Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260468 Година 25.05.2021 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и четвърти март
Година 2021
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2107 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ.
Ищецът Я.Г.П. твърди в
исковата си молба, че на
28.07.2015 г., като арендодател, сключил с ответния едноличен търговец, като
арендатор, представляван от пълномощник, договор за аренда на земеделска земя,
с който страните се договорили арендодателят да предостави на арендатора за
временно и възмездно ползване под аренда подробно описаните в исковата молба
две ниви, първата от който с площ от 22.600 дка в местността „Д.",
представляваща имот № - в землището на с. П., а втората с площ от 20.600 дка в
местността „М.", представляваща имот № - в същото землище, за срок от 20
стопански години. Уговорили договорът да влезе в сила от датата на подписването
му. За така предоставената му по същия земя арендаторът се задължил да извършва
арендно плащане в посочената в чл. 3, ал. 1 от договора земеделска продукция. Договорили
още предоставянето на арендното плащане в натура да става в стопанския двор на
арендатора в срок най-късно до 01.09. на съответната стопанска година, а при
неполучаването му в натура, равностойността му да се плащала най-късно до
31.12. на съответната стопанска година. Със сключеният на следващият ден
29.07.2015 г. анекс към договора страните изменили арендно плащане по чл. 3,
ал. 1, като арендаторът се задължил към арендодателя да извършва арендно
плащане в земеделска продукция в размер на 120 кг/дка, определено по следния
начин: 50 % пшеница и 50 % ечемик или тяхната левова равностойност по цени на С.
стокова борса към датата на падежа (плащането). Договорът за аренда и анекса
към него били нотариално заверени на 10.08.2015 г. Междувременно ищецът
провеждал по същото време съдебна делба на тези съсобствени с останалите
няколко наследници две ниви. В същото време, съгл. чл. 3, ал. 4 ЗАЗ (изм., ДВ,
бр. 14 от 20.02.2015 г.), каквато била редакцията тогава, му давала право, като
съсобственик, да сключи договора за аренда, а отношенията му с останалите
съсобственици се уреждали съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. Едва в един по-късен
момент ЗАЗ бил променен, като дал право само на съсобственици с дял по-голям от
50 на сто от собствеността да сключвали договор за аренда, но случаят не бил
такъв. След постановяване на решение № 741/16.07.2015 г. по иска за делба по
гр.д. № 2529/2014 г. на РС С., същото било вписано най-рано от него в СВ на
02.11.2015 г., след вписания преди това на 10.08.2015 г. договор за аренда. С
това решение всеки съделител получил на осн. чл. 353 ГПК реален дял, който му
бил разпределен. От двете ниви с обща площ от 42,200 дка, като наследник, той
получил в реален дял 7 дка. В един още по-късен момент, през 2016 г., закупил с
3 броя нотариални акта съответно, от Б.Г.Ш. нива от 3,030 дка, от Д.Д.Ж. нива
от 4,510 дка и З.Г.Д. нива от 3,030 дка. Така след 2016 г. станал собственик на
общо 17,570 дка от арендуваните земи. Във всичките издадени скици се виждало за
всеки от новообразуваните имоти, от кой стар имот по договора за аренда били
образувани. Това вписване го извършил ответникът по делото, тъй като имал
интерес да го впише съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, за да можел да получава държавни
и европейски субсидии. С други думи арендният договор и анекса към него били
вещна тежест към новообразуваните имоти и всеки от собствениците следвало да се
съобразява с нея. По отношение обаче на изпълнението на облигационния елемент
на поетите с договора и анекса задължения от арендатора, в течение на няколко
години вече, меко казано правел каквото си иска и изплащал каквото и колкото
реши, като килограми и по отношение на декари, а при всяко идване на ищеца от -,
за да получел арендното плащане на 42,200 дка така, както било договорено, по
120 кг на декар или тяхната парична равностойност, му било отговаряно, че не
било негова работа и щяло да му се плати колкото ответникът решал. Ето защо, с
издадените от ЕТ РКО и получени от ищеца суми, които признавал, че бил получил,
а и подписът му бил положен в тях и ясно се виждало, били изплатени само
частично от ЕТ поетите с договора и анекса договорни задължения. За стопанската
2016-2017 г., с РКО № 221/14.08.2017 г., ЕТ платил, вместо за арендованите от
него общо 42,200 дка, върху преценените от него 22,080 дка (защо, не било
ясно), като платил не на договорените с анекса по 120 кг/дка, а върху тези
декари по 130 кг/дка, въпреки, че анекс за увеличаване на арендното плащане не
били сключвали. Въпреки това приемал, че ответникът му платил в повече върху
тези 22,080 дка и вместо уговорените по 120 кг/дка или 2649,600 кг за същите
декари, му платил по 130 кг или 2870 кг, като надплатил за 220,400 кг. х 0.30
лева (приемал цената, такава каквато била посочена от ЕТ) или това било 66.12
лева. Тъй като тази сума приемал, че ЕТ я бил надплатил, с исковата молба
правел на основание чл. 104, във вр. с чл. 103 ЗЗД прихващане, като приемал, че
част от дължимото му се било погасено чрез плащане. Ето защо през тази
стопанска година ЕТ не бил платил изобщо на ищеца за останалите до 42,200 дка
суми или общо за 20,120 дка. Дължимата сума за 20,120 дка х 120 кг/дка =
2414,400 кг х 0.30 лева = 724.32 лева, от които, след като извадел надплатените
66.12 лева, ЕТ оставал да му дължи за тази стопанска година 658.20 лева. Това
било и главницата по първия му иск, която претендирал със законната лихва от
исковата молба до изплащането й. За стопанската 2017-2018 г., с РКО №
218/14.08.2018 г., ЕТ му платил вместо за арендованите общо 42,200 дка, върху
преценените от него 17,570 дка (тук поне му било ясно защо, защото приел, че
следвало да плати само за собствените на ищеца ниви), като ги бил платил не на
договорените с анекса по 120 кг/дка, а през тази година преценил, че щял да
плати върху тези декари по 140 кг/дка. Анекс за увеличаване на арендното
плащане не били сключвали и до момента. Въпреки това приемал, че ЕТ заплатил в
повече върху тези 17,570 дка и вместо уговорените по 120 кг/дка или 2108,400 кг,
му платил по 140 кг или 2460 кг, като надплатил за 351,600 кг. х 0.28 лева
(приемала, че това била цената) или 98.45 лева. Тъй като и тази сума ЕТ
надплатил, с исковата молба я прихващал на основание чл. 104, във вр. с чл. 103 ЗЗД, като приемал, че част от дължимото било погасено чрез плащане. Ето защо
през тази стопанска година ЕТ не му бил платил изобщо за останалите до 42,200
дка суми или общо за 24,630 дка х 120 кг/дка = 2955,600 кг х 0.28 лева равно на
827.57 лева. От тази сума 827.57 лева, след като извадел надплатените 98.45
лева, ЕТ оставал да му дължи за тази стопанска година 729.12 лева, което било и
главницата по този му втори иск, която претендирал със законната лихва от
исковата молба до изплащането й. За стопанската 2018-2019 г. с РКО №
218/10.09.2019 г., ЕТ му платил вместо за арендованите общо 42,200 дка, върху
преценените от него 17,570 дка (защото приел, че следвало да плати само за
собствените на ищеца ниви), не договорените с анекса по 120 кг/дка, а по 140
кг/дка, въпреки, че анекс за увеличаване на арендното плащане нямало подписан и
до момента. Приемал, че ЕТ платил в повече върху тези 17,570 дка и вместо
уговорените по 120 кг/дка или 2108,400 кг му платил по 140 кг или 2460 кг, като
надплатил за 351,600 кг. х 0.28 лева = 98.45 лева. Тъй като тази сума ЕТ я
надплатил, с исковата си молба я прихващал на основание чл. 104, във вр. с чл.
103 ЗЗД и приемал, че част от дължимото било погасено чрез плащане. Ето защо
през тази стопанска година ЕТ не му бил платил за останалите до 42,200 дка суми
или общо за 24,630 дка х 120 кг/дка = 2955,600 кг. х 0.28 лева = 827.57 лева,
от която сума изваждал надплатените 98.45 лева и за същата година ответникът му
дължал 729.12 лева, което било главницата по третия му иск, която претендирал
със законната лихва от исковата молба до изплащането й. Още веднъж признава,л
че за стопанската 2016-2017 г. получил от ответника с РКО № 221/14.08.2017 г.
за 22,080 дка х 130 кг = 2870 кг х 0.30 лева или 861 лева, за стопанската
2017-2018 г. получил с РКО № 218/14.08.2018 г. за 17,570 дка х 140 кг = 2460 кг
х 0.28 лева или 688.74 лева, а за стопанската 2018-2019 г. получил с РКО №
218/10.09.2019 г. за 17,570 дка х 140 кг = 2460 кг х 0.28 лева или 688.74 лева.
Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 658.20 лева за
главница от неплатена арендна вноска по договора за аренда и анекса към него за
стопанската 2016-2017 г., сумата от 729.12 лева за главница от неплатена
арендна вноска по същия договор и анекс към него за стопанската 2017-2018 г.,
сумата от 729.12 лева за главница от неплатена арендна вноска по същия договор
и анекс към него за стопанската 2018-2019 г., и законна лихва върху тези
главници от 23.06.2020 г. до изплащането им, както и сторените по делото
разноски.
Ответният едноличен
търговец В.Ж.А.с фирма Е. оспорва предявените искове, които моли съда да
отхвърли, като неоснователни и му присъди сторените по делото разноски, с
възражения и доводи, изложени подробно от пълномощниците му в подадения в срок
отговор и в хода на делото по същество.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията,
възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване
на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
На
28.07.2015 г. страните са сключили в писмена форма представения по делото
договор за аренда на земеделска земя, а на 29.07.2015 г. и представения анекс
към него, подписите им под които са заверени нотариално на 10.08.2015 г. и
същият договор е вписан на същата датата в Службата по вписванията С. (л. 5 и
11). По силата му ищецът предоставил на ответника, за срок от 20 стопански години,
ползването на описаните подробно в чл. 1, ал. 1 от договора две ниви, първата
от който с площ от 22.600 дка в местността „Д.", съставляваща имот № - в
землището на с. П., а втората с площ от 20.600 дка в местността „М.", съставляваща
имот № - в същото землище, а ответникът се задължил да му плаща годишно арендно
плащане в размер на 120 кг/дка, от което 50 % пшеница и 50 % ечемик или тяхната
левова равностойност по цени на С.та стокова борса към датата на падежа (плащането),
в срок до 01.09 на съответната стопанска година, а при неплащането му в натура
– в срок до 31.12 на съответната стопанска година (чл. 1 - 3 от договора и
анекса към него).
От
представеното решение по гр.д. № 2529 по описа за 2014 г. на Старозагорския
районен съд се установява, че предмет на иска за делба по същото дело са именно
тези арендувани с този договор две ниви, които, видно от същото решение, са
били, преди влизането му в сила, съсобствени на съделителите по същото дело,
сред които и ищецът, който е притежавал 1/6 идеална част от същите ниви, а
останалите му съсобственици са притежавали съответно - З.Г.Д., Б.Г.Ш. и Г.П.Г.
– по 1/18 идеална част, Д.Г.Д. и З.Г.К. – по 1/6 идеална част, а Д.Д.Ж. –
останалата 1/3 идеална част от същите ниви (л. 12-15).
Въпреки това,
действащата към момента на сключване на договора за аренда норма на чл. 3, ал.
4 ЗАЗ (в редакцията й към момента на сключване на договора за
аренда – ДВ, бр. 13/2007 г.) е допускала същият да
бъде сключен само от ищеца, като отношенията му с останалите съсобственици са
се уреждали съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС (чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в
посочената му редакция).
С
влизането в сила на 09.09.2015 г. обаче на това решение по извършване на
делбата на тези арендувани по договора ниви, те са били разделени на осем
самостоятелни такива, които са били поставени в дял по реда на чл. 353 ГПК на
всеки от посочените им съсобственици така, че всеки от тях е придобил с
влизането му в сила и станал собственик на поставената му с него в дял нива/и.
Поради това, въз основа на същата делба, ищецът от съсобственик на 1/6 идеална
част от предоставените под аренда на ответника две горепосочени ниви с договора,
е станал индивидуален собственик само на поставената му в дял с делбата нива от
7 дка в местността „М.“, образувана от отдадената под аренда с договора нива № -.
А всеки от останалите му съсобственици е придобил при същата делба и станал
индивидуален собственик на поставените в негов дял останали ниви, образувани от
останалата част от арендуваните по договора две ниви №№ - и № - (чл.
353 ГПК).
А след като е така,
въпреки неоснователните доводи за противното на ищеца в исковата му молба, от
датата на влизане в сила на 09.09.2015 г. на това решение за делба на тези
арендувани две ниви, ищецът е останал страна и арендодател по договора за
арендата им само на поставената му в дял при делбата нива от 7 дка, образуваната
от арендуваната горепосочена нива № -, а всеки от останалите му съделителите го
е заместил като страна и арендодател в същия договор за поставената му при
същата делба в негов дял нива/и, образувана от същите арендувани по договора за
арендата им две ниви. Това следва от нормата на чл. 17, ал. 2, изр.1 ЗАЗ,
според която, приобретателят
на арендувания обект на договора, замества арендодателя като страна в договора
за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още да не е
предаден, какъвто е и случая.
Поради това от
09.09.2015 г. ищецът е страна и арендодател по този договор само за придобитата
при делбата нива от 7 дка, а за останалите арендувани ниви по същия договор, е
бил заместен като страна и арендодател по него от придобилите ги с тази делба
негови съделители, на който е била поставена в дял съответната нива, образувана
от арендуваните такива по договора (чл. 17, ал. 2, изр. 1
ЗАЗ). Поради това от тази дата ответникът дължи на ищеца само уговорената
в договора арендна вноска за арендуваната по същия негова нива от 7 дка, която
му е била поставена в дял при делбата, но не и за останалите отдадени му под
аренда със същия договор ниви, защото за последните ответникът дължи арендно
плащане на придобилите ги при същата делба техни собственици, защото са
заместили след последната ищеца като страна и арендодател на същите по договора
за арендата им с ответника (чл. 17, ал. 2, изр. 1 ЗАЗ).
На 25.02.2016 г., с
представения н.а. 29/2016 г., ищецът е закупил от съделителката си Б.Г.Ш. и
съпругът й С.Н.Ш. – придобитата от тях при делбата нива от 3.030 дка в
местността „М.“, представляваща имот № -, образувана от арендуваната нива № - по
договора (л. 16-17). На 25.02.2016 г., с
представения н.а. 33/2016 г., ищецът е закупил от съделитеката си Д.Д.Ж. и съпругът
й Ж.С.Ж. и придобитата от тях при делбата нива от 4.510 дка в местността „М.“,
представляваща имот № -, образувана от арендуваната по договора нива № - (л. 18-19).
А на 20.05.2016 г., с представения н.а. 129/2016 г., ищецът е закупил от съделителят
си З.Г.Д. и съпругата му М.Т.Д. и придобитата от тях при делбата нива от 4.510
дка в местността „М.“, представляваща имот № -, образувана от арендуваната по
договора нива № - (л. 18-19).
Поради това от същите
дати на закупуването им ищецът е заместил като страна и арендодател по договора
за арендата им техните горепосочени бивши собственици, от които ги е закупил (чл.
17, ал. 2, изр. 1 ЗАЗ). Поради това за следващите това заместване процесни
стопански години 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., ищецът е бил страна
и арендодател по същия договор само на придобитите от него при делбата и тези
покупки четири горепосочени ниви с обща площ от 17.570 дка. Само за последните следователно
ответникът му дължи и уговореното в договора арендно плащане за всяка от тези
стопански години (чл. 75, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). За
останалите отдадени под аренда със същия договор други четири ниви с обща площ
от 25.630 дка, образувани от разделените при делбата арендувани ниви по
договора, ответникът дължи арендно плащане за същите стопански години на следните
техни собственици, които с придобИ.ето им съответно с посочената делба и н.а.
188/2016 г., са заместили ищеца като страна и арендодател по същия договор по
силата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ЗАЗ, а именно - Д.Д.Ж., която е била заместена след
това като арендодател по този договор от свидетелката К., закупила с н.а.
118/2016 г. поставената в неин дял при делбата нива от 8.600 дка в местността „Д.“,
съставляваща имот 014070 дка, Д.Г.Д., З.Г.К. и Г.П.Г. (л. 13-14 и 55). Поради
това на всеки от последните, а не на ищеца, ответникът дължи арендно плащане за
аренудването им по договора за всяка от процесните стопански години 2016/2017 г.,
2017/2018 г. и 2018/2019 г. (чл. 75, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
От т. IV-13-24 на
заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, което
съдът възприема, поради липсата на противоречие с останалите доказателства,
преценено съвкупно с признанията на ищеца в исковата му молба и представените
със същата РКО №№ 221/14.08.2017 г., № 218/14.08.2018 г. и № 218/10.09.2019 г.,
се установява още, че за собствените на ищеца арендувани за процесните
стопански години горепосочени четири ниви с обща площ от 17.570 дка, ответникът
му дължи по договора за арендата им арендно плащане съответно за стопанската
2016/2017 г. - в размер на 594.08 лева, за която с РКО № 221/14.08.2017 г. му е
платил по-голямо от 861 лева, за стопанската 2017/2018 г. - в размер на 629.16
лева, за която с РКО № 218/14.08.2018 г. му е платил по-голямо от 688.74 лева,
и за стопанската 2018/2019 г. - в размер на 602.98 лева, за която с РКО № 218/10.08.2019
г. му е платил по-голямо от 688.74 лева (л. 5, 26-28 и 73-74). При това
положение е без правно значение за изхода на настоящото дело дали ответникът е
платил и на останалите горепосочени други арендодатели по същия договор, полагащите
им се арендни вноски за арендуваните по него техни останали ниви с обща площ
25.630 дка за процесните стопански години. Защото не ищецът е арендодател и
кредитор по същия договор за тези плащания по него за тези техни арендувани
ниви, а придобилите ги с делбата и посочения н.а. 188/2016 г. техни собственици
за същите стопански години, а именно - Д.Г.Д., Г.П.Г. и свидетелите Г.Д.К. и З.Г.К.
(чл. 17, ал. 2, изр. 1 ЗАЗ). Поради това не на
ищецът, а на тези трети лица ответникът дължи арендните вноски по договора за
същите ниви за процесните стопански години (чл.
75, ал. 1, изр. 1 ЗЗД).
А само последните, но не и ищецът, имат
право да предявят пред съда иск за тяхното плащане, ако не са им платени (чл.
26, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 8, ал. 1 ЗАЗ). И
тъй като такъв техен иск по делото за плащането на тези дължими се на тях
арендни вноски за техните арендувани от ответника земи по процесния договор,
същите трети лица не са предявили против ответника по делото, съдът намира, че
нямат значение за изхода му, поради което, като неотносими към предмета му, не
ги и обсъжда в настоящото решение, защото това се явява безпредметно, събраните
за същите плащания на същите трети лица показания по делото на свидетелите К., К.
и Д., както и приетите по същото РКО и ведомости за плащане на арендни вноски
на същите трети лица за 2017 г., за 2018 г. и за 2019 г., представени с молбата
на пълномощниците на ответника от 30.09.2020 г. по делото (л.
43-60). Това се отнася и за ЗСИЕ за същите плащания.
С оглед откритото обаче
производство по чл. 193 ГПК за проверка на оспорената от пълномощника на ищеца
автентичност на подписите им в същите сборни ведомости и РКО №№ 197/02.08.2017
г., № 209/01.08.2018 г. и № 209/01.08.2019 г., следва за пълнота да се отбележи
в настоящото решение, че съдът намира за доказано това оспорване на
автентичността на същите подписи на същите трети лица под тези представени от
ответника документи, поради което ги изключва с настоящото решение от
доказателствата по делото, с изключение на оспорването на автентичността на подписа
на свидетелката К. във ведомостта на лист 47 от делото (защото срещу името й в
тази ведомост няма подпис, а само думата „запис“ – л. 47 и 120) и
оспорването на автентичността на подписа на свидетелката К. под РКО
209/01.08.2019 г. (защото същата потвърди при разпита й автентичността
му – л. 115 и 121), което признава за недоказано (чл.
194, ал. 2 и 3 ГПК). Тежестта да докаже пълно и главно по
делото автентичността на оспорените горепосочени подписи на тези трети лица под
същите документи, за които съдът намери оспорването им за доказано, се носи от представилият
ги ответник, защото са частни, а не носят подписа на оспорилият ги ищец (чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК). Ответникът обаче не представи и по делото
няма доказателства за автентичността на подписите на лицето Г.Г. в тези документи,
а разпитаните по делото свидетели К., К. и Д. не потвърдиха, а отрекоха при
разпита им автентичността на положените съответно за първите две свидетелки и
лицето Д.Д. подписи в тези документи, с изключение на автентичността на подписа
на свидетелката К. под РКО 209/01.08.2019 г., който същата потвърди при разпита
й по делото. Поради това, с оглед нормата на чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в това производство, съдът признава за
неавтентични тези оспорените подписи на същите трети лица под посочените
документи (с изключение на тези от тях, оспорването на автентичността на които
призна за недоказана от ищеца с оглед изложеното), поради което ги
изключва с настоящото решение в същите им части, по отношение на тези
неавтентични подписи под тях, от доказателствата по делото (чл.
194, ал. 2 и 3 ГПК). Тези изключени в тези им части обаче доказателства, както
и ЗСИЕ в частта му, в която вещото лице е дало заключение за плащанията на
ответника по договора на същите трети лица, са без правно значение за изхода на
делото с оглед изложеното. Поради това и съдът не ги обсъжда в настоящото
решение.
При тези установени по
делото доказателства, съдът намери, че доколкото по делото се установи, че
ответникът е платил изцяло, дори в повече, с оглед изложеното, преди подаване
на исковата молба в съда, дължимите се на ищеца арендни вноски за процесните
стопански години за арендуваните през същите по договора за арендна негови
горепосочени ниви с обща площ от 17.570 дка, то исковете му за осъждането на
ответника да му плати тези вноски по договора за същите стопански години, се
явяват недоказани още в своето основание (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ). Поради
това, като неоснователни, следва да бъдат изцяло отхвърлени така, както са
предявени, без преди това да бъдат обсъждани и по отношение на техния размер,
защото това се явява безпредметно, заедно с акцесорните му претенции за
присъждане и на законна лихва, и разноски по делото.
При този изход на
делото, само ответникът има право да му бъдат присъдени сторените от него
разноски по същото в общ размер от 1040 лева (от които 340 лева
внесено възнаграждение на вещото лице и 700 лева платено адвокатско
възнаграждение), които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца (чл.
78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от Я.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
искове по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, за осъждането на едноличен търговец В.Ж.А.с фирма Е.,
с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да му заплати сумата от 658.20 лева за главница от неплатена арендна
вноска за стопанската 2016-2017 г. по договор за аренда на земеделска земя от
28.07.2015 г. и анекс към него от 29.07.2015 г. с нотариална заверка на
подписите от 10.08.2015 г. на нотариус П.И., сумата от 729.12 лева за главница
от неплатена арендна вноска за стопанската 2017-2018 г. по същия договор и анекс
към него, сумата от 729.12 лева за главница от неплатена арендна вноска за
стопанската 2018-2019 г. по същия договор и анекс към него, и законна лихва
върху тези главници от 23.06.2020 г. до изплащането им, както и сторените по
делото разноски.
ОСЪЖДА
Я.Г.П. с п.с., да заплати на едноличен търговец В.Ж.А.с фирма Е. с п.а., сумата
от 1040 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: