№ 12918
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110120557 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят разделно при равни квоти сумата 974,67 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
15.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 266,23 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
15.09.2019 г. до 28.03.2022 г., сумата 19,90 лева, представляваща дължима
главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 15.04.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата 3,07 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на горната главница за периода от 31.08.2019 г. до
28.03.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 10,
находящ се в гр. С.. Претендират се и направените в производството
разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система
за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
1
Ответниците Г. Й. Б. и К. Й. Б. са подали отговори на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, с които оспорват предявените искове. Излагат доводи,
че предявените в производството суми са изцяло платени. Претендират
разноски.
Третото лице помагач „Т. изразява становище за основателност на
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и
ответницата по силата на което е престирал и за нея е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответниците е да
докажат погасяване на възникналите задължения.
Ответниците не оспорват възникването на облигационно отношение,
респективно качеството си на потребители на топлинна енергия за процесния
имот - апартамент № 10, находящ се в гр. С. и за процесния период м.07.2019
г. – м.04.2020 г. Това обстоятелство се установява и от представените по
делото писмени доказателства, в това число списък на живущите в
жилищната сграда, Договор за продажба на държавен недвижим имот от
16.05.1991 г., изготвена справка за предоставяне на данни за наследници по
реда на Наредба 14/18.11.2009 г., както и от извършените от ответниците
частични плащания. По силата на наследствено правоприемство ответниците
са придобили собствеността върху процесния апартамент при равни квоти,
поради което същите отговарят за заплащането на доставената в имота
топлинна енергия.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. По делото не се спори и по
отношение на количеството доставена до имота топлинна енергия и
начисления от ищеца размер на задълженията.
Спорът се съсредоточава върху обстоятелството дали процесните суми са
заплатени от ответниците, с оглед представените в тази насока доказателства
– разписки за извършени плащания на каса в „И.“. Видно от същите от името
на Й. Г. Б. са заплащани задължения към топлофикационното дружество на
стойност 400 лв. за периода м.07.2019 г. – м.09.2020 г., на стойност 1124,06
лв. за периода от м.05.2020 г. до м.06.2021 г., както и 20,84 задължения за
дялово разпределение за периода след м.05.2020 г. Доколкото процесните
претенции касаят периода м.07.2019 г. до м.04.2020 г., съдът намира, че
релевантна за изясняване на правния спор се явява само разписка № . от
23.03.2022 г., с която са заплатени задължения за сумата 400 лв.
2
За изясняване извършените с посочената сума погасявания, по делото е
изготвена и приета съдебно – счеотоводна експертиза, чието заключение
съдът намира, че следва да бъде кредитирано като обективно, пълно и
кореспондиращо с останалия доказателствен материал. Вещото лице е
констатирало, че с направеното частично плащане, съгласно разписка № . от
23.03.2022 г. в общ размер 400 лв., са погасени лихва в размер на 31,91 лв.,
дяловото разпределение в размер на 19,90 и частична сума от изравняване в
размер на 348,19 лв. /от общо 640,10 лв./. Експертизата сочи също, че след
така установените плащания, окончателно са останали като дължими за
абонатен № . суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и остатък от
изравняване в общ размер 1064,01 лв., като задължението за дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г. на стойност 19,90 и
задължението за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
в размер 3,07 лева са погасени изцяло.
Ето защо съдът намира, че с оглед заявения размер на претенцията, искът
за главница за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен за пълния
предявен размер от 974,67 лева, а исковете за заплащане на сумата 19,90 лв.,
представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение и
мораторна лихва върху нея в размер на 3,07 лева следва да бъдат отхвърлени
като погасени чрез плащане, извършено на 23.03.2022 г. - преди датата на
завеждане на настоящата искова молба – 15.04.2022 г.
Възражението за изтекла погасителна давност на вземанията не следва да
бъде обсъждано, доколкото същото се явява преклудирано като заявено едва
в последното съдебно заседание, след даване ход на устните състезания.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на КЕВР, в
сила от 11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, както да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това след изтичане на
посочения период възниква основанието за дължимост на обезщетение за
забава. Съобразно счетоводната експертиза законната лихва върху
главницата, изчисЛ. по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на
изпадане на ответника в забава – 15.09.2019 г. до 28.03.2022 г. възлиза на
сумата 196,49 лв., поради което претенцията следва да се уважи до посочения
размер, като се отхвърли до пълния предявен размер от 266,23 лева.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като
съобразно уважената и отхвърЛ.та част от претенциите, на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 463,34 лева – разноски за държавна такса, депозит за
вещо лице и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
На ответниците, съгласно представените договори за правна помощ и
3
съобразно отхвърЛ.та част от исковете следва да бъде присъдена сумата 36,66
лева за заплатено адвокатско възнаграждение от всеки от тях.
Възнаграждението не следва да бъде намалявано, доколкото е в минимален
размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Й. Б. ЕГН **********, с адрес гр. С. и Г. Й. Б. ЕГН
**********, с адрес гр. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ при равни квоти на „Т. ЕИК ., със седалище и адрес на
управление гр. С., сумата 974,67 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 15.04.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 196,49 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 28.03.2022 г., които суми
касаят топлоснабден имот – апартамент № 10, находящ се в гр. С., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 463,34 лева – разноски в производството
като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за разликата над 196,69 до пълния предявен размер от 266,23 лв., иска
за сумата 19,90 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга
за дялово разпределение за периода от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., и иска за
сумата 3,07 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 28.03.2022
г.
ОСЪЖДА „Т. ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К. Й. Б. ЕГН **********, с
адрес гр. С. сумата 36,66 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т. ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г. Й. Б. ЕГН **********, с
адрес гр. С. сумата 36,66 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т. като трето лице помагач
на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4