Решение по дело №435/2020 на Окръжен съд - Русе

                           Р Е Ш Е Н И Е

                                     № 260088

 

                            гр. Русе, 08.12.2020 г.

 

                    В    ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Русенски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА

                            ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА  

                                                 БОЯН ВОЙКОВ-мл.с.                                                                                                            

при секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 435 по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:

                   Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

       Образувано е по въззивна жалба на  М.С.Р. и В.Л.Р., и двамата чрез адв. Я.П. *** против Решение № 1075/03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 707 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което    е признато за установено, че дължат солидарно на “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша”, ж.к.”Малинова долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.  И.  М.-Т. , сумите от 1 490.50 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г. за периода 27.02.2015г. до 27.01.2017г.; 518.90 лева, представляваща договорна лихва за периода 27.12.2016г. до 27.11.2017г. и 453.78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 26.11.2016г. до 26.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане,за които суми е издадена Заповед № 3401/29.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7070/2019 г. по описа на РС Русе. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно  правно релевантните  факти по спора. Жалбоподателят твърди, че  съдът правилно е отчел, че по делото няма доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането на нов кредитор, каквото е ищцовото дружество, но неправилно е приел, че с връчването на исковата молба и уведомлението за цесията на особения представител, то ответникът е редовно уведомен за това обстоятелство, което следва да се отчете като факт, настъпил в хода на процеса и от значение за спора. Счита, че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново такова, с което да бъдат отхвърлени предявените претенции като неоснователни.

                  Въззиваемата страна по жалбата  “ЕОС Матрикс” ЕООД  гр. София счита същата за неоснователна, а решението на РРС  за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.  Развива подробни съображения.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

 Не е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение. Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за основателността на заявените претенции. За да уважи  ищцовите претенции  и признае за установено, че М.С.Р. и В.Л.Р.,***,  дължат на “ЕОС Матрикс” ЕООД  гр. София сумите от 1 490.50 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № FL548430/27.08.2010г. за периода 27.02.2015г. до 27.01.2017г.; 518.90 лева, представляваща договорна лихва за периода 27.12.2016г. до 27.11.2017г. и 453.78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода 26.11.2016г. до 26.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане,за които суми е издадена Заповед № 3401/29.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 7070/2019 г. по описа на РС Русе, съдът правилно и законосъобразно е изходил от правната доктрина.

     Първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, че действително по делото няма доказателства за уведомяването на ответника за прехвърлянето на процесното вземане на нов кредитор (ищцовото дружество), но следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба и приложените към нея доказателства (включително уведомление и пълномощно за съобщаване на цесията) на особения представител по делото, то ответникът е редовно уведомен за това обстоятелство. Този факт правилно е отчетен като настъпил в хода на процеса и  като такъв от значение за спора, като правилно е прието, че цесията е породила действие и по отношение на ответника като длъжник, още повече, че в настоящото производство не се съдържат твърдения за извършено плащане на задължението  на стария кредитор (в този смисъл Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК). С оглед на това, възражението на особения представител за липсата на облигационно отношение между страните по делото (материална легитимация за ищеца), правилно е прието за неоснователно. Първоинстанционният съд е обсъдил представените от ищеца доказателства във връзка с твърдените от него и относими към спора факти и обстоятелства и към установената фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми

Към решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни правни изводи. 

  Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите мотиви.

   С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното производство, но доколкото  доказателства за извършването им няма представени, такива не се присъждат.

    Мотивиран така, Русенският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1075/03.08.2020 г., постановено по гр.д. № 707 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе,

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: