№ 12222
гр. ***, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110140008 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу ЗАД
„***“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 996,97 лв., представляваща остатък от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, ул. „***“, причинени
виновно и противоправно от водача на МПС „Форд Ескорт“, с рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.06.2024 г.,
до окончателното плащане.
Ищецът „***“ ЕАД твърди, че на *** г. около 18:45 часа, е настъпило ПТП по вина на
водача на лек автомобил „Форд Ескорт“, с рег. № ***, който при маневра за излизане от
паркинг удря паркирания автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, вследствие на което
на последния са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка
„Каско +“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на
застрахователното събитие. Сочи, че в причИ. връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че щетите са отстранени в сервиз, като за
извършения ремонт застрахователят е платил обезщетение 1978,93 лв. и е извършил
ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е
възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 1993,93 лв. спрямо
ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но ответникът е
заплатил част от претендираната сума в размер на 996,96 лв., при което част от вземането е
останало неудовлетворено. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
„***“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Излага съображения за
изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, евентуално твърди
1
съпричиняване от негова страна, като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП лек
автомобил е бил паркирал неправилно и по този начин препречвал пътя на преминаващото
МПС „Форд Ескорт“, с рег. № ***. Оспорва и размера на вредите, като счита същият за
прекомерно завишен. Поддържа, че изплатеното обезщетение в размер на 1993,93 лв.
покрива изцяло вредите по процесния автомобил, с оглед настъпилите увреждания. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, което е в причИ. връзка с
уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото
дружество и собственика на увредения автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № *** към
момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на лек
автомобил „Форд Ескорт“, с рег. № ***; заплащане от страна на ответника в полза на ищеца
на сума в размер на 996,96 лв. по предявената извънсъдебно регресна претенция.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около 18:40 часа, в гр. ***, по ул. „***“
е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Форд Ескорт“, с рег. № ***, управляван от
А. Д., и лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***. Отразена е схема на
произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети по лек
автомобил „Форд Ескорт“, с рег. № ***. Протоколът е подписан от двамата водачи, като А.
Д. е посочила в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е нейна.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен
от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е
опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е.
не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на „Форд Ескорт“, с рег. № ***
относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според
2
отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което
следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло с
показанията на разпитаните по делото свидетели А. И. Д. и Л. К. Г..
От показанията на свидетелката А. Д., водач на лек автомобил „Форд Ескорт“, с рег.
№ ***, се установява, че при излизане от паркинга на хотела не успяла да овладее
управлявания от нея лек автомобил „Форд ескорт“, в резултат на което ударила паркирания
на ъгъла на улицата лек автомобил. Твърди, че на улицата не е имало знаци, забраняващи
паркирането, както и че другият автомобил по никакъв начин не й е препречвал пътя.
Посоча, че причината за инцидента е в нея, тъй като не успяла да овладее автомобила.
Заявява, че не е имало спор с другия водач по отношение на вината за настъпилото ПТП и
потвърждава написаното в двустранния констативен протокол на т.4 „забележка“, че вината
за катастрофата е нейна.
Свидетелят Л. Г., водач на „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, разказва, че бил паркирал
пред сградата на резиденция „***“ на ул. „***“, когато от рецепцията му се обадили и му
съобщили, че автомобилът му бил ударен. Посочва, че когато излязъл от сградата видял, че
автомобилът му бил ударен от лек автомобил „Форд Ескорт“. Посочва, че с другия водач
написали двустранен протокол, тъй като не са имали спор относно вината за настъпване на
ПТП.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива, е и
експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните и
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че
на *** г. около 18:40 часа в гр. ***, лек автомобил „Форд ескорт“, с рег. № *** се движи в
района на паркинга срещу хотел „***“ и на изхода, водачът предприема маневра за завой
наляво, за включване в движението по ул. „***“, вседствие на което реализира ПТП с
паркирания на ул. „***“ лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***. Според
експертното мнение от техническа гледна точка причината за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Форд ескорт“, с рег. № ***, който се е
движил със скорост и странична дистанция, при които не е успял да завърши маневрата за
завой наляво, без да настъпи съприкосновение с паркирания лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с рег. № ***. Съобразно доказателствата по делото и установените увреждания,
експертът е приел, че съприкосновението между двата автомобила е настъпило по
дължината на пътното платно – на ул. „***“, непосредствено пред хотел „***“, а по
широчина на пътното платно – в дясната пътна лента за движение, считано по посока на
ориентация на процесните автомобили. Съгласно експертното заключение всички
увреждания по лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на лек автомобил „Форд ескорт“, с рег. № ***,
съставлява граждански деликт за това, че поради недостатъчен контрол върху управляваното
от нея моторно превозно средство и управление със скорост, несъобразена с пътните
условия, водачът не е успял да завърши маневрата за завой наляво, поради което е настъпило
съприкосновение с паркирания на улицата лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ***, с
което виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
3
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причИ. връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причИ. връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в
трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т.
о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая твърдението на ответника, че увреденият автомобил е паркиран
неправилно на завоя на улицата, на място, забранено за паркиране и престой и по този начин
е препречвал пътя на преминаващия лек автомобил „Форд ескорт“, с рег. № ***, не се
установява по делото. Напротив, тези твърдения се опровергават, както от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, в т.ч. и разясненията, дадени от вещото лице при
изслушването му в о.с.з. на 27.05.2025 г., така и от показанията на свидетелката А. Д., която
е категорична, че увреденият автомобил по никакъв начин не й е препречвал пътя, като
причината за настъпване на ПТП се дължи изцяло на това, че не е успяла да „овладее“
управляваното от нея МПС. Липсват доказателства и че с поведението си водачът на
увредения автомобил пряко и непосредствено е допринесъл за настъпването на вредите, чрез
паркирането на лекия автомобил след знак „Б27“, забраняващ паркирането и престоят, а
приносът следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване. В случая ответното застрахователно дружество не е провело
пълно и главно доказване на релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат, като следва да се отчетат и безспорните доказателства за вината на водача на
застрахования при ответника водач, който не е съобразил скоростта си на движение с
условията на пътя, в резултат на което е реализирал процесното ПТП. Поради изложеното,
застрахователното обезщетение не следва да бъде намалявано поради твърдяното
съпричиняване за настъпване на вредите.
Увреденият има срещу виновния водач вземане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
делинквента, респективно срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
4
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Форд ескорт“, с рег. № ***, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2334,58 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
възстановяване на увредени детайли, боядисване, консумативи (боя и други материали),
камера и труд. Експертът е констатирал, че към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие увреденият автомобил е бил в експлоатация 11 години, 5 месеца и
25 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – *** г. С оглед изложеното,
настоящия съдебен състав намира, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила в
състоянието, в което се е намирал преди ПТП е 2334,58 лв. От така определената стойност
следва да се приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в размер на 996,96
лв.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените
обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв. съставлява
обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 996,97 лв., с включени 15 лв. обичайни
ликвидационни разноски. Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху
същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 27.06.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца „***“ ЕАД следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 880 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. – държавна такса,
300 лв. – депозит за съдебно-автотехническа експертиза, 50 лв. – депозит за свидетел, и 480
– адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 996,97 лв., представляваща остатък от регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“, за вреди
настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г. в гр. ***, ул. „***“, причинени
5
виновно и противоправно от водача на МПС „Форд Ескорт“, с рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.06.2024 г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 880 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6