент по кредита - 40.00 %. На следващо място
невключването на неустойката в размера на ГПР води до това, че има разлика
между посочения и действително прилагания, което по същество е
непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
От събраните по преписката доказателства е видно, че договор N9
15032148 от 26.01.2024г, за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, т.к. не съдържа посочване по ясен и
разбираем начин, годишният процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя.
На 26.01.24г. в гр. Плевен кредиторът „***" ЕООД е сключил договор №
15032148 от 26.01.2024г., който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10
и т.12 от ЗПК. Това действие на кредитора се доказва също и от
предоставеният договор за потребителски кредит N9 15036297/29.05.24г.
С това деяние кредиторът е нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и
т.12 от Закона за потребителския кредит.
Дата на извършване на нарушението: 26.01.2024 г. и място на
7
извършване на нарушението: гр. Плевен, офис на бул. "Данаил Попов" 2.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител С. Н. Н. и свидетеля Р. И. К., чиито показания съдът кредитира
изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна
кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства - разписка за връчване на НП, Наказателно постановление
№006210/02.12.2024г., Доклад от С. Н. Н., Заключение по възражение,
товарителница, Възражение от ***“ ЕООД, Акт №006210/25.06.2024г.,
известие за доставяне, писмо с изх.№Р-03-876/07.06.2024г. Констативен
протокол № К-0133489/25.06.2024г., Заявление от „***“ ЕООД, 4 броя Запис
на заповед, Договор за паричен заем №15036353/30.05.2024г., Погасителен
план, Запис на заповед, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит, Декларация от В.И.Т., Декларация по
чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Декларация за произход на средства, Искане за
потребителски кредит №15036353/30.05.2024г., Приложение към предложение
за паричен заем („ППЗ“): Информационни права на субектите на лични данни
– кредитоискатели, Договор за паричен заем №15036297/29.05.2024г., Запис
на заповед, Погасителен план, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, Разходен касов ордер
№737/29.08.2024г., Декларация от М.Т.Т.а, Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от
ЗМИП, Декларация за произход на средства, Искане за потребителски кредит
№15036297/29.05.2024г., Приложение към предложение за паричен заем
(„ППЗ“): Информационни права на субектите на лични данни –
кредитоискатели, констативен протокол №К-2739095, 31.05.2024г.,
Констативен протокол № К-2739094/30.05.2024г., Месечен финансов отчет
офис Плевен, от дата 01.01.2024г. до 29.05.2024г., СЕФ, Общи условия към
договори за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от
„***“ ЕООД, Обща информацияза предоставените от „***“ ЕООД на
потребители кредити по Закона за потребителския кредит и реда за
отпускането им в сила от 01.07.2020г., Погасителен план, Запис на заповед,
разходен ордер №118/26.01.2024г., Сеф, Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от
ЗМИП, Декларация за произход на средства, искане за потребителски кредит
№15032148/26.01.2024г., Приложение към предложение за паричен заем
(„ППЗ“): Информационни права на субектите на лични данни –
кредитоискатели, Договор за паричен заем №15036288/29.05.2024г.
Погасителен план, Запис на заповед, Разходен касов ордер №736/29.05.2024г.,
искане за потребителски кредит №15036288/29.05.2024г., Декларация за
произход на средства, Декларация по чл.42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Декларация от
М.А.П., СЕФ, Приложение към предложение за паричен заем („ППЗ“):
Информационни права на субектите на лични данни – кредитоискатели,
Заповед №358 ЛС/22.04.2015г., товарителница. От събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството -
жалбоподател е сключил договор за паричен заем № 15032148 от 26.012024г.,
който не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК, тъй като
8
не съдържа посочване по ясен и разбираем начин, годишният процент на
разходите и общата сума, дължима от потребителя. Същото се установява и от
предоставения от кредитора договор за потребителски кредит №
15036297/29.05.24 година.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят
„***“ ЕООД е осъществил състава на административно нарушение по чл.11
ал.1 т.10 и т.12 от ЗПК и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.45 ал. 1 от ЗПК. Според съда
нарушението е безспорно доказано. Жалбоподателят има качеството на
„кредитор” по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и е санкциониран за нарушение на
чл.11, ал.1 т.10 и т.12 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/. В нормата на
чл.11, ал.1 т.10 и т.12 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин, както и информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит. От приобщения като писмено доказателство по делото
договор за паричен заем № 15032148т 26.01.2024г. се установява, че в чл.7
„Заемателят има право“, в ал.1 е посочено само общо: „да получи от
Заемодателя безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение под формата на погасителен план за извършените и
предстоящи плащания с цялата изискуема информация, съгласно чл.11, ал.1,
т.12 от ЗПК“. В конкретния случай сключеният договор за паричен заем не
съдържа задължителната информация, посочената в ЗПК, че погасителният
план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. Тази информация липсва в
договора, а погасителният план не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база
лихвения процент. Съгласно същия договор за потребителски заем заемната
9
сума е в размер на 1 750 лв. със срок 20 двуседмични вноски по 103,61 лв.,
фиксиран ГЛП 40,00%, обща дължима сума 2 072,20 лв., ГПР - 48,68%. В чл.2,
т.10 от договора е посочено „Обезпечение на заема“: „Страните се съгласяват
за обезпечаване на всички вземания по договора Заемателят да издаде Запис
на заповед....“. В чл.4, ал.1 от договора е посочено, че „Заемателят декларира,
че желае да се възползва в хода на изпълнение на договора от допълнителни
услуги - възможности за отлагане или намаляване на погасителни вноски,
смяна на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни средства
а Заемодателят се задължава да предостави същите, срещу предоставяне от
страна на Заемателя в деня на подписване на договора в полза на Кредитора на
допълнително обезпечение по т.1 или т.2: 1. Две физически лица -
Поръчители, отговарящи на следните изисквания: да представи служебна
бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер
на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има -
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“.
Поръчителите подписват договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция
с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. В
чл.4, ал.2 е посочено „Страните се уговарят, че при неизпълнение на
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на
1 327,80 лв. Неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка
от погасителните вноски, като към всяка от вноските по чл.2, т.2. се добавя
сума в размер на 66,39 лв. В погасителния план в колона“3“ е посочена
вноската по договора 103,61 лв., в колона „4“ е посочена сума 66,39 лв.
/оскъпяване при непредоставяне на обезпечения/, а в колона „5“ е посочен
общ размер на погасителната вноска 170,00 лв. Договорът е обезпечен и с
издаване на Запис на заповед за сума в размер на 3 400,00 лв., която е сбор от
общата дължима сума по договора 2 072,20 лв. и размерът на неустойката 1
327,80 лева.
В конкретния случай в сключеният договор за паричен заем е налице
несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се
получава след прибавяне на неустойката по чл. 4, ал.2 от договора, която е в
размер на 66,39 лева двуседмично или 1 327.80 лева общо. Неустойката е
предвидена в случай, че в срок в деня на подписване на договора заемателят не
представи посоченото в чл. 4, ал. 1 обезпечение - 2 физически лица, които
трябва да отговарят на посочените в чл.4, ал. 1, т. 1 изисквания или банкова
гаранция.
Неустойката се дължи след сключване на договора и предоставяне на
заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено
задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да
10
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи
следното: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а
държавитечленки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване
на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този
начин“. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посоченият в
договора ГПР 48,68% е неверен, тъй като ако беше включена посочената в
договора неустойка в размер на 1 327.80 лв., размерът му многократно би
надхвърлил максимално допустимия по закон.
Неустойката от договора за потребителски кредит е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на кредита чрез
поръчители / 2 физически лица/ или банкова гаранция, като е въведен
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения - в деня на
сключване на договора, както и са въведени редица сложни условия, на които
да отговарят поръчителите, в голямата си част несъобразени с конкретния
размер на предоставения кредит. При съобразяване на тези характеристики
следва, че неустойката очевидно не съответства на въведените й функции да
служи за обезпечение, обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на
договорните задължения. На първо място горното следва от това, че на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 750 лв., а уговорената и
начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е в размер на 1 327.80 лв., т. е. в размер доближаващ главницата
по кредита. Освен това неустойката се начислява еднократно и за
неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е.
неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита
и за периода на неизпълнението, поради което на практика неустойка се дължи
и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи
по събирането на задължението, но с тази неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което е неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният елемент, тъй като
изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В
11
интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от
когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като
проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са
предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и
сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в
тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите са утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения еднодневен срок от сключване на договора за
кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните. Това цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката, като в погасителния план освен периодичните
вноски са включени и вноски с неустойка, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение
на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за заем задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Посоченият ГПР е
и неверен. В конкретния случай в договора за кредит, сключен е потребителя
фигурира клауза в чл.4, ал. 1 за осигуряване на обезпечение, а в чл.4, ал.2 е
уговорена неустойка в размер на 1 327,80 лева, която сума доближава размера
на отпуснатия кредит и представлява около 76-77% от размера на
предоставения кредит, и чието заплащане е разсрочено за срока на договора.
На практика това възнаграждение представлява втора, скрита
възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е
включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент.
Ако тази сума беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с
фиксираната лихва, общият размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК. Невюпочването на размера на неустойката в ГПР по кредита, при
условие, че е дължимо на кредитора и е включено в погасителния план по
договора, води до това, че има разлика между формално посочения и
действително прилагания размер. Поради което, посоченият в договора ГПР -
48.68 % е неточен и заблуждава потребителя, тъй като размерът на
неустойката - 1 327,80 лв., следва да се включи в ГПР, съобразно нормата на
чл. 19, ал.1 от ЗПК. Съгласно тази разпоредба, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
12
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими от посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Именно
затова в посочената величина - ГПР, следва по ясен и разбираем за
потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които
той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
Предвиденият в договора ГПР - 48.68 % не отговаря на разходите, които ще
направи потребителят, тъй като не включва размера на неустойката. При
липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи
извод, че единственият разход на потребителя е предвидената в договора
възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран
ГПР от 48.68% при лихвен процент по кредита - 40.00 %. На следващо място
невключването на неустойката в размера на ГПР води до това, че има разлика
между посочения и действително прилагания, което по същество е
непосочване на ГПР по кредита в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В тази насока е непротиворечивата съдебна практика па
административнонаказателни дела, като напр. Решение № 5/11.01.23г. на PC
Свищов, което е влязло в сила на 10.02.23г„ Разпореждане № 2295/17.01.23г.
на PC Русе, което е влязло в сила на 10.03.23г„ Определение № 449/07.12.22г.
на ОС Русе, Решение № 706/05.03.23г. на PC Варна, Решение № 277/05.12.22г.
на ОС Враца, което е потвърдено с Определение № 1381/20.12.23г. на ВКС
като не е допуснато за обжалване, Определение № 5 0023/29.04.24г. на ВКС.
Решение № 4107/27.11.2024г. на АС Плевен, с което е потвърдено Решение №
412/02.09.2024 г., постановено по а.н.д. № 13 51/2024 г. на Районен съд -
Плевен. За нарушение на това си задължение за кредитора или кредитния
посредник законодателят е предвидил административно наказание в нормата
на чл.45, ал.1 от ЗПК - за виновните лица глоба в размер от 700лв
(седемстотин лева) до 2 000лв (две хиляди лева) - за физическите лица, и
имуществена санкция в размер от 3 000лв (три хиляди лева) до 8 000лв (осем
хиляди лева) - за едноличните търговци и юридическите лица.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и го е санкционирал, съобразно санкционната
норма на чл. 45, ал. 1 от ЗПК, предвиждаща административно наказание
„имуществена санкция“ в размер от 3000 до 8000 лв. за еднолични търговци и
юридически лица, допуснали нарушение на изрично посочени законови
текстове, между които и на разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 и т.12 от ЗПК. При
индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган се е
съобразил с обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
отчитайки тежестта на нарушението е наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от
ЗПК, а именно „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди) лева.
Освен това, съдът намира, че реализираното от дружеството- жалбоподател
нарушението не следва да бъде квалифицирано, като маловажен случай по
13
смисъла на пар.1 т.4 от ДР на ЗАНН вр. чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че Законът за потребителския кредит охранява
особен вид обществени отношения, като има за цел опазване интересите на
потребителите и недопускане на въвеждането им в заблуждение.
Нарушението е на просто извършване, формално, поради което не е
необходимо да са настъпили конкретни вредни последици от деянието. С
оглед на изложеното, съдът счита, че предвид характера на охраняваните
обществени отношения и заложената от законодателя безусловна защита при
упражняване правото на информация на потребителите, то в настоящия
случай институтът на „маловажния случай“ е неприложим. Наказващият
орган е действал законосъобразно, преценявайки, че не са налице
предпоставките за
прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. че случая не може да
се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочените разпоредби.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
санкционираното дружество - жалбоподател в настоящото производство.
Видно от представената Заповед №358 ЛС/22.04.2015г. на Председателя
на КЗП Д. М. на осн. чл.37, ал.1, б.“б“ от ЗАНН в качеството на длъжностно
лице, което има право да съставя АУАН за извършени нарушения на
законовите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението на
които е възложен на КЗП, на територията на областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевене е определена С. Н. Н..
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, след като
установи законосъобразността и обосноваността на обжалваното наказателно
постановление, съдът счита искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на разноски по реда на АПК за
основателно, поради което същото следва да бъде уважено. В полза
Председателя на Комисията за защита на потребителите на основание чл.63д
ал.4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се присъди
възнаграждение в размер на 150,00 лв, тъй като учреждението е било
защитавано от юрисконсулт.
Съдът счита, чена осн. чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН следва да бъде
потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното
административно наказание по чл.45 ал.1 от Закона за потребителските
кредити, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн. чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН Наказателно
постановление №006210 от 02.12.2024г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите, с което на основание чл.45 ал.1 от Закона за
потребителските кредити на „***“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.***, обл.София, бул. „***“ ***, с ЕИК ***, представлявано от Л. В. Л. е
наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за
извършено нарушение на чл.11 ал.1 т.10 и т.12 от ЗПК като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ на Председателя на Комисията
за защита на потребителите разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
15