№ 521
гр. Варна, 16.09.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000388 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Ш.
А. М., С. Ш. А. и С. Ш. С. (последните двама като наследници и правоприемници по чл. 227
ГПК на ищцата С. А. М.) срещу решение № 84/19.05.2025 година по гр. дело № 276/2024
година на СОС и частна жалба на Ш. А. М., С. Ш. А. и С. Ш. С. срещу определение №
483/01.07.2025 година по гр. дело № 276/2024 година на СОС, с което е оставена без
уважение молба на ищците за изменение на решението по чл. 248 ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от
ищците искове предявени срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за осъждане на ответника да
заплати да заплати на ищците съответно сумата от 5000 лв., частично предявен от сума в
размер на 50 000 лв. за Ш. М. /след уточнение с молба вх. №2636/11.07.2024 г. и сумата от
100 000 лв. за Ш. А. и от по 50 000 лв. за С. А. и С. С., в качеството им на наследници на С.
М., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат
на смъртта на Ш. А. Халид, починал на 30.01.2024 година вследствие на ПТП от същата
дата, ведно със законната лихва считано от 14.02.2024 година /датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебната претенция/ до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Във въззивната жалба се поддържа основание за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивниците оспорват извода на първата
инстанция за наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК и извода за оборена
презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Излагат, че шофьорът е възприел пострадалото лице, което е
било осветено от светлините на превозното средство при движението си по тротоара
непосредствено преди да предприеме заобикаляне на паркирания върху тротоара автомобил.
Изразяват несъгласие с извода на първата инстанция, че опасността за движение за шофьора
възниква от момента на залитане на пешеходеца, който момент е по-късен от този, в който
пешеходецът бива видим за водача за първи път, когато се намира стъпил на пътното платно.
В този смисъл управлявалият превозното средство шофьор е могъл да възприеме
пешеходеца и да предотврати произшествието. Поведението на шофьора се определя като
противоправно с оглед на чл.20 ЗДвП. Твърдят, че скоростта на движение на превозното
средство, макар и разрешена, не е съобразена с конкретната пътна обстановка и водачът не е
реагирал своевременно на опасността на пътя (движещия се пешеходец). Относно моментът
на възникване на опасността се позовават на относима съдебна практика в ТР № 28/1984
година на НК. Правят извод, че опасният момент следва да се възприеме от стъпването на
пешеходеца на платното за движение, а не неговото залитане. Искат отмяна на обжалваното
1
решение и уважаване на исковете.
В частната жалба отправена срещу определението поставено по реда на чл. 248 ГПК,
се аргументира позиция за неговата незаконосъобразност. Определеното от първата
инстанция адвокатско възнаграждение на насрещната страна се определя като завишено и
непропорционално на процесуалното представителство и активност на страната.
Насрещната страна, в предвидените за това срокове, е подала писмени отговори на
подадените жалби. Излага се становище за тяхната неоснователност, развиват се подробни
съображения за това.
Жалбите са допустими, подадени от легитимирана страна, с интерес от обжалването.
Жалбите са редовни и надлежно администрирани. Страните не са възразили надлежно по
приемането на доклада на първата инстанция, като нарушения по доклада не се установяват
от въззивната инстанция. Доказателствени искания не са заявени от страните. Посочените
нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на
самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.
За изслушване на становищата на страните по същество на спора, следва делото да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на Ш. А. М., С. Ш. А. и С. Ш. С.
(последните двама като наследници и правоприемници по чл. 227 ГПК на ищцата С. А. М.)
срещу решение № 84/19.05.2025 година по гр. дело № 276/2024 година на СОС
ПРИЕМА за разглеждане въззивна частна жалба на Ш. А. М., С. Ш. А. и С. Ш. С.
(последните двама като наследници и правоприемници по чл. 227 ГПК на ищцата С. А. М.)
срещу определение № 483/01.07.2025 година по гр. дело № 276/2024 година на СОС, с което
е оставена без уважение молба на ищците за изменение на решението по чл.248 ГПК.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 18.11.2025
год. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от
настоящото определение.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3