Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./19.06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията Павлова
въззивно
търговско дело № 568 по
описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С решение № 15/03.01.2019 год.,
постановено по гр.д. № 6772/2018 год., ВРС - 31-ти състав е осъдил ЗД
„БУЛ ИНС" АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" №87 да заплати на Г.Г.И. ЕГН********** *** сумата от 4
000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания
-неприятни усещания, дискомфорт, физически и психически болки и страдания
настъпили за ищцата в следствие на ПТП настъпило на 22.06.2013г. със
застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" МПС
л.а."Ш О" д.к.№*******, заедно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на сезиране на съда-11.05.2018г. до окончателното изплащане
на сумата и сумата от 1 524.45лв. лихва върху присъдената главница от 4 000лв.
за времето от 11.05.2015г. до 11.05.2018г., като е отхвърлил претенцията за
неимуществени вреди за разликата до претендираните 15 000лв и претенцията за
обезщетение за забава за разликата до търсените 4 573.63лв., на основание чл.
227 от КЗ отм. и чл.86 от ЗЗД.
Недоволна от горното е останал ищцата Г.Г.И.,
която обжалва решението в отхвърлителната му част.
В
сезиралата съда жалба се излагат доводи за неправилност на решението в
обжалваната част поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗЗД, касаеща размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди.
Позовава се както на претъпените травматични увреждания, така и емоционалния
стрес и негативните физически преживявания, които счита, че не са намерили
отражение в определяне на размера на обезщетението. Въззивният съд е сезиран с
искане за отмяна на постановеното решение в отхвърлителната му част и уважаване
на предявения иск, както и за присъждане на разноски пред двете инстанции
В
срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Настоява за потвърждаване на съдебното решение, ведно
с присъждане на разноски.
В
с.з. по същество, въззивницата, с писмена молба, моли за уважаване на жалбата.
В
с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за потвърждаване на съдебното решение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъдат
разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявените
искове черпят правното си основание в чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 и чл.86 вр.
чл.84, ал.3 ЗЗД.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Наличието на
валидно застрахователно правоотношение съдът намира за доказано с оглед
представените доказателства.
Предвид обхвата
на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
267 КЗ /отм./, застрахователят
обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл.
45 ЗЗД. С оглед събраните пред първа инстанция доказателства се
приемат за установени
противоправността на деянието /нарушение на правила за движение от
водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от фактическия състав.
Релевираните от
въззивника оплаквания се свеждат до неправилно определяне от страна на съда на
размера на дължимото обезщетение неправилно приложение на разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗЗД.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС
и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от
деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените
лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От събраните по делото
доказателства се установява характерът и степента на телесните увреждания,
изразяващи се в лява раменна кост в горна трета обусловило трайно затруднение на движенията
на левия горен крайник за повече от 30 дни. Сочи се от вещото лице – медик, че лечението
е завършило с оздравяване – костта е сраснала, но поради близостта на
счупването до раменна става е останало леко ограничаване на ставата като е
възможно при по-големи физически натоварвания да се появява болка в ставата. В
дадените в о.с.з. обяснения излага че при провеждане на рехабилитация е
възможно да се получи подобрение на посочено известно ограничаване на тежестта.
По отношение на
претърпяната психическа травма се сочи от вещото лице – психиатър, че развитата
от пострадалата остра стресова реакция е отзвучала в рамките на 5-6 месеца,
като към настоящия момент описаните от вещото лице психични разстройства за
отзвучали и не се налага медикаментозна и немедикаментозна терапия.
Този анализ на всички
обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето,
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на
инцидента, както и след това, продължителността и степента на претърпените
болки и страдания, наличието на остатък от травмата, изразяваща се в
ограничение на движението, който неминуемо не позволява на пострадалия да се
освободи психически от преживянато, както и възрастта на
пострадалата, в която емоционалният стрес е компенсируем с бъдещи положителни
емоционални изживявания, съдът счита искът за причинените неимуществени вреди
за доказан в размер на 10 000 лева.
Поради частично
съвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да
се отмени в частта, с която е отхвърлен предявения иск за сумата над
присъдената с първоинстанционното решение сума от 4 000 лева до сумата от 10
000 лева и се уважи искът на ищцата за присъждане на сумата от още 6 000 лева
– обезщетение за претърпените неимуществени вреди. За разликата над присъдените
с настоящото решение 6 000 лева /общо 10 000 лева/ до пълния претендиран
размер от 15 000 лева, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди.
Съответно, този
извод се налага и за претендираното обезщетение за забава върху присъдената с
настоящото решение допълнително сума, което изчислено с помощта на програмен
продукт, за периода от 11.05.2015 год., съобразно сезирането на съда до датата
на предявяване на исковата молба 11.05.2018 год. възлиза на 1 829.35 лева.
Така, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата над присъдената с първоинстанционното
решение сума от 1
524.45лв. лихва върху присъдената главница от 4 000лв. за времето от
11.05.2015г. до 11.05.2018г. и се уважи искът на ищцата за присъждане на сумата от
още 1 829.35 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди върху
главница от още 6 000 лева, за посочения период. За разликата над
присъдените с настоящото решение 1 829.35 лв. /общо 3 353.80 лева/ до
пълния претендиран размер от 4 573.63 лв., решението на първоинстанционния
съд следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора,
първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта за разпределените между
страните разноски, които следва да се присъдят за двете инстанции съобразно
изхода от настоящото решение.
Така,
при общ размер на сторени пред двете инстанции разноски в размер на
3 633.92 лева, в полза на ищцата следва да се присъди сума в размер на
2 479 лева, а на ответника – при общ размер на разноските от 2 873
лева – сума в размер на 913 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
С оглед на това, че с
настоящото решение искът е уважен в размер на още 6000 лв., съдът следва да
осъди ответника да заплати в полза на държавата, по сметка на ВОС, сумата от 240 лв., представляваща държавна такса за
първа инстанция от 4 на сто върху уважената част от иска и сумата от 120 лева,
представляваща държавна такса за възизвна инстанция от 2 на сто върху уважената част от иска
по върху присъдената с настоящото решение допълнително сума от 6000 лева.
Воден от горното,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 15/03.01.2019 год., постановено по гр.д. №
6772/2018 год. на ВРС -
31-ти състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Г.Г.И. ЕГН********** *** срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД ЕИК831830482, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец", бул. „Джеймс
Ваучер" №87 за сумата от 6 000 лева, представляваща разлика над
присъдените с влязлото в сила първоинстанционно решение 4 000 лева до
сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени обезщетение за претърпени
неимуществени вреди болки и страдания -неприятни усещания, дискомфорт,
физически и психически болки и страдания настъпили за ищцата в следствие на ПТП
настъпило на 22.06.2013г. със застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност" МПС л.а."Ш О" д.к.№*******, ведно със
законна лихва от датата на сезирането на съда до окончателното заплащане на
сумата и В ЧАСТТА, за законната
лихва
върху тази сума в размер на 1 829.35 лв., представляваща разлика над присъдените с
влязлото в сила първоинстанционно решение от 1 524.45лв. до сумата от
3 353.80 лева, за
времето от 11.05.2015г. до 11.05.2018г., както и в
ЧАСТТА за присъдените в полза на насрещните страни разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС" АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" №87 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.И. ЕГН********** *** още 6 000 лева,
представляваща разлика над присъдените с влязлото в сила първоинстанционно
решение 4 000 лева до сумата от 10 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени обезщетение
за претърпени неимуществени вреди болки и страдания -неприятни усещания,
дискомфорт, физически и психически болки и страдания настъпили за ищцата в
следствие на ПТП настъпило на 22.06.2013г. със застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност" МПС л.а."Ш О" д.к.№*******, ведно със
законна лихва от датата на сезирането на съда до окончателното заплащане на
сумата и законната лихва върху тази сума в размер на
1 829.35 лв., представляваща разлика над присъдените с влязлото в сила
първоинстанционно решение от 1
524.45лв. до сумата от 3 353.80 лева, за
времето от 11.05.2015г. до 11.05.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 15/03.01.2019 год., постановено по гр.д. № 6772/2018 год. на ВРС - 31-ти състав, В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен иска на Г.Г.И.
ЕГН********** *** срещу ЗД
„БУЛ ИНС" АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" №87 за сумата от 5
000 лева, представляваща разлика от претендирания размер и сбора от присъдените
с първоинстанционното решение 4 000 лева и с въззивното решение 6 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени обезщетение
за претърпени неимуществени вреди болки и страдания -неприятни усещания,
дискомфорт, физически и психически болки и страдания настъпили за ищцата в
следствие на ПТП настъпило на 22.06.2013г. със застраховано при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност" МПС л.а."Ш О" д.к.№*******, ведно със
законна лихва от датата на сезирането на съда до окончателното заплащане на
сумата и В ЧАСТТА, за законната
лихва
върху главницата в размер на 1 219.83 лв., представляваща разлика от
претендирания размер от 4 573.63 и сбора от присъдените с първоинстанционното
решение 1 829.35 лева и с въззивното решение 1 524.45 лева, за
времето от 11.05.2015г. до 11.05.2018г.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС" АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" №87 да заплати на Г.Г.И. ЕГН********** ***, сумата в размер на 2 479
лева – сторени пред двете инстанции разноски, във връзка с чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Д.Т.Р., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС" АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" №87 сумата в размер на 913
лева, направени по делото разноски пред първа и въззивна инстанция, изчислени
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС" АД ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Лозенец", бул. „Джеймс Ваучер" №87 да заплати в полза на държавата, по сметка на
ВОС, сумата от 240 лв.,
представляваща държавна такса за първа инстанция от 4 на сто върху уважената
част от иска по върху присъдената с настоящото решение допълнително
сума от 6 000 лева и сумата от 120 лева,
представляваща държавна такса за възизвна инстанция от 2 на сто върху уважената част от иска
по върху присъдената с настоящото решение допълнително сума от 6 000 лева.
На
основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :