РЕШЕНИЕ
№ 581
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502104 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Р. Р. Б. против решение
№ 261834/28.06.2021г. по гр.д.№ 14821/2020г. на ПдРС, VІІ гр.с., с което е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД-
гр.Пловдив сумата от 1183,27 лева, представляваща неплатени задължения за консумирана
питейна и отведена канална вода за периода от 22.02.2017г. - 13.07.2020г. за обект, находящ
се в ***, както и обезщетение за забава в размер на 144,84 лева за периода 30.04.2017г.-
30.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК- 05.08.2020г., до окончателното изплащане на главницата, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 4327/06.08.2020г.
по ч.гр.д. № 9595 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с. Във въззивната
жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. Твърди се, че РС не е отчел обстоятелството, че през по-
голяма част от процесния период собственик на имота, в който следва да са ползвани ВиК-
услугите, бил бащата на жалбоподателя. След неговата смърт последният не бил единствен
наследник, а наследил баща си заедно с четиримата си братя и една сестра. Сочи се също
така, че РС не е отчел и обстоятелството, че през целия процесен период не са отчетени
показанията на водомера в имота. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на иска.
1
От въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.Пловдив е
подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Твърди се, че РС е взел предвид всички обстоятелства по
делото, поради което желае решението да бъде потвърдено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 14821/2020г. на ПдРС, VІІ гр.с. е образувано по искова
молба от „Водоснабдяване и канализация”ЕООД- гр.Пловдив против Р.Б., с която са
предявени обективно съединени искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД
за признаване за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца
горепосочените суми. В исковата молба се твърди, че Б. е потребител на ВиК- услуги с
клиентски № **********, в качеството си на собственик и ползвател на ***. Отчетът в
имота бил извършван, съгласно разпоредбата на чл.23, ал.5 от ОУ на водоснабдителното
дружество, при условията на липсващо измервателно устройство. В тези случаи се
начислявали по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб.м. за топлофицитано жилище
на всеки един обитател, като е предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко
тримесечие с оглед изпълнение на задължението на потребителя за монтаж на
измервателното устройство. За периода 22.02.2017г.- 23.11.2017г. било начислявано
количество вода за един обитател, а след 23.11.2017г. до 13.07.2020г. за двама обитатели по
5 куб. на човек. Карнета бил подписван от потребителя или негов представител, член на
домакинството му, живеещ в дома му. Била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, която била връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за заявителя възникнал правния интерес от предявяване
на установителните искове.
С подадения от назначения на жалбоподателя особен представител по чл.47, ал.6 от
ГПК адв.М.С. се възразява, че не са представени доказателства относно качеството на Р.Б.
на потребител на ВиК- услуги в жилището на горепосочения адрес. Твърди се, че от
представения по делото нотариален акт се установява, че собственик на имота е бил бащата
на ответника по исковете.
От приетите по първоинстанционното дело нот.акт № 24/02.02.2004г. и нот.акт №
32/26.01.2006г. пряко и категорично се установява, че с първия нотариален акт Р. Р. Б. е
придобил правото на собственост върху ап.***, находящ се в ***, а с втория го е продал на
своя баща Р.Г.Б.. Налице е удостоверение за наследници на Р.Г.Б., починал на ***г., видно
от което същият, освен Р.Б., има още трима сина и една дъщеря. Съгласно §1, т.2, б.“а“ и
б.“б“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на ВиК- услуги са юридически или физически лица- собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК- услугите, както и
юридически или физически лица- собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Също така, съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ползватели са собствениците и лицата, на които е учредено
2
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-
етажна собственост. От горепосочените два нотариални акта и удостоверение за наследници
става ясно, че през по- голяма част от процесния период жалбоподателят не е бил
собственик на горепосоченото жилище, нито титуляр на вещно право на ползване върху
същия, а след смъртта на баща си е наследил 1/5 ид.ч. от правото на собственост, както и
същия дял от задълженията му към въззиваемото търговско дружество. Следва обаче да се
има предвид, че от приетите по делото на ПдРС заверени копия от карнети се установява, че
и след сключване на договора за покупко- продажба по нот.акт № 32/26.01.2006г. партидата
за ап.*** на *** е продължила да се води на името на Р. Р. Б., като по причина на това и по
силата на чл.9а от Наредба № 4 от 14.09.2004г. той е продължил да бъде задължено спрямо
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД лица за ползваните в жилището ВиК- услуги.
Съгласно посочената разпоредба, „промяната на носителя на правото на собственост, на
строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на
промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите
условия“. Ето защо, настъпилата през 2006г. промяна в собствеността се явява от значение
единствено в отношенията на жалбоподателя с неговите братя и сестра, но не и в
отношенията с въззиваемото търговско дружество.
От приетите по първоинстанционното дело заверени копия от карнети се установява,
че през процесния период в жилището не са отчитани никакви показания по водомера, като
са начислявани количества потребена вода по тарифа- до 22.11.2017г. вкл. по 5 куб.м., а след
това по 10 куб.м.. Горното обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитаната
свидетелка М.Й., която през процесния период е работела във въззиваемото дружество на
длъжност „***“. Когато посещавала горепосоченото жилище, лице, представящо се за Р.Б.,
отказвал да й отвори и да я допусне за снемане на показанията на водомера. При последващи
посещения й отваряли деца, но не я допускали в жилището. Свидетелката от съседи знаела,
че в жилището живеят 7- 8 човека. Недопускането на инкасатора за отчитане на потробеното
количество вода следва да се приравни на липса на водомер, при което приложимо се явява
правилото на чл.25, ал.8 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД,
предвидждащо начисляване по 6 куб.м. месечно за топлофицирано жилище и по 5 куб.м.
месечно за нетоплифицирано жилище за всеки обитател.
От приетото по първоинстанционното дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо
лице Й.П., се установява, че претендираните суми за ползвани ВиК- услуги съответстват по
размер на начислените и неплатени суми за съответния период. Претендираната законна
лихва за забавено плащане също съотвества по размер на действително дължимата. Ето
защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено, като в полза на „Водоснабдяване
и канализация“ЕООД бъде присъдено юрк.възнаграждение в минималния размер от 50 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261834/28.06.2021г. по гр.д.№ 14821/2020г. на ПдРС,
VІІ гр.с., с което е признато за установено, че жалбоподателят Р. Р. Б., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД-
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№ 250, ЕИК: ********* сумата от 1183,27 лева,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за
периода от 22.02.2017г. - 13.07.2020г. за обект, находящ се в ***, както и обезщетение за
забава в размер на 144,84 лева за периода 30.04.2017г.- 30.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК-
05.08.2020г., до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение № 4327/06.08.2020г. по ч.гр.д. № 9595 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, XXI гр.с..
ОСЪЖДА Р. Р. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ЕООД- гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№ 250, ЕИК:
********* сумата от 50 лева- юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4