РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Търговище, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Членове:БОРЯНА СТ. П.А
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Въззивно гражданско дело
№ 20233500500144 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 185 от 21.04.2023 г., постановено по гр. дело № 1654/22
година по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил предявения
от „Ню Проджектс Консулт” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к. И...., ул. “С....“ № ...„З“, ет...., ап. ...,
представлявано от управителя М. Р., против ДГ „П.....“ с. М..., общ.
Търговище, иск за установяване на вземане, по издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 639/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1397/22 г. по
описа на РСТ за сумата от 242.12 лв., представляваща обезщетение за
неоснователно обогатяване на ответника със стойността на получени доставки
на плодове през м. септември 2019 г., като неоснователен, на осн. чл. 422, ал.1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59 от ЗЗД. Със същото решение е
присъдил в полза на ответника, разноски в размер на 500 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Ню
Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК 202 054 931. Със жалбата се твърди, че
постановеното решение е неправилно и се прави искане за неговата отмяна,
като вместо него бъде постановено ново, с което искът да бъде уважен. Със
жалбата се твърди обогатяване на ответника за сметка на ищеца, с оглед на
това, че последният е доставил продукти на стойност 242.12 лв. Плащане на
1
доставените продукти не е извършено. Твърди се, че продуктите са доставяни
по приетата Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на
плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата
и центровете за специална образователна подкрепа в Република България.
Плодовете, зеленчуците, млякото и млечните продукти в детските градини,
училищата и ЦСОП се предоставят безплатно на децата и учениците.
Доставянето им е осигурено с финансови средства от Европейския съюз и от
националния бюджет. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложимата Наредба.
Доставените стоки не са заплатени, нито със средства от Европейския съюз,
нито средства от националния бюджет, докато ответникът е получил именно
целеви средства от националния бюджет за предоставяне безплатно
продуктите на учениците. Плодовете са доставени, а ответникът ги е приел,
издадена е фактура, на името на ответника, но плащане от негова страна не е
извършено. По този начин е спестил разходи, които са действително
необходими и той е следвало да понесе от собственото си имущество, а не от
имуществото на дружеството. Предвид изложеното, въззивникът моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи така предявения иск.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от ответника. С отговора
се излага становище, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно. Твърди се, че ответникът няма качеството на лице,
задължено за плащане на получените доставки. Съгласно Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема
"Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" плащанията на доставки на
плодове и мляко се извършват от ДФ „Земеделие” със средства от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния
бюджет под формата на национална помощ. Задълженията на учебните
заведения са сведени единствено до осъществяването на контрол на
количествата и качествата на предоставяните продукти, до гарантиране на
получаването им от децата и учениците, както и осигуряване на прилагането
на съпътстващи мерки - тематични игри, викторини и др. Учебното заведение
се явява само като разпределител на доставените хранителни продукти. Няма
как да се приеме, че те са преминали в неговия патримониум. Поради това и
не е налице обогатяване за сметка на ищеца. Напълно правилен е и изводът на
съда по отношение на направеното възражение за приложението на института
на погасителната давност. Периодичният характер на доставките на плодове,
както и на съпътстващите плащания по тях предвиждат приложението на чл.
111, б. В от ЗЗД . Изтеклият времеви период от издаването на фактурата до
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК е по-дълъг от три години. Моли,
постановеното решение да бъде потвърдено, като се претендират разноски
пред настоящата инстанция.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
2
С обжалваното съдебно решение Районен съд – Търговище е отхвърлил
предявеният от „Ню Проджектс Консулт” ООД, ЕИК *********, против ДГ
„П.....“ ЕИК ********* с.М..., общ. Търговище установителен иск за
съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК № 639/01.11.2022 г. по ч.гр.д. № 1397/22 г. по описа на РСТ за
сумата от 242.12 лв., представляваща обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника със стойността на получени доставки на плодове
през м. септември 2019 г.
От фактическа и правна страна съдът приема следното:
Установено е, че ищецът е одобрен доставчик на плодове за учебни
заведения по схемите "Училищен плод" и "Училищно мляко" за учебната
2019/2020 година като с акта за одобрение се посочени и детските градини и
учебни заведения, на които той трябва да доставя плодове. В схемата
„Училищен плод“ за учебната 2019/2020 година, ответникът не е бил
включен. Независимо от горното ищецът го е уведомил, че ще му достави
плодове по схемата „Училищен плод“ съгласно Наредбата за условията и реда
за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и
млечни продукти в учебните заведения. Доставка за месец септември 2019
година, е извършена на 4 пъти през месеца. Издадена е фактура № **********
от 30.09.2019 година, за сумата от 242.12 лв. За предходните учебни години,
ответникът е бил част от одобрените учебни заведения по цитираната
програма, поради което ищецът е счел, че доставките за тази детска градина
следва да продължат и през новата учебна година въз основа на Акт за
одобрение за учебната 2018/2019 година от 16.10.2018 година. Поради
горното е доставил съответното количество плодове през месец септември
2019 година. Претендирал е пред ДФ „Земеделие“, да му бъде заплатена
доставката, но плащане му е било отказано, с аргумент, че ответната детска
градина не е била одобрена като получател на плодове по схемата за учебната
2019/2020 година.
С оглед доказателствата по делото, не може да се приеме, че между
страните е имало сключен договор за продажба, който да породи задължение
за ответника да заплати стойността на доставените плодове. Договорът за
търговска продажба по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и
неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие
между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата -
стока и цена. В случая липсва волеизявление от страна на детската градина,
че ще заплати цената на доставените стоки, тъй като същата е със съзнанието,
че доставките се осъществяват въз основа на схемата „Училищен плод“, която
се финансира не със средства на детската градина от нейния бюджет, се
заплаща с други финансови ресурси чрез ДФ „Земеделие“. Детската градина е
получила плодовете смятайки, че същите са предоставени от ищеца по
схемата „Училищен плод“ и стойността на същите ще бъде заплатена с
финансови средства от Европейския съюз и от националния бюджет по реда
3
на Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения.
Дори и да се приеме, че такъв договор е сключен, доколкото е във връзка със
съответната програма и разрешителен режим, то той би имал действие само
за годините, през които и двете страни са получили одобрение за включване
по схемата „Училищен плод“. Установено е, че ответната детска градина, не
са получила такова разрешение за учебната 2019/2020 година. Поради това не
може да се приеме, че между страните е сключен договор за продажба,
доколкото не са постигнали съгласие относно цената и начина на плащане, за
което индиция е и поведението на самия ищец. Същият е отправил претенция
си за плащане първо към ДФ „Земеделие“, съзнавайки че не е налице
договорка с ответната детска градина за заплащане на продажната цена на
доставените плодове.
По отношение на твърдението, че ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца, спестявайки си разходи за доставените плодове, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗЗД, този който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. За да възникне тази отговорност,
трябва да е осъществен следният фактически състав- увеличаване
имуществото на едно лице, обедняване на друго като в същото време трябва
да е налице причинна връзка между обедняването и обогатяването на другото
лице, т.е. да произтичат от един и същи факт. Не на последно място
обогатяването да е без правно основание. Липсата на някои от посочените
елементи на фактическия състав на неоснователното обогатяване води до
отхвърляне на предявения иск. В случая ищецът е доставил плодове, с което
се е лишил от имуществени блага, съответно е обеднял. Ответното учебно
заведение обаче е получило плодовете със съзнанието, че те се предоставят по
обсъжданата схема и за тях градината няма да дължи заплащане. Ако тази
доставка не беше извършена, то тогава самата градина би могла изобщо да не
се снабди с плодове, независимо дали това би било нарушение на
задължението на градината да осигурява здравословно хранене на децата; би
могла да осигури тези плодове чрез дарение от юридически лица или
организации; би могла да се снабди с тези плодове в по-малко количество, от
друг вид или на по-ниска цена. Не може да се изхожда от предположението,
че детската градина със сигурност би направила разходи за закупуване на
плодове на претендираната стойност през м. септември 2019 година, поради
което, чрез осъществената от ищеца доставка тя си е спестила тези разходи.
По делото не се доказва, че ответната детска градина си е спестила сигурен
разход за доставка на плодове през м. септември 2019 година, възлизащ на
исковата сума. При липса на доказване на тази предпоставка за основателност
на исковата претенция, същата се явява неоснователна. Обогатяване от
страна на ответника не е доказано.
4
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на възивника следва да бъдат възложени
разноските, сторени от въззиваемата страна, които са в размер на 250 лв.,
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 185 от 21.04.2023 г., постановено по гр.
дело № 1654/22 година по описа на Районен съд – Търговище, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт”ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. И...., ул. “С....“ № ...„З“,
ет...., ап. ..., представлявано от управителя М. Р., да заплати на ДГ „П.....“
ЕИК ********* с.М..., общ. Търговище, представлявана от Ц.М.Б. - директор,
действаща чрез пълномощника си адв. Н. С. АК– Търговище, направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5