Р Е Ш Е Н И Е
№………….., 22.02.2017г., гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, осми състав, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година, в следният
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН А.
Секретар: М.Д.
като
разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №762 по описа за
2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на И.В. П., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв.Т.Р., против М.Я.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.В.М. и адв.Ц.Л., с която е предявен отрицателен установителен иск за
собственост върху недвижим имот с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищеца
има качеството на заветник по саморъчно завещание от 24.07.2010г., оставено от
П.Т.П. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на 27.07.2010г. на недвижим
имот, представляващ къща на един етаж, състояща се от две стаи, със ЗП от 36
кв.м., находяща се в гр.Варна, ул.”Р” №.., построена в ПИ с идентификатор
№10135.5505.418. Твърди се, че имената И.В. П. и И.В.Г. принадлежат на едно и
също лице. Твърди се, че завещателят Петко Тодоров Пенчев е придобил собствеността
върху завещания недвижим имот на основание Договор за отстъпване право на
строеж върху държавна земя от 10.04.1958г. на ГОНС-гр.Варна и наследяване.
Твърди се, че завещанието е било съхранявано в дома на починалия, и за него
ищеца узнал през м.август на 2013г., като незабавно след узнаването го е
представил за обявяване пред нотариус и същото било обявено с Протокол от
27.08.2013г. по завещателно дело №5/2013г. на Нотариус с рег.№148, с район на
действие РС Варна. Твърди се, че при опита да впише саморъчното завещание в
СВ-гр.Варна, ищеца установил, че по партидата на имота има вписан нов
собственик-Исперих Събев Узунов, по силата на КНА №.., т…. дело №…,
вх.рег.№17846/23.08.2012г. по описа на СВ-гр.Варна. Твърди се, че въпросния
нотариални акт е съставен за придобито върху същия недвижим имот право на
собственост, по силата на саморъчно завещание оставено от П. Т. П., съставено
на 05.02.2010г., обявено на 17.05.2011г. с Протокол от същата дата на Нотариус
с рег.№195, с район на действие PC Варна, и вписано в СВ-гр.Варна под акт №46,
т.XI, дело №1602, вх.рег.№26815/24.11.2011г. Твърди се, че с решение по гр.д.№…../2014г.
на РС Варна на основание чл.108 от ЗС ищеца е признат за собственик по
завещание на процесния имот, като ответника И.С.У. е осъден да предаде
владението върху същия, наред с това е отменен КНА №.., т.XLVI, дело №…,
вх.рег.№…/23.08.2012г. по описа на СВ-гр.Варна в частта относно процесния имот.
Твърди се, че с Протокол за въвод във владение №…./11.11.2015г. по описа на ЧСИ
с рег.№… по изп.д.№…./2015г. ищеца е въведен във владение на процесния имот и
понастоящем го владее. Твърди се, че в началото на 2016г. ищеца се явил пред
нотариус за да прехвърли собствеността на трето лице върху собствения му имот,
като при извършената от нотариуса справка се оказало, че ответницата е вписала
на 07.02.2011г. в СВ-гр.Варна като собственик по саморъчно завещание от същия
завещател П.Т.П., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 08.11.2010г.
на Нотариус с рег.№434. Твърди се, че според завещанието, Петко Тодоров Пенчев
е завещал на 23.07.2010г. на М.Я.Ц. ”цялото движимо и недвижимо имущество,
което притежавам, а именно: недвижим имот, находящ се в гр.Варна, кв.”Аспарухово”,
ул.”Ропотамо №9а”. Твърди се, че въз основа на молба от 30.09.2011г. на ЧСИ с
рег.№718 до СВ-гр.Варна, върху процесния недвижим имот-самостоятелен обект с
идентификатор №………, представляващ еднофамилна жилищна сграда с административен адрес:
гр.Варна, ул.”Р.” №… е вписана обезпечителна мярка-възбрана, по
изп.д.№125/2011г., в полза на ”Юробанк И Еф Джи България” АД, тъй като
ответницата се явява наследник на длъжника по изпълнителното дело-Янаки Антонов
Н., и отговаря с имуществото си за задълженията по принудителното изпълнение.
Твърди се, че с коментираните саморъчните завещания в полза на ищеца и на
ответницата са извършени идентични завещателни разпореждания с процесния
недвижим имот. Твърди се, че на основание чл.39 от ЗН, последващо завещание,
което не отменя изрично по-раншното, отменя само онези разпоредби в него, които
са несъвместими с новите. Твърди се, че в случая е налице отмяна, извършена от
завещателя, на завещателното разпореждане от 23.07.2010г., с ново завещателно
разпореждане от 24.07.2010г. по отношение на същия недвижим имот, поради
извършването му в полза на различно лице, което съставлява несъвместимост по
смисъла на чл.39 от ЗН. Твърди се, че към датата на смъртта на
завещателя-27.07.2010г., ответницата не е могла да придобие валидно
собствеността върху процесния недвижим имот по завещание, тъй като е било
налице последващо завещателно разпореждане за същия имот в полза на друго
лице-ищеца, направено на по-късна дата, и завещанието в полза на ответницата е
било отменено в тази си част. Твърди се, че обявяването на завещание е акт,
подлежащ на вписване по силата на изричната разпоредба на чл.112, б.”и” от ЗС и
чл.4, б.”и” ПВп. /в редакцията действала преди изменението с ДВ бр.63/2014г./
Твърди се, че вписването от страна на ответницата на обявеното завещание в
СВ-гр.Варна под акт №…, т.I, дело №…., вх.рег.№…../07.02.2011г. не може да
създаде ефект на непротивопоставимост, тъй като това завещание не е годно
основание за придобиване на право на собственост, с оглед отмяната му с
по-късно извършеното завещателно разпореждане в полза на ищеца. Твърди се, че
протоколът за обявяване на саморъчно завещание не представлява охранителен акт,
подлежащ на отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответницата не е придобила
собствеността по завещание от 23.07.2010г. от Петко Тодоров Пенчев, на недвижим
имот, представляващ жилищна сграда-еднофамилна, с идентификатор
№10135.5505.418.1, находяща се в гр.Варна, ул.”Ропотамо” № 9-а, със застроена
площ от 36 кв.м., а съгласно Удостоверение за търпимост рег.№65/03.04.2014г. на
Община Варна, Район ”Аспарухово”, със застроена площ от 51.15 кв.м., построена
в Поземлен имот, целият с площ от 203 кв.м., съставляващ имот с идентификатор
№10135.5505.418 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-73/23.06.2008г. на
Изп.директор на АГКК, идентичен на номер по предходен план 2107 и на парцел
№VIII от кв.132 по предходен документ за собственост, при граници на цялото
място по скица: имоти №№ ……………., ……………., ……………..
С постъпилия отговор на исковата молба
се поддържа становище за неоснователност на иска и се моли за отхвърлянето му.
Твърди се, че П.Т.П. никога не е познавал ищеца И. П. или Г., няма негови данни
като ЕГН, както е посочено в завещанието, поради което не би могъл да му
завещае нищо. Твърди се, че след смъртта на П.П. и след обявяване от
ответницата на завещанието пред Нотариус през ноември 2010г., семейството на
същата и по-конкретно Е.Н. и самата ответница ползват и владеят имота като
свой, като са настанили в същия да живеят безвъзмездно други лица-техни
познати. Твърди се, че изложеното от ищеца, че саморъчното завещание, от което
черпи права е било съхранявано в дома на починалия и за узнаването на
завещанието през м.август на 2013г., е невярно. Твърди се, че ответницата и
нейната майка Е.Н. са познавали добре и са се грижили за покойният П.П. от
много дълъг период от време. Твърди се, че преди около петдесет години
завещателят П. е живял на семейни начала с майката на ответницата в процесния
имот. Твърди се, че няколко години по-късно Е.Н. встъпва в брак с бащата на
ответницата-Я.А.Н. и заживяват в съседния имот в гр.Варна, ул.”Р.” №... Твърди
се, че през целият този период до смъртта на П.П.П., Е.Н. и ответницата са
полагали грижи за него, като са му помагали както финансово и материално, така
и са поддържали приятелски отношения. Твърди се, че П.П. е приемал ответницата
като своя дъщеря, както и че всички съседи са знаели, че същия е заявявал не
един път намерението си да ѝ завещае процесния. Твърди се, че П.П. е
починал на 27.07.2010г. в дома си на ул.”Р.” №.., като на следващия ден е бил
открит от ЕЕ.Н., като няколко дни по-късно се обадила на ответницата и ѝ
съобщила за оставения плик от П.П., който трябвало да й предаде. Твърди се, че
към този момент ответницата е работила в Германия и когато се върнала през
месец ноември 2010г. е обявила саморъчното завещание от П.П..
В о.с.з. страните, чрез пълномощниците
си поддържат становището си за основателност, респективно за неоснователност на
иска. С писмени бележки доразвиват съображения си.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
Установява от представения заверен
препис от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена издадено на
02.08.2012г. от Община Варна, че имената И.В. П.и И.В.Г. са имената на едно и
също лице.
Видно е от представяния заверен препис от Договор за
отстъпване право на строеж върху държавна земя от 10.04.1958г. на
ГОНС-гр.Варна, че в полза на Р.Т. К. е отстъпено право на строеж за постройка
на жилищна сграда върху ½ ид.ч. от парцел …., кв…. в гр.Варна, кв…….
От приетия по делото препис от Удостоверение за търпимост
от 03.04.2014г. издадено от Община Варна, се установява, че процесната сграда е
търпим строеж и не подлежи на премахване.
По делото е приет препис от Удостоверение за наследници
на от 23.03.1998г., от което е видно, че Петко Тодоров Пенчев е единствен
наследник на Радка Тодорова Костова, която е починала на 11.01.1993г.
От приложения по делото заверен препис от Решение №852 от
20.02.2015г. по гр.д.№13183/20014г. на РС Варна, което е влязло в законна сила
на 21.03.2015г., се установява, че е уважен иск по чл.108 от ЗС на ищеца в
настоящото производство, като И.С.У. е осъден да предаде владението върху
процесната сграда и е отменен КНА вписан по №…, т.XLVI, дело №…., вх.рег.№……/23.08.2012г.
по описа на СВ-гр.Варна, който е легитимирал ответника Узунов като собственик
на веща.
Установява се от приетия по делото препис от Протокол за
въвод във владение №…./11.11.2015г. по описа на ЧСИ с рег.№808 по изп.д.№…../2015г.,
че на посочената дата ищеца е въведен във владение на процесния имот.
По делото е представен заверен препис от саморъчно
завещание от 24.07.2010г., оставено от П.Т.П., с ЕГН **********, от който е
видно, че посоченото лице е завещало на ищеца собствената си къща на един етаж,
състояща се от две стаи, находяща се в гр.Варна, ул.”Ропотамо” №9-а. С Протокол
от 27.08.2013г. по завещателно дело №5/2013г. на Нотариус с рег.№148, с район
на действие РС Варна, препис от който е приет по делото, горецитираното
завещание е обявено, като в протокола е посочено, че смъртта на завещателя е
настъпила на 27.07.2010г. и е
удостоверена е Акт за смърт №178/17.08.2010г.
Видно е от приетите преписи от Саморъчно завещание от
23.07.2010г. на Петко Тодоров Пенчев и Протокол от 08.11.2010г. за обявяване на
саморъчно завещание на Нотариус с рег.№434, че на 08.11.2010г. е обявено
завещание на Петко Тодоров Пенчев, с което същия завещава на ответницата процесната
жилища сграда.
От заключението на изслушаната по делото СПЕ, което се
кредитира от съда като компетентно дадено, се установява, че ръкописния текст и
подписа за ”Завещател” в завещанието от 24.07.2010г. в полза на ищеца, не са
изпълнени от Петко Тодоров Пенчев. Установява се още, че ръкописния текст в завещанието от
23.07.2010г. в полза на ответницата, не е изпълнен от Петко Тодоров Пенчев,
като и че подписите положени в завещанието от завещателя и свидетели са изпълнени
от посочените в завещанието автори.
В показанията си свидетеля Б.С.И. /без
родство със страните/, сочи, че познава ищеца и П.П., които са имали служебни и
приятелски отношения. Сочи, че П. споделил, че има намерения да завещае имота
си на ищеца от благодарност. Сочи още, че ищеца разполага с ключове за къщата
на П.П. и от време на време я посещава за да я стопанисва.
Свидетелката С.К.Я. /без родство със страните/ сочи,
че живее в съседство с къщата на П.П., когото познава от около 40 години. Сочи,
че ответницата и нейната майка са живели в съседство с П.П., като са се грижили
за него. Сочи, че от известно време ответницата живее в Германия, но е запазила
близките си отношение с П. и дори го е подпомагала финансово. Сочи, че П.
изпитвал силна симпатия и благодарност към ответницата, затова обещал да
ѝ завещае къщата си. Сочи, че след смъртта на Пенчев през 2010г. Общината
настанила хора в имота му, като през 2013г. те били изведени от къщата, като от
тогава имота е необитаем. Сочи,
че през 2016г. в имота дошли майстори и поставили алуминиеви врати и един
прозорец. Сочи още, че никой от живущите в близост до жилището на Петко
Пенчев не познава и не е виждал ищеца.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
С ТР №8 от
27.11.2013г. по т.д.№ 8/2012г. на ОСГТК на ВКС е възприето по-широко тълкуване
на правния интерес, като
е прието за допустимо предявяване на отрицателен установителен иск, когато
ищецът твърди, че притежава
самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай твърденията в исковата
молба са,
че ищеца притежава права
на собственост по завещание върху процесния имот и владее същия, както и че е
налице конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ
обект. При тази избрана от ищеца форма на защита, в съответствие с
диспозитивното начало в гражданския процес, ако искът бъде уважен,
претендираното от ответника право ще бъде отречено със сила на пресъдено нещо, като така ще се реализира правопредпазващото действие на решението. Наред с това в
производството по отрицателен
установителен иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правният му интерес, а ответникът фактите, от които произтича правото му на
собственост. Като при
отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на решението е
по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той следва да изложи и
докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от него право и
отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване, както би било
ако самият той беше предявил положителен установителен иск за същото право и
този иск беше уважен.
В разглеждания казус както бе посочено
по-горе ищеца поддържа, че е собственик на процесния имот въз основа на
саморъчно завещание от 24.07.2010г. оставено от П. Т. П. починал на
27.07.2010г. Поддържа още, че успешно е защитил по съдебен ред правото си на
собственост, в резултат от което е въведен във владение на имота, като
владението върху имота се осъществява и понастоящем.
Истинността на първото твърдение на
ищеца бе опровергана от приетото по делото заключението на СПЕ, според което
завещанието от 24.07.2010г. не е съставено и подписно от завещателя П.Пенчев. Ето защо и тъй като съгласно чл.25, ал.1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия
завещател и да е подписано от него, горепосоченото завещание, не е годно да
породи вещно-правен ефект, респективно да легитимира ищеца като собственик на
процесния имот.
От друга страна верността на второто
твърдение на ищеца се подкрепя както от Решение №852 от 20.02.2015г. по
гр.д.№13183/20014г. на РС Варна и неоспорения от ответната страна Протокол за
въвод във владение №815/11.11.2015г. по изп.д.№1253/2015г. по описа на ЧСИ с
рег.№808, съгласно който ищеца е въведен във владение на процесния имот, така и
от събраните по делото гласни доказателства. Според неопроверганите показания свидетеля
Иванов, ищеца разполага с ключове, т.е. с достъп до имота и извършва действия
по стопанисването му. Същевременно от показанията на свидетелката Янкова се
установява, че ответницата не упражнява владение върху имота, както и че в
същия са извършвани ремонтни дейности по поръчка на неизвестно за нея лице.
С оглед гореизложеното съдът намира,
че ищеца доказа интересът си от водене на иска, с оглед осъществяваната
фактическата власт върху имота, която създава възможност за него да придобие
права, ако отрече правата на ответницата. Ето защо на изследване подлежи
въпроса притежава ли ответницата противопоставимо на ищеца право на собственост
върху процесния имот.
На първо място ответницата поддържа,
че е придобила собствеността върху имота по силата на саморъчно завещание на П.Т.П.,
което е съставено на 23.07.2010г. Заключението на горекоментираната СПЕ
установи, че завещанието от 23.10.2010г. не отговаря на изискванията на чл.25
от ЗН, тъй като макар подписа на завещателя да е автентичен, то ръкописния
текст на завещанието не е изпълнен от завещателя. В резултат, от което и
съобразно разпоредбата на чл.42, б.”б” от ЗН посоченото завещание не може да
породи правни последици, респективно ответницата не е придобила права върху
процесния имот.
На следващо място твърдението на
ответницата, че осъществява фактическа власт върху имота, не бе подкрепено с
доказателства, напротив опроверга се от събраните такива по делото. Както се
изложи по-горе гласните доказателства не установиха владение върху имота от
страна на ответницата, а представения протокол за въвод изготвен от ЧСИ и
показанията на св.Иванов сочат на упражнявано владение от страна на ищеца.
В заключени съдът намира, че
ответницата не доказа правото си на собственост върху процесния имот, поради
което предявеният отрицателен установителен иска следва да бъде уважен.
При този изход на делото и с оглед направеното искане от
страна на ищеца, в негова полза следва да се присъдят деловодни разноски
съобразно доказателствата за извършени такива, а именно в размер на 1119.47лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.В. Палабуюк,
с ЕГН **********, с адрес: *** отрицателен
установителен иск, че М.Я.Ц., с
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, не е собственик на следния недвижим имот: еднофамилна
жилищна сграда, с идентификатор №…………… находяща се в гр.Варна, ул.”Р.” № , със застроена площ от 36 кв.м., а съгласно
Удостоверение за търпимост рег.№65/03.04.2014г. на Община Варна, Район
”Аспарухово”, със застроена площ от 51.15 кв.м., построена в Поземлен имот,
целият с площ от 203 кв.м., съставляващ имот с идентификатор №……………по КККР,
одобрени със Заповед №РД-………от 2008г. на Изп.директор на АГКК, идентичен на
номер по предходен план 2107 и на парцел №VIII от кв.132 по предходен документ
за собственост, при граници на цялото място по скица: имоти №№ ……………………………………………………………
ОСЪЖДА М.Я.Ц., с
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, да заплати на И.В. Палабуюк, с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1119.47лв., представляваща съдебно деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред ВОС, в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: