Протокол по дело №656/2023 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 602
Дата: 14 декември 2023 г. (в сила от 14 декември 2023 г.)
Съдия: Асен Валериев Велев
Дело: 20235200500656
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 602
гр. Пазарджик, 13.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:В. Ст. Маратилов

Асен В. Велев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско
дело № 20235200500656 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

За жалбоподателя А. Н. С. редовно уведомен чрез адв. П. Х. не се явява.
За него се явява адв. Х.. Представя в днешното съдебно заседание договор за
правна помощ, пълномощно и списък с разноските.
За ответника И. А. С. редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът констатира, че изпратените до ответника С. призовки са се
върнали в цялост като в призовката, изпратена на постоянния му адрес е
отбелязано, че лицето се е преместило и баща му отказва да приеме
призовката и да я предаде. Призовката, изпратена до адв. З. В. е отбелязано,
че не може да получи призовка, доколкото пълномощията са му оттеглени
след приключване на производството пред Районен съд В.. Извършена е
справка за състояние на настоящ адрес на лицето, като е изпратена нова
призовка на настоящия му адрес в гр. П. на 06.12.2023 г. Към настоящия
момент по делото не е върнат отрязък от изпратената призовка с отбелязване
за връчването й.
Ответникът В. А. Д. редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът А. К. Д. редовно призована, не се явява и не изпраща
1
представител.
Адв. Х.: Аз от доклада на съда разбирам, че той не е уведомил за
променения му адрес, постоянния адрес е този, на който е получавал. Има
обявление, затова че сега шиканират и не искат да получат призовката и да се
явят. За мен е редовно призован, като се вземе предвид неговото нарушение,
че не е уведомил съда за промяната на адреса. Моля да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание счита, че доколкото на страната ответник по иска
И. С. веднъж е било връчено съобщение по делото на постоянния му адрес,
като страната не е уведомила съда за промяна на адреса си или отсъствието си
повече от един месец, доколкото същата е предупредена за последиците,
предвидени в чл. 41, ал. 2 ГПК, а и доколкото не са налице по делото
доказателства за оттегляне пълномощията на адв. З. В., представляващ
ответника С., то съдът счита, че страната, доколкото не е уведомила съда за
промяна на адреса си е налице хипотезата на чл. 41, ал. 2 от ГПК, поради
което следва да се приеме, че всички съобщения по делото се смятат за
връчени, съответно страната е редовно призована за днешното съдебно
заседание.

С оглед на това не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 260039/12.12.2022 г. по гр.д. № 396/2020 г. по описа за
2020 г. на Районен съд - В. са уважени предявените от ищците В. А. Д., ЕГН
********** и А. К. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес: гр. С., ул. „М. Д.“
№ 2, ет. 1, ап. 3 срещу ответника И. А. С., с адрес: гр. В., ул. „Г. Д.” № 13
искове, като ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 922,35 лева
– главница, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018г.,
представляваща половината от стойността на увреденото имущество, както и
сумата от 173,19 лева, представляваща законна лихви върху главницата за
периода от датата на деликта - 20.08.2018 г. до 25.06.2020 г., като исковите
2
претенции за разликата над горните размери и до пълните претендирани
такива от 1 638,75 лева - за обезщетение за имуществени вреди, 307,72 лева -
за мораторна лихва, както и за присъждане на сумата от 2 200,00 лева -
обезщетение за пропуснати ползи от неползване на имота в периода от
20.08.2018г. до 20.06.2020 г. са отхвърлени като неоснователни. С решението
ответникът И. А. С. е осъден да заплати на ищците В. А. Д. и А. К. Д. и сумата
от 53,63 лева – направени по делото разноски по съразмерност с уважената
част от исковете.
Със същото решение са уважени предявените от ищеца А. Н. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Д.“ № 23, ет. 5, ап. 17 срещу ответника И. А.
С., с адрес: гр. В., ул. „Г. Д.” № 13, искове като ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 922,35 лева - главница, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на непозволено
увреждане, извършено на 20.08.2018 г., представляваща половината от
стойността на увреденото имущество, както и сумата от 173,19 лева,
представляваща законна лихви върху главницата за периода от датата на
деликта - 20.08.2018 г. до 25.06.2020 г., като исковите претенции за разликата
над горните размери и до пълните претендирани такива от 1638,75 лева - за
обезщетение за имуществени вреди, 307,72 лева - за мораторна лихва, както и
за присъждане на сумата от 2 200,00 лева - обезщетение за пропуснати ползи
от неползване на имота в периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2020 г. са
отхвърлени като неоснователни. С решението ответникът И. А. С. е осъден да
заплати на ищеца А. Н. С. и сумата от 278,14 лева – направени по делото
разноски по съразмерност с уважената част от исковете.
С решението ищците В. А. Д., А. К. Д. и А. Н. С. са осъдени да заплатят
на ответника И. А. С. сумата от 776,48 лева – направени по делото разноски,
от която по 1/2 от нея или по 388,24 лева се дължи от ищците Д. и С..
В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба
от ищеца А. С., с която решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени
исковите му претенции за разликата над сумата от 922,35 лева – главница,
представлява обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, извършено на 20.08.2018г. и над 173,19 лева –
законни лихви, както и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на
сумата от 2 220,00 лева – обезщетение за пропуснати ползи от неползване на
3
имота в периода от 20.08.2018г. до 20.06.2020 г. В жалбата са изложени
съображения за неправилност и необоснованост на решението в тази част.
Излага, че необосновано съдът не е уважил претенцията му по иска за
присъждане на обезщетение за причинените имуществени вреди вследствие
деликта. Счита, че същата била установена в по-голям размер от присъдения,
а именно до размера на сумата от 1 477,87 лева. Необоснован бил изводът на
съда, че не му се дължи обезщетение за премахнатата в резултат на
самоуправство масивна ограда, само защото се намирала в имота на
ответника. Излага, че след извършена реституция ищците са придобили имота
от техния праводател със съществуващата ограда, такава, каквато е
съществувала към момента на реституцията през 1992г. Сочи, че с общо
съгласие със съседите им – С.и са доизградили оградата като изцяло плътна с
бетонен корниз, покрит с керемиди, улуци новоизмазана и боядисана. Счита,
че местоположението на оградата е без значение в случая, доколкото
разпоредбата на чл. 18 от ЗКИР законодателят допускал 0,30 м. отклонение,
като вещите лица по допълнителните експертизи не са съобразили
допустимите отклонения. Оспорват се изводите на съда и във връзка с
неприсъждане стойността на изцяло разрушеният участък от повредена
асфалтова настилка. По отношение претенцията за присъждане на
обезщетение за пропуснати ползи от ползване на имота, изводите на съда
били необосновани. Счита, че от събраните доказателства се установявало, че
имотът е използван като строителна площадка, поради самоуправителни
действия от страна на ответника, което правело дворното място
неизползваемо за процесния период, съответно с невъзможен достъп до
жилищната сграда. Излага, че безспорно е установен незаконен строеж, без
необходимите строителни книжа. Сочи, че по делото е установен размерът на
средния пазарен наем на сградата и дворното място, което е станало
неизползваемо, поради което счита иска за доказан по размер. Доколкото
неправилно са отхвърлени исковите му претенции, решението било
неправилно и в частта, с която е осъден да заплати на ответника разноски по
делото. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на ново, с което исковите му претенции бъдат уважени, както
и за присъждане на разноски пред двете инстанции. Представя като писмено
доказателство – Протокол за трасиране, означаване и координиране на
граници на поземлен имот по КК по образец 0540 към чл. 60, ал. 3 от ЗКИР,
4
което моли да се приеме от въззивния съд, в случай че е пропуснато да бъде
прието от първоинстанционния съд.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ответника И. С., като се излагат подробни съображения за нейната
неоснователност. Прави се искане за потвърждаване на решението в
обжалваните части. Възразява срещу уважаването на доказателствените
искания, направени с въззивната жалба.
Решението като необжалвано е влязло в сила в следните части:
в частта, с която са уважени исковите претенции на ищците В. Д. и А. Д.
и е осъден ответника И. Семердджиев да им заплати сумите от 922,35
лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на
непозволено увреждане, както и сумата от 173,19 лева, представляваща
законна лихви върху главницата за периода от датата на деликта -
20.08.2018 г. до 25.06.2020 г., както и в частта, с която исковите им
претенции за разликата над горните размери и до пълните претендирани
такива от 1 638,75 лева - за обезщетение за имуществени вреди, 307,72
лева - за мораторна лихва, както и за присъждане на сумата от 2 200,00
лева - обезщетение за пропуснати ползи от неползване на имота в
периода от 20.08.2018 г. до 20.06.2020 г. са отхвърлени като
неоснователни, както и в частта за разноските, присъдени на ищците В.
Д. и А. Д.;
в частта с която са уважени исковите претенции на ищеца А. С. и е
осъден ответника И. Семердджиев да му заплати сумите от сумите от
922,35 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат
на непозволено увреждане, както и сумата от 173,19 лева,
представляваща законна лихви върху главницата за периода от датата на
деликта - 20.08.2018 г. до 25.06.2020 г.
Адв. Х.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Поддържаме доказателственото искане, защото поддържащата фирма имаше
три противоречиви констатации на вещите лица, макар че с в границите на
допустимите отклонения, но не знам защо не е прието и приложено по делото.
Имам спомен, че съм го представил пред първата инстанция. Моля да
приемете, че доказателството е относимо към спора.
Съдът след съвещание по направеното доказателствено искане за
5
приемане на Протокол за трасиране, означаване и координиране на граници
на поземлен имот по КК по образец 0540 към чл. 60, ал. 3 от ЗКИР от
21.12.2021г., представен с въззивната жалба счита същото за преклудирано.
Видно е от датата на представения протокол, че страната се е снабдила с него
в хода на производство пред първоинстанционния съд преди приключване на
устните състезания по делото. В този смисъл същото нито е нововъзникнало,
нито е новоузнато по смисъла на чл. 266 ГПК. Страната е имала възможност
да го представи пред първоинстанционния съд, поради което като
преклудирано същото следва да бъде оставено без уважение.
С оглед горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение направеното във въззивната жалба
доказателствено искане за приемане по делото на нови писмени
доказателства, а именно Протокол за трасиране, означаване и координиране
на граници на поземлен имот по КК по образец 0540 към чл. 60, ал. 3 от ЗКИР
от 21.12.2021г.
Адв. Х.: - Няма други доказателствени искания. Представям писмена
защита.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Х.: - Уважаеми окръжни съдии, за тези обжалвани части
същественото е за неприсъдено обезщетение за деликтна отговорност.
Безспорно са налице две престъпления, водени от досъдебното производство,
така и не се стигна до повдигане на обвинение, което няма да коментирам.
Има самоуправство и разрушаване на чужд имот. Има приложено цялото
досъдебно производство, от което става ясно какво деяние е извършено. През
чужд имот да се премине, да не се премине през своя имот, за да се укрепи
един свлачищен терен, един саморушащ се подпорен каменен зид,
разрушаващ декоративни врати през съседен имот, алеи, дървета, огради,
затрупва се двора в продължение на много месеци и години с отпадъци, прави
се на строителна площадка и в крайна сметка съдът, който се беше удивил, че
е направена малка язовирна стена, едва ли не незаконна, за което
задължително се изисква и геоложки доклад и одобрение на строителни
6
книжа и начин за организиране на строителство и строителна площадка и
достъп до строежа. Прието е, че това въздействие е било само една седмица.
Само от материалите и от експертизите, които са изслушани – икономически
и строителни се вижда, има и заснет снимков материал, че прякото засягане е
продължило е повече от половин година. Фактът, че този свлачищен терен е
бил засегнат, т.е. става въпрос за пет метра денивелация подпорен бетонен
зид без никакви строителни книжа, без никакво разрешение, доверителят ми е
бил застрашен от самосрутване на сградата и е било опасно нейното
обитаване. В крайна сметка вещото лице е установило обезщетение в размер
на 18 000 лв., а той е претендирал 2200 лв., това нещо не присъдено, което е
абсурдно. За въпросния зид, това е зид на повече от 50 години,
материализирана на място ограда, общо изграждан, разрушен е. Не може да
се иска обезщетение след като е премахнат. Това е зид висок 2,20 м. с
керемидките, с улуците, с декоративните мазилки, с осветителни тела и т.н.
Бил попадал в съседния имот, това е казано от вещото лице, което не е взело
от кадастъра предвид, дава двайсетина сантиметра отклонение, съответно
тези отклонения попадат в разпоредбата на чл. 18 ЗКИР, освен това тук става
въпрос за деликт и отговорност по чл. 45 ЗЗД. Където вината се приема за
доказана, ясни са деянията. Въпросът е, че няма нито наказателна
отговорност нито имуществена такава. Поне минималния размер обезщетение
да се присъди, не за 18 000 лв., а за 2000 лв. Като е доказано какво е
направено в съседния имот, трябва да се присъди. Моля, с оглед всички тези
доказателства да се уважи жалбата в тази част. Относно разноските, те са
съединени две дела. Как ние ще плащаме разноските на другата страна като не
са изчислени правилно. В тази част неговите разноски по компенсация са в
размер на 160 лв. Ние ги имаме в жалбата пред първоинстанционния съд,
отпреди изготвяне на въззивната жалба. Моля да се присъдят разноските по
списъците и към въззивната жалба.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:50
7
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8