Определение по дело №41906/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34604
Дата: 28 август 2024 г.
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20241110141906
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34604
гр. София, 28.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110141906 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 389 ГПК.
Образувано е по искова молба на „......“ ЕООД срещу М. С. Г. и Ц. С. Г., с която са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 51 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД за
сумата от 17250 лева, представляваща неплатено възнаграждение по договор за
посредничество и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3214,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 09.02.2023 г. – 12.07.2024 г. Направено е искане
за обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“
върху недвижим имот, собственост на ответниците, представляващ апартамент в гр. София,
ул. „... 4, ап. 18, с идентификатор ..8, с площ по док. 101,270 кв. м., заедно с мазе № 5.
Молителят твърди, че са налице убедителни писмени доказателства в подкрепа на
основателността на исковете, както и че е налице вероятност изпълнението на задължението
да се окаже затруднено.
Съгласно разпоредбата на чл. 391, ал. 1 ГПК предпоставките за допускане на
обезпечение са предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице
обезпечителна нужда. С ТР № 6/2014 г. по тълк. д. №6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че преценката за вероятна основателност на иска се извършва въз основа на въведените от
ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато ищецът не разполага с
убедителни писмени доказателства, при представяне на гаранция в определен от съда срок
при условията на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, т.е. формиран е извод, че съдът е длъжен да допусне
обезпечение винаги, когато искът е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната
му основателност може да бъде базирана върху изразената от ищеца готовност да внесе
гаранция за евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е
неоснователно /чл. 391, ал. 3 ГПК/.
Съдът намира, че предявените искове са допустими. В исковата молба са изложени
твърдения, от които може да се направи извод за съществуването на спор между страните,
1
който е допустимо да бъде разгледан в рамките на общото исково производство.
Съдът намира обаче, че поисканата обезпечителна мярка е неподходяща и
несъотвтена. Целта на обезпечителната мярка е ограничаване на правната сфера на
ответника в такъв обем, който да осигури бъдещата реализация на правото, предмет на иска
или запазване на имуществото на молителя от неоснователна намеса в имуществената му
сфера чрез упражняване на несъществуващо право. В настоящия случай съдът не може да
прецени, дали сочената от ищеца обезпечителна мярка е съответна на търсената защита.
Предявени са искове с обща цена в размер на 20564,70 лева, като се иска възбрана на
недвижим имот с голяма площ, находящ се в гр. София, поради което може да се направи
предположение, че неговата стойност би надвишавала многократно размера на предявените
искове, за да е оправдано на ответниците да се отнеме възможността да се разпореждат с
недвижимия си имот. Не са представени доказателства за стойността на имота, по
отношение на който се иска допускане на обезпечителна мярка чрез налагане на възбрана, за
да може съдът да направи обоснован извод за съответност на исканата обезпечителна мярка
и размера на обезпечението.
Поради изложеното искането за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана
на имот е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното Софийски районен съд, 82 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на „......“ ЕООД, инкорпорирано в искова молба
от 12.07.2024 г., за обезпечение на предявените срещу М. С. Г. и Ц. С. Г. искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 51 ТЗ, вр. чл. 286 ЗЗД за сумата от 17250 лева,
представляваща неплатено възнаграждение по договор за посредничество и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3214,70 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 09.02.2023 г. – 12.07.2024 г..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
Делото да се докладва след влизане в сила на определението за предприемане на
последващи съдопроизводствени действия.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2