ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр.Хасково,09.09.2021
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
съдия: Цветомира Димитрова
като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 829 по описа за 2021
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета,
раздел IV от АПК.
Образувано е по жалба на Ш.М.С. *** депозирана чрез процесуален представител против Разпореждане № **********-2144-26-36/16.07.2021г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, с което и на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК е прекратено производството по заявление с вх. № 2113-26-365/23.03.2021г.
Жалбоподателят твърди, че оспореното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че заявление вх. № 2113-26-365/23.03.2021г. на ТП на НОИ-Хасково е подадено, за да се прецени наличието на право на ЛПОСВ на жалбоподателя към датата на заявлението. Съгласно чл. 15, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителният стаж през 2021г. жалбоподателят придобивал право на ЛПОСВ при навършени 66г. и 08м. Тази възраст била навършена на 06.07.2020г., т.е. на основание чл. 94, ал.1 от КСО, преценката относно придобиване на правото на пенсия следвало да се осъществи от пенсионният орган към датата на заявлението - 23.03.2021г. Към тази дата нямало постановен административен акт, който да бил основание за прилагане разпоредбата на чл. 27, ал.2, т.1 от АПК, т.е. нямало идентичност между двете производства. Подаденото заявление на 23.03.2021г. също не следвало да се квалифицира като подадено по реда на чл.99 от КСО, тъй като с него не се целяла промяна на предходно разпореждане, нито отмяната му, тъй като правопораждащата дата по заявлението била към 23.03.2021г. Твърди се също, че оспореното разпореждане е издадено в нарушение на принципите на чл.4, чл.6, чл.7, чл.9, чл.10, чл.11 и чл.13 от АПК.
По изложените в жалбата съображения се моли да бъде отменен оспореният акт и да бъде разпоредено в 1 месечен срок да бъде постановено разпореждане по чл.10, ал.1 и по ал.4 от КСО. Претендират се разноски.
Ответникът, Ръководител „Пенсионно осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ –
Хасково, не ангажира становище по жалбата, по предвидения в чл.198, ал.2 от АПК
ред.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С вх. № Ц-2113-26-1089 от 13.08.2020г. при ТП на НОИ жалбоподателят поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С Разпореждане № **********/Ц2140-26-356 от 11.12.2020г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково, било отказано отпускане на исканата ЛПОСВ.
Разпореждането било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ-Хасково с жалба вх. № 1023-26-3 от 07.01.2021г.
С Решение № 1023-26-3-3 от 02.02.2021г. Директора на ТП на НОИ-Хасково отхвърлил жалбата. Решението било съобщено на адресата си на 09.02.2021г. Няма данни и не се твърди същото да е било оспорено пред съда, поради което следва да се приеме, че решението ведно с потвърденото с него разпореждане са придобили стабилитет към 24.02.2021г.
На 23.03.2021г. с вх. № 2113-26-365 при ТП на НОИ-Хасково Ш.М.С. отново депозирал заявление, с което поискал отпускане на ЛПОСВ.
С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № **********/2144-26-36 от 16.07.2021г. на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково производството по подаденото заявление вх. № 2113-26-365 от 23.03.2021г. от Ш.М.С. било прекратено на основание чл. 27, ал.2, т.1 от АПК – поради наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.
Видно от приложеното Известие за доставяне, Разпореждането е получено от жалбоподателя на 10.08.2020г.
Жалбата на Ш.М.С. срещу Разпореждане № **********/2144-26-36 от 16.07.2021г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково е подадена до съда чрез административният орган на 13.08.2021г. и е заведена с вх. № 1012-26-372 от същата дата.
Оспорването е процесуално допустимо. Жалбата е подадена при спазване на преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.197 от АПК, депозирана е от надлежна страна, адресат на разпореждането, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, счита жалбата за неоснователна.
По своя характер процесното Разпореждане представлява изричен отказ на административен орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт. Разпореждането е валидно, като обективирано в писмена форма, подписано от издателя си и постановено от компетентен административен орган. Подаденото искане е за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Общите правила за издаване на индивидуални административни актове се съдържат в Раздел I, Глава пета от АПК. Според чл.24, ал.1 от АПК, производството по издаване на индивидуален административен акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените в закона случаи – на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган.
Издаването на разпореждане за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, респективно на отказ по същество да бъде
отпусната такава, е в правомощията на ръководителя на пенсионното осигуряване в
съответното териториално поделение на НОИ, съгласно чл.
98, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за
допустимост на административното производство на всички основания по последно
посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако
счете, че е налице някое от тези основания. В случая разпореждането за оставяне
на заявлението на жалбоподателя без разглеждане и прекратяване на производството
е издадено от Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ
град Хасково, в пределите на неговата
материална компетентност.
Не се установява при издаване на
процесното разпореждане органът да е допуснал съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Обжалваният акт се явява и законосъобразно издаден, в съответствие с материално-правните норми на закона.
В чл.27, ал.2 от АПК е предвидено задължението на административния орган да провери предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. В т.1 до т.6 от същата разпоредба са изброени положителните и отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на искането, респ. за провеждане на административното производство, като в т.1 е визирано „липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни“.
В административното производство,
свързано с издаването на индивидуален административен акт, компетентният за
това орган следва да се съобразява с установените в специалния процесуален
закон, т. е. в АПК правила, включително следва да провери предпоставките за
допустимостта на искането за издаването на индивидуалния административен акт.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да започне производството административния орган
задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на
отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването
на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата
на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни- чл.27, ал.2,
т.1 от АПК.
В конкретния случай, с влязлото в сила към 24.02.2021г.
Разпореждане № **********/Ц2140-26-356 от 11.12.2020г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване „ при ТП на НОИ, гр. Хасково, потвърдено с Решение №
1023-26-3-3 от 02.02.2021г. при ТП на
НОИ-Хасково, въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст съобразно представените от него документи за
придобит осигурителен стаж към заявлението му за отпускане на лична пенсия от 14.08.2020г. е решен с придобил стабилитет административен
акт. С последващото заявление с вх. № 2113-26-365 от 23.03.2021г. жалбоподателят
отново е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, но към това заявление не са
представени никакви нови удостоверителни документи, касаещи придобития от него
осигурителен стаж, т. е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има
издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За
идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови
данни, т. е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от
страна на жалбоподателя Ш.М.С., тъй като
по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж,
представени от жалбоподателя с първото му заявление, пенсионният орган е
направил преценка още при издаването на първото Разпореждане № **********/Ц2140-26-356
от 11.12.2020г., потвърдено с Решение № 1023-26-3-3 от 02.02.2021г. при ТП на
НОИ-Хасково. Подаденото ново второ
заявление на 23.03.2021г. без наличието на нови писмени доказателства, т. е. на
документи, установяващи нови факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж
на жалбоподателя, няма как да поднови производството
за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
второто заявление е било приложена само Трудова книжка № 12 от 01.01.1985г. и
Военна книжка № 090575 от 10.07.1973г.,
които са били приложени и към първото
подадено заявление от 14.08.2021г. От това се налага извода, че при наличие на
влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице
основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т.
1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един
въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа,
разбира се, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е и настоящия
случай. Разпореждането на Ръководителя по "Пенсионно осигуряване" при
ТП на НОИ, гр. Хасково от 11.12.2020г. се ползва със
стабилитет, тъй като с издаването му компетентността на административния орган
по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от
жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и
обстоятелства.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че изминалият
период от време между двете заявления, е основание пенсионният орган да се
произнесе по същество по депозираното второ искане за отпускане на лична пенсия
за ОСВ. С Разпореждането, с което е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ
на жалбоподателя, пенсионният орган е отказал отпускане на ЛПОСВ не защото
жалбоподателят е нямал изискуемите навършени години, напротив органът изрично е
посочил че това изискване е налице, а защото не са налице доказателства,
установяващи изискуемият от КСО минимален действителен осигурителен стаж, и
оттук и поради липса на изискуемият сбор от осигурителен стаж и възраст. При
това положение подаденото по-късно второ заявление, с оглед изминалия период,
не обуславя задължението за органа да се произнесе по същество на исканата
лична пенсия за ОСВ.
За пълнота следва да се посочи, че за
предмета на едно производство се съди по
съдържанието на отправено до съответният административен орган искане. В случая
видно от обективираното в Заявление вх.
№ 2113-26-365 от 23.03.2021г. жалбоподателят е поискал отпускане на ЛПОС, а не
изменение на предходно издаденото
разпореждане. Поради което правилно се
твърди в жалбата, че второто заявление не следва да се квалифицира като подадено по
реда на чл.99 от КСО. Съответно в случая не е необходимо съдът да се произнася
по наличието на хипотезата на тази
норма. Все пак следва да се посочи, че в
случая с предходно издаденото разпореждане е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а чл. 99, ал. 1, т.
2 б. "г" от КСО, изрично регламентира, че влязлото в сила
разпореждане по чл.
98 от КСО, с което е отказано отпускането на пенсия, може да се
отмени по инициатива на органа, който го е издал, когато се установи, че
отпускането на пенсията е неправилно отказано, но не и по заявление на лицето,
както е сторено в настоящия случай. Ясно е, че при тази хипотеза, правото да
инициира административното производство по изменение или отмяна на
разпореждането е предоставено единствено и само на органа.
Следователно подаденото второ заявление от жалбоподателя за
отпускане на ЛПОСВ на 23.03.2021г., е недопустимо и компетентният орган
Ръководителят по "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Хасково законосъобразно
е отказал да го разгледа по същество и
да се произнесе с ново разпореждане и правилно е прекратил образуваното въз
основа на това заявление административно производство.
От така установеното фактическо и правно положение съдът
намира, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени са процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и е съобразен с целта на закона, поради което
същият е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изложеното и на основание чл.200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ш.М.С. *** против Разпореждане №**********-2144-26-36/16.07.2021г.на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, с което и на основание чл.27, ал.2, т.1 от АПК е прекратено производството по заявление с вх. № 2113-26-365/23.03.2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участващи в административното производство, в 7 - дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: