Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29.05.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела Лазарова
като
разгледа докладваното от
съдия Мазгалов ч.гр.дело №1175 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Т.С.”ЕАД, срещу постановление от 28.11.2019год. по
изпълнително дело №20197880400519 на частен съдебен изпълнител М.К.с рег.№788
на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на длъжника от 04.11.2019г.
относно размера на разноските за адвокатско възнаграждение над сумата от 200
лева и съответно- начислената по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ пропорционална такса.
Жалбоподателят
поддържа, че не дължи разноски по изпълнението в полза на взискателя и
възражението му в този смисъл неоснователно не е било уважено. ЧСИ неправилно
приел, че на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител, освен тези по т.1, и такива по чл.10, т.2 от Наредба
№1/2004г. на ВАдвС, тъй като реално не са извършени такива действия. Делото не
се отличавало с фактическа и правна сложност, а задължението било платено в
срока за доброволно изпълнение. Неправилно бил определен и размера на
пропорционална такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Претендира разноски в настоящото
производство.
В
срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК взискателят е депозирал възражение, с което моли
жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски.
В
мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби при определяне на адвокатското възнаграждение.
Софийски градски съд, като
взе предвид изложеното от страните и ЧСИ, както и материалите по изпълнителното
дело, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна (длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване),
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия сред изрично изброените в
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т.7), поради което е допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството
по изпълнително дело е образувано по молба от адв.Ж.Д.като процесуален
представител на Д.Д.въз основа на изпълнителен лист от 28.05.2019г. по гр. дело
№9255/2018г. на СРС, 31 състав против длъжника „Т.С.”ЕАД за принудително
удовлетворяване на парично вземане в размер на 350 лв. В молбата за образуване
на изпълнителното производство адв.Димова е посочила и способ на изпълнение-
запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“АД. Претендирани са и
разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на
300 лв. С молбата е приложено пълномощно с посочено и заплатено възнаграждение
на 25.10.2019г. Поканата за доброволно
изпълнение до длъжника е изпратена на 01.01.2020 г. и е получена от него на същата
дата. С постановление от 01.11.2019г. и поканата за доброволно изпълнение са
определени разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение и 78 лв.
такса по т. 26 от ТТЗЧСИ по изпълнителното дело, както и авансово внесени такси
в размер на 72 лв.
Със
запорно съобщение от 01.11.2019г. е наложен запор на сметките на длъжника в
посочената от взискателя банка. На 05.11.2019г. банката е уведомила ЧСИ, че е
превела дължимата по изпълнителното дело сума от сметката на длъжника. Длъжникът
е подал възражение от 04.11.2019г. срещу определените разноски с поддържаните и
в настоящото производство доводи, което възражение е оставено без уважение с
обжалвания акт.
При
така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд намира, че
постановлението на съдебния изпълнител, с което възражението на длъжника по
изпълнението против размера на адвокатското възнаграждение е оставено без
уважение е правилно и законосъобразно. Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК (поради плащане, направено след започване
на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от
взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се
дължат разноски по изпълнението. Длъжникът не е платил сумата по изпълнителния
лист преди образуване на изпълнителното дело, поради което същият дължи таксите
по ТТРЗЧСИ за извършените по делото изпълнителни и други действия съгласно чл.78,
ал.1 ЗЧСИ. Ако дължимите авансови такси са внесени от взискателя, съответната
сума се събира от длъжника и се предава на взискателя, а ако дължимата авансова
такса не е внесена, тя се събира от длъжника и се задържа от съдебния
изпълнител (в този смисъл т.11 от ТР№2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС).
Съгласно
чл.78, ал.5 ГПК, приложима и в изпълнителното производство, при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден по-нисък размер,
но той не може да бъде по-малко от минимално определения съобразно чл.36 ЗАдв и
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАдвС.
Спорен
между страните е въпросът дали се дължат разноски освен по чл.10, т.1, така и
по т.2 от Наредба №1/2004г., като длъжникът твърди липса на извършени други
действия от процесуалния представител на взискателя освен подаването на молба
за образуване на изпълнително производство. Спорно е и дали заплатеното
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност по делото. С молбата за образуване на изпълнителното дело е посочен и
конкретен изпълнителен способ. Вземането не е удовлетворено доброволно, а е
преведено от банката по наложения запор на сметки. Поради това съдът намира, че
на взискателя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение както по чл.10,
т.1, така и по т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС. При съобразяване с
минималните размери на адвокатските възнаграждение за образуване на
изпълнително дело (200 лв. по т.1) плюс 1/10 от съответното възнаграждение,
посочено в чл. 7, ал. 2, т.1 (35 лв.), то общият размер на минималното
възнаграждение е 235 лв. Уговореното и заплатено от страната възнаграждение от 300лв.
е над нормативно определения минимален размер, но близо до него и не се явява
прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Затова съдът намира и възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.
С
оглед изложеното, жалбата против действията на ЧСИ за определяне на разноските
по изпълнителното дело, с които е отказал да уважи възражението на длъжника относно
разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
взискателя над минималните размери по Наредба №1/2004г. е неоснователна.
В
частта относно определените разноски за пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ жалбата е неоснователна, тъй като съгласно т. 26, б. "б. " от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение
се събира пропорционална такса върху събраната сума, която за сума от 100 до
1000 лв. е 10лв. + 10% за горницата над 100 лв. Според забележка т. 4 към т. 26
от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите такси.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл.
83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" по смисъла на т.
26 от ТТРЗЧСИ и следва да се включват в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. В светлината на изложеното съобразно
т.26 б. "б" от ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в размер на 78лв.
с ДДС, колкото е и определено от ЧСИ.
С
жалбата и възражението са направени искания за присъждане на разноски, които не
следва да бъдат уважавани с оглед спецификата на производството по обжалване
действията на съдебния изпълнител. Предмет на съдебен контрол е процесуалната
законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително
изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените
от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.
Водим
от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.”ЕАД, срещу
постановление от 28.11.2019год. по изпълнително дело №20197880400519 на частен
съдебен изпълнител М.К.с рег.№788 на КЧСИ, с което е оставено без уважение
възражението на длъжника от 04.11.2019г. относно размера на разноските за
адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева и съответно- начислената по
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/