ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 291/1.7.2022г.
гр.Ямбол
Ямболският административен съд,
четвърти състав, в закрито заседание в състав:
Председател: В.БЯНОВА-НЕЙКОВА
разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 99 по описа за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 ГПК вр. чл.144 АПК.
На
24.06.2022 г. е постъпила молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол
чрез представител по пълномощие за поправка на очевидна фактическа грешка,
алтернативно за изменение на постановеното решение № 118/22.06.2022 г. в частта за
разноските.Съдът е приел, че материалният интерес по делото е 301 104.91 лв., минималният
адвокатски хонорар възлиза на стойност 5541лв., изчислен по правилото на чл.8,
ал.1, т.5 на Наредба№1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.При направено възражение от насрещната страна за прекомерност на
платения адвокатски хонорар от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол е
намерил за обосновано възнаграждение да се присъди в този минимален размер,
предвид обстоятелството, че делото е разгледано в две открити съдебни
заседания, представени са само писмени доказателства, известни на страните,
защитната теза на жалбоподателя в хода на производството пред РУО на ОПОС е
идентична с тази пред съда. Със съдебния акт Министерство на околната среда и
водите, гр.София, бул.“Мария Луиза“ №22, е осъдено да заплати на „Водоснабдяване
и канализация”ЕООД - Ямбол, гр. Ямбол, ул. „Д-р Петър Брънеков“
№20, разноски общо в размер 7241( седем
хиляди двеста четиридесет и един)лева, от които 1700лв. платена държавна такса
и 5541лв. платен адвокатски хонорар.
Молителят„Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД-Ямбол посочва, че материалният интерес по делото е 664924.72лв.,
тъй като финансовата корекция, в обхвата на обжалване по договор с предмет
"Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за реконструкция
на външен водопровод „Воден-Елхово“ в участък от с.Златиница до напорен
резервоар – гр.Елхово“ е 5 % от безвъзмездната финансова помощ по договора в
размер от 3755047.14 лв. или сума в размер 187752.36 лв., а по договор с
предмет "Инженеринг (проектиране, строителство и авторски надзор) за
реконструкция и разширение на вътрешна водопроводна и канализационна мрежа на
гр. Ямбол" от сумата 9543447.35 лв./ размер на БФП по договора/ в размер
от 477172.37 лв. Счита, че тези факти са съобразени в мотивите на решението, но
при преценката за материалния интерес по делото е допусната техническа грешка.В
този смисъл материалния интерес е 664924.72лв и адвокатското възнаграждение е
определено по минимума, съгласно приложимата Наредба в размер от 9179 лв., като
върху сумата е начислено ДДС, с оглед регистрацията на адвоката по ЗДДС.Моли
съдът да се произнесе като поправи допуснатата фактическа грешка в решението,
алтернативно да го измени в частта за разноските като осъди насрещната
страна за разноски общо 12714.80лв., в
които се включва и платеният адвокатски хонорар, за които е представен списък.
В становище от 29.06.2022г. насрещната страна по
делото – ръководителя на УО на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“
чрез пълномощник посочва, че действително евентуално максимално финансово изражение
на нередностите е сочената от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол сума,
но посочва, че дори цитираните от ВиК Ямбол
разноски да са изчислени в границите на
минималния размер съгласно чл.8 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, те трябва да съответстват на чл. 78,
ал. 5 ГПК и да са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на
делото. В настоящия случай делото не се отличава с изключителна правна и
фактическа сложност. Налице е обилна съдебна практика по ЗОП, която адвокатите презумптивно са длъжни да познават, независимо дали поемат
защитата по дело срещу изявление за финансова корекция по повод нарушения на
ЗОП. За аналогична дейност, извършена от процесуалния представител на ответника
(защита и съдействие
по делото, включително изготвяне на писмени становища и писмени бележки по
същество, с излагане на конкретни аргументи) и с оглед материалния интерес по
делото (който се обуславя от финансовото изражение на определената от РУО
финансова корекция спрямо допустимите разходи по договора, представляващи
средства от ЕСИФ), се предвижда максимален размер на възнаграждението от 540,00
лв.Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК - „Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата". Тоест, преценката на съда
трябва да се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската
защита с фактическата и правна сложност на делото. Съдът следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите
правни въпроси, а не само да съобрази какъв е размера на минималното адвокатско
възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В повечето си случаи,
адвокатските възнаграждения са определени в наредбата според материалния
интерес, а не както изисква ГПК - съобразно правната и фактическа сложност на
делото.Поради изложеното моли съдът да отхвърли искането на ВиК
Ямбол за изменение на постановеното по административно дело № 99/2022 г. на
Административен съд - Ямбол, Решение № 118/22.06.2022 г. в частта му за
разноските.
Съдът приема за разглеждане молба вх.№1707/24.06.2022г.
от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол като искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, тъй като случаят не
касае фактическа грешка, нито грешка в изчисленията.Молбата е допустима, като
депозирана от страна по делото, в срока за обжалване на постановеното по делото
решение.
По същество е неоснователна.
Съдът е
приел, че материалният интерес по делото е 301 104.91 лв.,
минималният адвокатски хонорар възлиза на стойност 5541лв., изчислен по
правилото на чл.8, ал.1, т.5 на Наредба№1/2004 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.При направено възражение
от насрещната страна за прекомерност на платения адвокатски хонорар от
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-Ямбол е намерил за
обосновано възнаграждение да се присъди в този минимален размер, предвид
обстоятелството, че делото е разгледано в две открити съдебни заседания,
представени са само писмени доказателства, известни на страните, защитната теза
на жалбоподателя в хода на производството пред РУО на ОПОС е идентична с тази
пред съда. Със съдебния акт Министерство на околната среда и водите, гр.София,
бул.“Мария Луиза“ №22, е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и
канализация”ЕООД - Ямбол, гр. Ямбол, ул. „Д-р Петър Брънеков“
№20, разноски общо в размер 7241( седем
хиляди двеста четиридесет и един)лева, от които 1700лв. платена държавна такса
и 5541лв платен адвокатски хонорар. Посочената сума като
материален интерес по делото 301 104.91 лв. действително е само сумата, която е определена за
възстановяване от „Водоснабдяване
и канализация”ЕООД – Ямбол с Решение от 01.03.2022г. на Ръководителя на Управляващия
орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ в Министерство на
околната среда и водите, а не 5 % от безвъзмездната финансова помощ по
сключените договори за обществени поръчки.При изчисления съобразно материален интерес 664924.72лв., който е размерът на финансовата корекция
в процентно изражение, а не само определената за възстановяване сума,
минималният размер на адвокатско възнаграждение следва да се изчисли по чл.8, ал.1,
т.5 на Наредба№1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
възлиза на сума 9179лв..При начисляване на ДДС адвокатският хонорар възлиза
на стойност 11014.80., както е посочено
в списъка за разноски на жалбоподателя и това е съответстващо на представените
по делото доказателства за плащане. Независимо от това съдът счита, че при
определяне на адвокатския хонорар следва
да се има предвид не само материалния интерес, но и правната и фактическа
сложност на делото, като извършените процесуални действия от страните. В тази
връзка съдът е изложил мотиви не само за материален интерес, но и за това, че делото е
разгледано в две открити съдебни заседания, представени са само писмени
доказателства, известни на страните, защитната теза на жалбоподателя в хода на
производството пред РУО на ОПОС е идентична с тази пред съда. С оглед на това
не намира основание за изменение на съдебното решение в частта му за разноските
само по аргумент за по-висок материален интерес. Съдът приема за основателно и
възражението на насрещната страна по делото, че за същата се полага
възнаграждение за юрисконсулт според материалния интерес по чл.25, ал.1 и ал.2
от Наредбата за заплащането на правната помощ – който максимално може да се
определи на сума в размер на 540 лв. В тази връзка се констатира различие между
двете наредби(Наредба№1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и Наредбата за заплащането на правната помощ), което повече от 20
пъти.Съдът намира още, че в случая „Водоснабдяване и канализация”ЕООД – Ямбол
също е могъл да бъде защитаван в производството от юрисконсулт, тъй като
разполага с такъв(информация е достъпна на https://www.vik-yambol.com) и по този
начин би могъл да избегне плащане на значителна част от разноските за
адвокатски хонорар.
На последно
място, настоящият съдебен състав съобразява съдебния си акт с решението на СЕС
от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година.С посоченото
решение е даден отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл,
че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговия клиент не могат под страх от дисциплинарно производство
срещу адвоката да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,
определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер.В посоченото решение
е прието, че националният съд следва да прецени, с оглед на общия контекст, в
който наредбата на Висшия адвокатски съвет е приета или проявява последиците
си, дали в светлината на всички относими обстоятелства,
с които разполага, правилата, налагащи ограничения, могат да се считат за
необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Основната
легитимна цел на приетата от Висшия адвокатски съвет наредба е да установи
минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания
материален интерес. Предвид обстоятелството, че съществува друга правна уредба,
предвиждаща друг начин за определяне на размера на адвокатските възнаграждение
(Наредба за заплащането на правната помощ), както и че особеностите на делото
реално не се вземат предвид при определяне на минималния размер на адвокатското
възнаграждение, а единствено и само критерият цена на иска, то НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в частта за определяне на възнаграждения само
съобразно материалния интерес(чл.8, ал.1, т.1 до т.7) налага ограничения,
които, според настоящата съдебна инстанция не са необходими за постигане на
посочените легитимни цели, съответно нарушават полезното действие на правилата
на конкуренцията.
По
изложените съображения съдът намира
постановеното по делото Решение №118/22.6.2022 г. в осъдителната му част
за съобразено не само с материалния интерес, но и с правната и фактическата
сложност на делото, с извършените процесуални действия от страните, както и с
принципа за равнопоставеност на страните по делото,
тъй като в случая, както се посочи по-горе и двете страни разполагат с
възможност да бъдат защитавани от юрисконсулт.
Водим от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно направеното с молба вх.№1707/24.06.2022г.
от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД - Ямбол, гр. Ямбол, ул. „Д-р Петър Брънеков“ №20, искане за изменение на постановеното Решение
№118/22.6.2022 г. по адм.д.№99/2022г. на
Административен съд Ямбол, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред
Върховния административен съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете