№ 644
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100511139 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20158091 от 15.07.2021г., постановено по гр. дело № 52808 по описа за
-ти
2020г., Софийският районен съд, III ГО, 84 състав, е отхвърлил предявените от ищеца Д. П.
Д., ЕГН ********** срещу П. Д. СТ., ЕГН ********** искове с правна квалификация чл. 144 СК
и чл. 149 СК- за присъждане на месечна издръжка, като редовно учаща в средно учебно
заведение, в размер на 180 лв., считано от 01.5.2020г. до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване като неоснователни.
Ищецът Д. П. Д. (въззивник в настоящото производство), е останал недоволен от
първоинстанционното решение и го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 25124698 от
29.07.2021 г. по описа на Софийски районен съд . Изложил е доводи за неправилност на
обжалвания съдебен акт, при постановяването му бил нарушен материалния закон,
допуснати били процесуални нарушения и необоснованост. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че исковата молба е с правно основание чл. 144 СК и е дал
такава квалификация на иска. Изложил е и доводи за допуснати процесуални нарушения,
поради които не му е допуснат един свидетел за установяване стандарта на живот на
ответника. Обжалва и решението в частта, в която е отказано присъждането й на разноски.
Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно, необосновано и
противоречащо на закона и вместо него да постанови друго Решение, с което да осъди
ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лева, считано от подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва до промяна на обстоятелствата. Претендира
присъждане на направените разноски по делото.
Въззивникът П. Д. СТ. не е подал отговор на въззивната жалба. Депозирал е
становище, в което е изложил съображения за нейната неоснователност и необоснованост.
1
Излага твърдения, че има желания да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря Д., но
няма възможност. Същият има две непълнолетни деца, на които дължи и изплаща издръжка.
Моли въззивния съд да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди като
правилно обжалваното решение.
Въззивнната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
съответната страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в
съответната обжалвана част съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата
предмет на спора, намира за установено следното:
В исковата молба ищецът Д. П. Д. е твърдяла, че ответникът е П. Д. СТ. е нейн баща.
Ищцата е навършила пълнолетие и продължавала да учи средното си образование. Към
момента на депозиране на исковата молба е била ученичка в 12 клас в 131 СУ *******“ гр.
София.. Поддържал е, че се нуждае от издръжка за продължаване на образованието си.
Молил е съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплаща месечна
издръжка в размер на 180.00 лева, считано от депозиране на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка забавена вноска до промяна на обстоятелствата или отпадане
на основанието.
В отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска, като неоснователен. Твърди,
че до навършване на пълнолетие на ищцата е заплащал месечна издръжка в размер на 180
лв. Освен нея има още две ненавършили пълнолетие деца - Г., родена на *******. и П.,
роден на *******., за който полага грижи по неговото отглеждане и възпитание заедно с
настоящата си съпруга Ц.Н.Г. – С.а. За детето Г. заплаща издръжка в размер на 120 лв.
месечно по силата на споразумение, постигнато по гр. д. № 289/2014г. по описа на РС
Луковит.
По делото не е било спорно между страните, че ищцата е дъщеря на ответника П. Д.
СТ.. Ищцата е навършил пълнолетие на 03.02.2020 г. Видно от приетата по делото служебна
бележка № 115 от 20.10.2020 г. ищцата е била ученичка в 12 клас за учебната 2020/2021г. -
дневна форма на обучение. Във възззивното производство е представено Уверение №
5131/04.10.2021г., от което е видно, че към настоящия момент ищцата е студентка държавна
поръчка, редовно обучение в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. Представени
са писмени доказателства, че въззивникът не разполага с доходи от трудови
правоотношения, както и имущество от което да се издържа.
Осигурителният доход на ответника П. Д. СТ. за периода от месец януари 2020 г. до
месец декември 2020 г. е бил установен в размер на 2006.38лева. Във въззивнвото
производство е представено удостоверение за трудовите му доходи, от което се установява,
че в периода м. ноември 2020г. – месец октомври 2021г. ответникът е получил общо брутно
трудово възнаграждение в размер на 3996 лв. Установено е по делото, че ответникът
заплаща издръжка за малолетната си дъщеря Г. в размер на 120 лв. месечно по силата на
Определение № 304/11.11.2014г. на РС Луковит, постановено по гр. д. № 298/2014г. По
делото е установено още, че ответникът П.С. е баща на малолетното дете Г.П.Д., родено на
*******, с което живее в едно домакинство и заедно с настоящата си съпруга полага грижи
за неговото отглеждане и възпитание.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Въззивната жалба разгледана по същество е неоснователна. Съобразно
разпоредбата на чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните им деца, ако
последните учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на 20 - годишна възраст при обучение в средно и на 25 - годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си
2
или от използване на имуществото си. Съобразно изложеното, за да бъде уважен
осъдителният иск за издръжка на пълнолетно учащо дете от неговия родител, самият
въззивник - ищец, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, е следвало
в случая, на първо място, да докаже кумулативната наличност на следните три
предпоставки: 1/. че ответникът е негов родител, 2/. нуждите му от издръжка за релевантния
период, т. е. след 03.02.2020 г. и до завършване на образованието си в редовна форма на
обучение, за срока на обучението му. По отношение на тези обстоятелства въззивникът -
ищец е следвало да проведе главно и пълно доказване, което да създаде в съда сигурно
убеждение за тяхното съществуване. Тези предпоставки са установени по делото и по тях не
е имало спор между страните. Не е било спорно по делото и, че въззивникът - ищец за този
релевантен период не е имал възможност да се издържа от свои доходи и имущество.
В хипотезата обаче на чл. 144 СК условие за задължението за издръжка на
пълнолетни учащи деца е и родителите да могат да я дават без ”особено затруднение”, т. е.
издръжката да не съставлява особено затруднение за задължения родител. Тази
четвърта предпоставка също следва кумулативно да е налице. Трябва да се има предвид и,
че при тази издръжка възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл.
143, ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция на
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на общите правила,
определящи правото и размера на издръжката, но и на определени ограничителни
изисквания. Ограничението има своето оправдание, тъй като се касае за издръжка на вече
пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Родителят, по
силата на чл. 144 СК, може да бъде заставен да му дава такава само при условие, че това не
би го затруднило особено. В този смисъл възможността на родителя за доставяне на
издръжка, по смисъла на чл. 144 СК, предпоставя по - широка материална възможност, при
която доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от този родител.
Ето защо задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното му дете не е
безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите пълнолетие деца. В
съответствие с правилата на разпределение на доказателствената тежест, въззивникът –
ищец е следвало да докаже, че така претендираната издръжка не представлява особено
затруднение за родителя – съобразно материалните възможности на въззивника -
ответник да дава месечна издръжка в претендирания размер 180.00 лева за
релевантния период.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че при постановяване на обжалваното
решение съдът не е съобразил реалния доход на ответника и стандарта му на живот.
Първоинстанционният съд правилно е е обосновал, че в конкретния случай от писмените
доказателства по делото е установен средномесечен осигурителен доход на ответника в размер
на 167.20 лв. В същото време той следва да осигурява издръжка и на двете си малолетни деца-
Г. П. Д. и Г.П. С..По изложените съображения е правилен извода, че за ответника не е
възможно да дава издръжка на своето навършило пълнолетие дете без това да го поставя в
особено затруднение. Като е отчел липсата на безусловност на задължението на родителя за
заплащане на издръжка на пълнолетното му дете, за разлика от задължението към
ненавършилите пълнолетие деца, правилно при тези обстоятелства първоинстанционният съд е
приел, че в случая бащата не може да участва в издръжката на ищцата, която все още не е
завършила своето образование. Поради отхвърляне на исковата претенция правилно
първоинстанционният съд е оставил без уважение и искането на ищцата за присъждане на
разноски по делото.
Съобразно изложеното, въззивната жалба следва да се остави без уважение, като
неоснователна. Първоинстанционното решение е обосновано, постановено при спазване на
материалния закон и липса на процесуални нарушения, и поради което следва да бъде
потвърдено, като правилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20158091 от 15.07.2021г., постановено по гр. дело №
-ти
52808 по описа за 2020г., Софийският районен съд, III ГО, 84 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4