№26
гр.Силистра, 08.07.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателeн състав- в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.
АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря Данаила Георгиева като изслуша докладваното от съдия Великова ВНЧХ дело № 66/20 г.по описа на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С
присъда № 39 от 03.02.2020 г. постановена по НЧХД № 871/19 г. Силистренски
районен съд е признал подс. В.Н.К.
- за невинен в извършване на престъпление по чл. 148., ал. 1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК като го е оправдал по повдигнатото обвинение
- за невинен в извършване на престъпление по чл. . 148, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК като го е оправдал по повдигнатото обвинение.
- Осъдил е т. Щ. да заплати на подс В.К. сумата от 1650 лв., направени разноски по делото за транспортни разходи и адвокатска защита.
Въззивното производство е инициирано по жалба на К. Щ., който счита съдебния акт за необоснован и несправедлив. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова по справедливост. Депозирана е и писмена защита, в която по същество се излагат съображения касаещи друго НЧХдело със същите страни, но в разменени качества.
По делото са входирани писмени възражения от В. К. с изложени доводи за обоснованост на присъдата, и с искане тя да бъде потвърдена.
В съдебно заседание т. Щ. не се явява, но с оглед писмената защита е видно, че изцяло поддържа депозираната жалба.
От своя страна , подс. К. оспорва жалбата, като се придържа изцяло към мотивите си в писменото изложение. В съдебно заседание прави искане за присъждане на разноски.
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид доводите изнесени в жалбата, възраженията и допълните изложения, както и становищата на страните в съдебно заседание , и след като извърши цялостна проверка на постановената присъда, по реда на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, разгледани по същество – неоснователна, с изключение на искането за присъждане на разноски, направени в хода на въззивното производство.
Първоинстанционния съд е приел за установена една фактическа обстановка, която пред въззивната инстанция остава непроменена и по която не се спори.
От страна на тъжителят се оспорват изградените правни изводи за невиновност на подс. К..
Безспорно по делото е установено, че на производство в РС Силистра се е намирало НЧХД № 660/18 г. по описа на същия съд. Делото е било образувано по тъжба на В. К. срещу К. Щ. за престъпления по чл. 148, ал.1, т.т. 1и 2 във вр. с чл. 146, ал.1 и по чл. 148, ал.1, т.т. 1 и 2 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК.
На 29.10.2019 г. по посоченото НЧХД е било проведено съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебните прения. В пледоарията си, т. К. е използвал различни думи и изрази, за да обоснове обвинителната си теза. Обсъждайки наличните доказателства и за да отхвърли направените от подс. Щ. възражения, тъжителят е казал „ …..е направил нескопосан опит да измами съпругата ми да му прехвърли два гаража…“
От тези изявления тъжителят в настоящото производство К. Щ. се е почувствал обиден и наклеветен. Депозирал е тъжбата си в РС Силистра без конкретизация на повдигнатите обвинения по чл. 146 и чл. 147 от НК. Такава не е направена и след даване ход на делото. Недопустимо е едни и същи фактически обвинения да водят до две различни правни квалификации.
Вместо да изпълни задълженията да върне тъжбата за отстраняване на тия пороци или сам да отстрани същите, като даде правилната правна квалификация, съдът е приел тъжбата за редовна. Делото е приключено с постановяване на присъда, като подс. К. е бил признат за невинен в извършване на престъпление по чл. 148., ал. 1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК и по чл. . 148, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 147, ал.1 от НК.
При това положение, макар и да са налице нарушения на процесуалните правила, настоящата инстанция приема същите да не са съществени, тъй като не са нарушили правото на защита на подсъдимия с оглед постановената оправдателна присъда.
От друга страна не са нарушени и процесуалните права на тъжителя, тъй като съдът се е задължил да се произнася по две правни квалификации, при налично едно фактическо обвинение. И не само това – произнесъл се е досежно по-тежко квалифицирани състави от реално повдигнатите от тъжителя, т.е. в повече от дължимото.
Видно от доказателствения материал между страните съществува дългогодишно неразбирателство, по повод съвместна търговска дейност между т. Щ. и съпругата на подс. К.. Поради наличие на конфликти, от различно естество, съдружието било преустановено. Тъжителят се чувствал ощетен и години наред търсел защита на правата си, като подавал различни жалби до различни институции срещу подс. К., който считал за свой действителен съдружник.
Това свое недоволство, т. Щ. демонстрирал и в дадено пред „Биволъ“ интервю.
От своя страна, подс. К., изглеждайки журналистическия материал възприел изнесеното от Щ. като обида и клевета и завел НЧХД № 660/ /18 г. по описа на СРС, където в пледоариите си използвал и процесния израз. При внимателния прочит на същите, обаче, е видно, че този израз е изваден от контекста на цялото изказване , което пък е довело до неправилна интерпретация на казаното от страна на К..
Правилно Първоинстанционния съд е приел, че подс. К. не е използвал думи и изрази, които да обрисуват Щ. негативно, с цел да се урони неговото достойнство. По- скоро са изложени умозаключения във връзка с представени документи, които К. е оспорил и така се е опитал да опровергае възраженията на Щ., т.е. позовал се е на конкретни факти от действителността, за които има и лично възприятие. По този начин В.К. е реализирал правото си на свободно изразяване на мнение, гарантирано от ЕКПЧ и конституцията на Р. България и то във връзка с обвинителната си теза, поддържана по НЧХД № 660/18 г. по описа на СРС, т.е липсва и субективен елемент за опозоряване личността на Щ., било чрез обида или наклеветяване.
Правните изводи за невиновно поведение по двете възведени обвинения са изградени въз основа на изключително подробен анализ на събрания доказателствен материал, като са изложени съображения по отношение на налични противоречия. В тази връзка подробно е описано въз основа кои доказателства съдът е достигнал до постановяването на ревизираната присъда като обширно е мотивирал и липсата на фактическо обвинение за „обида“ . Обширните мотиви се споделят от настоящата инстанция.
Във връзка с горното всяко едно възражение за необоснованост на присъдата в не почива на събрания доказателствен материал и се явява неоснователно.
В горния смисъл въззивната инстанция приема, че не са налице основания за отмяна или изменение на проверявания съдебен акт, поради което и на осн. чл. 338 от НПК
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 39 от 03.02.2020 г. постановена по НОХД № 871/19 г. по описа на Силистренски районен съд, ИЗЦЯЛО..
ОСЪЖДА подс. К.З.Щ. да заплати на В.Н.К. сумата от 1 500 лв., представляваща направени разходи за адвокатско възнаграждение в хода въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ
2.