Решение по дело №4691/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 22.03.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Г. гр. д. № 4 691 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати следните суми:

1. на А.Л.Ш.:

 - 5 000,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) обезщетение за неимуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство 269/2008 г. на СДВР и пр. пр. 4 772/2008 г. на СГП плюс законната лихва от 13.04.2014 г. до окончателното изплащане;

- 500,00 лева на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди от незаконното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 278, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК по досъдебно производство 269/2008 г. на СДВР и пр. пр. 4 772/2008 г. на СГП плюс законната лихва от 13.04.2014 г. до окончателното изплащане;

- 10,00 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ разноски по делото:

2. на адвокат Г.С.- 540,98 лева на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ адвокатско възнаграждение;

3. на СГС – 360,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ възнаграждение за вещи лица. А.Л.Ш. е със съдебен адрес ***, кантора 201, а П.НА Р.Б.е с адрес в гр. София, бул. „*****.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на А.Л.Ш. срещу П.НА Р.Б.за разликата над 5 000,00 лева до пълния предявен размер от 30 000,00 лева;

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 5,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[5]     А.Ш. заявява в искова молба от 13.04.2017 г., че срещу него е било образувано наказателно производство, по което той е бил признат за невиновен. От образуването на наказателното производство ищецът е претърпял неимуществени вреди за 30 000,00 лева и имуществени вреди за 500,00 лева адвокатско възнаграждение. П. не е изплатила обезщетение на ищеца за причинените вреди. Затова той моли съда да осъди П. да му заплати 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди, както и обезщетение за забава от 24.04.2012 г. – влизането в сила на оправдателната присъда (исковата молба, л. 4-7).

 

2. На ответника

 

[6] П. е оспорила предявения иск. Тя заявява, че:

1. ищецът не е претърпял твърдените вреди;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. изтекла е погасителната давност както за исковете, така и за искането за законна лихва. Затова ответникът моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 32-35).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Не се спори, че А.Л.Ш. е бил роден на *** г. Той е работил като антиквар и е имал магазин в помещение под наем на ул. “Княз Борис” (показанията на свидетелите В. и Д., л. 65-68). Ищецът е бил боледувал от астма (заключението на д-р С. и д-р Й., л. 60-63).

 

[8] На 29.09.2009 г. П. е повдигнала на А.Ш. обвинение за престъпление по чл. 278, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК. На 07.03.2011 г. СГС е постановил присъда, с която е признал А.Ш. за невиновен (присъдата, л. 8). П. е подала протест срещу присъдата, но с решение от 05.12.2011 г. САС я е потвърдил (решението, л. 10-15). П. е подала протест и срещу решението, което ВКС е потвърдил на 24.04.2012 г., на която дата присъдата е влязла в сила (решението, л. 16-21). По наказателното дело А.Ш. е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил 500,00 лева (пълномощното, л. 49).

 

[9] Вследствие на наказателното производство, водено срещу него, А.Ш. е станал раздразнителен. Неговите колеги и клиенти са започнали да се съмняват, да се отдръпват и така той е загубил връзка с някои от тях. А.Ш. се е притеснявал и как проверките от полицията ще се отразят на контактите му с колеги и клиенти (показанията на свидетелите Д. и В., л. 66-68).

 

[10] На 28.03.2013 г. А.Ш. е подписал едномесечно предизвестие за прекратяване на договора му за наем за магазина на ул „Княз Борис“ (предизвестието, л. 26). По-късно той е освободил помещението (показанията на свидетеля Д., л. 67). След това той не е работил (показанията на свидетелите; справките от НАП и НОИ, л. 50-52). Вследствие на наказателното производство А.Ш. е получил генерализирано тревожно разстройство (заключението на д-р С. и д-р Й., л. 63).

 

[11] Не се спори, че П. не е заплатила обезщетение на ищеца. А.Ш. е заплатил 10,00 лева държавна такса (л. 2) и 3 000,00 лева на адвокат (пълномощно и договор, л. 3; списък с разноски - л. 64). П. не е направила разноски по делото. Съдът е изплатил 360,00 лева от бюджета на СГС възнаграждение за вещо лице (л. 36-гръб).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

        

[12] А.Ш. е предявил иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 

[13] Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, връзка с т. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Държавата отговаря и за вредите, причинени вследствие на мярка задържане под стража и домашен арест, когато тя е била отменена (т. 1 на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ). Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил обвинен в извършването на престъпление, като за това е било образувано наказателно производство срещу него; 2. ищецът да е бил оправдан; 3. ищецът да е претърпял вреди от образуваното срещу него наказателно производство; 4. ответникът да не му е заплатил обезщетение.

 

[14] Съдът установи, че:

1. А.Ш. е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 278, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като срещу него е било образувано наказателно производство;

2. той е бил оправдан;

3. от наказателното производство А.Ш. е претърпял вреди;

4. П. не е изплатила обезщетение за тези вреди. Налице са предпоставките за уважаването на иска.

 

1.2. По размера на обезщетението за имуществени вреди

 

[15] Разходите за адвокатска защита в наказателното производство представляват непосредствена вреда от незаконното обвинение и подлежат на обезщетение (решение на ВКС 781-2010-IV Г. О. по гр. д. 511/2010 г). Съдът установи, че А.Ш. е заплатил 500,00 лева на адвокат, за да го защитава в наказателното дело. Затова съдът осъжда П. да заплати на А.Ш. 500,00 лева обезщетение за имуществени вреди от незаконното обвинение.

 

[16] П. е възразила, че е прекомерно адвокатското възнаграждение, което А.Ш. е заплатил в наказателното производство. Адвокатското възнаграждение не е заплатено в настоящото производство. Затова подобно възражение е неотносимо (решение 442-2016-IV Г. О. по гр. д. 1643/2015 г.). Ето защо съдът не го разглежда.

1.2. По размера на обезщетението за неимуществени вреди

 

[17] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Факторите, които съдът следва да отчита при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, могат да бъдат обособени в няколко групи. Първата група е свързана със самото обвинение и тя включва:

1. тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него;

2. вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство;

3. интензитета на извършваните спрямо ищеца процесуални действия;

4. продължителността на наказателното производство (като период от време);

5. видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането.

 

[18] Втората група от фактори са свързани с това как повдигнатото обвинение се е отразило на личността на увредения и включва:

1.             има ли разгласяване чрез медиите;

2.             има ли влошаване на здравословното състояние на увредения;

3.             конкретните преживявания на увредения и имат ли те отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда, изобщо обстоятелствата, относими към характера на увреждането, за което имат значение и предишни осъждания и задържания и ефективно изтърпяване на наказания (решение на ВКС 832-2010-IV Г.О. по гр. д. 593/2010 г.^[1] ).

[19] Третият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по разглежданото дело^[2]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова освен ако не са установени драстични разлики в отражението на обвинението върху емоционалната сфера на обвинените лица, съдът не следва да присъжда по-високо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на лице, което: а. е било обвинено в извършването на по-леко наказуемо престъпление; б. не е било задържано (с постоянна мярка) и поставено под домашен арест; в. спрямо което наказателното производство е продължило по-кратко^[3].

 

[20] Четвъртата група от фактори включва тези, даващи представа за конкретната икономическа обстановка и жизнения стандарт в страната към момента на постановяване на оправдателната присъда или към момента на прекратяването на накaзателното производство спрямо ищеца^[4]. Такива могат да бъдат размерът на минималната работна заплата, съотнесен към по-ранни периоди, размерът на брутния вътрешен продукт на човек от населението, отнесен към по-ранни периоди, и други икономически показатели относно икономическото развитие и стандарта на живот в страната.

 

[21] Съдът установи, че П. е била повдигнала обвинение срещу А.Ш. по чл. 278, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК (преди изменението в ДВ, бр. 27/10.04.2009 г.). За такова престъпление НК е предвиждал наказание до пет години лишаване от свобода или глоба от хиляда до пет хиляди лева. Наказателното производство срещу А.Ш. е продължило две години и седем месеца, като е преминало през досъдебна и съдебна фаза. Поради подадени протести от П. съдебната фаза е преминала на три инстанции. Съдът не установи наказателното производство срещу А.Ш. да е било разгласявано в медиите. От воденото наказателно производство А.Ш. е получил генерализирано тревожно разстройство.

 

[22] Вследствие на наказателното производство А.Ш. е станал раздразнителен. Неговите колеги и клиенти са започнали да се съмняват, да се отдръпват и така той е загубил връзка с някои от тях. Той се е притеснявал и как проверките от полицията ще се отразят на контактите му с колеги и клиенти. През 2013 г. той е престанал да работи чрез антикварния си магазин.

 

[23] Чрез правно-информационната програма Сиела и сайтовете на ВКС и САС съдът не откри решения на САС или ВКС, с които те да са присъждали обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 278, ал. 3 от НК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 27/10.04.2009 г.) или по сега действащия чл. 278а, ал. 4 от НК. Съдът обаче откри решение на САС за обезщетяване на вреди от незаконно обвинение за извършването на престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК (решение на САС 1078-2014-1-ви с-в по гр. д. 1039/2014 г.). За това престъпление се предвижда също наказание лишаване от свобода до пет години, а наказателното производство, предмет на цитираното решение на САС, отново е приключило през 2012 г. С решението си САС е определил обезщетение от 4 000,00 лева[5].

 

[24] Икономическата обстановка в страната в периода 2011-2012 г. не се е променяла съществено. Така например размерите на минималната работна заплата са били: 270,00 лева от 01.11.2011 г.^[6] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г. до 31.12.2012 г.^[7].

 

[25] Като отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът приема, че 5 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от А.Ш.. Затова съдът осъжда П. да заплати на А.Ш. 5 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за пълния предявен размер от 30 000,00 лева.

 

1.3. По възражението за изтекла давност

 

[26] Давността започва да тече от влизането в сила на оправдателната присъда – 24.04.2012 г. За основните искове те е петгодишна и следователно е изтекла на 24.04.2017 г., а исковата молба е подадена на 13.04.2017 г., преди изтичането на давност. Ето защо възражението е неоснователно по отношение на основните искове.

 

[27] Давността за вземания за лихви е три годишна. Следователно искането за лихви е погасено по давност за периода пред 13.04.2014 г. Затова съдът присъжда законна лихва от 13.04.2014 г., но не и за периода 24.04.2012 г.-12.04.2014 г.

 

2. По разноските

 

[28] Ищецът търси разноски. Той е направил такива за 10,00 лева държавна такса и 3 000,00 лева за възнаграждение на адвокат.

 

[29] Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато съдът уважи изцяло или частично иска, съдът осъжда ответника да заплати разноските по делото, както и заплатената държавна такса. Възнаграждението за един адвокат се дължи съразмерно на уважената част от иска (пак там, изр. 2). Затова съдът осъжда П. да заплати на ищец 10,00 лева разноски по делото, а на адвокат Станчев 500,00 лева адвокатско възнаграждение (3 000,00х5 000,00/30 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ П. следва да заплати и 360,00 лева по сметка на СГС възнаграждение за вещи лица.

 

Съдия: