М О Т И В И
от 03.12.2018 г. към
Присъда № 285 от 30.11.2018 г.,
постановена
по НОХД № 7628/2018 г. по
описа на ПРС, ІII н.с.
РП-Пловдив е повдигнала
обвинение против подсъдимия Б.Г.Г., за това че: на 24.11.2018 г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с
нето тегло 0,265 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 7,3 тегловни % на стойност 1,59 лева и 14 броя хапчета „екстази“
/метилендиоксиметамфетамин/ с общо него тегло 6,109 гр. и съдържание на
3,4-метилендиоксиметамфитамен 33,2 тегловни % на стойност
152,73 лева, всичко на обща стойност 154,32 лева, определена по
цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, съгласно
Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. – престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание
в минимален размер.
Подсъдимият, Б.Г.Г., дава частични обяснения,
с които по същество не оспорва обвинението. В последната си дума моли да му
бъде оправдан или да му бъде наложено минимално наказание.
Неговият защитник, адв. Н.Г.,
оспорва повдигнатото обвинение и излага съображения, че същото не се подкрепя
от събраните по делото доказателства. Отделно от това са развити и съображения,
с които се възразява срещу дадената правна квалификация. По същество изложената
в ОА фактическа обстановка не се оспорва, а се излагат съображения за
квалифициране на деянието, касаещо държането на марихуана като малозначително
по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, а в частта, касаеща държането на екстази – като
маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК. В тази връзка се пледира за
приложението на чл. 78а НК.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Г.Г. е роден на
*** ***, ..., български гражданин, неженен, със средно образование, студент, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.
На 23.11.2018 г.
свидетелите С.Д.Б. и И.К.П. били назначени като дежурен полицейски автопатрул –
АП № 416 при 01-во РУ МВР- гр. Пловдив за смяна от 20:00 до 08:00 часа на следващия ден. На 24.11.2018 г, около 03:10 часа свид. Б. и свид. П. осъществявали служебните си
задължения по полицейски контрол на определения им маршрут, когато на ул. „...“
зад входа на № 9, забелязали лице от мъжки пол, което им се сторило съмнително.
Полицейските служители се насочили към него, с цел извършване на проверка, от
което последният видимо се
притеснил и опитал да смени посоката си на движение, с цел избягване органите
на реда. В този момент лицето изхвърлило в тревната
площ, находяща се на гърба на жилищен вход на ул. „...“ № 9, две полиетиленови
пликчета, съдържащи по 5 бр. и по 4 бр. таблетки всяко /общо 9 броя таблетки/
метилендиоксиметамфетамин – MDMA /Екстази/, като тези действия били възприети от свидетелите Б. и П..
Същите се представили на лицето и при
направено от тяхна страна запитване, държи ли в себе си забранени от закона
вещества и предмети, същият заявил, че
в себе си /в горен ляв джоб на якето си/ има марихуана. На запитване от страна
на свид. Б., какво е съдържанието на
изхвърлените в тревната площ полиетиленови пликчета, лицето отговорило, че в тях се съдържат 9 бр.
хапчета „Екстази“. Тъй като лицето не носело в себе си документ
за самоличност, същата била установена от органите на реда чрез направена
справка в ОДЧ при I РУ гр. Пловдив,
а именно Б.Г.Г. с ЕГН: **********. Подсъдимият бил отведен до сградата на 01 РУ-Пловдив при ОД МВР гр. Пловдив, където декларирал желание да предаде
доброволно, намиращите се в него наркотични вещества, за което бил съставен и
съответен протокол за доброволно предаване, с който, като веществени
доказателства били приобщени 5 бр. хапчета метилендиоксиметамфетамин
– MDMA /Екстази/
и суха, зелена на цвят растителна маса – марихуана с него
тегло 0,265 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 7,3
тегловни %, като направил изрично писмено изявление, че доброволно предадените
вещи са негови.
По случая било
образувано настоящето бързо производство № 913/24.11.2018 г. по описа на 01-во
РУ – ОД МВР – гр. Пловдив.
На същата дата подс. Г. бил
задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР.
На 24.11.2018 г. бил извършен оглед на
местопроизшествие, за което бил съставен съответен протокол, с който били иззети и приобщени по делото като веществени
доказателства 2 бр. полиетиленови пликчета с 5 таблетки в единия и 4 таблетки в
другия.
В хода на ДП била назначена и изготвена химическа
експертиза, според
заключението на която, вещественото доказателство –
суха зелено-кафява на цвят растителна маса представлява марихуана с общо нето
тегло 0,265 гр. и съдържание на активен компонент третрахидроканабинол /ТХК/ 7,3
тегловни %. Съгласно експертното заключение, 14-те бр. бяло-розови правоъгълни
таблетки, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие и протокол за доброволно предаване и двата от дата 24.11.2018
г., представляват 3,4-метилендиоксиметамфетамин-MDMA /Екстази/ с нето
тегло 6,109 гр. и със съдържание на 3,4-метилендиоксиметамфетамин 33,2 тегловни
%.
Така приетата за установена фактическа
обстановка по безспорен и категоричен начин се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на изготвената по делото експертиза. Видно от показанията
на свидетелите С.Д.Б. и И.К.П. (приобщени
по реда на чл. 373 НПК), на процесните дата и място, същите са забелязали лице
със съмнително поведение, по отношение на което решили да извършат проверка. И
двамата свидетели са дали еднопосочни показания по отношение на
обстоятелството, че насочвайки се към непознатото за тях лице, установено
по-късно като Б. Г., последното се притеснило, изхвърлило на земята две
найлонови пликчета и се опитало да ги избегне. В последствие лицето било
задържано и пред служителите заявило, че в себе си държи марихуана, а в
изхвърлените от него на земята пликчета имало таблетки „Екстази“. При
отвеждането на лицето в 01 РУ последното предало освен полиетиленов плик със
зелена тревиста маса и пликче с пет хапчета в него бяло-розови на цвят, подобни
на изхвърлените по-рано от него. Съдът оцени посочените по-горе свидетели като
достоверни обективни и надеждни доказателствени източници, тъй като изложените
от тях показания се явяват кореспондиращи помежду си, последователни, логични и
по същество не се опровергават от събраната по делото доказателствена
съвкупност, в това число от обясненията на подсъдимия, който не оспорва
изложеното в техните показания. Ето защо съдът даде пълен кредит на тези
свидетелски показания. Съдът кредитира и обясненията, дадени от подс. Б.Г., доколкото същите също не
намират опровержение в доказателствената съвкупност, макар по същество
подсъдимият да не дава конкретни обяснения досежно процесните обстоятелства. Такива
обаче се съдържат както в коментираните по-горе свидетелски показания, така и в
събраните по делото писмени доказателства – Протокол за оглед на местопроизшествие, с когото са били иззети
изхвърлените от подс. Г. на земята 2 броя полиетиленови пликчета съответно с по
4 и 5 бр. таблетки в тях и Протокол за
доброволно предаване, с когото подс. Г. е предал доброволно 5 /пет/ броя
хапчета метилендиоксиметамфетамин, установени в последствие като MDMA /Екстази/ и суха,
зелена на цвят растителна маса – установена като марихуана. Както беше посочено
по-горе, иззетите и предадените от подс. Г. вещества са били обект на
изследване на назначена по делото химическа експертиза, според заключението на което вещественото доказателство – сухата,
зелено-кафява на цвят растителна маса представлява марихуана с общо нето тегло
0,265 гр. и съдържание на активен компонент третрахидроканабинол /ТХК/ 7,3
тегловни %, а 14-те бр. бяло-розови правоъгълни таблетки, иззети с протокол за оглед на
местопроизшествие и протокол за доброволно предаване представляват
3,4-метилендиоксиметамфетамин-MDMA /Екстази/ с нето тегло 6,109 гр. и със съдържание на
3,4-метилендиоксиметамфетамин 33,2 тегловни %. Съдът кредитира това заключение, доколкото същото
изхожда от компетентно лице в кръга на съответната област, дало е обоснован
отговор на поставените въпроси и по същество се явява неопровергано от
страните.
В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не споделя изложеното от защитата възражение досежно некоректно посочване на обекта на изследването.
В действителност съдът констатира неточност при изписването на надписа на
щампата на таблетките, предмет на изследване, като вместо „Phone
X“ е
изписано “IPhone X”, но същото се оцени като
несъществено, доколкото по никакъв начин не препятства възможността да се
разбере какъв е обектът на изследване – ясно е, че се касае до 14 броя
бяло-розови правоъгълни таблетки с щампа върху тях. Видно е, че и самият
подсъдим е бил наясно с характера на тези таблетки, доколкото от първия момент
на комуникация с полицейските служители и в последствие при доброволното
предаване, а и в проведеното съдебно заседание, същият посочва, че таблетките
представляват „Екстази“. Ето защо и въпреки, че от формална страна възражението
на защитата се явява основателно, доколкото същото по никакъв начин не се е
отразило на правото на защита, в това число на възможността да се разбере какъв
всъщност е обектът на изследване, съдът оцени констатираното несъответствие
като несъществено и негодно да породи целените правни последици.
Съдът кредитира и
събраните делото писмени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са относими, допустими и
допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина по делото (Протокол за оглед, Протокол за доброволно
предаване, Докладни записки, Характеристична справка, Свидетелство за съдимост, и други справки).
Тук съдът намира за
необходимо да посочи, че не възприема наведените от защитата доводи за
негодност на приобщеният като писмено доказателство по делото Албум за посетено местопроизшествие към
Протокол за оглед, поради това, че адресът, посочен в същия не съответства на
адреса, на който се твърди да е установен подсъдимият. В действителност, според
обвинението подсъдимият е държал процесните наркотични вещества в град Пловдив,
на ул. „...“ № 9 – където най-напред е забелязан от полицейските служители, а
според Албума за посетено местопроизшествие, огледът е извършен в
междублоковото пространство в град Пловдив, ул. „...“ зад № . Вярно е, че
Албумът е част от Протокола за оглед, но видно от последния, в него по ясен и
недвусмислен начин е посочено, че се касае до „гърба на жилищния вход на ул. „...“ № в град Пловдив“. Посоченото несъответствие
е факт, но отново се оценя като несъществено, доколкото по делото са налице
категорични доказателства – писмени и гласни за мястото, където се твърди
подсъдимият да е изхвърлил процесните полиетиленови пликчета.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни
изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и
неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият Б.Г.Г. е осъществил обективните и субективните
признаци от състава на вмененото му обвинение по чл. 354а, ал. 3 НК, а именно,
че: на 24.11.2018 г. в гр. Пловдив, без
надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – марихуана с
нето тегло 0,265 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 7,3 тегловни % на стойност 1,59 лева и 14 броя хапчета „екстази“
/метилендиоксиметамфетамин/ с общо него тегло 6,109 гр. и съдържание на
3,4-метилендиоксиметамфитамен 33,2 тегловни % на стойност
152,73 лева, всичко на обща стойност 154,32 /сто петдесет и четири и тридесет и
два/ лева, определена по цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от
29.01.1998 г.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се обосновава
категоричен извод, че на посочените в обвинителния акт дата и място подс. Г. е
държал описаните по-горе наркотични вещества. Горният извод се извежда от
показанията на разпитаните полицейски служители, които по еднопосочен начин са
описали обстоятелствата около задържането на подсъдимия, в това число
изхвърлените от него полиетиленови пликчета, съдържащото се в тях и в
последствие предаденото с протокол за доброволно предаване. Всъщност, макар
подсъдимият по същество да не дава конкретни обяснения досежно вменената му
престъпна деятелност, същият не оспорва изложените от полицейските служители
обстоятелства. Тези обстоятелства намират категорично потвърждение и в отразеното
в Протокола за оглед на местопроизшествие, с който били иззети и приобщени по делото като веществени доказателства 2 бр.
полиетиленови пликчета с 5 таблетки в единия и 4 таблетки в другия, както и от Протокола за доброволно предаване,
обективираш доброволното предане от страна на подсъдимия на 5 броя таблетки и суха, зелена на цвят растителна
маса,
установени в последствие като марихуана /тетрахидроканабинол/ и „Екстази“, за които подсъдимият собственоръчно вписал в
протокола, че са негови.
Марихуаната /коноп, канабис/
и MDMD /Екстази/ са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък І от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като растение и вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина.
Съгласно ПМС № 23 от 29.01.1998
г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, стойността на иззетото наркотично вещество – марихуана възлиза
на 1,59 лева, а тази на MDMD /Екстази/ възлиза на 152,73 лева,
всичко на обща стойност 154,32 /сто петдесет и четири и тридесет и два/ лева.
Всичко гореизложено
мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че с действията си подс. Г. е
извършил от обективна страна състава на вмененото му деяние.
От субективна страна подс. Б.Г. е действал с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият
е съзнавал, че държи високорисково наркотично вещество – марихуана и МДМА (3,4
метилендиоксиметамфетамин), без да притежава разрешително за това, но въпреки
това пряко е целял и е искал именно това.
Всъщност,
по същество вмененото във вина на подсъдимия деяние не се оспорва. Наведени са
единствено формални възражения, касаещи несъответствия в Албума за посетено
местопроизшествие (досежно адреса) и заключението по изготвената химическа
експертиза (досежно щампата на таблетките, обект на изследване), които бяха
оценени като несъществени и негодни да постигнат целения от защитата резултат -
извод за недоказаност на обвинението. Отделно от това са развити и съображения
за квалифициране на деянието като маловажен случай със следващото се в този
случай приложение на чл. 78а НК. Както беше посочено по-горе, съдът не сподели
наведените формални възражения. Не се споделиха и доводите относно правната квалификация.
Съгласно
чл. 93, т. 9 НК, деянието представлява
„маловажен случай”, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в
сравнение с обикновените случаи на престъпленията от съответния вид, поради
липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други
смекчаващи обстоятелства. Съгласно константната съдебна
практика преценката се прави за всеки конкретен случай въз основа на фактите,
отнасящи се до начина на извършване на престъплението, вида и стойността на
предмета му, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства от значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното.
Според
настоящия съдебен състав в случая деянието не би могло да се квалифицира като
„маловажен случай“, тъй като конкретното престъпление не се явява с по-ниска стенен на
обществена опасност, спрямо обикновените случаи на престъпление от същия вид. В действителност в случая би могло да се обоснове
извод за занижена общесвена опасност на дееца, която произтича от чистото му съдебно
минало, както
и за една занижена степен на обществена опасност на деянието, предвид това, че
в случая се касае за неголямо количество и стойност на държания наркотик.
Значението на
горепосочените обстоятелства, обаче, не следва да се преувеличава, тъй като все
пак се касае за два вида високорискови наркотични вещества, с високо съдържание
на активен компонент в тях, чието количество и стойност не са пренебрежимо малки.
Последното, на фона на безспорно установените факти, че намерените таблетки
Екстази (14 на брой – далеч надхвърлящи обичайната еднократна доза) са били
разпределени в няколко отделни полиетиленови пликчета (за чието наличие
подсъдимият не изтъкна логична причина), мотивират настоящия съдебен състав да
не възприеме доводите на защитата за квалифициране на случая като „маловажен“.
Макар наличието на констатираните обстоятелства да не обосновава категоричен
извод за разпространение на наркотични вещества, за настоящия съдебен състав
същото е една индиция в тази насока, което наред с данните за висящо друго
досъдебно производство срещу подсъдимия със същата правна квалификация, на още
по-силно основание, наред с гореизложеното, мотивираха съда да не приеме, че се
касае за „маловажен случай“.
Съдът не сподели и
предложеното от защитата разделение в квалифицирането на деянието според вида
наркотик с приложението на чл. 9, ал. 2 НК досежно държането на марихуана. В
случая се касае до единно деяние, при което се разглежда общият престъпен
резултат, поради което и при преценката дали да се приложи някой от
предложените институти, се прави цялостна оценка. В противен случай, ако се
възприеме тезата на защитата, при държане на сто вида различни наркотични
вещества в малки количества, би трябвало да се приложи сто пъти институтът на
чл. 9, ал. 2 НК, в което очевидно няма правна логика. В тази връзка следва да
се посочи и че цитираната от защитата съдебна практика се явява неадекватна на
процесния случай, доколкото разглежданата престъпна деятелност касае два вида
наркотик, а визираните решения разглеждат държане само на един вид - марихуана.
По изложените съображения съдът не възприе
тезата на защитата, че процесното деяние изпълва признаците на чл. 354а, ал. 5 НК, нито пък на чл. 9, ал. 2 НК, защото предвид изложеното по-горе в случая не
би могло да се говори за липса или малозначителност на деянието.
Ето защо и като прие за доказано, че подс. Б.Г. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна, състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3 НК, съдът го
призна за виновен в извършването на вмененото му във вина престъпление.
По въпроса за вида
и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 354а,
ал. 3, т. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години,
както и с глоба от две хиляди до десет хиляди лева. С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подс. Г. престъпление,
като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както с обстоятелствата по
чл. 5 НК,
Съдът прецени, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА. Отделно от
това съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание ГЛОБА, като определи
същото да бъде в размер на 2000 ЛЕВА.
При определяне на
размера на така наложеното наказание съдът отчете наличието на смекчаващи
вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало, което характеризира
подсъдимия като личност с ниска степен на обществена опасност. Отделно от това
съдът отчете и трудовата му ангажираност, (относително) младата му възраст,
както и (относително) невисоката стойност на инкриминираните наркотични вещества.
Ето защо и въпреки че
посочените обстоятелства не обосновават квалифицирането на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК, съдът намери, че същите
следва да се отчетат при определяне на наказанието и тъй като от друга страна
съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, определи наказание в
законовия минимум както по отношение на наказанието лишаване от свобода, така и
по отношение на глобата.
По
въпрос за приложението на чл. 66 НК:
Съдът
приема, че в конкретния случай спрямо подсъдимия Г. са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 НК, тъй като същият не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието, като за
постигане целите на наказанието и за поправянето му, не е наложително реално
изтърпяване на така наложеното наказание.
Съдът
намира че поправянето на подсъдимия извън затворническата среда би било
постижимо, ето защо изтърпяването на така определеното наказание от осем месеца
лишаване от свобода съдът отложи с изпитателен срок от три години. Този срок ще
способства да се реализира най-пълноценно предупредителния потенциал на
условното осъждане и да препятства подсъдимия да извършва противообществени
прояви под страх, че наложеното с тази присъда наказание ще бъде приведено в
изпълнение.
Съдът
счита, че както размерът на наложеното наказание, така и начинът на
изтърпяването му са съответни на извършеното престъпление, справедливи и в
същото време годни да изпълнят и превантивната функция на наказателноправната
репресия.
По въпроса за
веществените доказателства:
Съдът постанови
приобщените по делото веществени доказателства: остатък от наркотични вещества,
неизразходвани при експертизата, на основание чл. 354а, ал. 6 НК, да се отнемат в полза на Държавата и да се
унищожат.
По
въпроса за разноските:
По делото
са направени разноски в размер на 71,27 лева за изготвената в хода на досъдебното
производство химическа експертиза, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
възложи в тежест подсъдимия Б.Г.Г.. Ето защо с постановената присъда същият бе осъден
да заплати в полза на ОД на МВР гр. Пловдив посочената сума.
По изложените
съображения, Съдът постанови Присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК