№ 23461
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110140294 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК и във вр. чл.79, чл.86 ЗЗД и чл.266, ал.1 ЗЗД, и иск предявен с
НИМ с правно основание в чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД.
Производството е образувано по подадена в съда искова молба с вх.№
205753/19.07.2023г. от ищец Ф***, срещу ответник ***, с която са предявени искове да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ
СУМИ - 25000,00 лева/лв./, представляваща дължима главница по Договор за строителство
на сграда в УПИ VIII-740, район С*** с РЗП 1092,9кв.м., и протоколи от 27.3.2018г. и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № ***/1.9.2021г., която е завършена и предадена
с приемо-предавателни протоколи от 27.3.2018г., ведно със законната лихва от
28.4.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 12998/10.5.2023г. по
заповедно по ЧГД № 22469/2023г., по описа на СРС, 163-и състав, по чл.410 ГПК.
С насрещната искова молба/НИМ/ с вх.№ 255955/15.9.2023г. е предявен в условията на
евентуалност осъдителен иск от ответник срещу ищец да бъде осъден Ф*** да заплати на
Л***, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 25000,00 лева/лв./, представляваща част от заплатената от
ответното дружество сума на друга строителна фирма/***, и „М***/ за поправяне на
некачествените СМР, завършване на сградата и получаване на необходимите актове за
приемане на сградата, за което Ф*** не е участвал, т.е. за получаване на Акт 14, Акт 15 и
Акт 16/въвеждане на сградата в експлоатация/.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът по
ИМ Ф*** твърди, че с ответник Л*** са страни по договор за строителство от 28.3.2018г. с
предмет построяване на сграда на три етажа със застроена площ от 342кв.м. и разгърната-
1092,90кв.м., предназначена за „Производствена сграда за рекламни елементи и офиси“, в
УПИ VIII-740, район С***. В Приложение № 1 към процесния договор били изброени
възложените за изпълнение от ответника на ищеца СМР. Излага, че стойността договорените
СМР била в размер на 512 740,84 лв. без ДДС, от която ответникът е заплатил авансово 20
1
%. Сградата била завършена и предадена на възложителя с приемо-предавателни протоколи
от 27.3.2018г. Поддържа, че по време на изграждане на строежа ищецът съставил 7 бр.
актове образец 19, към които и издал фактури на обща стойност от 485 222,62 лв., като към
всеки акт била приложена сметка образец 22 за разпределение на сумите. Заявява, че с
писмо от 19.3.2019г. С*** е информирал ищеца, че при извършена проверка ответникът е
представил акт образец 15 за процесната сграда. Поради неизпълнение от страна на
ответника да заплати сумата от 25000 лв. последният е бил осъден да заплати същата в полза
на ищцовото дружество от СГС. Излага, че за сградата било издадено Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № *** от 1.9.2021г. (Акт образец 16), като в уговорения
седемдневен срок ответникът не заплатил дължимата сума в размер на 25 272,01 лв.
Твърди се, че поради липсата на плащане на дължимата от ответника сума ищеца е
предявил искането си с подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда, като е било образувано
ЧГД № 22469/2023г., по описа на СРС и въз основа на заявлението е издадена ЗИ№
12998/10.5.2023г., като по реда на чл.414 ГПК ответникът е подал възражение, затова е
указано, че ищецът може да предяви исковете си по реда на чл.422 ГПК.
Поради дадените указания за ищеца е възникнал правния интерес да предяви ИМ за
сумата по издадената ЗИ№ 12998/10.5.2023г. по ЧГД № 22469/2023г. по описа на СРС.
Поради изложеното ищецът моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на
сторените по делото разноски, за двете части на производството – заповедна и искова част.
ОТВЕТНИКЪТ, в рамките на законоустановения срок по чл.131 ГПК, подава отговор
на исковата молба, с който е заявил възражение за неподведомственост на спора пред
общите съдилища, съгласно арбитражна клауза, установена в чл.19 от процесния договор,
сключен между страните и представен от ищеца към ИМ. По същество оспорва исковете и
моли за отхвърлянето им по подробно изложени съображения. Не оспорва, че между
страните съществуват облигационни отношение по договор за строителство от 28.3.2017г. за
сумата от 512 740,84 лв. без ДДС със срок на на договора от седем месеца от предаване на
строителната площадка. Поддържа, че сградата е следвало да бъде завършена до 31.9.2017г.,
като срокът е бил удължен до 31.12.2017г. Посочва, че последната е била завършена на
28.9.2018г., след като е бил нает нов строител за поправка на некачествените СМР
извършени от ищеца. Сочи се, че ответникът е заплатил отделно възнаграждение на
строителя, отстранил недостатъците на извършените СМР-та. Поддържа, че работниците на
ищеца-изпълнител по договора, са напуснали строителния обект преди довършване на
сградата, с оглед което ответникът наел подизпълнители и нови фирми, които да поправят
некачествените СМР и да довършат сградата.
Твърди, че са правени неколкократни опити за извънсъдебно решаване на спора с
ищеца във връзка некачествената изработка. Сочи, че на 6.3.2018г. бил съставен констативен
протокол за установяване годността за приемане на строежа, като не бил вписан ищецът като
строител, а А***-дружеството, довършило сградата. Твърди, че на 22.6.2018г. била
изпратена нотариална покана до ищеца за разрешаване на възникналите проблеми и
подписване на акт образец № 14 и образец № 15, като ищецът не се явил. На 16.7.2018г. му
била изпратена покана за подписване на акт образец № 10- Акт за установяване състоянието
на строежа при спиране на СМР поради смяна на строителя, като към този момент ищецът е
завел гр.д. № 35615/2018г. по описа на СРС, 161-ви състав, с искане за обезпечаване на
доказателства по бъдещ иск чрез допускане на СТЕ. Вещото лице по посоченото дело е
констатирано, че към 4.7.2018г. сградата не е била приета по надлежния ред, не били
издадени акт образец 14 за приемане на строителна конструкция, акт образец 15 за
установяване годността за приемане на строежа, акт образец 16 за установяване годността за
ползване на строежа, нито удостоверение за въвеждане в експлоатация, като имало
недостатъци по качеството на изпълнение на някои СМР-та и липсата на изпълнени такива
по договор.
2
Твърди, че ищецът е отказал да се яви да подпише протокол акт 14, като вместо да се
яви пред нотариуса, за да подпише споразумение за прекратяване на договора и акт за смяна
на строителя, е изпратил нотариална покана на 30.5.2018г., че ще се яви на 6.6.2018г., до
старото седалище на ответника. Поддържа, че в нотариална покана от ищеца нямало
уточнение за място и час. От своя страна, ищецът не се явява на срещата, определена за
23.7.2018г., за което е съставен констативен протокол. На 9.7.2018г. ищецът подписва
приемо-предавателен протокол и демонтира строителната площадка от обекта, с оглед което
ответникът твърди, че е прекратен процесният договор. Към този момент не бил подписан
акт образец 14. Впоследствие ищецът е депозирал сигнал до Кмета на район „С***“, че
ответникът дължи пари за изграждане на сградата, като излага, че бил изгонен от
възложителя.
По същество ответникът поддържа, че е изправна страна по договора, като е платил
авансово сумата от 102 548,16 лв. без ДДС и е подсигурил необходимите средства за
започване на строителството и закупуване на материалите, както и необходимото
разрешение за откриване на строителната площадка. Сочи, че ищецът не е завършил строежа
в уговорения срок, като ответникът е възложил довършване на СМР на трето лице. С оглед
изложеното оспорва да дължи претендираната от ищеца сума, като посочва, че задържаните
суми по договора в размер на 10 % /50544,02 лв./ са гаранция на възложителя, че
изпълнителят ще предаде сградата годна за ползване.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира насрещна искова молба, с която предявява
осъдителен иск срещу първоначалния ищец за сумата от 25000,00 лева/лв./,
представляваща част от заплатената от ответното дружество сума на други строителни
фирми за поправяне на некачествените СМР, завършване на сградата и получаване на
необходимите актове за приемане на сградата, за което Ф*** не е участвал, т.е. за получаване
на Акт 14, Акт 15 и Акт 16/въвеждане на сградата в експлоатация/.
Ответникът излага, че след като ищецът е напуснал обекта, възложителят-ответник е
платил на други строителни фирми сумата от 25 442,51 лв. за поправка на некачествено
извършените СМР, както следва - на Р*** сумата от 24 184,91 лв., и на М*** сумата от
1257,60 лв. Сочи, че по силата на договора във всяка фактура, издадена за извършените СМР
от Ф***, са задържани 10 % за окончателното плащане в размер на 50 544,02 лв. след
получаване на Акт 15. Посочената сума представлявала гаранция на възложителя-ответник,
че ищецът ще изпълни качествено уговорените СМР-та и ще предаде готова сграда в
уговорения срок.
Поради изложеното се моли съдът да уважи насрещно предявения иск. Претендират се
разноските по този иск.
В срока по чл.131 ГПК по НИМ Ф*** е подал отговор, в който излага, че между
същите страни и същия предмет е налице висящо ГД № 7061/2018г. по описа на СРС, 161-ви
състав. В посоченото дело ищецът бил предявил иск за заплащане на част от стойността на
неплатените фактури по договора за строителство от 28.3.2017г., а ответникът е възразил, че
не дължи плащане на сумите поради некачествено изпълнени на извършените СМР. Поради
изложеното счита предявеният насрещен иск за недопустим.
По същество оспорва иска като неоснователен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Също така претенцията на Л***
била за СМР-та, които Ф*** не бил извършвал. Сочи, че за времето на изграждане на
строежа е издал 7 бр. актове образец 19, като по шест от тях ответникът е заплатил
стойността на фактурата. Единствено не бил заплатил стойността по Акт образец 19 № 7 от
15.3.2018г., който бил за СМР-та, различни от твърдените за некачествено изпълнени.
Оспорва иска и по размер. Излага, че до този момент не е получавал възражения от Л***,
3
свързани с изпълнението на СМР-та, изпълнени от Р***.
Моли за отхвърляне на иска предявен с НИМ. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокат, поддържа
предявените искове и моли съдът да ги уважи, като се присъдят сторените по делото
разноски. Оспорва НИМ, поддържа ОНИМ и възраженията, които е навел, като моли
предявения иск с НИМ да се отхвърли с присъждане на разноските по делото.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител по
пълномощие, изразява становище, че поддържа изцяло подадения отговор и направените с
него възражения и моли съдът изцяло да отхвърли исковите претенции. Поддържа НИМ и
моли предявения с нея иск да се уважи.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе
предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Исковете предявени с ИМ и с НИМ са допустими и подлежат на разглеждане от съда.
По отношение на иск/ИМ/ предявен по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя-ищец
Ф*** срещу длъжника-ответник Л***, в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение по чл.414 ГПК същия е допустим, защото е спазен срокът за
предявяването му след подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК иск, в тежест на
ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които твърди, че
черпи правата си, а при доказване на исковете от ищеца, в тежест на ответника е да докаже
своите възражения или, че е заплатил уговореното възнаграждение.
По евентуално предявен насрещен иск с НИМ в тежест на ищеца/ответник по главен
иск/ е да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които твърди, че
черпи правата си, а при доказване на исковете от ищеца, в тежест на ответника по НИМ е да
докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения, ако се стигне до
разглеждане на иска по същество, с оглед на това, че разглеждането зависи от изхода и
изводите по предявен главен иск с ИМ.
С ОПРЕДЕЛЕНИЕ по чл.140 ГПК № 16281/16.4.2024г. за БЕЗСПОРНО Е прието
между страните и те признават следните факти и обстоятелства – между страните е сключен
договор за строителство от 28.3.2017г. с предмет построяване на сграда на три етажа със
застроена площ от 342 кв.м. и разгърната ЗП/РЗП/-1092,90 кв.м., предназначена за
„Производствена сграда за рекламни елементи и офиси“, в УПИ VIII-740, район С***;
стойността договорени СМР е в размер на 512 740,84 лв. без ДДС, от която ответникът Л***
е заплатил авансово 20 %, въвеждане в експлоатация на обекта и издаване на обр.акт 14, 15,
и 16; заплащане в полза на ищеца от ответника по договора и по издадени фактури в размер
на 536 320,43 лв.
По делото са приети и приложени като доказателства следните копия на писмени
документи - Договор за строителство от 28.3.2017г. на обект „Производствена сграда
за рекламни елементи и офиси”, в УПИ VIII-740, район С*** и Приложение №1 към
същия/л.6-19; фактура № ***/9.6.2017г. /л.20/; сметка № 22/8.6.2017г./л.21/; Акт обр.19 №
1/8.6.2017г. и подробна сметка към него/л.22-31/; фактура № ***/12.7.2017г. /л.32/; сметка №
22/10.7.2017г./л.33/; Акт обр.19 № 2/10.7.2017г. и подробна сметка към него/л.34-36/; фактура
№ **********/1.11.2017г. /л.37/; сметка № 22/30.10.2017г./л.38/; Акт обр.19 № 3/30.10.2017г.
и подробна сметка към него/л.39-60/; опис фактури за закупено гориво до 7.9.2017г./л.53/;
фактура № **********/19.12.2017г. /л.61/; сметка № 22/19.12.2017г./л.62/; Акт обр.19 №
4/2017г. и подробна сметка към него/л.63-72/; фактура № ***/12.1.2018г. /л.73/; сметка №
4
22/8.1.2018г./л.74/; Акт обр.19 № 5/8.1.2018г. и подробна сметка към него/л.75-79/; фактура
№ **********/7.2.2018г. /л.80/; сметка № 22/7.2.2018г./л.81/; Акт обр.19 № 6/2018г. и
подробна сметка към него/л.82-91/; фактура № ***/11.5.2018г. /л.92/; сметка №
22/15.3.2018г./л.93/; Акт обр.19 № 7/15.3.2018г. и подробна сметка към него/л.94-104/;
Протокол за предаване на част от строителна площадка от 23.3.2018г./л.105-106/, от
27.3.2018г./л.107-112/; аналитична оборотна ведомост за период 1.2017г.-6.2019/л.113/; писмо
от С*** от 18.3.2019г./л.114-116/; решение от 13.10.2022г. по в.гр.д. №2807/2021г. на СГС,
ГО, III-В състав/л.117-124/; Удостоверение за въвеждане в експлоатация № ***/1.9.2021г. от
СО-НАГ/л.125-126/; фактура № ***/6.4.2017г. за платен аванс от 30764,45лв. по Договор от
28.3.2017г./л.127/; фактура № ***/31.3.2017г. за платен аванс от 30764,45лв. по Договор от
28.3.2017г./л.129/; фактура № ***30.3.2017г. за платен аванс от 30764,45лв. по Договор от
28.3.2017г./л.130/; платежно за ДТ по ИМ от 17.7.2023г./л.131/; пълномощно за ищец/л.132/;
пълномощно за ответник/л.146/; протокол за откриване на строителна площадка от
7.4.2017г./л.147-150/; Акт за приемане на конструкцията от 27.11.2017г. /обр.14/л.151-154/;
Акт 1 за приемане на СМР от 23.4.2017г./л.155/; Нот.покана от ищец към ответник от
30.5.2018г. връчена на 19.7.2018г./л.156-157/; Нот.покана от ответник към ищец от
16.7.2018г. връчена на 23.7.2018г./л.158/; Акт /обр.10/ за уст.на състояние на строеж при
спиране на строителство от 28.7.2017г./л.159-160/; разписка за получена нот.покана от ищец
№ 049 от 17.7.2018г./л.161/; Нот.покана рег.№09495 от 22.5.2018г. получена на 5.6.2018г и
разписка за получаване /л.162-164/; Констативен акт/обр.15/ за установяване годността за
приемане на строеж от 28.9.2018г./л.165-177/; писмо от ДНСК към МРРБ от 9.8.2018г./л.178/;
жалба на ищец до кмет на С*** от 25.7.2018г./л.179-181/; пълномощно за ответник/л.186/;
фактура издадена от Р*** с № **********/5.6.2018г. за 24184,91лв. /л.187, л.200/; Протокол
/обр.19/ № 1 от 2.6.2018г. с изпълнител Р*** за обща сума 28198,91лв./л.188-189; л.198-199/;
пълномощно и ДПЗС от 11.9.2023г. за ответник/л.196/; платежно ДТ за НИМ/л.197/;
рекапитулация от ревизия 02/9.3.2017г. с количествено стойностна сметка /л.201-217/; ИМ,
отговор ИМ, определение на съда от 6.9.2023г., СТЕ по гр.д.№70601/2018г. по опис на СРС
/л.235-247/; СТЕ от 6.2018г. изготвена за гр.д.№ 35615/2018г. по опис на СРС/л.248-256/;
копия от гр.д.№ 70601/2018г. и от гр.д.№35615/2018г. на СРС изискани от настоящ
състав/л.267-357/; платежно от ищец за ССЕ/л.369/; платежно за СТЕ от ищец/л.370/;
платежно СТЕ от ответник/л.372/, справка декларация на ВЛ/л.397/.
По делото е прието като доказателство и предхождащото заповедно производство по
ЧГД №22469/2023г. по описа на СРС, 163-и състав.
По делото е представено от страните и е прието Определение № 294/9.2.2024г. по т.д.№
376/2023г. на ВКС, ТК, 1-во ТО, от което е видно, че обжалваното решение №
263130/13.10.2022г. по в.т.д.№ 2807/2021г. на СГС, ГО, III-В състав, не е допуснато до
касация/л.382-387/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
/СТЕ - л.375-381/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата
не е оспорена от страните, се установява, че ищец Ф*** не е изпълнявал СМР, които са били
възложени от ответник Л*** на Р***, освен тези по Акт обр.19 № 7 по сметка
№22/15.3.2018г. за сумата 7479,15лв. Ищецът не е фактурирал извършените от Р*** СМР по
Протокол №1 от 2.6.2018г., освен фактура № 111/11.5.2018г. за 7479,15лв. Сметка
№22/15.3.2018г. към Акт обр.19 № 7 не е подписана нито от възложител/ответник/, нито от
изпълнител/ищец/. Недостатъците констатирани от СТЕ по гр.д.№ 35615/2018г. на СРС са за
сумата 6737лв. без ДДС/6910лв. с ДДС/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ - л.398-405/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата
не е оспорена от страните, се установява, че фактурите за платен аванс № ***30.3.2017г.;
№***/31.3.2017г.; № ***/6.4.2017г.; № ***7.4.2017г. и фактурите за извършени СМР №
5
***/9.6.2017г.; № ***/12.7.2017г.; № **********/1.11.2017г.; № **********/19.12.2017г.; №
***/12.1.2018г.; № **********/7.2.2018г. и № ***/11.5.2018г. са осчетоводени от ищец „Ф***
и от ответник „Л*** По така изброените фактури ответника е ползвал правото на данъчен
кредит по ЗДДС и са включени в дневниците за покупка. Извършено е плащане от
ответника в размер на 511320,43 лв. Задържаните от „Л***суми, на основание чл.3, ал.1,
б.“В“ от договора за строителство са в размер на 50544,02 лв. „Л***трябва в седемдневен
срок от издаването на акт обр.16 да възстанови сума в размер на 25527,04 лв. без ДДС,
равняващо се на 5% от стойността на сградата (512740,84 лв. х 5% = 25527,04). От
задържаната сума в размер на 50544,02 лв. „Л*** е възстановило на 28.2.2024г. сума в
размер на 25000,00 лв. на ищеца.
На 21.6.2018г. „Л***е извършил плащане на „Р*** в размер на 24184,91 лв., а на
27.04.2018г. е извършил плащане на „М*** в размер на 1257,60 лв.
По искане на ищец в о.с.з. проведено на 4.10.2024г. е разпитан водения от него
свидетел Д***, която работи при ищеца, като показанията съдът възприема в частта, в която
съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички
писмени и гласни доказателства. От показанията се установи, че по Договор са били
изпълнявани работи. Сградата е завършена, но в един момент управителя на Ф*** каза:
„Нямаме повече работа там на обекта. Няма да работим повече този обект.“. В средата на
2018 г. може би, когато видяхме, че Л***, възложителя, отказваше да подписва протоколите
за изпълнени работи, отказваше да приеме работите. Последния протокол със сигурност не
беше подписан. Може би някъде в края на Февруари 2018 г., ориентировъчно, е бил съставен
този протокол, който те отказаха да подпишат и да приемат работите по него. От всеки
протокол те задържаха пари за след приемане на обекта да се освободят. Плащат 90 процента
и 10 ги задържат от всеки протокол за СМР. С уговорката, че тези 10 процента ще бъдат
платени при подписването на акт № 15 - 5 процента, и 5 процента остатъка при подписване
на акт № 16. Част от договорени СМР са били превъзложени от ответника на други фирми,
но не са заплащани на ищец, защото е плащано от ответник само за приети СМР-та.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени от страните
по настоящото производство.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно константната практика на ВКС фактурата може да се приеме за
доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато
съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач,
време и място на съставянето й. Вписването на фактурата в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, имащи статут на търговци, както и отразяването на
стойността й в справките декларации по ЗДДС /при наличие на данъчна регистрация/ и
ползването на данъчен кредит във връзка с нея, са обстоятелства, релевантни за
установяване възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което е била
съставена. По делото безспорно се установиха тези обстоятелства.
Първичните счетоводни документи се преценяват от съда според тяхната редовност и
във връзка с всички доказателства по делото, а когато фактурата е отразена в счетоводните
регистри на двете страни, и е вписана в дневниците за покупки и продажби и справките-
декларации по ЗДДС, т.е. е ползван данъчен кредит по нея- тогава тази фактура сама по себе
си може да установи сключване на договор за търговска продажба и получаването на
стоката. Следователно от приложените по делото фактури може безспорно да се установи
наличието на твърдяното от ищеца облигационно отношение между страните по сключен
Договор от 28.3.2017г. Няма спор между страните, че Договора е бил подписан и е породил
6
права и задължения за двете страни.
От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че между страните
няма спор относно факта за съществувалото между тях облигационно правоотношение,
възникнало на основание валидно сключен договор за строителство от 28.3.2017г., съгласно
който Ф*** в качеството на изпълнител е приел да изпълни възложена от Л*** работа.
Видовете СМР по изграждане на сградата са описани в Приложение №1 към договора /чл.1.
ал.1 и ал.2 от договора/. Срещу така поетото от изпълнителя задължение възложителят е
поел задължение да заплати уговорено възнаграждение за извършената работа в размер на
512740,84 лв. без ДДС /чл.2, ал.1 от Договора/, като реда и начина за заплащане са уговорени
в чл.3. ал.1 от Договора. Договорено е окончателно плащане и размер на 10 % от общата
стойност на възнаграждението/което е било задържано от всяко отделно плащане/ по чл.2.
ал.1. което ще се извърши, както следва: 5% - в срок от 7 дни от издаването па акт. обр.15; и
5% - в срок от 7 дни от издаването на акт. обр.16. С оглед съдържанието на сключения между
страните договор за строителство от 28.3.2017г. съд достига до извод, че съшият има
характер на договор за изработка, тъй като съдържа насрещни волеизявления на двете
страни - възложител и изпълнител, досежно предмета, цената, права и задължения. Този вид
сделки се уреждат от гражданското законодателство и по-конкретно от чл.258-269 ЗЗД.
Доколкото от приетите експертизи по делото и изслушан свидетел, както и от
събраните по делото писмени доказателства, се установяват всички факти изложени в ИМ
по отношение на изправност на ищеца по процесния Договор, то съдът достига до извод, че
ищецът е доказал претенцията си.
Само в допълнение следва да се посочи, че възражението на ответник, че не дължи
плащане на 5% дължима сума, задържана до издаване на Акт обр.16, е напълно
неоснователно, защото от възложените с процесен Договор СМР са изпълнени и приети от
ответник, който е осчетоводил фактурите издадени от ищец, като е ползвал данъчен кредит,
с което фактически е признал неизгодни за себе си обстоятелства.
По отношение на това, че Акт обр.16 е подписан без участието на ищеца, не изключва
задължението на ответника да заплати задържаната сума от 5% от Договора в уговорен 7-
дневен срок след издаването на Акта, доколкото сумата е била удържана от вече извършени
и приети СМР, т.е. ответникът е извършил плащане в по-нисък от дължимия размер именно
с удържането на сумата в размер от 5% от всяко плащане за приети СМР-та.
С оглед установеното по делото, че ответникът не е заплатил дължимата сума от 5%,
която ищецът претендира в размер на иск по ИМ, то съдът достига до извод, че същата се
дължи, в претендиран размер и на основанието посочено в ИМ, което е по безспорен начин
доказано.
Само в допълнение по възражението на ответник, че не дължи плащане, заради
некачествено изпълнение по Договора за строителство, следва да се посочи, че такава
уговорка липсва в процесен Договор от 28.3.2017г., нито е променян в посочения смисъл със
съгласие на ищец, няма подписван допълнителен анекс към договора, за да отпадне
дължимото плащане от 5% задържана сума.
Следва да се допълни също така, че възражението на ответника, че има съвпадение на
предмет на настоящото дело с предмета по гр.д.№ 70601/2018г. на СРС, е напълно
неоснователно, защото настоящия спор не е за дължима сума по конкретна фактура, а за
задържаната сума от 5%, която се дължи и следва да се плати от ответник след получаване
на Акт обр.16, за въвеждане на сградата в експлоатация, което е сторено без участието на
ищеца.
С оглед изложеното предявеният установителен иск за 25000лв.следва да бъде уважен
изцяло. Възраженията на ответник са напълно недоказани, следователно са неоснователни.
С оглед уважаване на предявените искове по чл.415, ал.1, т.1 ГПК след издадена ЗИ по
7
чл.410 ГПК, то съдът дължи разглеждане и произнасяне по предявен иск с НИМ от ответник,
който е предявен в евентуалност, ако се уважи главния иск предявен с ИМ.
Съгласно чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД - Ако при извършване на работата изпълнителят се е
отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да
иска: заплащане на разходите, необходими за поправката.
По делото се установи, че ответникът е заплатил СМР на 21.6.2018г. на „Р*** в размер
на 24184,91 лв., а на 27.04.2018г. е извършил плащане на „М*** в размер на 1257,60 лв.
Въпреки, че в тежест на ищец по предявен НИМ е да докаже, че е имало недостатъци по
СМР-тата, които ищеца не е отстранил, а също така, че поръчаните СМР-та са били
поправени от посочените две фирми, то доказателства в тази посока не бяха ангажирани от
ответник Л***. Напротив по делото се събраха доказателства, че въпреки първоначално
договаряне, ответникът е превъзложил на други фирми изпълнение на СМР-та, които е
следвало да се изпълнят от ищец, като за това не са били изложени конкретни причини, още
по-малко некачествено изпълнение на приетите СМР-та по процесен Договор. На следващо
място, се установи, че СМР-тата извършени от „Р*** не са били договаряни с ищеца в
настоящия спор, затова няма как да се твърди, че са извършвани, камо ли да са извършвани с
недостатъци. Доказателства в тази посока ответник Л*** не ангажира по делото.
Съдът достига до извод, че предявения насрещен иск е недоказан, и като такъв е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Насрещно предявен иск с НИМ подлежи на отхвърляне и на още едно основание –
изтекла погасителна давност, за което ищецът е направил възражение с ОИМ по НИМ, като
този довод не е развит в детайли, но е факт, че е направено такова възражение и то подлежи
на разглеждане. С оглед това възражение съдът следва да посочи, че плащането към „Р***
от ответник е било на 21.6.2018г., а към „М*** на 27.4.2018г. НИМ е с вх.№
255955/15.9.2023г., а законовата давност е 5 годишна, т.е. за плащането на 21.6.2018г.
давността за предявяване на иск е изтекла на 21.6.2023г., следователно НИМ е подадена след
тази дата/на 15.9.2023г./, което прави предявен иск да е погасен по давност. Същото важи и
за плащането от 27.4.2018г., за което погасителната давност е настъпила още по-рано на
27.4.2023г. Следователно предявения иск с НИМ е погасен по давност и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изложеното съдът достига до извод, че предявен насрещен иск следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан, и поради погасяване по давност.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед този изход на спора, съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски има
само ищцовото дружество, за уважен иск и за отхвърлен насрещен иск.
Съдът присъжда сторените разноски от ищец по представен и приет по делото списък
по чл.80 ГПК/л.407/ от 5200 лв., и съгласно събраните по делото доказателства. Възражение
по чл.78, ал.5 ГПК ответникът не е направил/защото негов представител не се е явил в
последното по делото проведено о.с.з./
Само ищецът е представил списък по чл.80 ГПК /л.407/.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от ищец Ф***, срещу ответник ***, че
ответникът дължи на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ - 25000,00 лева/лв./, представляваща
дължима главница по Договор за строителство на сграда в УПИ VIII-740, район С*** с РЗП
1092,9кв.м., и протоколи от 27.3.2018г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
8
***/1.9.2021г., която е завършена и предадена с приемо-предавателни протоколи от
27.3.2018г., ведно със законната лихва от 28.4.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410
ГПК в съда/ до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/ № 12998/10.5.2023г. по заповедно по ЧГД № 22469/2023г., по описа на СРС,
на основание чл.422, ал.1 във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК и във вр. чл.79, чл.86 ЗЗД и чл.266, ал.1
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, и поради погасяване по давност
насрещно предявен иск/с НИМ/ от ответник ***, срещу ищец Ф***, да бъде осъден Ф*** да
заплати на Л***, СЛЕДНИТЕ СУМИ - 25000,00 лева/лв./, представляваща част от
заплатената от ответното дружество сума на друга строителна фирма/***, и М*** за
поправяне на некачествените СМР, завършване на сградата и получаване на необходимите
актове за приемане на сградата, за което Ф*** не е участвал, т.е. за получаване на Акт
Обр.14, 15 и 16/за въвеждане на сградата в експлоатация/, на основание чл.265, ал.1, предл.2
ЗЗД.
ОСЪЖДА ***, да заплати на Ф***, сумата от 5200,00 лева представляваща разноски
сторени от ищец в исковото и заповедното производство, и по защита по НИМ, на основание
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9