Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 03.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на трети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Маринова въззивно частно гражданско дело № 6380 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 и сл. ГПК, вр. чл.
435, ал.2, т.7
ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 30.03.2020 г. по изп.
дело № 20208510400533 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 към Камара на ЧСИ, с което по повод постъпило възражение от длъжника по изпълнителното дело съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение от 230 лв. на 200 лв., отказал е да намали размера на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ от 64, 70 лв. с вкл. ДДС и е отказал да намали размера на
приетите за събиране разноски, направени от взискателя, за банкови такси и
такса за издаване на изпълнителен лист, общо в размер на 9, 20 лв.
В
частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.
Твърди се, че приетият размер на адвокатско възнаграждение, възлизащ на сумата
от 230 лв., следва да бъде намален до сумата от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
представителството по делото се е изразило единствено в подаване на молба за
образуване на изпълнително дело. Поддържа се, че не се дължи адвокатско
възнаграждение по чл.10, т.2 от посочената наредба, тъй като не са налице
изискуемите за начисляването му предпоставки, а именно: процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Наред с
посоченото, се излагат доводи и че приетото адвокатско възнаграждение е
прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Излагат
се доводи, че държавната такса за издаване на изпълнителен лист не е предмет на
принудително събиране и няма основание да бъде включвана в присъдените на
длъжника разноски, тъй като изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния
титул и не може да предвижда друго извън него. Отправя се искане за отмяна на
обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство, както и на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ. Претендират се разноски за производството,
както и юрисконсултско възнаграждение.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Г.С.У.“ ЕООД, който в срока по
чл.436, ал.3 ГПК е депозирал писмено възражение. В същото са изложени
съображения, че дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение е в размер на
230 лв. Същото е формирано от дължимото адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително дело в размер на 200 лв. и за процесуално представителство за
водене на изпълнителното дело в размер на 30 лв., при съобразяване на Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Оспорват се доводите на жалбоподателя, че е налице единствено депозиране на
молба за образуване на изпълнително дело, като се поддържа, че са били
извършвани и други действия – промяна на изпълнителни способи и депозиране на
допълнителни указващи молби на съдебния изпълнител. По отношение на държавната
такса за издаване на изпълнителен лист се поддържа, че същата подлежи на
събиране от съдебния изпълнител, независимо че не е включена в изпълнителния
титул. Претендират се разноски за производството.
По
делото са изготвени мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.П., в които са
изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът намира
следното от фактическа страна:
Представен
е изпълнителен лист от 03.06.2019 г. по гр.д. № 77801/2015 г. на СРС, I ГО, 47 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на адв. К.И.С.ЕГН ********** сумата от 300 лв., на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
С
договор за цесия от 25.11.2019 г. вземането е цедирано в полза на „Г.С.У.“ ЕООД.
Процесуалното
представителство за образуване и водене на изпълнително дело за процесната сума
е възложено от „Г.С.У.“ ЕООД на Адвокатско съдружие „Б.К.“, действащо чрез адв.
М.Л., като видно от споразумение от 24.02.2020 г., е уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 230 лв., платимо по банков път.
Уговореното
адвокатско възнаграждение е изплатено, видно от преводно нареждане от
02.03.2020 г.
Изпълнително
дело с № 20208510400533 е образувано по молба вх. № 18239/04.03.2020 г. на
взискателя „Г.С.У.“ ЕООД, чрез Адвокатско съдружие „Б.К.“, действащо чрез адв. М.Л..
С молбата за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ Петков е възложено
налагането на запор на движими вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имот,
които са негова собственост, и налагането на запор върху притежаваните от него
дружествени дялове.
С
молба вх. № 18752/05.03.2020 г. процесуалният представител на взискателя е
посочил нов изпълнителен способ – запор на банковите сметки на длъжника.
На
06.03.2020 г. на основание чл.428 ГПК на
длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ за сумата
от 687, 90 лв., от която: 300 лв. присъдени разноски, 239, 20 лв. разноски по
изпълнителното дело, 148, 70 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На
11.03.2020 г. е постъпило възражение от длъжника срещу определения размер на
адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя, като се отправя
искане за намаляването му до размера на сумата от 200 лв., както и срещу
определения размер на таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ, като се отправя
искане същата да бъде намалена съразмерно с намаляването на адвокатския
хонорар, и срещу държавната такса за издаване на изпълнителен лист.
По
така направеното възражение е депозирано становище вх. № 24965/30.03.2020 г. от
страна на процесуалния представител на взискателя.
С
разпореждане от 30.03.2020 г., връчено на длъжника на 02.04.2020 г.,
възражението е оставено без уважение.
В
изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане от 23.07.2020 г., от страна
на „Т.С.“ ЕАД е представено платежно нареждане, от което се установява, че
16.03.2020 г. и следователно – в срока за доброволно изпълнение по сметка на
ЧСИ е преведена сумата от 687, 90 лв. по процесното изпълнително дело.
От
страна на ЧСИ М.П. е постъпило становище от 10.08.2020 г., че сметката му е
заверена на 16.03.2020 г. с посочената сума по процесното изпълнително дело. С
оглед изложеното следва да се приеме, че е налице плащане от страна на длъжника
в срока за доброволно изпълнение.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
При
служебна проверка за допустимост на жалбата настоящият съдебен състав намира,
че същата е допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване акт от страна
по делото, която има интерес да обжалва акта, в срока по чл.436, ал.1 ГПК.
При
служебната проверка за редовност на жалбата се установява, че същата отговаря
на изискванията на чл.436, ал.4 ГПК, вр. чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 ГПК.
Съгласно
чл.437, ал.3 ГПК, съдът разглежда жалбата въз основа на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител
е валиден и допустим.
Съгласно
чл.435, ал.2, т.7 ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.
Според установената практика на ВКС длъжникът разполага и с процесуалното право
да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя
поради прекомерност /в посочения смисъл – решение № 393 от 15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014
г. на ВКС, ІV ГО/.
Според
чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнителното дело по правило са в тежест на
длъжника. В настоящия случай същите са обективирани в поканата за доброволно
изпълнение, подписана от съдебния изпълнител, поради което липсата на отделно
постановление за определянето им не обосновава извод за допуснато съществено
закононарушение.
Само
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл.78 ГПК /по арг. от задължителните разяснения,
дадени с т.1 от ТР № 6/2012 по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Установи
се, че процесуалното представителство по изпълнителното дело взискателят е
възложил на Адвокатско съдружие „Б.К.“, като е било уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 230 лв. за образуване на изпълнително дело и
осъществяване на процесуално представителство по него. Уговореното адвокатско
възнаграждение е заплатено, видно от преводно нареждане от 02.03.2020 г.
По
повод релевираното от жалбоподателя възражение съдът следва да прецени
дължимостта на това възнаграждение и дали същото е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото. Тази преценка следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото.
В
случая в хода на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с
която е сезиран ЧСИ от 04.03.2020 г., е подадена и молба от 05.03.2020 г., с
която пълномощникът на взискателя е оттеглил изпълнителните способи, посочени в
молбата за образуване и е направил искане за извършване на изпълнителни
действия – запор на банкови сметки. Следва да се подчертае, че в молбата за
образуване на изпълнително дело бланкетно са посочени три различни способа за
изпълнение, а именно: налагане на възбрани на имоти, запор на дружествени
дялово и запор на движими вещи. Депозираната на 05.03.2020 г. молба има
характера на уточняваща такава, с която се отстраняват нередовности на молбата
за образуване. От друга страна, депозирането на становища по въпроса за
разноските не представлява искане за предприемане на изпълнителни действия,
поради което не следва да бъде съобразяване при преценката на дължимото
адвокатско възнаграждение. Следва да се съобрази и извършеното от длъжника
пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело, чрез извършеното от него
плащане на 16.03.2020 г. в срока за доброволно изпълнение . При това положение
съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна
страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за
образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв., но
не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл.
10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Според
т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума. Пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от
Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след
получаване на поканата за доброволно изпълнение. С оглед редуцирането на адвокатското
възнаграждение в случая следва да се намали и пропорционалната такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ до сумата от 61, 13 лв. с вкл. ДДС.
В
разноските по изпълнителното дело са включени и 9, 20 лв., представляващи 5,00
лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 4,20 лв. банкови такси
във връзка със същата такса. Производството по издаване на изпълнителния лист е
обуславящо за изпълнителното производство, тъй като в неговите рамки се издава
титулът, овластяващ изпълнителния орган да започне принудителното изпълнение,
ако бъде сезиран. Ето защо, посочените суми в общ сбор от 9,20 лв. следва да се
разглеждат като такси по изпълнението, както правилно са приети от съдебния
изпълнител.
По разноските:
С
частната жалба е заявено искане за присъждане на разноски за производството.
Настоящият състав намира, че в случаите, когато предмет на обжалване са актове
на съдебен изпълнител за определяне на разноски по изпълнението, разноски не се
дължат.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по частна жалба
с вх. № 29663/15.04.2020 г. на „Т.С.“ ЕАД разпореждане от 30.03.2020 г. по
изп.дело № 20208510400533 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 към КЧСИ в ЧАСТТА, в която е отказано намаляването
на приетите разноски за адвокатски хонорар над 200 лв., както и пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ над 61, 13 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание
чл.78, ал.5 ГПК, размера на дължимото адвокатско възнаграждение на взискателя „Г.С.У.“
ЕООД, ЕИК ********, по изпълнително дело на № 20208510400533 по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, до сумата от 200
лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ до
сумата от 61, 13 лв. с вкл. ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната
жалба в останалата й част като неоснователна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.