Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 648/14.12.2018 г., гр.Монтана

 

В  името на народа

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария  Ницова 

                         

при секретаря Л***

като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 526  по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.211 Закон за министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. Административнопроцесуален кодекс/АПК/.

            Образувано е по жалба от П.Т.А. ***, чрез пълномощника адв. Г.,***, против заповед № 370з-93/26.09.2018г. на началник РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и чл.204, т.4 от ЗМВР,  на оспорващия А. - държавен служител младши инспектор, на длъжност старши полицай  в група “Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е за нарушение извършено от А. в качеството на извършващ автопатрул с лек автомобил „О*** А*** “ с рег.№ ***, за времето от 20.00 часа на 30.04.2018 г. до 08.00 часа на 01.05.2018 г.

            В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като се поддържа искането за неговата отмяна. В съдебно заседание пълномощника на оспорващия адв. Г. поддържа жалбата си и моли да бъде отменен оспореният административен акт при доводи развити в същата и в депозирано писмено старовище.

            Ответникът не взема становище по жалбата. 

            Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, извършвайки служебна проверка на обжалваната заповед по реда на чл.168, ал.1 АПК намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните  съображения:

            Предмет на спора е законосъобразността на заповед № 370з-93/26.09.2018г. на началник РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и чл.204, т.4 от ЗМВР,  на оспорващия А. - държавен служител младши инспектор, на длъжност старши полицай  в група“Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на административния акт е посочено, че оспорващият виновно е нарушил служебната дисциплина, като се твърди „.. При извършена проверка по повод т.3 от приложение в докладна записка с № 301р-15331/03.08.2018 г. по описа на ОДМВР-Монтана, изготвена по проверка от ръководен служител на ОДМВР-Монтана по сигнал от дирекция“Инспекторат“ с писмо № 4574р-2405/2018 г за неспазване на предварително зададени райони на действие от автопатрул на РУ-Вършец, отразена с докладна записка рег. № 370р-6954 /30.082018 г., е установено, че за времето от 20.00 часа на  30.04.2018 г. до 08.00 часа на 01.05.2018 г., младши  инспектор П.А., назначен в наряд за автопатрул с лек автомобил „О*** А*** " с peг. № ***, не е изпълнил решението на  началника на РУ-Вършец за разстановка на силите и средствата на обслужваната територия, отразено в разпореждане с УРИ 370р-3262/27.04.2018 г., съгласно което е следвало да изпълнява служебните си задължения по предварително зададени установъчни пунктове в определено време. При извършената проверка е установено, че на 30.04.2018 г. старши полицай П.А. , изпълняващ задълженията си с лек автомобил „О*** А*** “ с рег.№ *** за времето от 03.41 часа до 08.00 часа е в престой на ул.В Л*** в гр.Вършец..,  което е  дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – „неизпълнение на служебни задължения и заповед” е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание”. Заповедта е връчена на оспорващия на 26.09.2018г., което се установява от подписа на лицето положен върху нея /л.8 от делото/, жалбата с вх.№ УРИ370000-2189/10.10.2018 г. е подадена в рамките на законоустановения срок и е процесуално допустима.

            При така описаната фактическа обстановка и  въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които въпреки дадените указания от съда не са пълни, съдът извежда следните правни изводи по същество на спора:

            По аргумент от разпоредбата на чл.204, т.4 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповед на служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.  В настоящото производство не са представени, въпреки изричните указания на съда доказателства за правомощията на органа издал оспорената заповед. На настоящия съдебен състав служебно е  известно, че със Заповед № 8121з-212/24.02.2015 г. на Министъра на вътрешните работи е утвърден класификатор на длъжностите в МВР, като длъжността на началник РУ е в раздела на ръководните длъжности, тоест в случая оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

            Настоящата съдебна инстанция приема, че основателно оспорващият поддържа, че административният акт е незаконосъобразен. Споделя довода, че  при налагане на дисциплинарното наказание не са спазени административнопроизводствените правила и противоречие  с материалноправните разпоредби, неяснота в описанието на разпоредбите, които са нарушени, несъответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при вътрешни или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. В конкретния случай по делото липсват доказателства, от които  безспорно да се установи, че преди налагане на дисциплинарното наказание са спазени тези императивни правила, които са гаранция за законосъобразно протичане на дисциплинарното производство и гаранция за надлежно упражняване на правото на защита на служителя по отношение на които се води дисциплинарното производство, тоест следва да се приеме, че при издаване на оспорения административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В преписката липсват доказателства да е изслушан служителя Л*** преди налагане на дисциплинарното наказание, макар същият да е запознат с докладна записка рег.№ 370р-6954/30.08.2018 г., същият изрично е посочил, че не е съгласен с изложеното в същата/л.40  от делото/. От представените от административния орган писмени доказателства не може да се установи дали въобще младши инспектор А. е извършил твърдяното нарушение. На първо място от представените писмени доказателства е видно, че същият на посочените в заповедта дати и часове „ от 20.00 часа на 30.04.2018 г. до 08.00 часа на 01.05.2018 г.“ въобще не би следвало да е бил на служба, т.к. в приложения седмичен график с рег.№ УРИ 370р-3145/25.04.2018 г., е отразено, че той е в почивка/л.38 от делото/. В представената от административния орган преписка няма данни да има промяна в този график или да има разпореждане  за смяна на определените служители. Също така от приложената информационна карта на наряда на 30.04.2018 г. от 20.00 часа до 08.00 часа, името на А. въобще не фигурира /л.36 и 37 от делото/. В приложената ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 01.05.2018 г. от 08.00 до 08.00 часа, е видно, че П.А. е бил ІІ смяна от 20.00 часа до 08.00 часа , но това е от 20.00 часа на 01.05.2018 г. до 08.00 часа на 02.05.2018 г. , т.е. така като е отразено и в седмичния график/виж гърба на л.34 и л.38 от делото/. Безпредметно е да се изяснява в производството въпросът дали е следвало въобще служителят А. да е запознат с разпореждане рег.№ УРИ 370р-3262/27.04.2018 г., за патрулно-постовата дейност на МВР за разстановка на силите и средствата изпълняващи ППД в обслужваната от РУ-Вършец територия през денонощието на 30.04.2018 г., след като същият не е бил на служба на тази дата/л.35 от делото/. В тази връзка е безпредметно да се обсъждат останалите приложени към административната преписка писмени доказателства – пътен лист и информация за несъответствие /л.29-31 от делото/.

            На следващо място при издаване на административния акт не е спазена и разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, ако въобще е имало и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В случая на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, като липса излагане на каквито и да е мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите вредни последици, респективно дисциплинарнонаказващият орган не е посочил защо налага дисциплинарно наказание не към минимума, а към средния размер предвиден в разпоредбата на чл.200, ал.2 от ЗМВР. При липсата на мотиви и доказателства по делото, от които да се извлече основанието за налагане на дисциплинарно наказание към средния размер, предвиден в материалния закон, следва да се приеме, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в противоречие с целта на закона, тъй като във всички случай следва дисциплинарното наказание да е съобразено с тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение, както и с личността на извършителя.

            За пълнотата следва да се посочи, че административният орган, при указана тежест на основание чл.170, ал.1  и чл.171 , ал.4 от АПК, не е ангажирал по делото годни доказателства, с които да се установи по безспорен начин извършеното дисциплинарно нарушение. В случая в тежест на дисциплинарния орган е да установи с годни доказателства, както извършеното дисциплинарно нарушение, така и фактическата обстановка при която е извършено, респективно да установи дали дисциплинарнонаказаното лице е извършило твърдяното дисциплинарното нарушение. В мотивите на оспорения административен акт е посочено, че за  времето от 20.00 часа на 30.04.2018 г. до 08.00 часа на 01.05.2018 г. ,  същият в наряд на автопатрул, като не е посочено дали същият сам е извършвал патрула, липсват  дали той е управлявал въпросния автомобил  и т.н., без дисциплинарният орган да е изяснил кой е конкретният извършител, какво точно е нарушил от вменените му  задължения и доколко в случая дисциплинарна отговорност следва да носи  оспорващият. След като това не е сторено, следва да се приеме, че дисциплинарното наказание е наложено без да е изяснена безспорно фактическата обстановка, както и вината на дисциплинарнонаказаното лице. Пълнотата изисква да се отбележи, че дисциплинарнонаказаното лице е възразило по изложеното в докладна записка с рег.№ 370р-6954/30.08.2018 г.,  но тези възражения нито са обсъдени, нито са проверени от дисциплинарнонаказващия орган /л. 40 от делото/. 

            Предвид  всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед № 370з-93/26.09.2018 г. на началник  РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с която на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, предл.второ и чл.204, т.4 от ЗМВР,  на оспорващия А. - държавен служител младши инспектор, на длъжност старши полицай  в група“Охранителна полиция“ на РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта,  незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

            В производството не е предявено искане за плащане на разноски, предвид което съдът не дължи произнасяне.

            Поради това и на основание чл.172, ал.2 АПК, настоящият съдебен състав

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ заповед № 370з- 93/26.09.2018 г. на началник  РУ Вършец при ОД на МВР Монтана.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.

       

                                                                                     Административен съдия: