Решение по дело №6579/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 364
Дата: 23 септември 2021 г. (в сила от 23 септември 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20211100506579
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506579 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6579/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.“ ЕАД
гр.София срещу решение №20254428 от 17.11.2020 г постановено по гр.д.№31026/19 г на
СРС , 81 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника квалифицирани по чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че
„С.А.Г Г.“ ЕООД ЕИК **** гр.София му дължи сумата от 151,08 лева – стойност на
топлинна енергия , с която дружеството се е обогатило за периода м.10.2016 г – м.04.2018 г ;
за магазин №27 в гр.София ж.к.**** , сумата от 22,84 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 01.12.2016 г – 11.03.2019 г ; сумата от 31,97 лева стойност на дялово
разпределение за периода м.10.2014 г – м.04.2018 г, с която ответникът неоснователно се е
обогатил , и сумата от 6,09 лева лихви за забава върху посочената стойност на дялово
разпределение за периода 30.06.2016 г – 11.03.2019 г ; ведно със законната лихва върху
главниците от 08.04.2019 г до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№20043/19 г на СРС , 81 състав . Решението
на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е
собственик на имота и се е обогатил неоснователно със стойност на топлинна енергия и
дялово разпределение . Ответникът не е подписал договор за доставка на топлинна енергия
и въпреки поканата до него не е платил задълженията си .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Липсва
неоснователно обогатяване , защото магазинът не е ползван реално и в него няма
отоплителни тела и не преминават никакви тръби на ищеца. Липсва покана за плащане на
главниците , за да се дължат лихви за забава .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД
гр.София на 26.11.2020 г и е обжалвано в срок на 07.12.2020 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът е длъжен служебно да даде правилна правна
квалификация на исковете .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че обектът на ответника /магазин/ е небитов , а
процесните искове са на основание неоснователно обогатяване . Ответникът не се е
обогатил , защото в имота не се ползва топла вода и през него не минават вертикални и
хоризонтални щрангове . Процесният имот не е ползван реално от ответника .
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация .
Независимо от изложените мотиви , че исковете са предявени на извъндоговорно основание
/ неоснователно обогатяване/ първоинстанционният съд ги е квалифицирал по чл.422 ал.1
ГПК във вр.чл.150 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Тази квалификация е неправилна ,
защото чл.150 ЗЕ и чл.79 ал.1 ЗЗД са относими към искове предявени на договорно
основание . Решението на СРС трябва да се отмени и исковете за главници и акцесорните
искове за лихви за забава да се квалифицират и разгледат по чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва
кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на
ищеца, които произтичат от един общ факт или обща Г.а факти и това разместване на блага
да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи,
които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или
намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за продажба,
евентуално обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142
2
ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като не е заплатил нейната
стойност ответникът евентуално е спестил разходи, които е следвало да направи .
Противно на приетото от СРС в случая е без значение дали процесният имот е бил реално
ползван от ответника . В мотивите на Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно
дело № 15 от 2009 г е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. Индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си
част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната
инсталация.
Действително , ответникът би следвало да сключи писмен договор с ищеца , но дори както в
случая да не сключи такъв , той се обогатява като спестява неизбежни разходи свързани с
експлоатацията на общите части и на общата сградната инсталация . Ответникът е
съсобственик на цялата вътрешна топлофикационна сградна инсталация , а
допълнителната СТЕ установява , че в имота има захранващи хоризонтални тръби . В имота
няма водомер , но ищецът не е начислил топлинна енергия за доставена топла вода .
Според представените писмени доказателства и изслушаната пред СРС СТЕ за имота на
ответника е консумирана топлинна енергия на стойност 149,16 лева . За тази сума искът за
главница трябва да се уважи и да се отхвърли за разликата до 151,08 лева . Ответникът не е
оспорил по размер иска за дялово разпределение , а според СТЕ такова е извършено . Искът
за сумата от 31,97 лева стойност на дялово разпределение за периода м.10.2014 г – м.04.2018
г трябва да се уважи изцяло .
Исковете за лихви за забава върху посочените главници са неоснователни . По делото не се
3
твърди да е налице покана до ответника по чл.84 ал.2 ЗЗД за заплащане на главниците ,
поради което последният не е изпаднал в забава по чл.86 ал.1 изр.1 ЗЗД и задължения за
лихви за забава не са възникнали .
С оглед изхода на делото в тежест на въззиваемата страна са разноски пред СГС в размер на
127,88 лева /по компенсация/.
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева по всеки от исковете настоящото решение не подлежи на обжалване.

По изложените съображения , СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20254428 от 17.11.2020 г постановено по гр.д.№31026/19 г на СРС ,
81 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С. “ ЕАД гр.София ЕИК **** , които
искове са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , че „С.А.Г
Г.“ ЕООД ЕИК **** гр.София дължи сумата от 149,16 лева – стойност на топлинна енергия
, с която дружеството неоснователно се е обогатило за периода м.10.2016 г – м.04.2018 г ; за
обект за стопански нужди - магазин №27 в гр.София ж.к.**** , и сумата от 31,97 лева
стойност на дялово разпределение за периода м.10.2014 г – м.04.2018 г, с която дружеството
неоснователно се е обогатило ; ведно със законната лихва върху главниците от 08.04.2019 г
до окончателното им заплащане ; за които суми е издадена /частично/ заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№20043/19 г на СРС , 81 състав.
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за разликата над 149,16 лева до предявения размер от 151,08
лева стойност на топлинна енергия , с която „С.А.Г Г.“ ЕООД ЕИК **** гр.София
неоснователно се е обогатило за периода м.10.2016 г – м.04.2018 г за обект за стопански
нужди - магазин №27 в гр.София ж.к.**** ; както и исковете за сумата от 22,84 лева лихви за
забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 01.12.2016 г – 11.03.2019 г
; и за сумата от 6,09 лева лихви за забава върху посочената стойност на дялово
разпределение за периода 30.06.2016 г – 11.03.2019 г ; за които суми е издадена /частично/
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№20043/19 г на СРС , 81 състав.
ОСЪЖДА „С.А.Г Г.“ ЕООД ЕИК **** гр.София да заплати на “Т.С. “ ЕАД гр.София ЕИК
**** сумата от 601,17 лева разноски пред СРС и заповедното производство /по компенсация
/ и сумата от 127,88 лева разноски пред СГС /по компенсация/.
4
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5