№ 48067
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110146167 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен са обективно кумулативно осъдителни искове с правно
основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от Агенция „Пътна
инфраструктура“ срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД за заплащане
на 1/ сумата от 735,90лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди- увредената ограничителна система в резултат на настъпило
ПТП на 18.22.2022 г. на АМТ при км 300+920 ляво, причинено от виновното
поведение на водача на МПС Land Rover Range Rover Sport, с рег. № У****ВА,
чиято деликтна отговорност е била обезпечена чрез договор за застраховка
„Гражданска отговорност” със ЗД Бул Инс АД, ведно със законната лихва,
считано от 12.09.2025 г. до окончателното изплащане, и 187,83 лв. за мораторна
лихва върху главницата, за периода 20.10.2023-11.09.2025г. Посочва се, че общата
стойност на вредите възлиа на 4155,31 лв. с ДДС, от които след покана на
19.10.2023 г. ответникът е заплатил сумата 3862,99 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е изпълнил задължението си като застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва исковете само по размер с
доводи, че щетата възлиза на сумата 3862,99 лв., а от претендираната цена за
възстановяване на 28 метра мантинела следва да се приспадне стойността на
увредената като вторична суровина, която изчислил на 292.32 лв.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице
по чл. 432,ал.1 от КЗ изисква установяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): застрахованият виновно да е увредил ищеца,
като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
1
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение
на застрахования; и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и
ответника-застраховател. В доказателствена тежест на ищеца е да установи
посочените предпоставки за основанието на иска, както и неговия размер.
Ответникът следва да докаже, че е заплатил предявеното парично вземане, за
което се указва, че не сочи доказателства или обстоятелствата, които навежда за
недължимост. На основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на прекия причинител се
предполага, поради което оборването на законовата презумпция е в
доказателствена тежест на ответника.
С оглед становищата на страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК,
съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички
правнорелеватни факти за възникване на спорното право, както и че ответното
дружество е заплатило на ищеца сумата 3862,99 лв. Единствено спорно е
размерът на исковете, респ. обстоятелството дали със заплащането на тази сума е
погасено изцяло паричното задължение.
По доказателствените искания на страните съдът намира, че
представените документи са допустими и относими. Останалите доказателствени
искания на страните и по арг. от чл. 146, ал.1, т.3-4 от ГПК не са необходими и
следва да бъдат оставени без уважение, освен по чл. 195 от ГПК.
Предвид изложеното, на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно
заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не
направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като
писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебна оценителна експертиза, по която вещото лице да
отговори на въпросите в искова молба и в отговор на искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице от по 400 лв., от които
ищецът да внесе 200 лв. и ответникът да внесе 200 лв. - в едноседмичен срок от
2
съобщаването по сметка на СРС, като в този срок да се представи платежен
документ. При неизпълнение доказателството не се събира.
ВЪЗЛАГА на вещо лице Я Н Ш изготвянето на СОЕ, като съобразно
НКВВВЛ УКАЗВА на вещото лице, ако сложността на изследването и
необходимото време за изготвянето му не кореспондират с определеното
възнаграждение, да уведоми съда с цел обезпечаване на работата.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение
срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им
УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з.
съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-
горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и
подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а
ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
02.02.2026 година от 10,20 часа, за когато да се призоват страните, съобрано
посочения от тях начин!
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба, с приложенията, чрез пълномощник.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещо лице след внасяне на възнаграждението му от
някоя от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3