Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№147/18.5.2020г.

гр. Девня

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА

 

при протоколист Искра Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 274/2020 г. по описа на РС -Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.4 ал.1 от ЗЗДН.

Съдът е сезиран с молба от от М.Д.И., ЕГН: ********** за постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу Р.В.В., ЕГН: **********.

Молителят основава искането си на твърдения за извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника на 24.04.2020 г. Твърди, че на тази дата ответникът В. – нейн съпруг, с когото от известно време били разделени, е посетил дома на родителите й, находящ се в гр. ***, където тя и двете им деца понастоящем пребивават с цел да види и да вземе децата си, за да прекара известно време с тях. Още с идването си започнал да я нарича „курва“, „боклук“ и да крещи пред къщата. Казал й също така, че „ще я зарови“, а в присъствието на едно от децата им я нарекъл „лесбийка“. Продължил да я обижда и да псува нея и родителите й пред очите на малолетния им син Свен. Иска от съда да издаде заповед за защита срещу ответника, в която да наложи мерки за защита ЗЗДН, като същия бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да му бъде забранено да приближава молителката и дома, в който живее в момента на горепосочения адрес.

Ответникът не оспорва, че на посочената дата е обиждал и псувал молителката, като отрича да я е заплашвал или докосвал.

В съответствие с разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗЗДН молителят е приложил към молбата си декларация, в която под страх от наказателна отговорност е декларирал, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от нейния съпруг на посочената в молбата дата.

Приобщено към доказателствения материал по делото е и удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак №04 от 09.07.2013 г. на Община Аксаково.

По делото са събрани и гласни доказателства, които подкрепят твърденията на молителката за отправени спрямо нея обиди и псувни от страна на ответника.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Правата на лицата пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане се регламентират от Закона за защита от домашно насилие.

Нормата на чл.3 т.1 от ЗЗДН урежда защитата на всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг и доколкото между страните няма спор, а и това се установява от приобщеното по делото писмено доказателство, че ответникът е съпруг на молителката, е налице активна и пасивна процесуална легитимация на страните в процеса.

Молбата на М.Д.И. срещу нейния съпруг е подадена в едномесечния срок от акта на домашно насилие, съгласно изискването на чл.10 ал.1 от ЗЗДН и към нея е приложена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, поради което е допустима.

В производството по ЗЗДН представената от молителя декларация има задължителна за съда обвързваща доказателствена сила при липсата на оборващи я доказателства. Такива от ответната страна не са представени. Дори напротив – ангажирания от страна на ответника свидетел също потвърждава, че на 24.04.2020 г. той е осъществил словестна агресия спрямо молителката, която свидетелят възприема като „напълно нормална“ в отношенията между мъж и жена. Доказателства за това се съдържат и в показанията на майката на молителката, която е била пряк очевидец на декларираните от молителката факти.

След преценката и анализа на събраните по делото доказателства, за съда се налага извод за основателност на молбата. Доказателствата по делото сочат, че ответникът е проявил неконтролируемо и агресивно по смисъла на ЗЗДН поведение спрямо своята съпруга, което поведение не може да бъде оправдано. Упражненото от него насилие се изразява в груба вербална агресия  спрямо молителката – нанасяне на обиди, отправяне на псувни и заплахи и то в присъствието на малолетното им дете. В резултат на това молителката се е почувствала унижена, злепоставена и застрашена за живота и здравето си, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН. По делото са налице данни за упражнено спрямо пострадалото лице психическо насилие, извод за което може да се направи от представената декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, на която законодателят е въвел абсолютна доказателствена стойност. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването й. Този извод следва от разпоредбата на чл. 13 ал.3 от ЗЗДН, съгласно която при липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и само при представена декларация по чл. 9 от ЗЗДН.Пострадалият от домашно насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и семейни взаимоотношения остават скрити за обществото, могат да са  достояние единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация, при липса на други доказателства. При така придадената доказателствена сила на тази декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване съдържанието на подадената от молителката декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. В случая това не е сторено, тъй като ангажираните доказателства не опровергават изложеното в молбата, а напротив – потвърждават го. За извършения акт на насилие свидетелстват и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът преценява в светлината на близката им родствена връзка със страните, но предвид пълното им съвпадане ги кредитира безрезервно.

Горните обстоятелства мотивират съда да приеме, че установените действия от страна на ответника – отправяне на обиди и заплахи, които са предизвикали основателен страх у молителката и тяхното дете, несъмнено представляват акт на психическа форма на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН.

Налице е нужда от защита на живота и здравето на молителката, което обуславя основателността на молбата за предприемане на мерки за защита от домашно насилие. Следва да се отбележи, че съдът не е обвързан с посочените мерки в молбата, а постановява едни или други с оглед необходимостта за защита във всяка конкретна ситуация.

За съответстваща както на вида и проявената форма на причиненото домашно насилие, така и на степента, в която чрез насилието са причинени единствено психически травми на пострадалото лице, съдът намира предвидената в чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН мярка за защита, която е безсрочна. Налагането на посочената мярка ще въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на закона и морала.

С оглед вида  и характера на извършеното домашно насилие, предвид и обстоятелството, че контактите между страните не могат да бъдат ограничени предвид задълженията им във връзка с осъществяване на родителските права и режима на лични отношения по отношение на техните деца, съдът приема за неоснователно искането да бъде забранено на ответника да доближава молителката и дома й. Твърди се в молбата, че молителката е подала молба за развод с ответника пред РС – Девня. Именно в това производство следва да бъдат решени всички въпроси относно упражняването на родителските права, определяне местоживеенето на децата и режима на личните отношения. В този смисъл съдът приема за неподходяща тази мярка, доколкото евентуалното налагане на същата би препятствало режима на лични отношения и контактите на децата с техния баща, което съдът преценява, че не е в техен интерес.

При така изтъкнатите съображения съдът намира съответните твърдения за причинено от ответника домашно насилие за доказани, поради което и отправената молба се явява основателна.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН кумулативно налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати такава в размер на 200 лева. За горния си извод съдът изхожда от липсата на доказателства за имотното състояние на ответника.

Предвид изхода на спора основателна е претенцията на молителката  за присъждане на разноските по делото. Представени за доказателства за сторени такива - договорена и платена в брой сума в размер на 300 лева – за адвокатски хонорар, които на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата държавна такса за производството, която е в размер на 25  лева. 

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 5 от ЗЗДН, съдът

Р Е Ш И :

 

ЗАДЪЛЖАВА Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М.Д.И., ЕГН: **********.

 

ОТХВЪРЛЯ  молбата на М.Д.И., ЕГН: ********** за налагане на забрана на извършителя Р.В.В., ЕГН: ********** да приближава пострадалото лице и нейното и на децата им настоящо жилище.

 

ОСЪЖДА Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Девня глоба в размер на 200 /двеста лева/ лева.

 

 ОСЪЖДА Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Девня, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.И., ЕГН: ********** направените по делото разноски в размер на  300 лева /триста лв./, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН.

 

УКАЗВА на Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, че при липса на представено доказателство за доброволно плащане на присъдените в полза на бюджета на съдебната власт суми в седемдневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, съдът ще пристъпи към принудително изпълнение на вземането чрез издаване на изпълнителни листи, включително с присъждане на държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи, а при доброволно изпълнение в указания срок държавни такси за служебно издадените изпълнителни листи  няма да бъдат присъждани.

 

ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителят заповед за защита по чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р.В.В., ЕГН: **********, с адрес: *** за последиците по чл.21 ал.2 от ЗЗДН – при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

 

ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и да се изпрати на съответното РПУ съгласно чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН.

 

 УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок, считано от  датата на връчване на решението.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: