№ 171099
гр. София, 05.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20251110143656 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от В. И. Й., чрез адв. Ф. С. срещу
************, район „*******“, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за
възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „***********“; и иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 01.07.2025
г. до 31.08.2025 г. в общ размер на 2019,36 лева, при брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1009,68 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 07.09.2022 г. между ответника, в качеството му на
доставчик на лична помощ, ищцата, в качеството й на асистент, и И.В.П., в качеството му на
ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/ 07.09.2022 г. на
основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ. Въз основа на последното на 13.09.2022
г. между страните бил сключен трудов договор № РИС22-РД15-2483/13.09.2022 г., по силата
на който ищцата приела да изпълнява длъжността „***********“ на И.П.. Твърди, че
трудовият договор съдържал две различни и взаимноизключващи се клаузи – за определен
срок – до 01.07.2025 г. и за извършване на определена работа, като последната не била
конкретизирана по вид и обем. На 16.06.2025 г. на ищцата били връчени Заповед № РИС25-
ДГ50-431/16.06.2025 г. за прекратяване на тристранното споразумение и Заповед № РИС25-
ДГ50-432/16.06.2025 г. за прекратяване на трудовия й договор, считано от 01.07.2025 г.
Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна. На първо място възразява, че
вписаното в нея правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между
страните – чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ било неприложимо, доколкото в трудовия договор работата
не била определена. Не било налице и основанието на чл. 12.1 от трудовия договор – при
смърт на ползвателя, или която и да е от останалите хипотези на чл. 12. Възразява, че и
1
срокът на направлението за предоставяне на лична помощ не бил изтекъл, тъй като с
Експертно решение № 90858 от заседание № 72 от 14.04.2025 г. на ТЕЛК към МОБАЛ
„************“ – гр. ************* ползвателят И.П. бил преосвидетелстван на 100 % ВСУ
с чужда помощ със срок до 01.04.2028 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
да уважи изцяло предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ************,
район „*******“ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата
чрез юрк. М.С.. Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Възразява, че изложената в исковата молба фактическа
обстановка била непълна. Заедно с прекратяване на трудовия договор на ищцата, на
11.06.2025 г. било сключено ново тристранно споразумение, а на 16.06.2025 г. и нов трудов
договор с бабата на детето – М.М.Й.., която заменила майката като негов асистент. С това
интересите на малолетния И.П. били напълно защитени за целия период до 01.04.2028 г.
Възразява, че работата, за извършването на която бил сключен процесният трудов договор,
била точно и ясно определена както в него, така и в длъжностната характеристика за
длъжността „***********“, връчена на ищцата на 13.09.2022 г. А погрешно посочената
клауза на т. 12.1 от трудовия договор по никакъв начин не опорочавала оспорената заповед.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Страните не спорят, че на 07.09.2022 г. между ответника, в качеството му на доставчик
на лична помощ, ищцата, в качеството й на асистент, и И.В.П., в качеството му на
ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/07.09.2022 г. на
основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ; че въз основа на това тристранно
споразумение на 13.09.2022 г. между страните бил сключен трудов договор № РИС22-РД15-
2483/13.09.2022 г., по силата на който ищцата приела да изпълнява длъжността
„***********“ на И.П.; че със Заповед № РИС25-ДГ50-431/16.06.2025 г. било прекратено
тристранното споразумение, а със Заповед № РИС25-ДГ50-432/16.06.2025 г. бил прекратен
трудовия договор на ищцата, считано от 01.07.2025 г. Тези обстоятелства не се оспорват от
страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищцата е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получила преди
уволнението;
2. размера на дължимото за исковия период обезщетение за оставане без работа поради
уволнението;
3. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ответника е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
2
на посочените в заповедта основания:
- с изтичане на уговорения срок, а именно: сключването на валиден срочен трудов
договор за определено време по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и изтичане на уговорения срок;
- на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, а именно че трудовият договор бил срочен
такъв по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, като в него ясно и конкретно били посочени видът,
обемът и съдържанието на работата, за чието извършване страните се договорили, както и че
тази работа била завършена, т. е. всички трудови операции, които се отнасят до обема на
уговорената работа, били завършени;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че
следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени
доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след
осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, както и с оглед направените от страните
доказателствени искания, и на основание чл. 312 ГПК,
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, на основание чл. 312, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146 ГПК следния ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата
на предишната работа на длъжност „***********“; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за
оставането й без работа поради уволнението за периода от 01.07.2025 г. до 31.08.2025 г. в
общ размер на 2019,36 лева, при брутно месечно трудово възнаграждение в размер на
1009,68 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
СТРАНИТЕ НЕ СПОРЯТ, че на 07.09.2022 г. между ответника, в качеството му на
доставчик на лична помощ, ищцата, в качеството й на асистент, и И.В.П., в качеството му на
ползвател, било сключено тристранно споразумение № РИС22-ДГ50-260/07.09.2022 г. на
основание чл. 14, ал. 3 от Закона за личната помощ; че въз основа на това тристранно
споразумение на 13.09.2022 г. между страните бил сключен трудов договор № РИС22-РД15-
2483/13.09.2022 г., по силата на който ищцата приела да изпълнява длъжността
„***********“ на И.П.; че със Заповед № РИС25-ДГ50-431/16.06.2025 г. било прекратено
тристранното споразумение, а със Заповед № РИС25-ДГ50-432/16.06.2025 г. бил прекратен
трудовия договор на ищцата, считано от 01.07.2025 г. Посочените обстоятелства НЕ СЕ
НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.
3
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже:
1. оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност и размера
на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получила преди
уволнението;
2. размера на дължимото за исковия период обезщетение за оставане без работа поради
уволнението;
3. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже:
1. че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение
на посочените в заповедта основания:
- с изтичане на уговорения срок, а именно: сключването на валиден срочен трудов
договор за определено време по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и изтичане на уговорения срок;
- на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 4 КТ, а именно че трудовият договор бил срочен
такъв по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, като в него ясно и конкретно били посочени видът,
обемът и съдържанието на работата, за чието извършване страните се договорили, както и че
тази работа била завършена, т. е. всички трудови операции, които се отнасят до обема на
уговорената работа, били завършени;
2. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер. В случай че страните постигнат съгласие за
доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 24.11.2025 г. от
14,00 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и от приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
4
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5