Определение по дело №533/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС.

Образувано е по искане на Т. И. П. от [населено място], чрез процесуалния ѝ представител, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед № РД-01-2476/06.08.2025 г. на зам. кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката и членовете на нейното семейство – съпругът ѝ Й. Й. П. и непълнолетните им синове В. Й. П. и Б. Й. П., за общински жилищен имот с адрес [населено място], [жк], [адрес], ап.20, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба. Искането е обосновано с твърдения, че предварителното изпълнение на оспорената заповед би им причинило значителни затруднения, тъй като доходите на семейството ѝ не позволяват те да заплащат свободен наем, а освен това биха били сериозно накърнени интересите и на непълнолетните им деца, които са ученици в ПГДВА „Йосиф Вондрак“ [населено място].

Съдът намира, че искането е направено от процесуално легитимирани страни - адресати на акта, при образувано съдебно производство по оспорването му и наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.

Разпоредбата на чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС предвижда, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Специалният закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата разпоредба на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за неговата законосъобразност.

Съдът намира, че в случая посочените предпоставки са налице. Предварителното изпълнение на оспорения административен акт би оставило семейството на жалбоподателката, включващо и непълнолетните ѝ деца, за чийто най – добър интерес съдът е длъжен да следи служебно, без подслон, което би представлявало нарушение на чл.8, § 1 от ЕКПЧ, особено предвид обстоятелството, че изясняването на делото от фактическа страна тепърва предстои. Безспорно в интерес на децата е непосредствено преди началото на учебната година да разполагат с дом, в който да живеят със своите родители. Следва да се добави, че на този етап от производството друго не следва от изложените в оспорения административен акт твърдения за системни нарушения на обществения ред, тъй като, както беше отбелязано, доказателства за тях тепърва ще бъдат събирани.

При тези обстоятелства съдът намира доказан личния интерес на семейството на жалбоподателката, противопоставим на презумирания с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение обществен такъв. В случая, предвид само временната закрила, която спирането дава на този личен интерес, интересът, стоящ в основата на изключването от закона на суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за нейната законосъобразност с окончателното съдебно решение.

Така мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД-01-2476/06.08.2025 г. на зам. кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с Т. И. П. и членовете на нейното семейство – съпругът ѝ Й. Й. П. и непълнолетните им синове В. Й. П. и Б. Й. П., за общински жилищен имот с адрес [населено място], [жк], [адрес], ап.20, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, актуван с акт за общинска собственост № 5084/23.12.2019 г.

Определението е окончателно.