Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3418/24.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 18542 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от С.И.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** Т. – Г, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата 1398,31 лв. - представляваща корекция на консумирана
ел. енергия за периода 18.01.2018 г. до 17.01.2019 г. по отношение на обект в
гр. В. П., ул. „Ч. М.“, № *, с клиентски № * и абонатен № *, за която сума е издадена фактура № * г.
Ищецът твърди в исковата молба, подадена чрез
адв. В. Г., че е потребител на
доставяната от ответното дружество ел. енергия в недвижим имот, собствеността
върху който е придобил с договор за дарение от 1997г., запазеното право на
ползване на който е прекратено със смъртта на дарителите. Сочи, че не дължи
претендираната от ответника сума от 1398.31 лв., тъй като за
ответното дружество не съществува правно основание за извършване на такава,
предвид отмяната на ПИКЕЕ. Оспорва на следващо място служебно начисленото
количеството ел.енергия от 7266 кВтч да е доставено на абоната, респ. да е
потребено от него. Поддържа и, че изследването на електромера в БИМ, РО-В. е извършено след повече
от 9 месеца от демонтирането му, което е в нарушение на чл. 675а, ал. 4 от
Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 662, ал. 4 от цитираната Наредба,
която задължава доставчика да осигури на абоната, възможност да контролира
показанията на СТИ, от което прави извод, че електромерът следва да показанието
на всяка използвана тарифа. По изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника „Е.П.” АД, ***, чрез процесуалния му представител
– адв. В.М. Потвърждават
се обстоятелствата, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба
на ел. енергия за посочения обект на потребление, че е извършена проверка на
СТИ на потребителя, резултатите от която са обективирани в констативен
протокол, че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа
енергия, за което е издадена съответна фактура за процесната сума от 1398.31
лв. По съществото на спора поддържа становище за неоснователност на
предявения иск. Твърди, че страните се намират в продажбено правоотношение
относно продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от
Закона за енергитиката, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енергоразпределение Север“ АД и
ОУ на ДПЕЕ на „Е.П.” АД. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Посочва, че на
17.01.2019 г. е извършена техническа проверка на процесното СТИ, за което е
съставен констативен протокол. Електромерът е демонтиран, поставен в
индивидуална опаковка и изпратен за експертиза в БИМ, където на 24.10.2019 г. е
извършена метрологична експертиза, като при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличието на
преминала енергия на тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. „Ен. С.“ АД е съставило
становище за начисление на ел. енергия от 30.10.2019 г., въз основа на което
ответникът е издал фактура № * г. за сумата 1398.31 лв. Твърди, че на
ищеца, чрез писма, надлежно са връчени протоколът за извършената проверка и
процесната фактура. Поддържа, че установеното след разчитане на регистър 1.8.3
количество ел. енергия в размер на е реално доставено и консумирано от абоната
и процесното вземане се дължи от ищеца на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 37,
ал. 1 от Общите условия на „Е.С.“ АД, вр. чл. 200,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В о.с.з. страните поддържат
изразените позиции по спора чрез процесуалните си представители.
След преценка на становищата на страните, събраните
по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия
закон, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото не спорят, че ищецът е абонат на ответното дружество
за обект находящ се на адрес: гр. В. П., ул. „Ч. М.“,
№ * с клиентски № * и абонатен № *.
От представения по делото КП за техническа проверка № * г. г., се установява, че на тази
дата, при проверка на СТИ с клиент Ив.С., обслужващо обект с клиентски № * и абонатен № *, находящ
се в гр. В. П., ул. „Ч. М.“, № *, служители на „Е.с.”
АД са демонтирали СТИ с фабр. № * е демонтирано, изпратено за
експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно СТИ.
Съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза от 28.10.2019
г. на БИМ, Регионален отдел – В. не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемнния блок
на електромера, както и да е осъществен достъпа до вътрешността на електромера.
Относно техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран
достъп в експертизата е отразено, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на
тарифа 3 – 007266,4 кВТч. Посочено е, че електромерът не съответства на
метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
От становище за начисляване на ел. енергия от 30.10.2019 г. се
установява, че е осъществена корекция на потребената ел. енергия на адреса на
потребление в размер на 7266 кВТч, за периода 18.01.2018 г. до 17.01.2019 г. Като основание на корекцията е посочен софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
Въз основа на извършената корекция ответникът е издал фактура № * г. на стойност 1398,31 лв. с получател Иван С., досежно
потребената ел. енергия в обекта за периода 18.01.2018
г. до 17.01.2019 г.
С писма с изх. № от * г. до Ив.С., същият е уведомен от „Е.с.” АД, съответно от
ответника за извършената проверка на СТИ и
корекциионна процедура. Приложени са КП за проверката и процесната фактура.
От заключението на
вещото лице инж. Н.В. по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено се установява, че към момента на проверката
електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел. енергия.
Експертът е посочил, че извършеното неправомерно претарифиране по отделните
регистри на СТИ е с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими
регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Т.е. установеното неправомерно софтуерно
вмешателство в СТИ, следствие на човешка намеса, цели да се пренасочат
показания от видимите регистри към скрития 1.8.3. Поддържа се, че електромерът
е отчел цялото количество на потребена ел. енергия от 7266 кВТч и, че то може да бъде
отразено там само в следствие на човешка намеса. Сочи, че изчисленията в
процесната фактура са аритметично точни, получени на базата на цена за ел.
енергия по технологични разходи. Според заключението процесното СТИ не е
включен в системата за дистанционен отчет и не е възможно да се определи с
точност началната дата на въздействието. Сочи се, че налице са били
техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел.
енергия съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ.
Съдът, въз
основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Допустимостта на
предявеният отрицателен установителен иск е обусловена от правния
интерес на ищеца да препятства
прекъсването на подаваната електрическа енергия до фактически ползвания от него обект на потребление, чрез установяване спрямо ответника посредством силата на пресъдено нещо
на обстоятелството, че не дължи
в негова полза търсената сума по издадената фактура
за потребена ел. енергия за
минал период.
По делото не се
спори, че ищецът е битов потребител на ел.
енергия по смисъла на § 1, т.2а от ДР на Закона
за енергетиката (ЗЕ), както и че имотът,
който се обслужва от процесния
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Следователно
страните по делото са страни
и по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен при публично
известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ).
Между страните по делото
е спорно обаче дали ответникът има право да
извършва едностранна корекция и в частност налице ли са били предпоставките,
даващи право на дружеството да извърши такава корекция на посоченото в отговора
на исковата молба основание - чл. 50 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г.
Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни
правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на
обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.
В процесния случай за
периода на начислената допълнително ел. енергия – 18.01.2018 г. до 17.01.2019 г. г., са приложими ПИКЕЕ,
приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР),
обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. На съда е
служебно известно, че поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане
с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. Правилата са
отменени с изключение на чл. 48 - 51. Решението е обнародвано с ДВ бр.
15/14.02.2017 г. С Решение № 13691/08.11.2018 г. на петчленен състав по адм.
дело № 4785/2018 г. на ВАС е потвърдено
Решение № 2315/21.02.2018 г. на тричленен състав на ВАС по адм.д. № 3879/2017
г., с което са отменени и чл. 48., чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ, обн. ДВ.,
бр. 98/12.11.2013 г. Същевременно съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок
не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. В случая
компетентен орган по смисъла на цитираната разпоредба се явява КЕВР, на която
съобразно нормата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ са делегирани правомощия да приема
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към момента на
проверката –17.01.2019 г. г. комисията обаче не е
изпълнила вмененото ѝ с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да
уреди последиците от отмяната на подзаконовия нормативен акт. Следователно към
момента на проверката е липсвал приложим материален закон, по силата на който
да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Това е така защото с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изискванията към констативния протокол (оправомощно лице да го състави,
изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и тн.), който е елемент от
фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 44 от ПИКЕЕ липсва също
ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ. Неотменените с решението норми (чл.48 - 50) не
могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от
ЗЕ правомощие на Комисията. Тези норми регламентират хипотезите, при които може
да бъде извършена едностранната корекция, но не определят ред за установяване
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Липсата на нормативна
уредба, която да регламентира реда за възникване на правото на оператора да
извършва едностранни корекции, съответно на ответника да фактурира тези
допълнително начислени количества енергия, не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми съществуващи в други източници на правото.
Меродавна за уредбата
на обществените отношения по доставка и продажба на електрическа енергия е само
тази воля на законодателя, която е намерила външен израз в приетите по
установения за това ред нормативни актове, но не и предполагаемата воля,
търсена по тълкувателен път - Решение № 200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
983/2012 г., II т.о. Съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон, а да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят ефекта на решението
на административния съд за преустановяване занапред действието на съответните правни
норми поради отричане на юридическата им сила. Следва да се отбележи също, че
съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на енергийните
предприятия. След като законодателят е признал правото на последните да
установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на абонатите,
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие да
запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата, в частта
уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение
съдът намира, че с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав
на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането
на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът могат да се ползват от
корекционната процедура, за която към датата на проверката (17.01.2019 г.) е липсвал ред за
извършване.
Следователно правото
на ответното дружество да начисли исковата сума на основание чл. 50 от ПИКЕЕ,
въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се
отрече изцяло.
От горното следва, че
към момента на проверката не е съществувала нормативна уредба, която да урежда възможността на енергийните дружества едностранно да
коригират сметките на потребителите, само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.
Това правно положение обаче лишава ответното дружество единствено от облекчения
ред за ангажиране на отговорността на потребителя при това специфично
продажбено отношение. За
да не се допуска неоснователно разместване на блага в полза на едната страна по
правоотношението за продажба на ел. енергия, а именно в полза на потребителя,
евентуално биха намерили приложение общите основания по ЗЗД, например институтът
на непозволено увреждане каквото би се явило незаплатено количество реално
потребена ел. енергия, която обаче поради виновните действия на потребителя е
отклонена от видимия търговски отчет по сделката с цел незаплащането ѝ.
Въпреки това и при знание за отменените ПИКЕЕ към датата на съставяне на
протокола за проверката, ответникът не е твърдял, съответно не е ангажирал
доказателства за наличие на неправомерно виновно действие от страна на ищцата-потребител
във връзка с установеното вмешателство в софтуера на процесното СТИ.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да породи
оспореното право на ответника да начисли и претендира процесната сума от ищеца.
При това положение след като е твърдял, че е титуляр на това право, то
ответникът е и страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните
последици от неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят. В
случая правният резултат от ненадлежното начисляване на сумата от 1398,31 лв. по процесната фактура се
изразява в уважаване на исковата претенция предявена срещу дружеството.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските сторени от ищеца за заплатена държавна такса в размер на 55,93
лв. и адвокатско възнаграждение от 330,00 лв. Доколкото последното незначително
надвишава минимума от 327,88 лв. определен по реда на относимата към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие – 10.03.2020 г., редакция
на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът намира за неоснователно направеното от
ответника възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.И.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, не дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** Т. – Г, сумата 1398,31 лв. - представляваща корекция на консумирана ел. енергия за
периода 18.01.2018 г. до 17.01.2019 г. по отношение на обект в гр. В. П., ул. „Ч.
М.“, № *, с
клиентски № * и абонатен
№ *, за която
сума е издадена фактура № * г., на
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление *** Т. – Г, да
заплати на С.И.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***,
сумата 385,93 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: