№ 19501
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110152341 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С искова молба ищецът ********* е предявило против Н. Ф. М. положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200
ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 619.65лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК – 29.12.2022 г., до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 105.47лв. за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022
г., сумата от 45.54лв. - главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК –
29.12.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 9.39лв. - лихва за забава за
периода от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 71096/2022 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в
*********, като за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът доставил топлинна енергия
до потребителя, остойностена в размер на 619.65лв., представляваща главница за топлинна
енергия, върху която поради неплащане била начислена лихва за забава в размер на 105.47лв.
за периода от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., като се дължала и сумата от 45.54лв. - главница
за дялово разпределение за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 9.39лв. -
лихва за забава за периода от 31.12.2019 г. до 02.12.2022 г. Въз основа заявление на ищеца от
1
29.12.2022 г., на 11.01.2023 г. по ч.гр.д. № 71096/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са
претендирани от ответника.
Ответникът Н. Ф. М., чрез назначения особен представител, е депозирала в срока по
чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Оспорва исковете с довод за липса на облигационно
отношение между етажните собственици и ****** и ***** за процесния период, доколкото
представеният договор с ****** е сключен за срок от пет години и е изтекъл към процесния
период. Счита, че след като не е доказано наличието на облигационно отношение между
СЕС, в която се намира имотът, и фирмата за дялово разпределение, не се дължи и цена на
топлинна енергия. Оспорва исковете и поради недоказаност приложимите според ищеца
общи условия да са влезли в сила след одобряването им от КЕВР и публикуването им в поне
по един централен и местен ежедневник. Твърди, че ищецът е вписан в регистъра на МЕ за
услуга дялово разпределение, с оглед на което няма право да възлага тази услуга на други
лица, в т.ч. и на *****. Оспорва през процесния период общият топломер в абонатната
станция да е преминал необходимите метрологични проверки. В условията на евентуалност
е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност.
По делото е конституирано трето лице – помагач на страната на ищеца – *****.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приобщеното ч.гр.д. № 71096/2022г. се установява, че въз основа на заявление от
29.12.2022г. е издадена Заповед № 1117 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 11.01.2023г. по ч.гр.д. № 71096/2022г., с която е разпоредено: Н. Ф. М. с ЕГН: **********
и адрес: *******, да заплати на заявител ******* с ЕИК: ******** и адрес: ******, сумите
619,65 лева (шестстотин и деветнадесет лева и 65 стотинки), представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, ведно със законна лихва за период
от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 105,47 лева (сто и пет лева и 47
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г.,
45,54лева (четиридесет и пет лева и 54 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,39 лева
(девет лева и 39 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до
02.12.2022 г., както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева). С разпореждане №
104814/24.08.2023г. съдът е дал указания по чл.415, т. 2 ГПК, в изпълнение на които в срок е
предявен настоящият иск.
Приета по делото е молба-декларация от ответницата от 21.07.2015г. за откриване на
партида за процесния топлоснабден имот (**********).
2
По делото е приет Договор от 03.06.2020г. между ******* и ТЛП за извършване
услугата дялово разпределение между клиенти в сграда в режим на ЕС. Приет по делото е
Договор от 20.09.2001г. между ********** и ЕС за извършване услугата дялово
разпределение между клиенти в сграда в режим на ЕС, както и протокол от ОС на ЕС от
10.08.2001г., с което е взето решение за сключване на договор с ФДР. Приети по делото от
ТЛП са документи за главен отчет на уредите за ДР за процесния период, протокол за
неосигурен достъп, индивидуални справки, документи за връчване на изравнителни сметки
и документи относно сертификация на уредите за ДР.
Приети по делото са Общите условия за продажба на топлинна енергия от *********
на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г. В чл.22, ал.2 е
уредено, че клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“ извършена от избрания от тях търговец, а в чл.33 е уредено, че клиентите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45–дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят, като след изтичане на срока, се дължи законна
лихва от деня на забава до плащането (чл.33, ал.5).
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, се
установява, че за целия процесен период (от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.) остойностената
сума за доставена ТЕ е в размер на 619.66лв. с ДДС след изравняване (включваща стойности
за ТЕ за сградна инсталация и за отопление на имот, без БГВ, вкл. не е начислявана ТЕ за
отопление на общите части). Вещото лице дава заключение, че общият топломер, монтиран
в АС е бил демонтиран на 04.07.2018г. и е преминал последваща метрологична проверка,
като било дадено заключение за съответствие и срок на валидност. Монтиран бил на
10.07.2018. Същият ОТ бил демонтиран на 29.03.2022г. и преминал тест на 02.04.2022г., като
било издадено заключение за съответствие. При направените проверки на ОТ от ДАМТН
лаборатории били поставени заключения „съответства“, като срокът за валидност на всяка
от проверките бил двегодишен. По отношение на проверката на топломера от 2020г. била
1г.9м. след законовия срок, но доколкото наличието на последваща проверка, макар и след
изискуемия срок, със заключение „съответства“ дава основание на в.л. да заключи, че ОТ
през тори период бил годно СТИ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно
основание чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение (валидно
сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги е предал на
потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия,
3
качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на
претендираната сума, така и че е било налице основание за начисляване на лихва за забава.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период. Ответникът при установяване на горните
обстоятелства следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
Съдът е концентрирал спора по качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника (в качеството на собственик/ползвател), доставено количество топлинна енергия,
както и по възражението за погасяване на сумите по давност.
От приетата по делото заявление-декларация се установява, че ответникът е поискал
разкриване на партида при ищеца, с което се е обвързал по договор с топлопреносното
предприятие. С оглед приетото в т.1 на ТР 2/2018г. на ВКС по т.д. 2/18 на ОСГК, а именно,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
не е изчерпателно, е допустимо откриване на индивидуална партида между трето ползващо
лице (което да не е собственик или с учредено право на ползване) и топлопреносното
предприятие, който договор подлежи на доказване по общия ред. При постигнато такова
съгласие (между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора) този правен субект дължи цената на доставената
енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл, съдът прие за доказано, че
ответникът има качеството на потребител по см. на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ за процесния
период.
По размера на доставеното количество ТЕ съдът кредитира заключението на вещото
лице по приетата СТЕ за сумата от 281.32лв. с ДДС по следните съображения: След като
ищцовото дружество не е ангажирало доказателства за установяване на техническата
изправност на СТИ, на чиито показания се основава претенцията за част от исковия период
(за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г.), и предвид обстоятелството, че задължението за
плащане на цената на топлинна енергия се поражда при установено реално доставяне на
такава, невъзможността да се направи еднозначен извод, че начисленото за този период
количество е надлежно отчетено от техническото средство за измерване, обуславя
недължимост от ответника на начислените за същия период суми за доставена ТЕ (така и
решение № 877/15.02.2024г. по в.гр.д. № 3893/2023г. по описа на СГС). За останалата част от
периода средството за търговско измерване е било метрологично годно, поради което няма
основание да се счита, че подаваното количество ТЕ към сградата не е измервано правилно,
т.е. искът за главница за ТЕ съдът приема за доказан за сумата от 281.32лв. (с оглед
заключените на вещото лице л.123).
4
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Така уговореното задължение има характер на срочно парично
вземане по смисъла на чл. 84 ЗЗД, съгласно който, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, без да е
необходима покана. По силата на чл. 86 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения и
установеност на неплащането им в уговорения срок, води до автоматична забава на
длъжника, без да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и
решение № 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). С оглед
основателността на главния иск за ТЕ за сумата от 281.32лв., то искът за мораторна лихва е
основателен в размер определен по чл.162 ГПК в размер на 47,88лв.
Доводите, че в производството не е доказано основание и размер на потребените
услуги за извършено дялово разпределение на потребената в имота ТЕ, съдът намира за
неоснователни и недоказани. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение (изрично чл.22 от
ОУ). Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Задължението е възложено на
топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 извършва дялово разпределение
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичен
регистър по чл. 139а от ЗЕ. В Общите условия /от 2016 г./, приложими за периода, за който
се претендира установяване на вземане за дялово разпределение е закрепено в чл. 22, ал. 1,
алт. 2 и, ал. 2 от ОУ, че дялово разпределение се извършва възмездно чрез възлагане на
търговец, избран от клиента, като клиентът заплаща на продавача стойността за услугата
"дялово разпределение". Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово
разпределение, е регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на
клиент и цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С договора
сключен между ищеца и ТЛП страните са договорили заплащане от ******* на
извършваните услуги. Приети по делото са документи за главен отчет на уредите за ДР за
процесния период, протокол за неосигурен достъп, индивидуални справки, документи за
връчване на изравнителни сметки и документи относно сертификация на уредите за ДР,
които съвкупно със заключението по СТЕ съдът приема, че ищецът се легитимира като
носител на правото да получи стойността на извършваната услуга дялово разпределение, в
5
случай че същата е реално осъществена, което се установява от цитираните по-горе отчети и
изравнителни сметки за процесния период. При съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал съдът намира, че услугата "дялово разпределение на топлинна
енергия" е била реално осъществена от ТЛП, регистрирано по смисъла на чл. 139а ЗЕ, т.е.
искът за дялово разпределение за сумата от 45.54лв. се явява изцяло основателен.
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение – в
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по
делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение
преди подаване на исковата молба, то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение е неоснователен (така и решение № 3959/22.12.2022г. по в.гр.д. №
10130/2021г. по описа на СГС).
По възражението за давност:
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в Общи
условия, в които е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Процесният период е от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. Вземанията за топлинна енергия и за
лихва се погасяват с тригодишна давност по чл.111, бл. „в“ ЗЗД. Съдът, съобразявайки чл.3
ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от
10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). С
оглед фикцията по чл.422 ГПК – исковата молба се счита подадена от 29.12.2022г., поради
което за процесния вземания (от 01.05.2019г. до 30.04.2021г.) с оглед спиране течението на
давността по ЗМДВИП – част от претенцията е погасена по давност, а именно за периода от
01.05.2019г. до 31.08.2019г., но с оглед заключението на СТЕ (л.126) за конкретния период не
е начисляване стойност на ТЕ, то възражението е неоснователно.
По разноските:
С право на разноски разполагат двете страни, но доколкото ответникът е бил
представляван от особен представител, то с право на такива разполага само ищецът
съобразно уважената част от исковете. Ищецът е доказал сторени разноски в общ размер на
1100лв., поради което има право на разноски в общ размер на 528,45лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл.422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 153 вр. чл.149 вр. чл.150, ал.1 ЗЕ
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. Ф. М. с ЕГН: ********** и адрес: *******,
дължи на ******* с ЕИК: ******** и адрес: ******, сумите 281.32лв., представляваща
6
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, ведно със законна лихва
за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 47,88лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.12.2022 г., 45,54лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми има издадена Заповед № 1117 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК от 11.01.2023г. по ч.гр.д. № 71096/2022г., по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния
претендиран размер от 619.65лв. за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., ОТХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважената част
до пълния претендиран размер от 105.47лв., ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата 9,39 лева за периода от 31.12.2019 г. до
02.12.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Н. Ф. М. с ЕГН: ********** и адрес:
*******, да заплати на *********, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление
**********, разноски по делото в размер на 528,45лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7