Решение по КНАХД №525/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. Б. Р., чрез адв. П. М., срещу Решение № 289/30.06.2025 г. по АНД № 477/25 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 11-ЕЕН-112/27.02.2025 г. на началника на Второ РУ, с което на касационния жалбоподател на основание чл. 38 ал.2 вр. ал.1 от ЗАКОН за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер (ЗНССПЕЕН) 112, за нарушение на чл.28 от с.з. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева

Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП, с претендирано основание „ маловажност“. Претендират направените по делото разноски.

Касационният ответник, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Т. Й., в депозирано по делото писмено възражение на касационната жалба я оспорва. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение .

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие са материалния закон, като не са допуснати твърдяните процесуални нарушения.

За да потвърди оспореното НП пред РРС, с което на касационния жалбоподател на основание чл. 38 ал.2 вр. ал.1 от ЗАКОН за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер (ЗНССПЕЕН) 112, за нарушение на чл.28 от с.з. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева, въззивната инстанция е приела за установени фактическите и правни основания, а именно нееднократно подаване на сигнал по ЕЕН 112 от касатора, с установени самоличност и местоположение към момента на сигнала,със всички приложими и изискуеми доказателствени средства, неговата недостоверност и посещението на адреса по сигнала от мобилна оперативна група към съответното РУ. РРС е установил и злоумишленост на касатора с оглед тенденциозност и насоченост на сигнала.

Изискуемите правни основания и фактическите установявания не са спорни. Т.е факта на нарушението и автора му са безспорно установени, вкл. и квалифициращото обстоятелство по чл.38 ал.2 от закона, и в тази връзка настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд. Направеният доказателствен анализ и събраните доказателства напълно съответства на дължимата процесуална дейност на съда за установяване на безспорни обективни факти, водещи до съставомерни признаци на нарушението.

Русенският районен съд e изяснил описаната в оспореното решение фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изводите на съда са правилни и се споделят напълно от касационния съд. Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Всички възражения в обратна насока, направени от жалбоподателя в подадената пред касационната инстанция жалба, са неоснователни поради факта, че нито в административната, нито в съдебната фаза на производството наказаното лице опровергава силата на доказателствата, събрани по делото. Изяснените фактически обстоятелства, установения умисъл, недостоверността на подадения няколко пъти сигнал,ангажирането на полицейски патрул за нееднократното му проверяване, определено изключва твърдяната„ маловажност и малозначителност“ като неправилно приложение на материален закон.

Единственото възражение касае допускане на съществени процесуални нарушения при връчването на АУАН и твърдението ,че за отказ от получаване, което не било удостоверено по реда на ЗАНН и което РРС игнорирал като нарушение на процедурата. Повече от голословно е това твърдение. АУАН във всичките му екземпляри е подписан в графа връчване от касатора, което не се оспорва в с.з. пред касационната инстанция. Това, че в графата на АУАН по чл.42 ал.2 от ЗАНН за начин на съобщаване на НП чрез ел.връчване е удостоверен отказ, не означава, че АУАН не е връчен. Напротив наличен е подпис за запознаване и връчване на препис от акта от нарушителя, поради и което настоящата инстанция намира за безпредметно анализирането на текстовете от ЗАНН, на които се основава касатора. Все пак за пределна яснота съставянето на АУАН е на база писмени доказателства, проверени и анализирани от съда, като тяхната удостоверителна функция не е оспорена, а напротив проверена и надлежно удостоверена при анализа на доказателствата при съпоставка на възраженията и обясненията по АУАН. Правото на защита на касатора не е нарушено нито в административнонаказателното производство, нито в съдебното такова. АУАН е надлежно връчен, видно от разписката към него. Т.е соченото отменително основание не е налице.

Поради изложеното настоящата касационна инстанция намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон при безспорно установената фактология и при липса на основания за квалифицирането на нарушението като „маловажно“ с оглед на нееднократността на повикванията, умишлено неистинните данни, с явно користна и лична цел за увреда, ангажирането на човешки потенциал за двойно проверяване на сигнала, нарушавайки целта на закона и не страда и от породи, водещи до нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника се дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе /в чиято структура е РУ-02/ в размер на 100 лева.

Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 289/30.06.2025 г. по АНД № 477/25 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Д. Б. Р. [ЕГН] от гр.Русе, [улица] вх.1 ет.6 да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе сумата от 100 (Сто) лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.